Пловдивски
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 4 Модем фигура 5 Модулиране на сигнал На фигура 4 е изобразено преобразуването на цифров в аналогов сигнал и обратно. Възможните типове модулация (фигура 6) са: Амплитудна модулация (AM - Amplitude Modulation) – амплитудата представлява силата на сигнала от гледна точка на височината на вълната. При този модулация амплитудата на носещия сигнал се променя спрямо стойностите на битовете от модулиращия цифров сигнал. Например, две стойности на амплитудата (малка и голяма) могат да съответстват на 0 и 1. Този тип модулация е податлив на изкривяване; Честотна модулация (FM - Frequency Modulation) – честотата представлява времето, за което вълната изпълнява пълния си цикъл. При тази модулация честотата на носещия сигнал се променя спрямо стойностите на битовете от модулиращия цифров сигнал. Например, две стойности на честотата (ниска и висока) могат да съответстват на 0 и 1. FM е по-устойчива на изкривяване от АМ; Фазова модулация (PM - Phase Modulation) – фазата е относителното състояние на една вълна спрямо друга, измерена в градуси. При тази модулация фазата на носещия сигнал се променя спрямо битовата стойност на модулиращия цифров сигнал. Промяната на фазата на носещия сигнал показва смяна на стойностите от 0 към 1 и обратно на модулиращия сигнал. 14 фигура 6 Видове модулация За правилното интерпретиране на сигналите при комуникацията е необходимо предавателят да уведоми приемащото устройство кога да очаква получаването на данни. Това позволява на приемника да се подготви за тази процедура. Уведомленията трябва да са достатъчно често, за да се поддържа комуникацията във времето. Този подход се нарича синхронизация. Съществуват два основни метода на синхронизация: синхронно и асинхронно предаване. При синхронното предаване (фигура 7) съществува вграден механизъм за тактуване, координиращ предавателя и приемника. Той може да бъде реализиран чрез отделен тактов сигнал или тактовата информация да бъде вградена в сигнала с данните. Информацията се представя като непрекъсната последователност от символи, групирани по блокове (кадри) с относително голям размер. Асинхронното предаване използва старт и стоп бит (фигура 7) за начало и край на всяко съобщение, за да може приемащото устройство чрез него да синхронизира своя вътрешен тактов генератор с този на предавателя. |