Пловдивски
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 12 Честотно деление (FDM) времеделение (TDM – Time Division Multiplexing) – за всеки канал се пада определен интервал от време (периодично повтарящ се), през който той предава. Честотната област е една и съща. Използва се основно в телефонните комуникационни системи. Електронен комутатор комбинира входните данни в съставен сигнал, който преминава по трасето и се демултиплексира от съответния комутатор от приемащата страна. Входните данни се буферират на малки части. Всеки буфер е с размер бит или символ. Буферите се сканират последователно и достатъчно бързо се освобождават, за да се образува съставният поток от данни без да се възпрепятстват пристигащите данни. Скоростта в изходната линия трябва да бъде по-голям или равен на сумата от отделните скорости на входните данни. Съставният сигнал може да бъде пренесен директно или чрез модем. фигура 13 Времеделение (TDM) На фигура 13 се вижда, че при формирането на фреймовете последователно се включват слотове от различните източници. Всеки слот S i е предварително определен за конкретен източник, независимо от това 20 дали източниците имат данни за изпращане или не (фигура 14). Този тип мултиплексиране се нарича още синхронно TDM; фигура 14 Мултиплексиране и демултиплексиране при TDM статистическо деление (SM – Statistical Multiplexing) – подобно на времеделението с тази разлика, че ако времето определено за конкретен канал не се използва от него се заема от следващия. Използва се в стандартите за глобални компютърни мрежи (X.25, Frame Relay, ATM). Нарича се още асинхронно или интелигентно TDM. Мултиплексорът сканира входните буфери и запълва с данните текущия фрейм, след което го изпраща (фигура 15). Демултиплексорът приема фрейма и разпределя данните към съответните буфери. В този случай данните в слотовете трябва да притежават и адресна част за идентифициране на източника им (фигура 16). |