Пловдивски
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 9 Оборудване за мрежи Комуникационна линия – физическа среда, която се използва за предаване на сигналите от предавателя към приемника. Комуникационната линия е физическо понятие. Трябва да се прави разлика между физическо и логическо понятие. Дадено понятие е логическо, когато обхваща съвкупност от средства, които определят типа му, докато с термина физическо понятие назоваваме единичен физически обект. Комуникационен канал – съвкупност от средства, осигуряващи предаване на сигнал от някаква точка А на комуникационната система до друга нейна точка Б. Комуникационният канал е логическо понятие. В зависимост от вида на сигналите (цифрови или аналогови), постъпващи на входа и излизащи на изхода на канала, каналите [94] се делят на: аналогови; цифрови; аналогово-цифрови; цифрово-аналогови. Най-често под канал се разбира логическа част от използваната физическа комуникационна линия, осигуряваща предаването на отделен сигнал. На фигура 10 може да се определи всеки от горепосочените видове канали. Например, за канала маркиран от точките А и В може да се каже, че е цифрово-аналогов, а каналът AD – цифров. 18 фигура 10 Схема на връзка между два компютъра, чрез модем и телефонна линия Комуникационните канали се характеризират със следните особености: наличие на шум в канала, даже при отсъствие на полезен сигнал в него; линейност; закъснение на сигналите; затихване на сигналите; деформиране на сигналите. Една комуникационна система се нарича многоканална, ако осигурява няколко паралелни канала за предаване по една обща комуникационна линия. За целта се използват устройства наречени: мултиплексор (MUX) и демултиплексор (DEMUX). фигура 11 Мултиплексиране На фигура 11 е показана възможността за обединяване на няколко (n на брой) входни комуникационни канала за пренос през обща среда с висок капацитет. При многоканалните комуникации се използват няколко способа за разделяне на каналите: честотно деление (FDM - Frequency Division Multiplexing) – разделя честотната лента на няколко независими честотни канала за предаване (фигура 12). По между им има защитни честотни ленти за предпазване от смесването на сигнала. Използва се главно в радио и телевизионните комуникационни системи; |