фигура 81 Point To Multipoint Bridge

119

Wireless Repeater или WDS (Wireless Distribution System) – режимът позволява на едно АР устройство да разширява областта на покритие на друго АР (фигура 83).
фигура 83 Wireless Repeater
фигура 84 WDS (Wireless Distribution System)
6.13.7. IEEE 802.11 MAC слой
Отнасянето към OSI модела може да бъде представено чрез фигура 85, където се вижда възможността на MAC подслоя да комуникира с различните режими на предаване на физическо ниво.
OSI модел
Номер на слой
IEEE 802.11
Канален (MAC)
2
LLC
IEEE 802.11MAC
Физически (PHY)
1
IR
FHSS DSSS OFDM
фигура 85. IEEE 802.11 и OSI
Използването на радиовълни налага разделянето на физическия слой на два подслоя:

120

PLCP (Physical Layer Convergence Protocol) подслой – комуникира директно с MAC слоя чрез команди (примитиви) през точка за достъп на услуги (SAP). PLCP подготвя MAC данните (MPDUs) за предаване към PMD подслоя като добавя PHY специфичен преамбюл и заглавно полета към MPDU, които съдържат информация, необходима на предавателите и приемниците от физическия слой. Получената нова протоколна единица се нарича
PPDU (PLCP protocol data unit). PLCP също така доставя входящите рамки от безжичната среда на MAC слоя.

PMD (Physical Medium Dependent sublayer) подслой – осигурява предаване и приемане на данните на ниво физически слой между две станции по безжичната среда под ръководството на PLCP подслоя. Двата подслоя си комуникират чрез примитиви през SAP.
Основният метод на достъп, който се използва е множествен достъп с разпознаване на носещата и избягване на колизии (CSMA/CA- Carrier sense multiple access with collision avoidance). Този метод се опитва да избегне колизиите преди да започне истинското предаване на данни. Безжичният адаптер прослушва споделената среда. Ако сигналът съдържа данни, станцията трябва да изчака. При свободна среда може да предава. Този подход се стреми да осигури и справедлив достъп до средата за предаване.
За целта се използват две времеви техники:

минимално времезакъснение – гарантира, че една станция няма да заеме цялата честотна лента. След всяко успешно предаване на кадър предаващата станция трябва да изчака определеното минимално времезакъснение, преди следващия трансфер;

случаен интервал при колизия – станцията изчаква произволен интервал преди отново да започне да прослушва канала. Ако каналът е чист може да започне предаване на следващия кадър. При зает канал станцията изчаква още един такъв интервал и т.н.
При предаване може да бъде използвана опцията RTS/CTS (Request to
Send/Clear to Send). При този режим станцията-подател изпраща RTS заявка до получателя и очаква от него CTS отговор, което е знак, че може да предава, а другите станции, попаднали в двете области, трябва да изчакат (фигура 86). RTS/CTS не е задължителна за използване, но спомага за намаляването на конфликтите, особено при наличието на “скрити” станции. Този проблем възниква, когато станциите А и С предават

121 едновременно към В, но не могат да се чуят поради ограничението на обхвата им (фигура 86).

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: