122
Времевият интервал между кадрите е наречен междукадрово разстояние (InterFrame Space – IFS). Всеки IFS интервал се определя като времето от последния бит на предния кадър до първия бит на следващия кадър. Дефинират се четири различни вида междукадрови разстояния, които предоставят приоритетни нива на достъп до безжичната среда:
SIFS (short interframe space) е кратко междукадрово разстояние.
Използва се за предаване с висок приоритет (например, RTS/CTS и положителни потвърждения);
PIFS (PCF interframe space) е
PCF междукадрово разстояние;
DIFS (DCF interframe space) е DCF минимално изчакващо междукадрово разстояние;
EIFS (Extended interframe space) е разширено междукадрово разстояние без фиксирана дължина. Използва се при възникване на грешки при предаване на кадъра.
Различните междукадрови разстояния са независими от скоростта на станцията. Междукадровите времена се дефинират като времена без предаване и зависят от физическия слой.
Физическите механизми за тестване на средата за множествен достъп се предоставят чрез физическия слой. MAC слоят предоставя виртуален механизъм за тестване на средата за множествен достъп. Този механизъм е известен като вектор на мрежовото разпределение (network allocation vector
- NAV). NAV поддържа предсказване на бъдещия
трафик предаван по средата, на базата на информация от полето за продължителност (
Duration) от заглавната част на уникаст кадрите. То определя времето в микросекунди, през което ще бъде заета средата за предаване на рамката.
При прослушване станциите проверяват това поле и инициализират своя
NAV вектор. Той определя продължителността на изчакване на станцията за достъп до средата.
Следващата блок-схема пресъздава алгоритъма на CSMA/CA за предаване на кадър.