Пловдивски
фигура 113 Формат на LAPB кадър
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 113 Формат на LAPB кадър На мрежово ниво функционира протоколът Х.25 (PLP – Packet Layer Protocol), използващ режим на виртуално съединение. Двата вида съединения, поддържани от протокола са: PVC (Permanent Virtual Circuits) – постоянни; SVC (Switched Virtual Circuits) – комутируеми – протичащи на три фази: установяване на логическо съединение между комуникиращите се обекти, пълнодуплексно предаване на данни и разпадане на логическото съединение. Основните характеристики на двата вида съединения са представени в таблица 9. PVC връзка SVC връзка Еднократно установяване на връзката Установяване на връзка при необходимост Съществува дори и да не се използва Разпадане на връзката при липса на предаване Постоянни характеристики Променливи характеристики Трудни за управление Лесни за управление Строга мрежова архитектура Гъвкава мрежова архитектура Един и същи път за PDU Пътят на PDU може да е различен Плаща се определена месечна такса Плаща се само използвания трафик таблица 9 Сравняване на PVC и SVC Форматът на пакета е представен на фигура 114. Някои от полетата могат да бъдат разтълкувани побитово, тъй като всеки бит или съвкупност от битове имат различно значение. фигура 114. PLP пакет GFI (General Format Identifier) – съдържа побитова информация за управление на потока данни. LCI (Logical Channel Identifier) – формира номера на логическия канал. PTI (Packet Type Identifier) – идентификатор на типа на пакета. GFI 4 бита LCI 12 бита PTI 8 бита Data променлива дължина 155 фигура 115. Стандарт X.25 7.2. Стандарт Frame Relay Адрес: http://kmk.fmi-plovdiv.org/kmk-lectures/mod/page/view.php?id=26 Frame Relay е наследник на Х.25 за достъп до глобална мрежа с комутация на пакети. При Frame Relay имаме опростяване на протоколите, като по-голямата част от обработката се предоставя на крайните възли. Базира се на надеждните цифрови линии, оптична среда и бързи компютри. Frame Relay може да се разглежда като виртуална наета линия. Абонатите наемат постоянно (PVC) или комутируемо виртуално съединение (SVC) между две свои точки. Всяко PVC съединение представлява фиксиран маршрут между два крайни възела (абоната) на мрежата и има 10-битов номер, означен като DLCI (Data-link connection identifier). Предават се Frame Relay кадри. Скорост – 34Mbs (Европа), T-1 1.544Mbs и T-3 45Mbs (САЩ). Една от основните разлики между обикновената и виртуалната наета линия е в заплащането. При обикновената наета линия се заплаща договорената максимална скорост на предаване, дори да не се използва. Докато, при виртуалната наета линия се заплаща договорената средна скорост на предаване, като на моменти абонатът може да вдигне и по- голяма от средната. При виртуалните съединения доставчикът и абонатът се договарят за три параметъра (Т с , В с , В е ). 156 Т с -времетраене на интервалите, на които се разделя времето; В с (Committed Burst Size) – гарантирани байтове за клиента от доставчика за времето Т с ; CIR=В с /Т с –договорена или средна скорост (Committed Information Rate); В е (Excess Burst Size)– максимално позволените байтове над В с , като само В е се приемат за интервала Т с , но се маркират като нископриоритетни; (В с +В е )/Т с – максималната скорост, с която абонатът може да предава. На фигура 116 е представено поведението на честотната лента при нормално и увеличено натоварване. а) б) Изтегляне 7.37 Mb. Сподели с приятели:
|