По дисциплината: основи на управлението
Изтегляне 59.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.1Школата на научното управление /1885-1920/
- Харингтън Емерсън
| 7.Векът на мениджмънта.
"Векът на мениджмънта" (Management Century) е термин, който се използва, за да опише периода след Втората световна война и развитието на съвременната теория и практика на мениджмънта. Този период обхваща голяма част от 20-ти век и продължава в 21-ви век. Векът на мениджмънта се отличава с определени същности и характеристики: „Професионализъм и формално образование“. 7.1Школата на научното управление /1885-1920/ Фредерик Тейлър (Фредерик Уинслоу Тейлър, 1856-1915) беше американски инженер и пионер в областта на научното управление и индустриалното инженерство. Той е известен със своята теория за научното управление, която се съсредоточава върху по-ефективното управление на труда и оптимизирането на производствените процеси. Основните принципи на теорията на научното управление на Тейлър включват: Разделяне на труда: Разделянето на работните задачи на по-малки и по-прости стъпки, които биха позволили на работниците да се специализират в изпълнението на конкретни операции. Дванадесетте принципа на производителността са формулирани от Харингтън Емерсън (1853-1931) – бизнесмен и консултант, представител на различни английски концерни в САЩ и последовател на школата на научното управление, която доминира в бизнеса в началото на XX век. По това време други ярки представители на школата на научното управление, като Фредерик Тейлър, съпрузите Гилбрет и Хенри Гант, обръщат внимание най-вече на техническото и производствено приложение на принципите на научния мениджмънт. Харингтън Емерсън подхожда различно. Той се интересува по-скоро от човешката дейност и начините тя да бъде по-производителна и ефикасна. Емерсън е критично настроен към установените към този момент манталитет и порядки за извършване на работа в американските организации и заявява: “Ако внимателно разгледаме една американска организация, независимо от това, каква ще бъде тя — правителствена (армия, флот, гражданско управление) или обществена, железопътна или параходна, просветна или религиозна, търговска или индустриална — тя винаги ще бъде непроизводителна и често дори позорно непроизводителна.” За да се реши този проблем, Харингтън Емерсън предлага дванадесет принципа на производителността, които излага през 1912 г. в своята едноименна книга “Дванадесет принципа на производителността” (“Twelve Principles of Efficiency”). Дванадесетте принципа на производителноста на Емерсън са: Точно поставени идеали или цели; Здрав разум; Компетентна консултация; Дисциплина; Справедливо отношение към персонала; Бърз, сигурен, пълен, точен и постоянен отчет; Диспечеризация; Норми и разписания; Нормализиране на условията; Нормиране на операциите; Писани стандартни инструкции; Възнаграждение за производителност. Близо двеста компании от онези години възприемат принципите на Емерсън, в резултат на което постигат по-висока производителност в работата, а работниците се сдобиват с по-високи заплати. Изтегляне 59.82 Kb. Сподели с приятели:
|