По дисциплината: Социална политика тема: „Обществени нагласи относно европейската социална политика“ Разработил: Проверил
Изтегляне 71.85 Kb.
|
| Изложение
Европейска социална политика е понятие, което може да бъде разгледано като съвкупност от цели, принципи и механизми за социална сигурност, които са в компетенциите на институциите на ЕС, докато националната социална политика в Европа са тези цели, принципи и механизми, които се осъществяват от националните правителства и други институции в отделните национални държави. Според Договора на ЕС и заложения принцип на субсидиарността, дейностите за насърчаване на заетостта, предоставянето на социална защита, гарантиране на равенство и качество на труд и живот са отговорност и компетентност на отделните страни-членки. Обликът на политиката на ЕС в социалната област се определя от европейския социален модел, разбран като общата визия, сплотяваща европейските страни около споделените ценности за равенство и солидарност. Именно европейският социален модел е това, което отличава европейските общества от другите демокрации в съвременния свят и придава легитимност на юридическите норми и политическите институции на ЕС в очите на европейските граждани и той е притегателната сила, която привлича мигранти и бежанци от цял свят. Европейската комисия се позовава на концепцията за европейския социален модел в Бялата книга за европейска социална политика, която го определя като „уникална сплав от икономическо благополучие, социална сплотеност и високо общо качество на живот“. Целите за включващ икономически растеж и осигуряване на достойни условия на труд и живот присъстват още в обществените настроения в следвоенните години в Европа и получават все по-голяма легитимност и практическа насоченост с развитието на европейското законодателство. Силен тласък към по-тясно сътрудничество на общоевропейско равнище дава Планът за действие в изпълнение на Европейския стълб на социалните права. Разбирането за необходимата взаимовръзка между устойчив икономически растеж и социално включване обаче не е безпроблемно и е обект на множество дебати. Анализът на националните политики за предоставяне на социална сигурност и гарантиране на социалните права на европейските граждани в страните-членки на ЕС разкрива значителна разнородност на социално-политически решения, които могат да бъдат обобщени в три, четири или пет режима на благополучие. В това многообразие от социални измерения на развитието в отделните страни-членки се очертава и тенденция към търсенето на общи решения и сближаване на националните държави на всеобщо благоденствие. Към разглеждането на европейската интеграция като целенасочено налагане на европейско законодателство и регулации отгоре, характерно за политологическия подход, се добавя изследването на европеизирането отдолу, във формата на спонтанни действия и асоциации на граждани на различни нива. Нещо повече, европейската интеграция се осъществява не само от субекти на различни нива на управление, но посредством обмяната и разпределянето на материални мрежи, технически системи и знания, които прекосяват националните граници, често незабелязано от политическите елити. В социологическа перспектива европейската интеграция се разглежда като диференциран процес, който сам води до нови различия и неравенства, като създава групи на печелещи и губещи от интеграцията. Оттук и необходимостта да се изследват ценностните ориентации и подкрепата на гражданите за политиките на ЕС и за обединението като цяло. Европейският съюз е нов тип социалност, която защитава своята легитимност не само чрез формалната рационалност на своите процедури, но и чрез лоялността на своите граждани. Обединението в областта на социалната политика на ЕС не се осъществява еднопосочно, посредством непрекъснато разширяване на социалните права, а включва противоречиви процеси, в които договорени права могат да бъдат оспорени, ограничени или премахнати, а също и да бъдат приети нови . Пандемията Ковид 19 показа колко лесно се прокъсват мрежите на социална защита и колко необходима става стратегията за социално инвестиране в човека. Върху интеграционните процеси в социалната политика различни участници от наддържавни и държавни структури, граждански и бизнес организации и официално регистрирани и неформални групи се опитват да наложат своите разбирания и цели в опит да отговорят на традиционни заплахи и нововъзникващи рискове. Как ще се осъществява по-нататъшното развитие на европейската и националните социални политики зависи от доминантните ценности на европейските граждани и тяхната склонност към по-голяма или по- ограничена социална солидарност и очаквания за наднационална, държавна или индивидуална отговорност за своето благополучие. Тук важен въпрос е как една по-активна социална политика на равнището на ЕС би била възприета от гражданите. Вземането на повече решения на ниво на ЕС в областта на социалната политика би предоставило повече гаранции за защита на социалните права и би придало повече легитимност на европейското гражданство. Същевременно населението на страните с по-развита национална социална политика може да се почувстват застрашени от такова вмешателство. Една конкретна форма на европейската социална политика, която се обсъжда в последните десет години е въвеждането на общоевропейска схема за социално подпомагане. Това е важна преразпределителна мярка с цел осигуряването на адекватен минимален доход на европейските граждани. Макар че днес всички страни- членки имат някаква форма на защита на минималните доходи, бедността засяга значителен дял от населението на ЕС и нейното намаляване продължава да бъде важна социална задача. Такава мярка не би означавала пълно стандартизиране на националните системи за подпомагане, тъй като би била съотносителна спрямо равнището на икономическото развитие във всяка страна, но неизбежно ще включва някаква форма на транснационална солидарност и преразпределение на средства към по-бедните страни. Такова прехвърляне, макар и частично, на солидарността от националното към наднационалното равнище, би могло да се възприеме негативно от населението в по-богатите страни като свързано с допълнителна тежест върху доходите им. Отношението към имигрантите вътре в страната нюансира още повече връзката национална-наднационална социална политика. Ако до скоро солидарността с уязвимите групи от местното население изчерпва нагласите към социалната политика, то във второто десетилетие на 21 в., когато европейските общества стават все по-разнородни етнически и културно, разширяването на социалната солидарност към мигрантите все повече заляга в основата на националната социална политика. Гражданите, които имат по-високо образование, доходи и професионална позиция, чувстват, че техните жизнени шансове се увеличават с европейската интеграция и затова повече се обявяват в нейна защита. Тази позитивна нагласа обаче не се прехвърля автоматично върху мненията им за интеграцията в областта на социалната политика. В търсене на отговор на този въпрос ние се насочваме към данните от Осмата вълна на ESS, които притежават проверена валидност, доказана във вече девет допитвания, проведени през последните двайсет години и многобройните научни публикации на тяхна основа. Във всяка вълна на ESS основен блок индикатори измерват културните ценности на гражданите, които представляват „дълбоко залегнали абстрактни ориентации, които насочват, оправдават или обясняват масовите мнения, ориентации и действие“. В основата им е заложена теорията на Шварц за базовите културни ценности. Наред с тях, отделните допитвания включват и модули по специфични теми, които варират през годините. Такъв „въртящ се модул“ в Осма вълна е модулът „Нагласи спрямо социално-осигурителната система в Европа - солидарност под натиск“. Той е насочен към измерване на обществените нагласи към европейската и националната социални политики като по-конкретни ориентации, по-често податливи на изменение за разлика от базисните ценности. Модул с индикатори за отношението към националната социално-осигурителна система се съдържа и в Четвъртата вълна на ESS. Макар и съвпадението във въпросите между двата модула да е частично, то ни позволява да отчетем промяната в някои ориентации за осем-годишния период от 2008-2009 до 2016-2017г. Ограничение идва и от различния брой страни във всяка вълна. От 38 страни, включени в поне една от деветте вълни, проведени в периода 2002-2018 година, в Четвърта вълна участват 31 страни, а в Осма - 23, а присъстващите и в двете вълни с блок въпроси за социалната политика са 21 страни. Изключвайки само Израел и Руската Федерация, статията разглежда 21 страни, включени в Осма вълна. Допитванията в ESS се осъществяват с национални представителни извадки с минимален ефективен обем 1500 лица за повечето страни и 800 лица за страни с под 2 милиона генерална съвкупност - население над 15 години. Отговори на основните изследователски въпроси можем да потърсим на три нива: общоевропейско, национално и индивидуално. Анализът може да бъде започнат с описателни съпоставки на масовите нагласи първо общо на гражданите на ЕС, и след това между отделните страни. Тази методология включва клъстерен анализ за установяване на групирането на страните по три измерения: ориентациите спрямо европейската и националната социална политика и европейската интеграция като цяло. В Осма вълна се използват два индикатора, които измерват нагласите на европейските граждани относно задълбочаването на европейската интеграция в областта на социалната политика: отношение към въвеждането на общоевропейска схема за социално подпомагане на бедните и оценка на ефекта върху социалните права, ако повече решения се вземат на наднационално, европейско ниво. Най-силно в полза на тази мярка се обявяват гражданите в южно-европейските и източно-европейските страни, където социалното подпомагане от страна на държавата е силно ограничено и в тези страни очакването е, че въвеждането на общоевропейска схема ще се отрази положително. Подкрепата за европейска схема на плащания за бедните е определено по-ниска при гражданите от континенталните и северно-европейски страни. Това са страни със съответно консервативен и универсален режим на социална политика, като и двата типа държави на всеобщо благоденствие имат по-силно развита система за социална защита. Разделението между гражданите в страни с различни режими на социална политика се запазва и по индикатора очаквания за ефекта на общоевропейските решения върху националните системи за социално подпомагане. Нивото на социални придобивки и услуги ще се повиши, ако повече решения се вземат на общоевропейско равнище. На въпроса дали социалните помощи и услуги в съответната страна ще се повишат или намалят, ако повече решения се вземат на равнището на ЕС вместо от националните правителства, гражданите от източна и южна Европа са склонни да смятат, че нещата ще се подобрят, докато скандинавските и континентални страни в Западна Европа са убедени, че нивото ще се понижи. Като цяло, по- малко от една трета от всички европейци смятат, че повишаването на ролята на ЕС в решаването на въпроси, свързани със социални плащания и услуги, ще осигури по-добра социална защита. Нека допуснем, че оценката на европейската социална политика от гражданите на ЕС ще зависи от техните нагласи към националната социална политика. Основна функция на държавата на всеобщото благоденствие във всяка страна е осигуряването на социална защита за групите в уязвими ситуации. Данните от Осма вълна предоставят информация за мненията на европейците относно държавната отговорност към три такива групи: пенсионерите, безработните и работещите родители с малки деца. Резултатите за включените 21 страни в тази вълна са представени във Фигура 1. В цялата извадка масовата подкрепа за държавната отговорност за подкрепа на трите групи в риск от социално изключване е положителна - над средната позиция в скалата от 0 до 10. Най-високо е одобрението за необходимостта от държавна намеса за осигуряване на адекватен стандарт на живот на пенсионерите и отново това важи най-вече за Южно и Източно-европейските страни. Следва да отбележим и високото одобрение на държавната помощ за пенсионерите и в северно-европейските страни. Мнението в полза на висока държавна отговорност за стандарта на живот на пенсионерите е по-масова в страните, в които гражданите са по-малко удовлетворени от този стандарт. В останалите страни подкрепата е по-ниска, защото гражданите смятат, че жизненият стандарт на групата на пенсионерите е достатъчно висок в техните страни. В сравнение с данните от Четвъртата вълна , в повечето страни се забелязва тенденцията към спад в подкрепата, който е по-силно изразен във Великобритания и Ирландия от групата на западните европейски страни и в Полша и Унгария от групата на източно-европейските страни. Искането за по-значимо участие на националните правителства в предоставянето на услуги за отглеждане на малки деца в помощ на работещите родители се посреща с по-високо одобрение отново в южните, северните и източно-европейските страни. Нека да отбележим и две значими изключения. Одобрението на такива мерки в Унгария е по-ниско от средното за общата извадка, а в Германия е по-високо от средното. Най-ниска е оценката за необходимостта от държавни услуги за отглеждането на малки деца в Нидерландия, където е най-висок делът на майките, работещи на намален работен ден. Тенденцията в одобрението на социалните услуги за тази група в сравнение с предишната вълна бележи покачване, което е особено ясно изразено в Германия - тук одобрението нараства с 0,6 пункта. Мненията на гражданите в страните от ЕС, участващи в Осма вълна на ESS, относно държавната подкрепа за безработните показват по-голяма разнородност. Ако отново страните от Южна и Северна Европа се открояват с преобладаващо положително мнение, то участващите източно-европейски страни са разделени на две, като в Полша, Унгария и Чехия одобрението е под средното за Европа като цяло. Изтегляне 71.85 Kb. Сподели с приятели:
|