По дисциплината: Социална политика тема: „Обществени нагласи относно европейската социална политика“ Разработил: Проверил
Изтегляне 71.85 Kb.
|
| Фигура 1. Отговорност на правителствата
Литва
Испания Италия Естония Норвегия Чехия Полша Словения Финландия Швеция Австрия ОБЩО Ирландия Франция Белгия Великобритания Унгария Германия Холандия Швейцария ■ Стандарт на живот за старите ■ Стандарт на живот за безработни Въпрос E6, отговорили 39180; въпрос Е7, 38959 отговорили; въпрос Е8, 38940 отговорили. Скала: 0 (изобщо не трябва да бъде отговорност на правителствата) - 10 (трябва да бъде изцяло отговорност на правителствата). В сравнение с четвърта вълна подкрепата за тази група е спаднала във всички страни с изключение на Австрия и Белгия. Публичната легитимност на помощите за безработните от държавата намалява и техните социални права се обвързват с все повече задължения. Официалната политика към активизиране на безработните се е отразила на общественото мнение в повечето страни в ЕС и повечето граждани приемат налагането на санкции в различни ситуации на отказ от приемане на предложения за работа. Две трети от анкетираните смятат, че правото на получаване на помощи подлежи на намаляване в различна степен и само една трета смятат са против ограничаването на плащанията. В обобщение, масовите нагласи спрямо националната социална политика не следват предишната картина с ясно териториално разграничение и още по- малко като следствие от приетия в страната модел на държава на всеобщо благоденствие. Ако южно-европейските страни са положително настроени към държавната подкрепа за социални групи в уязвими ситуации, както и към осъществяването на по-активна общоевропейска система за социално подпомагане, то масовите нагласи в източно-европейските страни са разделени между споделяне и отхвърляне на държавната отговорност, особено що се отнася до помощите за безработица. От своя страна, континенталните държави с корпоратистки режими на социална политика са по-негативно настроени, както към засилване на националната, така и към общоевропейската политика на социална защита. Гражданите от северните страни са по-склонни да одобряват формите на защита на социалните права на национално ниво, но не и вземането на повече решения за социални мерки на нивото на ЕС. Друга специфична група, която се намира в уязвима ситуация в страните - членки на ЕС, са емигрантите. Индикаторът, включен в Осма вълна на ESS, измерващ нагласите към социалните права на мигрантите, не разграничава техния статус по национален произход: дали те са от страни- членове на ЕС и следователно притежаващи европейско гражданство, или са имигранти от трети страни с икономическа, културна или друга мотивация, или са бежанци, заплашени от преследване и нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността им. Като цяло европейците са склонни да приемат социалните права на имигрантите. Само един на десет европейци поддържа мнението, че новодошлите никога не трябва да придобият права равни на тези на местното население. Такъв, обаче е и делът на тези, които смятат, че мигрантите трябва веднага да получат достъп до социалните права на местните. Преобладаващата нагласа на европейските граждани е за поставянето на определени условия за получаването на социални права - най-често след като мигрантите работят и плащат данъци поне една година след пребиваването си в приемащата страна. Източно-европейците са по-склонни да поставят повече условия пред имигрантите, отколкото гражданите на северно- и западно-европейските страни. Факторните променливи при обяснение на нагласите към общоевропейска социална политика са от няколко групи: социално-демографски като пол, възраст и образование; социално-икономически като статус в заетостта, риск от безработица, основен източник на доход за домакинството; културни като социално доверие и удовлетвореност от живота и социално-политически като притежание на гражданство в съответната страна. В модела заложихме да измерим и въздействието на масовите нагласи, които коментирахме в първата част на статията - позиция спрямо националната подкрепа за уязвимите групи и отношението към социални права на емигрантите. Променливата „страна“ също беше включена в обобщен вид като социален контекст, зад който стоят икономически, културни, политически и исторически фактори. Обяснителната сила на логистичните модели за двете зависими променливи е слаба: за Е37 - 7%, а за Е38 - 6%, но въпреки това позволява да се разкрие кои фактори оказват статистически значимо влияние върху индивидуалната позиция спрямо европейската интеграция в социалната политика. Основните социално-демографски характеристики като пол и възраст не оказват влияние върху позицията на гражданите спрямо европейската интеграция в областта на социалната политика. Завършеното образование е значим фактор, като тези с основно и по-ниско образование са по-склонни да подкрепят общо-европейска социална политика и това е валидно особено по отношение на вземането на решения по социалните проблеми на европейско ниво. Статусът в заетостта също формира мнението на европейците в известна степен - по-често от останалите „за“ европейска социална политика се обявяват хората с трайна неработоспособност, безработните, домакините и пенсионерите, т.е. хората, които са или биха били потребители на социално подпомагане и услуги. Още по-силно в същата посока въздейства и страхът от безработица. Подобно е влиянието и на самооценката на доходите на домакинството. Тези, които определят, че живеят “трудно“ , дават положителна оценка на европейската интеграция. Факторът „основен източник на доход на домакинството“ също оказва статистически значимо влияние - в домакинствата, разчитащи на помощи за безработица и други социални плащания, позицията на индивидите натежава в полза на европейската социална политика, а европейците от домакинства, където основен източник са доходите от предприемачество, са по-склонни да се обявят срещу нея. Домакинствата на пенсионери, подобно на самонаетите, са по-малко привърженици на про-европейски форми на социално подпомагане. Като цяло, индивидите, заемащи по-уязвими позиции в социалната стратификация, са по- склонни да се обявят за това европейската интеграция да се разпростре и върху областта на социалната политика. По-високата степен на социалното доверие, измерено със съгласието с твърдението, че „на повечето хора може да се има доверие“, въздейства, макар и по-слабо от предишните фактори, в посока на одобрение на европейската социална политика. Удовлетвореността от живота като цяло прави хората по-малко склонни да приемат търсенето на общоевропейски решения за социална сигурност. Разбирането за необходимостта от държавната отговорност за жизнения стандарт на пенсионерите, и социална подкрепа за безработните и работещите родители съдействат за по-позитивна нагласа за европейска социална политика. По-твърдата позиция за поставяне на условия преди имигрантите да получат достъп до социални права влияе отрицателно на подкрепата за продължаване на интеграция в ЕС и е положително свързана с подкрепата на национална социална политика. Одобрението на европейската интеграция като цяло, измерено с готовността да гласуват за оставане на страната им в ЕС, както и културната идентификация с Европа и убеждението, че европейското обединение трябва да продължи, са също фактори за нагласа в полза на про- европейската социална политика. В предишния анализ вече коментирахме доминантните масови нагласи в отделните страни-членки и тяхното групиране по отношение на европейската социална политика. Тук е интересно да подчертаем, че когато се отчете влиянието на страната като общ социален контекст за индивидуалните избори, гражданите на Холандия, Финландия и Швеция поддържат мнения, които не се различават от референтната категория - Австрия, което отново потвърждава резултатите от Фигура 1 за близостта на масовите нагласи спрямо европейската социална политика на гражданите от западните и северни европейски страни. Изтегляне 71.85 Kb. Сподели с приятели:
|