По пътя към Емаус

Валдемар Цорн

През пасхалните дни на 30 г. от началото на нашата ера двама от учениците на Христос (единият се казвал Клеопа) вървели от Йерусалим към Емаус - малко градче, разположено на около 12 км от столицата. Преди няколко дни бил убит техният учител и те обсъждали станалото. Изневиделица се появил Пътник, присъединил се към тях и в отговор на въпрсите им започнал да обяснява Писанието - всичко, което било казано там за живота и възкресението на Иисус Христос. Привечер пристигнали в Емаус. Учениците поканили Пътника да нощува там. Той се съгласил. Когато разчупвали хляба, им се открил и те разбрали, че е Иисус Христос. Но изведнъж станал невидим за тях.

Това събитие е описано в Евангелията и на него са посветени много разкази и картини. Археолозите десетки години търсят древния Емаус - град, който е споменат 18 пъти в съчиненията на еврейския историк от І в. сл. Хр. Йосиф Флавий. Названието идва от еврейската дума „хамат”, която се превежда „горещ извор”. Историците все още спорят къде се намира този град, в който според преданието е живял Клеопа.

Нека си представим, че се намираме в Израел, в светите земи. Движим се от Йерусалим към Тел-Авив. Свиваме на пътя към Ашкелон и Рамала. В полите на юдейските планини лежат руини на древен град. Това са развалините на Емаус – Никополис. По времето на Христос Емаус е бил малко селце.

Дълго преди Неговото раждане, по времето на Макавеите, тук се е водела жестока националноосвободителна война. Войските на езическия цар Антиох Епифан претърпели съкрушителна загуба от Рим.