„Под игото“, или българската история между бита и бунта
Но романът не е исторически в точния смисъл на думата
Изтегляне 20.77 Kb.
|
1 2
12. Вазов - Под игото| Но романът не е исторически в точния смисъл на думата.
В по-голямата си част персонажите са фикционални, въпреки че много от тях имат за прототипи съграждани на Вазов от времето на предосвобожденски Сопот. В този аспект "Под игото" донякъде прилича на повестта "Чичовци", която изцяло се гради на подобен тип персонажи. По-голямата част от "чичовците" като Господин Фратю, Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Иван Селямсъза, поп Ставри, дядо Нистор и редица други имат повече или по-малко активна роля и в "Под игото". Интересното е, че тук, наред с тези придобили вече художествена условност образи, можем да открием и големите исторически фигури на България като Васил Левски, Любен Каравелов, Панаьот Волов, Христо Ботев и Георги Бенковски, които епизодично присъстват в романа, а също и Тодор Каблешков, който има важно присъствие в сюжета. Всичко това придава на "Под игото" едно неочаквано усещане за достоверност. Ето накратко сюжета на "Под игото": Иван Кралича е беглец от затвор в Диарбекир, където е изпратен заради дейност срещу османската империя. С него се запознаваме още в първите страници на романа, когато той прехвърля дувара на дома на чорбаджи Марко, стар приятел на баща му, но паниката сред големия род, както и шумът, който предизвиква, го принуждава да побегне от малкото градче Бяла черква. В дъждовната нощ успява да намери подслон в крайградската воденица, в която го очаква нова неприятна изненада. Двама турци правят опит да насилят дъщерята на воденичаря, но скритият беглец успява да ги изненада и след кратка схватка ги убива. Благодарният воденичар отвежда Кралича в съседния манастир, за да пренощува. По този начин беглецът попада в обществото на малкия градец, но за да не буди подозрения си променя името на Бойчо Огнянов. В началото непознат и незабележим, Огнянов отведнъж става любимец на почни всички в Бяла черква, след като по време на годишните изпити в местното училище помага на обърканите деца да отговорят на подвеждащите въпроси на Киряк Стефчов. Последният принадлежи към съсловието на чорбаджиите и от този моментсе превръща в смъртен враг на Огнянов. В крайна сметка той става и причина за смъртта на революционера. В същата тази глава, "Радини вълнения", пламва и любовта между Огнянов и Рада Госпожина - учителката на децата. Тази любов до края на романа се развива в романтико- сантиментална насока. След като се оформя революционният комитет в Бяла черква, в който участва и неразделният приятел на Огнянов доктор Соколов, в един момент дейността и животът на всички са застрашени от разкриването на убийството във воденицата. Огнянов успява да се спаси с помощта на своите приятели и избягва от града. Следват ред премеждия на персонажа в съседните на Бяла черква селца, в които навсякъде е посрещан с любов от местните жители и му е оказвана необходимата помощ. До голяма този момент от живота на степен героя, а също и често използваният от Вазов мотив за смяната на идентичността, кара критиците да виждат Левски като прототип на Огнянов. След завръщането си в Бяла черква, където е посрещнат като апостол, организацията на въстанието бързо върви към своята кулминация. Важно значение в романа има главата "Пиянството на един народ", в която Вазов в есеистичен стил описва емоциите и надеждите на българския народ преди съдбоносното развяване на знамето на революционния бунт. Въстанието, както знаем от историята, избухва десет дни преди обявената дата и заварва Огнянов в съседното село Клисура, а не в Бяла черква. Пукват първите пушки, развяват се байраците и като че ли нищо не може да прекърши приповдигнатото настроение в окопите. Постепенно обаче вдъхновението сред бунтовниците започва да спада и голяма част от тях правят опити, успешни и неуспешни, да се приберат по домовете си. Огромна турска войска огражда Клисура и не след дълго настъпва срещу смелите й защитници. Неравностойните сражения с турските войски водят до бърз и очакван разгром на въстаниците. Всеки се опитва да се спаси — Огнянов, лутайки се из планината случайно се нагъква на упътилия се за Влашко Иван Боримечката, който му разказва как спасил Рада. Огнянов решава, че и за него единственото спасение е да премине Дунава, но обърква посоката и съдбата го извежда в покрайнините на Бяла черква. Скрива се в крайградската воденица, покрай която минава и бягащият Соколов, който му разказва поради какви причини Бяла черква не въстава. Скоро пристига и Рада, която ги предупреждава, че са предадени и турската войска е съвсем наблизо. В невъзможност да избягат, те водят отчаян и неравностоен бой, който приключва със смъртта и на тримата герои. Главата на Огнянов е набучена на кол в центъра на Бяла черква и единственият, който намира смелост да протес- тира е лудият Мунчо, който веднага е обесен. Разбира се, съществуват още централни, второстепенни и третостепенни персонажи, още няколко подсюжетни линии, подпомагащи доразвиването на интригата, както и нейния драматизъм. Безспорно не е възможно да възпроизведем цялото богатство на този изключително динамичен и интригуващ роман. "Под игото" е най-превежданият роман в цялата история на българската литература. В контекста на европейската литература той се съизмерва с големите произведения на подобна тема, независимо от това, че по времето, когато излиза, все още българската литература няма собствен контекст. (Нека припомним, че от Освобождението на страната са изминали едва 11 години, а в литературен план доминират спомените и документалните четива. Иван Вазов предпочита да се обърне към европейските образци, за да почерпи вдъхновение за своя роман.) Сам Иван Вазов споделя, че искал да създаде творба, подобна на "Мiserables" на Виктор Юго (избягването на Огнянов в къщата на чорбаджи Марко напомня донякъде нощното посещение на Јеan Valjean в дома на свещеника Вienaime) Забелязва се и влияние на Александър Дюма и Йожен Сю "Под игото" излиза първото в периодично издание, а не като самостоятелна книга. Не е възможно да се разбере магията на "ПОД игото" без да се разбере неговият уникален формално-съдържателен синтез. Романът експлоатира формалните белези на сензационната литература, но налива в тази форма съдържание с типичен български дух. Именно от това съчетание между използването на готови сюжетни конструкции като енигматичност на персонажа, скрито престъпление, романтична платоническа любов, наличие на антагонисти, драматични битки, размяна на тайни писма и т.н., от една страна, и изпълването им със специфично български исторически и психологически картини, от друга страна, се ражда неповторимото явление "Под игото". Това преливане на специфично съдържание в специфична форма дава като резултат една непозната и в европейските литератури вълнообразна конструкция на романа. Частите с типичен авантюрно-приключенски характер, винаги са следвани от части, в които доминира описанието и спокойствието на битовото ежедневие на персонажите. Най-условно бихме казали, че романът е конструиран на базата на една тематична ритмизация при преливането между европейско-сензационното и специфично българско-битовото: вечерята у бай Марка (българското) - появата на Кралича (сензационното) - домашната картина у Соколов — арестуването му...и т.н. и т.н. Към края на творбата съотношението се измества в ориентация към проследяване на действията на въстаниците и резултатът от самото въстание, но и това не променя общата рамка. В този аспект романът добре илюстрира психологическия проблем, с който се сблъскват както българите по времето на Априлското въстание, така и историците, които се опитват да му намерят обяснение - защо всъщност бунтът не успява, защо повечето от селищата не въстават, така както между другото и самата Бяла Черква в "Под игото". Патриархалният бит, в който така добре се разполагат и виреят "чичовците", носи своя различна философия от тази, която въплъщава и привнася типичният персонаж авантюрист, какъвто е Огнянов. От този ъгъл погледнато в "Под игото" се срещат не само две противоположни сюжетопораждащи линии, но и два различни идеологически принципа-авентюрният, за който свободата е висша и единствена цел, и антиавантюрният, където оцеляването и животът са главна ценност. И в "Под игото" персонажната система е поляризирана като отношението на автора се определя от това дали съответното лице принадлежи към групата на революционерите, на чичовците, на чорбаджиите, на предателите или към самите турци. Тази позиция на автора е зададена предварително от самата жанрова схема. "Чичовското" и авантюрно-сензационното съществуват органично в единния текст, диалогизират помежду си, системно се взаимозаменят, но никога, нито за миг не се самоизключват. Така българският дух, манталитет и поведенчески рефлекс за първи път намират европейската си форма, с която да се представят пред света. И тя се нарича "Под игото". Изтегляне 20.77 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2