Подсъзнанието може всичко — Техники за овладяване поразителната сила на мисълта

96
видял невероятни резултати, хора стават това, което поискат — от мултимилионери до победители в големи спортни състезания. Това са потресаващи факти, но най-голямо удовлетворение получавах, когато виждах стотици хора, излекували се от болестите си благодарение на техниките, които им преподавах. Позволете ми да ви представя
Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък.
Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15
минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах“ тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас,
нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям.
Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре“,
докато не си повярвах.
Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът,
който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия“, която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.

97
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.
Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре,
значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.
Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Топ просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал. Аз тръгнах към къщи да съобщя чудесната новина на жена си и по целия път се усмихвах.
И имайте предвид, че това далеч не е изолиран случай.
Съществуват безброй примери за възстановяване на здравето след прилагане на подобни методи.
Спомням си как веднъж казах това на група студенти и една жена стана и сподели следното:
Още от малка си повтарям: „Аз съм човек, който никога не настива“. Винаги съм си казвала това и знаете ли какво? Никога не настивам.
В мига, в който тя спря да говори, се надигна добре облечен мъж на около петдесет години. „Това е много интересно — каза той, —
знаете ли, че откакто се помня все си повтарям, че на година мога да понеса една-две простуди. Винаги съм си казвал това и знаете ли

98
какво? Всяка година се простудявам един или два пъти.“ Ние се засмяхме, но и усвоихме важен урок.
През 1981 г. американският президент Роналд Рейгън беше прострелян в белия дроб от наемен убиец. Раната беше сериозна,
особено за човек на седемдесетгодишна възраст, но аз разбрах, че той ще се оправи, след като прочетох статията на журналист, интервюирал президента на болничното му легло. Рейгън беше казал: „Не се тревожете за мен. Аз съм човек, който винаги оздравява бързо.“ Какво изцеляващо убеждение! Колко могъщо. Помните ли колко бързо се върна той на работа? В рамките на няколко дни!
А сега позволете да ви задам няколко въпроса. Какво мислите за себе си? Можете ли да се отнесете към типа хора, които твърдят: „Ако има грип, аз със сигурност ще го хвана“? Живеете ли в очакване, че ще хванете простуда, грип или някаква друга зараза, или вярвате, че сте от типа хора, които никога не се разболяват? Това, което вярвате, че ще се случи, оказва огромно влияние върху онова, което наистина се случва.
Серия експерименти, описани от Джером Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате,
влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо,
но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че
„лекарството“ е предизвиквало главоболие при предишни експерименти, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по- важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и

99
последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А
може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: