Поемата „Септември на Гео Милев е най-представителната творба на
Изтегляне 17.71 Kb.
|
Свързани:
milev ese
|
Поемата „Септември” на Гео Милев е най-представителната творба на българския експресионизъм. Тя се ражда под знака на протеста и възмущението от потушаването на въстанието от Септември 1923 г. Конкретният исторически факт е пресътворен чрез универсална философска проблематика. Една от първите реакции на автора е болката, покрусата от варварството и жестокостите. В поемата основен герой е масата, народът, който въстава: – с чук в ръката обсипан със сажди, искри и сгурия, – със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение... Поемата „Септември” отразява глобалността на бунта – бунт, който обединява целия народ. Това обединяване на народа в едно е израз на величието на самия народ, а погромът извисява този народ в момент на трагизъм. Бунтът се представя като нещо неминуемо, всеобхватно. За експресиониста Гео Милев „вековната злоба на роба” ражда свещен гняв, а образът на нощта носи жертвеното начало, въплъщава отчаянието и безверието в старото: Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав. Мечтата за новото се ражда от отрицанието, и в задъхания, накъсано-фрагментарен стих на Гео Милев една представа асоциативно ражда друга. Движещата могъща сила на масата народ, свещеният безумен гняв преливат в образа-символ на надеждата, на вярата в светлината и доброто. Погледът на слънчогледите е отправен към Слънцето, което е символ на живота. Бурният атавистичен, сгъстено натрупан гняв на една стихийно-безлика и безформена маса ражда драмата на жертвата, повярвала в Слънцето: шопи със сопи с пръти с копрали с търнокопи с вили с брадви... слънчогледите погледнаха Слънцето! Във вътрешното състояние на тълпата прозира унизената психика на човека-роб, живеещ в духовен мрак, но не притъпил чувството си за човешко достойнство. Нравствените основи на бунта са свързани със свещената цел – освобождаването на човека и идването на новия живот. Гео-милевият лирически герой – масата-народ поема доброволно своя път към Голгота. Той преминава през ужаса на братоубийството и е особено мъчителен при садистичните проявления на властта. С голяма експресивност и афористичност на поетическия изказ се отличават фрагментите, които пресъздават разгрома на въстанието. Hе състои само от едно изречение („Започва трагедията!”), от което се придобива някаква смътна представа за ужас, а след това твърде натуралистично, с конкретни детайли са дадени садистичните изстъпления на братоубийствена война: Есента полетя диво разкъсана в писъци, вихър и нощ. При Гео Милев смъртта е демонично персонифицирана („кървава вещица”). На фона на националния химн избиват въстаниците. Окървавена ги повлича скръбната родна река: „Шуми Марица...” Окървавена... Монументалният образ на поп Андрей е символ на гордия и самоуверен човешки дух, на героичната и себепожертвувателна личност, на достигнатите прозрения за необходимата жертвеност в процеса на социален и исторически възход. Дори в мига на всеобщо отчаяние, поп Андрей запазва непоколебимата си решителност, дързостта и смелостта си, духовната си сила. Гео Милев издига образа на конкретната историческа личност на пиедестала на обобщаващ символ за човешкото духовно величие. Оценъчният характер на градацията осмисля духовната победа на човека над консервативността и догматиката: велик юблимен непостижим! Действената сила на образа на поп Андрей произтича от дълбините на неговите духовни преоценки, от същността на идейнофилософските му прозрения. Защото „като пророк,” „с поглед в балканите впит – далеко сякаш в грядущето”, „без да погледне небето”, поп Андрей се докосва до един нов, хуманен, житейски и духовен светоглед, който развенчава Бог, но увенчава човека, който опровергава устоите на традицията, но утвърждава възхода на новото. Проекцията за земен рай, в настъпването на който Гео Милев вярва, отрича небесния рай, ратувайки за един почти невъзможен социален модел (свят без Бог, без господар!). Във финала на поемата прозвучават тържествените акорди на бодростта и вярата в човека: Всичко писано от философи, поети ще се сбъдне! – Без Бог! Без
Септември ще бъде май... Трикратното изписване с главни букви „ДОЛУ БОГ!” се отнася до всички исторически времена на човечеството. Бунтът вече е напуснал конкретността на Септември 1923 г. – той е бунт срещу цялата човешка история. Тук творбата окончателно надраства политическото си значение и придобива богат общочовешки смисъл. С цялата своя идейно-духовна атмосфера, с гражданско-философската си проблемност, поемата „Септември” се нарежда между най-големите произведения на българската литература, определила безсмъртието на своя създател. Изтегляне 17.71 Kb. Сподели с приятели:
|