23-ти април ДА СЕ УЧИМ ОТ ХРИСТА 1 Кор. 1:30,31 Прекарахме много хубав молитвен час в нашата малка палатка днес сутринта.
(Това е палатъчен лагер във Фресно, Калифорния). Чувствах как душата ми се из- ливаше в гореща молитва за теб (съпруга и Джемс Вайт), и мен. Нашият скъп
Спасител
сякаш бе непосредствено до нас, пълен с благодат, милост и любов.
Просто копнея да му служа от все сърце...
Божествената сила трябва да бъде съчетана с човешкото усилие, в противен случай ужасната парализа на безразличието и мъртвилото на бездействието никога няма да изчезнат от душите на живеещите в мрак и заблуда.
Нашата сила е Исус. Той е нашата правда. Трябва повече да се молим и да проявяваме непрекъсна-то вярата си. Чувствам необходимостта от все по-тясно сближаване с Христа. Разбирам, че трябва да работя докрай, да възнасям непрекъснато мислите си към Бога, ако искам да бъда винаги победител над изкушенията на сатана. Бог ми показа как сатана ликува, когато сме победени и се отдаваме на духа на нетърпението и критичността. Той триумфира,
защото знае че това огорчава Святият Дух и ни откъсва от Неговата сила. Нашите думи трябва да са безпогрешни, духът ни търпелив и мил, прощаващ и понасящ, а самите ние да
изя- вяваме чрез слово и дело, че сме се учили от Исус и продължаваме да се учим в училището на Неговата премъдрост.
Скъпи съпруже, ние градим за вечността. Бог е щедър и богат на сила, а ние можем да отразим светлината на сияйното Му лице и да я предадем на другите...
Бог няма да ни оневини в греховете ни, когато притежаваме толкова обилна светлина. Сами за себе си ние не притежаваме дори частичка своя собствена правда, на която да се опрем. Всичко
което изобщо сме направили, дължим на
Исуса Христа, на Неговата сила и мощ, а не защото притежаваме някаква вродена доброта, мъдрост или правда.
Ние сме грешни, слаби, несъвършени и трябва доста- тъчно силно да почувстваме това, за да протегнем ръка и помолим за една по- могъща подкрепа и една по-свята сила от тази, която имаме. Животът на Исус е съ- вършен образец. Не бива да градим върху пясък. Ако сторим така, ще станем сви- детели на рухването на своя дом. Ние сме Неговия дом и нека покажем това с изя- вената хармония на характера.
(Писмо Nо 25 от 23.04.1880 г. до Дмеймс Вайт.) Сподели с приятели: 
