то в земния живот чрез примера на Христа. На небето те ще продължат да се учат все повече и повече от Бога. Спасените ще вземат със себе си духовните си достижения, като не оставят на земята нищо, което има небесен произход. Когато
небесните книги се отворят, на всеки победител ще се даде неговия дял и небесно- то му обиталище в зависимост от духовната висота и напредък, който е постигнал в този свят.
Божиите синове и дъщери ще бъдат насърчени да постоянстват в постигането на победата чрез ежедневното осъзнаване на необходимостта да бъдат поучавани от Святия Дух в добрия и праведен път. Те няма да се преструват, че служат. Всеки изминат ден ще чувстват, че трябва здраво да се заловят за началото на своята вяра и да удържат така докрай. Когато
някой се отклони от правия път, Святият Дух ще заработи в ума му и ще го доведе до покаяние за грешката, така че останалите да бъдат предупредени и предпазени от същата грешка. Никой няма правото да се смята за толкова издигнат, че да не се нуждае от признаване на своите недостатъци, опасявайки се, че другите няма да го уважават заради това...
Човек никога не
бива да бъде горд до там, че да не може да каже: “Аз съгре- ших”. Най-малкото, което може да направи след като е съгрешил, е да покаже,че съжалява за това и се разкайва... Хората,
които постъпват така, ще бъдат почетени от Бога, дори и да правят грешки.
(Ръкопис No 31 от 22.08.1903 г. - “Уроците в 3-та глава на Първото Послание на Йоан”.) Сподели с приятели: