невярващите като гледат на враждите недоволството и завистта да бъдат отблъснати от християнството и да се привържат към неверие и безбожие. Божието име се осквернява от онези, които изповядват истината, а в същото време са лицеприятни един спрямо друг.
Но
ако изповядваме, че притежаваме по-голяма истина отколкото другите църкви, а това не води до по-дълбоко освещение и по-чист и свят живот, тогава какво предимство е истината за нас? Щеше да е по добре, ако изобщо не бяхме
видели светлината на истината, вместо да изповядваме, че сме я приели а в същото време да оставаме неосветени от нея.
За да определим колко грандиозен е въпросът за обръщането на една душа от греха към истината, трябва да оценим стойността на безсмъртието и да чувстваме болките на втората смърт. Трябва да се опитаме да осъзнаем почестите и славата,
които очакват изкупените, и да разберем какво означава да живеем в присъствието на Оня, който умря, за да може да възвиши, облагороди и дари победителя с царска корона.
Цената на една душа не може да бъде напълно определена. С каква признателност ще си спомнят
всички изкупени и прославени, за онези, които са спомогнали за тяхното спасение. Никой не ще забрави своите себеотрицателни усилия, непрестанна работа, търпение, постоянство и искрен
копнеж на сърцето за тези души, които можеха да бъдат изгубени за Исуса, ако той бе занемарил своя дълг или се умореше да върши добро.
/Из ръкопис 1 от февруари 1880 година - “Трудностите на Църквата”/
Сподели с приятели: