Политическо поведение и ангажиране на младите хора Ирена Тодорова асистент в департамент „Политически науки”

Политическото участие има различни форми, които предизвикват интерес в изследователите и са обект на самостоятелен анализ. Проследихме неговите форми конвенционални или неконвенционални, колективни или индивидуални, но тъй като приоритет на този анализ са колективните конвенционални форми ще представя накратко възприетата от политическата наука скала на политическото конвенционално участие, което съдържа следните елементи: търсене на информация, гласуване на избори, публично излагане на политически възгледи с цел да се убедят и други индивиди, контактуване с политици (лично или писмено), финансови дарения на политическа партия, участие в предизборна кампания, активно членство в политическа партия. (Тодоров, 2010:458) Приоритетно значение при анализа на тези политически дейности се отделя именно на политическото ангажиране или членството в партия или участието в предизборна кампания, затова ще се спра и на ролята на самите партии в процеса по привличане на нови кадри.

Политиките на партиите спрямо младежта са от съществено значение. От една страна обновлението на всяка една политическа организация е повече от задължително, за да оцелее в днешните променливи социални условия. От друга рекрутирането на кадри дава известна легитимност на самите партии. Смята се, че партийната стабилност се засилва тогава, когато се мисли в перспектива – инвестира се в бъдещето, а често разпространено мнение е, че това са именно младите поколения.

Лестер Милбрат посочва, че практикуването от индивида на по-интензивните форми на политическо участие обичайно означава и практикуване едновременно на по-малко интензивните. Милбрат обръща внимание и на интензивността на политическото конвенционално участие като категоризира степента на интензивност: активна, пасивна и апатична, определя също така и гражданите: „протестиращи”, „местни активисти”, „партийни и електорални активисти”, „комуникатори”, „специалисти по контактите”, „избиратели и „неактивни”. ( Milbrath, Gоel 1977:18-22)

Даниел Гакси, френски социолог йерархизира формите на политическо участие в зависимост от степента на политизация. Той разграничава знаещите или тези които смятат, че имат познанието и ресурса и могат да допринесат за развитието на политическото и незнаещите, които мислят политиката като нещо далечно и се отказват доброволно от дадените им права. ( по Тодоров, 2010: 460 )

Ангажирането в политическите партии сред младите хора в България не с сред най-популярните форми на политическо участие. Членство в партия е съпроводено от схващането за висока политизация и особен интерес към политиката. Сред завидната партийна членска маса в младежка възраст се открояват скромен процент партийни активисти, които имат стремежа да развиват организацията и да израстват в партийната йерархия. Голяма част от членовете в младежка възраст са там по случайност или за „камуфлаж”, както казва симпатизант на БСП. Разбира се членството в организации, както го определя Антоний Тодоров не може да бъде изключено от влиянието на институционално-културния комплекс. Отслабеното обществено доверие към държавните институции и партиите, наред с други социални предпоставки неминуемо отчуждават младите от политиката.

По-честата ангажираност на младите в политически организации, особено в западноевропейските общества, е свързана до голяма степен с функционалната потребност от интеграция, много по-подчертана именно при младите. В този смисъл можем да смятаме, че младежкият бунт е израз на неспособността на държавата да осигури такава интеграция. Но в посткомунистическите страни тази по-силна връзка между членство или близост към политическа партия и принадлежността към младите поколения не е така изразена или по-скоро се проявява по различен начин. (Тодоров, 2010: 462)
Функция и роля на младежките политически организации

В тази част обект на анализ са младежките политически организации на парламентарно представените партии, които са или са били в управлението на страната. Ще разгледам основно младежките структури на ГЕРБ, БСП, ДПС, като най-големи по численост организации, но ще въведа също така и кратък щрих върху работата с младите на НДСВ, АТАКА, ВМРО, СДС и ДСБ.

Преди да достигна до тяхното детайлно разгръщане ще отправя кратък поглед върху цялостната картина в България в последните 20 години, за да откроя по-ясно нюансите в появата и съществуването на младежките политически организации. Повечето младежки структури се появяват паралелно с изграждането на партийните структури, други обаче възникват като необходимост на по-късен етап или въобще не се създават. Обясненията на тези процеси вървят по две посоки: партийно визионерство (младежките политически организации, като банка кадри) и принципни резерви към позитивната дискриминация.

През 1991 г. с приемането на новата Конституция гражданите получават правото свободно да се сдружават (чл. 44, ал. 1), което автоматично предоставя възможност пред младите хора сами да избират да членуват или не в политическа, гражданска или друга организация. Моделът на възпитание на младите хора, съществувал до 1989 г., който определя задължителна последователност чавдарче, пионерче, комсомолец, комунист или безпартиен, но верен на комунистическата партия претърпява радикална промяна. (Георгиев, 2005)

По време на демократичните промени се появяват множество нови политически партии и движения, които наред с изграждането на техните структури създават и свои младежки организации. Според някои изследователи в началото на 90те години се забелязва силен младежки активистки ентусиазъм, но недотам мотивиран, за да преодолее наследените от миналото нагласи. Оказва се, че проявената младежка инициативност не означава нищо без подкрепата на държавните институции и политическите партии, т.е. младите изпадат в състояние на непреодолима зависимост. Според Петър-Емил Митев очевидното използване на младите хора като инструмент за разрешаване на вътрешно-партийни битки ги дистанцира от участие в организирани прояви. Силното начало на младежкото колективно политическо участие бързо изгубва своята първоначална инерция. Младежките организации, гордеещи се със завидна членска маса се разделят скоростно със своите активисти. Последващият ефект от липсата на кадрови потенциал води до пасивно съществуване на младежките формирования, а на по-късен етап и до тяхното разпадане. (Митев, 2005)

Калоян Методиев политолог и председател на „Общество за Нова България” нарича поколението на прехода идеалистично-наивистично поколение. Според него голяма част от тази перестроечната студентска генерация се оказва излъгана в очакванията си за промяна. Ентусиазирани в началото (много стават членове на неформалните организации, синдикати, социалдемократически партии, екологични организации), но скоро след промените мнозинството от тях се оказват „непригодни” за новите икономически реалности. В неговия анализ „Младежта в навечерието на демократичните промени“ той посочва, че много от тези активни млади хора са представители на социално-професионални групи като инженеро-техническата интелигенция, заети в промишлеността и селското стопанство, интелигенцията, служещи в бюджетната сфера. Според него те не намират желаната себереализация и търсят закрила от държавата, много от тях се маргинализират социално-икономически, недоволстват от прехода, стават неустойчиви в нагласите си, превърщат се в политически аутсайдери. (Методиев, 2010)

На фона на тези негативни тенденции, чиито последици личат и до днес има макар и малко младежки политически организации, които все още продължават да съществуват. Сред младежките партийни структури с най-дълга история са тези на БСП, СДС и ДПС, като тази на СДС в последните години почти не функционира. Цялостните процеси и етапи на развитие на партиите рефлектират върху всички партийни структури в този смисъл съществуването на „две скорости” е почти невъзможно. Състоянието на младежките политически организации издава същността на партиите, с други думи те са техен огледален образ.

Младежките политически организации в кратък исторически контекст

Българската социалистическа партия е единствената в демократичната историята на страната, към която се създават три младежки организации: Българска демократична младеж (1990) ³, Социалистически младежки съюз - СМС (1990) и Българска социалистическа младеж - БСМ (1994). Според политолога Татяна Буруджиева това е механизъм за поддържане на нездравословна конкуренция с цел подклаждане на лични съперничества и създаване на възможност на всяка лидерска група в БСП да си има своя младежка организация, която да използва, а развитието на един или друг младеж да се обвързва с властовите възможности на покровителя. (Първанов, 2006) През 2009г. се създава единна младежка организация Младежкото обединение на БСП, като тези младежи, които отказват да се включат напускат партията.

В Националния координационен съвет на СДС от самото му създаване член става Федерация на независимите студентски дружества - ФНСД. През 1989г. е възстановен и Земеделски младежки съюз под името ЗМС “Никола Петков”, който през 1992г. приема сегашното си име ЗМС.⁴

През 1990 година започват отново да функционират младежките организации на ВМРО на Демократическата партия – Младежки съюз на демократическата партия.⁵ През същата тази година се учредява и Социалдемократическия съюз на младежта или младежката организация на Социалдемократическата партия.

Съюзът на демократическата младеж се създава през 1995 година като младежка политическа организация основана на принципите на консерватизма и християндемократическите идеи. Обявява се като младежка организация на Демократическата партия. По същото време е формиран Български антифашистки съюз – младежи, като доброволна, неполитическа и патриотична организация на БАС. През 1995г. се създава Националния младежки съюз „Млада България”. По-късно през 1997 година се формира организация със социалдемократическа ориентация Европейска лява младежка алтернатива - ЕЛМА, приемник на Гражданско обединение за републиката - ГОР. По това време се структурира и единна младежка организация на Движението за права и свободи – Младежко ДПС (1998), независимо че към партията вече функционират студентски дружества и асоциации.

Посткомунистическият период е емблематичен и за организации, които са близки до политически партии като Федерацията на независимите студентски дружества, Български студентски съвет и Национална студентска конфедерация. ФНСД е основата на организираната през 1990 г. студентска стачка, в която студентите искат оставката на президента Петър Младенов. Тези стачни действия се обявяват за първия голям студентски протест след 1989 г.⁶ (данните са взети от изследването на Петър–Емил Митев „Новите млади“ и от магистърска теза на Ирена Тодорова „Младежта в ЕС като политически субект: Българска социалистическа младеж и френско Движение на младите социалисти в сравнителна перспектива, магистърска теза“)

През 2003г. се учредява Либерална младежка асамблея към НДСВ. Малко след създаването на партия АТАКА (2005 г.) се появява и Национална младежка организация АТАКА, която е единствена по рода си структура без председател, тъй като това място е отредено на лидера на голямата партия Волен Сидеров. Година по-късно наред с укрепването на местните структури на ГЕРБ се появява и идеята за младежко крило на партията, а през 2008г. официално се учредява МГЕРБ.

Появата на множество младежки организации в периода на преход, особено политически, в голяма степен се предопределя от външни за младежките общности фактори. От една страна, това е натиска на лидерите на основните партии и организации, а от друга стремежа на международните неправителствени организации да подпомогнат процеса на демократизация в България, като стимулират създаването на младежки сдружения. (Митев, 2005)

Различните класификации на партиите ни позволяват да типологизираме и техните младежки крила. Бихме могли да ги разделим на леви, десни и центристки в зависимост от политическото пространство, което заемат или на консервативни, либерални и социалдемократически по отношение на изповядваната идеология, а що се касае до организацията и функционирането – кадрови и масови. (Тодоров, 2012:207) Разбира се, че подобно дефиниране би било прецизно що се отнася до самите политически партии, но имайки предвид, че младежките структури са вътрешни за организацията, можем да смятаме, че носят и съответните характеристики.

Прави впечатление, че появилите са в началото на прехода младежки политически организации са по-скоро леви и десни. За леви можем да смятаме съществуващите тогава организации към БСП и младежката структура на Социалдемократи, а за десни всички останали. Някои от тях придобиват по-ясен идеологически облик в края на 90те години. Младежко ДПС например става член на европейски младежки либерални организации и придобива своята либерална легитимност, така както и Либералната младежка асамблея. Обичайно либералните по идеология са партии в центъра – центристки. ВМРО е партия, която трудно поставям в политическото пространство, но по устав се определя като общобългарска партия, изповядваща идеите на националната демокрация, по-скоро дясна. В синхрон с определените ценности и принципи функционира и МО на ВМРО. Имайки предвид крайно-десния характер на АТАКА, можем да съотнесем тази квалификация и за младежката им структура. МГЕРБ носи по-скоро белезите на дясноцентристки проект, поради християндемократическите принципи на голямата партия.

Наред с тази класификация бих добавила към типологизирането на младежките структури и още два аспекта, като противопоставя кадровите младежки политически организации (като тук имам предвид кадровия интерес, кариерата – политик, а не кадровата партия по смисъла на Токвил) като МГЕРБ, Младежко ДПС, Либерална младежка асамблея и младежки политически организации на убеждението или такива, които в състава си носят млади хора с убеждения и вяра в каузи и политически ценности, такива организации при създаването си са тези към БСП, СДС, ВМРО, АТАКА, БЗНС.

Според различни политолози необходимостта от съществуването на подобни младежки структури е важно, тъй като те се обуславят като място за социална изява на младия човек, като форма на изразяване на гражданска позиция или като средство за участие в гражданските и политическите процеси. Дистанцирайки се от все по-трайните индивидуалистични нагласи на съвременните млади, показателно е че постигането на общи интереси и цели е по-лесно, когато има обща организация.

Независимо от организационните и кадрови дефицити младежките организации в България имат своето място, както в живота на младежта и младежките общности, така и в изграждането на гражданско общество като цяло. Подобни структури допринасят не просто за разпространението на информация и популяризирането на идеи, а спомагат за открояването на специфичните интереси и потребности на различните младежки среди.
Младежките политически организации в процеса по рекрутиране на кадри

Разсъждавайки върху политическото ангажиране на младите хора и неговите предпоставки е редно да отправим поглед и върху ролята на структуриращите го фактори. Наред с всички социализиращи механизми, които рефлектират върху цялостното политическо поведение, не можем и не бива да изключваме ролята на самите политически партии в този процес. Според Пътнам упадъкът в политическото участие се дължи на качеството на генерационното заместване в политиката. Ако разширим тази негова теза ще открием важността от целенасочената работа на политическите партии с младите хора било то по посока рекрутиране, подготовка на кадри или просто привличане на нови членове. Партията като мобилизираща структура оказва съществено влияние върху представата на младите хора за политиката и ако тя е „забравила” тази своя възпитателна функция, то съвсем логично е последващото възпроизвеждане на все по-неангажирана младеж. Мобилизацията чрез целенасочено партийно таргетиране чрез кампании, директно отправяне на послания и дори покана за включване в политическия процес е от съществена важност за изграждането на индивидуалното политическо поведение. (Hooghe, Stolle, 2008) Ако приемем, че младите хора участват все по-малко в политическия процес (както и емпиричния материал доказва) то това неозначава спад в интереса към политиката изобщо, а би могло да се обясни и като резултат от отсъствието на традиционните мобилизиращи канали, присъщи за политическите партии.

Моите наблюдения показват, че предвид политическите и обществените трансформации все повече членството в политически партии се професионализира. От една страна схващането за обществен дълг все по-рядко присъства в съзнанието на младите хора, но от друга се замества от доброволчеството, като нов елемент на политическото участие.

Необходимостта от младежки организации се обуславя най-общо от следните фактори: съществуването на различни младежки общности, т.е. желанието на младите хора да бъдат заедно и да общуват; постигането на общи интереси и цели е по-лесно, когато има обща организация; възможността за обществена политическа изява; различни групови форми на забавление; търсенето и намирането на финансови средства чрез участие в европейски програми е практически възможно само ако се кандидатства от името на организация. (Митев, 2005:301)

Младежките политически организации имат за цел освен да допринасят за качеството на младежките политики, но и да участват максимално в привличането и рекрутиране на новите поколения политици. Този процес е изключително труден и в тези условия критични за политиката в България не би могъл да бъде осъществяван единствено и само от тях. Смятам това, от една страна защото партиите са компрометирани, а от друга защото политически ангажираните младежи все по-рядко попадат в политиката по призвание. С други думи, тенденциите показват, че все по-определяща е кариерата в политиката, а не каузата. В този смисъл усилията са съсредоточени навътре в партията, а не навън към обществото.

Задачата по привличане на членове в младежка възраст се усложнява освен от цялостния спад в интереса към политиката на младите хора, но и от все по-осезаемия отказ от трайно колективно участие. За разлика от по-възрастните поколения младите все по-рядко участват в политически дискусии, четат вестници и гледат новинарски емисии. За разлика от тях, обаче формират своята политическа култура в интернет пространството, където ако партиите решат посредством адекватни за виртуалната среда средства могат да привлекат младежкото внимание. Тези тенденции са характерни и за други европейски общества и биха могли да означават промяна в класическото разбиране за функцията и ролята на политическите партии. (Dalton, 2000 )

В последните години в България се наблюдава макар и малка трансформация в политическите партии по посока професионализация и предизборни кампании. Тази необходимост е породена и от спада на доверие в политиката като цяло. Именно това схващане за политиката като продукт, налага по-скоро наличието на експерти и специалисти по политически маркетинг и предполага все по-малка нужда от доброволци и членове. Мои лични наблюдения показват, че някои партии предпочитат да наемат лица или така наречените от тях доброволци (срещу заплащане), които по време на предизборната кампания да агитират в интернет форумите, да раздават рекламни партийни материали, да лепят плакати и т.н. Тези функции обикновено се отреждат на младежките организации, но имайки предвид тяхната слаба мотивация и численост, партиите прибягват до платени услуги. В този смисъл политическите партии използват все по-често индиректната комуникация с гражданите през медиите, колкото повече политиката придобива своето професионално измерение, толкова повече многобройната членска маса губи своята функция. Разбира се този процес не е достигнал своя апогей в България, а и е релевантен по-скоро за големите партии, които имат финансовия ресурс и влияние, за да си го позволят. Това разбира се не означава, че младите нямат своето място в процеса по осъществяване на предизборната кампания и то не само като участници в техническите задачи, а като стратези на кампаниите.

Информацията, с която разполагам показва, че по време на парламентарните избори през 2009 г. най-голяма роля за успеха на кампанията на Българската социалистическа партия изиграва младежката организация, тъй като не само идейно, а и на практика е осъществена от младите социалисти. Местните избори през 2011 г. са предизвикателство за Младежо ДПС, тъй като за първи път партията съсредоточава директен финансов ресурс в ръцете на младежката организация. Кампанията по места се осъществява почти изяло от младежите на ДПС, но по техните думи не дотам успешно. По време на изборно-отчетната конференция’11 на ДПС, на която имах възможността да присъствам, отявлен активист споделя: Подобни пари, в ръцете на неподготвения не струват нищо.

Овластяване на младите изведнъж води до незадоволителни резултати. Ето защо е важна последователна и целенасочена кадрова политика към новите партийци. Традиционно, младежките партийни структури играят съществена роля в този процес, тъй като са основен инструмент при осъществяване на връзката между обществото и партията. (Дюверже, 1999) Младежките политически организации са рекрутиращ канал и тяхната роля трудно може да бъде изместена. Отказът на младите от членство създава съществен проблем пред партиите. Този дефицит на кадри все още бива запълнен, но в бъдеще ще създаде сериозна липса на качествени лица в партийните листи.

Младежките формирования са от голямо значение при предопределянето на бъдещата визия и общия курс на партиите, но съществува усещането, че са пренебрегвани и недооценени, така както от младите хора, така и от самите политически партии. Бих могла да смятам, че това е и една от основните причини, те често да не са обект на анализ и медиен интерес, който е изключително важен при определянето на тяхната значимост сред младите.

Младежките политически организация са важен етап от политическата социализация на младите хора и допринасят за интеграцията в партийната среда, посредством целенасочени обучения. Подобни структури имат за цел не просто да въвеждат в партийната идеология, а да изпълняват ролята на училище, където младите членове получават възможност за естествено израстване в партийната йерархия, посредством усвоените знания и компетенции. ( Hooghe, 2008:46 ) Можем да смятаме, че при максимална функционалност на тези организации се формира и специфичната за тази група младежи политическа култура и ценности, които най-лесно се възприемат именно в младежка възраст. Елемент на политическата социализация е и усвояването на социално-груповите идентичности, които имат влияние върху политическите ориентации. С други думи младежките организации могат да привличат нови кадри, които дори да нямат ясно изградена политическа идентичност, могат да я формират посредством членството в младежка политическа структура.

Разпространено е мнението, че младежките политически организации в България се използват единствено и само за решаване на вътрешно-партийни проблеми, това е и една от причините много по-бързо членовете на младежките секции да прекратяват своята дейност или членство, отколкото по възрастните поколения. По-големите организации като МО на БСП и Младежко ДПС претендират, че имат способността да рекрутират кадри. БСП разполага със специално разработена система за подбор, подготовка и развитие на кадри, като в нея детайлно са описани изискванията към тях. Ето какво е записано: подготовката на кадри е непрекъснат процес, свързан с целите и потребностите на партията, съобразен с нейната структура и специфики, и отговарящ на рязко нарасналите професионални изискванията към кадрите, произтичащи от ЕС. ( Документ за Подбор и подготовка на кадри на БСП ) Подобно описание ме кара да смятам, че осъзнаването на такава необходимост не е продиктувано от вътрешната логика на партията, а от наложените отвън критерии.

Колко от младежите реално получават възможност да се реализират в политиката? Нито една от партиите, като ГЕРБ, БСП, ДПС, НДСВ, ДСБ, СДС, БЗНС не разполагат със систематична информация по този въпрос. Данни макар и само от последните местни избори (2011) получих от БСП и ДПС.

От 606 кандидати за общински съветници на Българската социалиситиюеска партия, 182 са избрани или 30% от кандидатите. От 16 кандидата за кметове на общини са получили подкрепата на избирателите 4 и от 28 кандидата за кметове на населени места 13 са с мандат. Държа да отбележа, че избраните кметове са на места като с. Василево, с. Терелиг, кв. Калкас, с. Батановци, с. Бръшлен, с. Водица и други не до там „желани“ кметства. Не мога да пропусна и факта, че в Столична Община най-много представители – 4 в младежка възраст има БСП, но това е и ефект от кампанията на Георги Кадиев, който постави нови лица на избираеми позиции в предизборните листи.

При Движението за права и свободи се наблюдава по-широко младежко представителство. От избрани 37 кмета на общини, 8 са на младежка възраст. От 715 кметове на населени места, 250, от 618 общински съветници 196, от 70 зам.кметове на общини 15 от Младежко ДПС.

Справка относно броя на общинските съветници в младежка възраст показва, че най-многобройни са представителите на ГЕРБ. Варна - 2, Габрово - 5, Димитровград - 2, Несебър - 2, Силистра - 2, София - 2, Стара Загора - 4. Кандидатите на БСП са сравнително малко, така както и на ДПС. В местните коалиции като „За Димитровград“, Либерален Алианс, Коалиция „Гражданско единство“, КП „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ и други също регистрират по един представител в младежка възраст.⁷

Процентно съотношение на младите депутати от съответните парламентарните групи

Политическите партии с най-големите младежки организации като БСП и ДПС не могат да се похвалят с нови попълнения в парламента. Повечето от депутатите не само на тези две партии повтарят мандатите си (27% са с повече от един мандат), други не намират повече място в парламента, но техните места биват заменени отново от по-възрастното поколение, а не от млади кадри.

Схема 2 „Младият политик”

Схема 3 „Младият политик”
Някои от изявените младежи получават възможност за политическа кариера само заради факта, че са се доказали в младежката структура, други обаче биват спуснати „отгоре“ и демотивират в голяма степен активните членове.

Трендафил Величков например зам. председател на МО на БСП е първо поколение политик в семейството. По покана на Кирил Добрев започва да се занимава с младежки дейности и заради своят активизъм и мотивация достига до заместник председателското място, пътят до което не е лесен. Този случай е рядък, политиците често съблазняват потенциални членове, но рядко са упорити в привличането им.

Както вече посочих от голямо значение за политическата кариера са родствените връзки и традициите, етническите и джендър подходи. Младежко ДПС има стриктно следвана схема що се отнася до ръководството на организация, която не е записана в устава, но се прилага. За председател на Младежко ДПС винаги се избира кандидат от турския етнос (Нашите членове все още не са готови за лидер не от турски произход, смятат го за предателство. Д. И.), а за заместник председатели четирима, от които един етнически българин, един помак, един от турски произход и една жена.

Анна Кръстева развива две концепции за младите политици: есенциалистка и деесенциалистка. В първата концепция младостта се приема като гаранция за новост, различност, обновление. Калоян Методиев в своя статия за младежкото политическо участие през 90те, заявява че младите винаги се превръщат в авангард, а в конфронтационни моменти излизат на преден план.

В книгата „Младите и политиката” и в анализираните източници и интервюта се откриват формулировки, които потвърждават тезата - младостта като предимство:  Младите по-бързо трябва да заемат ръководни места в политиката, по-възрастните са обременени от миналото; Младите са хората с мислене извън всякаква рамка. Те носят новото; Бъдещето принадлежи на младите;  Младите хора имат един по-идеалистичен поглед към нещата и са готови повече да защитават каузи, по-упорито и по-радикално.( Тодорова, 2007 )

Водещ елемент на значимост в политиката се явява младостта, като символ на промяна и развитие, но в същия момент не намира своето реално приложение в цялостните партийни образи. Според Анна Кръстева критичния патос на младите е насочен повече към отхвърляне на съществуващия тип политици: В България има два вида политици: на прехода и на прихода. Наред с това се наблюдава и един любопитен парадокс – възпитаниците на множество академии и школи за млади политици работят като консултанти, експерти, съветници. Не след обучението, а преди него. Виждаме  преобразяване на дефицитите в качества: младият политик е неопитен, но не е корумпиран, няма експертиза, но не е потънал в рутина. (Кръстева 2010: 44)

Втората концепция деесенциалистката не вижда необходимостта от младежки политически организации, като допринасящи за развитието на кадрите структури, а напротив единствения гарант за качествено израстване е реалната конкуренция независимо от възрастта.

Младостта не означава нищо в политиката или ставаш или не без значение на колко години си. Ние нямаме младежка организация, а имаме доста добре подготвени кадри и то заради вътрешно-партийната конкуренция на всички нива. П.Н., ДСБ, 31г.

Деесенциалистката концепция е по-взискателна, доколкото изисква непрестанно да се доказваш. Първата концепция  е по-оптимистична, втората е по-критична: младостта ти е гарантирана, успехът – не, както пише Кръстева. Възрастта е и надежда за промяна, и оправдание за грешки. Представителите на втората концепция доброволно се отказват от този уют и се излагат универсалните стандарти на политическата кариера, а те са трудни, понякога жестоки. (Кръстева 2010: 45)

Обновлението на политическия елит, въобще рекрутирането на нови кадри е от съществена важност за качеството на политиката в България. В последно време се наблюдава особена промяна в начините на подбор на нови лица в политиката, чийто път до европейския или националния парламент е изключително скъсен. Ранното влизане в политиката и бързото израстване е симптом за криза в политическите партии, който разкрива липсата на предварителна стратегия за дългосрочно инвестиране в изграждането на новата смяна политици. Завършена програма по политически мениджмънт и участие в няколко семинара на немски политически фондации не са гаранция за формирането на експертни и управленски компетенции.

Политическите партии що се отнася до квотния принцип нямат категорична позиция по този въпрос освен ДСБ, които отхвърлят подобна възможност. Така както сред изборните листи на ДПС, така и сред тези на БСП винаги се откриват и кандидати в младежка възраст, които обаче често са позиционирани на неизбираеми места. В този случай младостта дава известна легитимност на партията – младите са различни, не корумпирани, нови лица в политиката.

От изследването на Анна Кръстева върху младите политици става ясно, че младите по-скоро са привърженици на квотния принцип защото това се явява единственият механизъм за изместване на по-възрастните от сцената. Проведените от мен интервюта разкриват един малко по-различен поглед върху позитивната дискриминация. В голяма степен респондентите категорично заявяват, че качеството е определящ признак и се мери независимо от възрастта.

Разбира се има и такива, които смятат че квотния принцип е единствената възможност за израстване, имайки предвид установените партийни практики, които позволяват да вземат превес не обективни фактори (като дългогодишен опит в партията, познания и компетенция), а субективни фактори като лични познанства и пари.

Преди местни избори 2011г. Явор Гечев председател на МО на БСП прави предложение за 30% квота за младежи в листите за общински съветници, пропорционално разпределени. Предложението е прието, но не е спазено. За пример мога да посоча листите в Перник, където до 10то място има само един кандидат в младежка възраст, а не 3ма.

Според Анна Кръстева младите политици влизат млади в политиката. Такава теза откроява съществената разлика между поколенията в родната политическа класа. Не всички представители на по-възрастното поколение упражняват политическа професия от младини. Тя подкрепя тази теза, като изтъква, че подобно явление е характерно за партии, които влизат в избори много скоро след създаването си – НДСВ през 2001 г., Атака през 2005 г., ГЕРБ на местните избори през 2007г. и на парламентарните през 2009 г. Когато нови партии вкарат големи парламентарни групи и значителен брой представители в местната власт, техните кадри са или не опити, или номади. Тогава, независимо от възрастта, политическият опит е нов опит – и за младите, и за зрелите.⁸ (Кръстева, 2010: 46)

Можем да възприемем три основни подхода при рекрутирането на нови кадри, които са развити и в изследването „Младият политик”:

• 
  Партията, чрез целенасочени действия привлича нови лица.
  

• 
  Младите избират партията.
  

• 
  Младите и партията: ефект от случайността.
  

Подобни фигури на случайността са пълен антипод на онези младежи, които са отдадени на политически каузи, проекти или дори на политическата кариера. Тези млади са отдалечени от политиката дотолкова, доколкото не са способни да формулират дори причината поради, която се ангажират партийно.

Младежките политически организации, както вече стана ясно имат очертана функция да рекрутират нови членове и симпатизанти, да социализират политически младежта, да допринасят за кариерната подготовка и израстването на активисти и бъдещи ръководители на партиите, политическия елит изобщо и най-вече да привличат общественото внимание върху специфично младежки проблеми при формулирането на конкретни политики за разрешаването им. (Смилова, 2008: 159)

Младежките структури се отличават по своята същност от големите партии не поради естеството на работа, а поради факта, че не носят същата отговорност пред обществото за провалени политики и не участват пряко на избори. Все повече младежи биват натоварени с подготовката и реализацията на предизборните кампании, Младежко ДПС и МО на БСП например.

Слабата популярност на канализираното партийно членство сред младите и недоверието в партиите скоро ще доведе до остра криза във формирането на новия управленски елит и именно поради тази причина е повече от задължително отварянето на партиите посредством целенасочени кампании към все повече хора в младежка възраст. Очевиден е недостигът на нови кадри сред партиите, все по-често се наблюдават в партийните листи лица изпаднали от една или друга политическа партия – лицата остават същите, променя се само партийната идентификация.

Отявлени активисти на ДСБ ( Петър Николов, Прошко Прошков, Даниел Митов, Христо Ангеличин, Тома Биков ) сега намират място в новото гражданско движение на Меглена Кунева, което макар да е все още гражданско има предпоставките да стане политическо. При създаването на МГЕРБ в редиците му попадат разочаровани младежи от СДС и НДСВ. Можем обаче да смятаме, че подмяната на партийната идентификация е по-вероятна при смяната на една дясна партия с друга сродна по характер или нова, но отново дясна. Докато партии, които нямат сериозна алтернатива като БСП и ДПС предполагат по-често отказ от политиката въобще вместо движение по посока други политически партии. В това число бих могла да поместя и партии като АТАКА и ВМРО, тъй като техните политически проекти имат своите специфики, които трудно биват припознати сред други формации, в този смисъл чисто хипотетично бих могла да смятам, че при тези членове е по-трудно поместването в други политически партии, но не е изключено. Ако трябва да типологизирам политическото ангажирането то то би могло да бъде устойчиво, тогава когато партията няма сериозен политически конкурент и флуидно, тогава когато се наблюдават повече от един сходен по характер политически субект.