ВТОРА ЧАСТ ПЪРВА КАРТИНА

ПЕПА Не!

ПЕПА Не!

ПЕПА Сега служа в армията.

ДАУД Чувствам, че съм по-добре. Искам само да разбера имам ли подобрение?

ПЕПА Ако не престанеш, ще докладвам на полковника.

ДАУД Защо пък на полковника?

ПЕПА Защото тук има военна дисциплина и всичко става със заповед. Ти писмена заповед за това имаш ли ?

ДАВУД Нямам.

ПЕПА И по-добре. Защото ако имаше, нямаше да можеш да я изпълниш.

ДАУД По-добре съм докторе. На войник какво му трябва? Да се наяде, да се наспи и ако падне нещо…така...Ама не пада.

ДОКТОРЪТ И щаб ли има вече?

ХАЧО Тъй вярно, господин докторе.
В този момент прозвучава пронизителен вой на сирена. Хачо и Дауд се хвърлят по очи на земята.
ДАУД Лягай, докторе! Въздушна тревога!
Затъмнение.

ВТОРА КАРТИНА
Заседанието на щаба е в двора.
ДАУД Докторът идва!

ФЕТИСОВ Равнис! Мирно! Глави на ляво!

Първо. Да обявим нашата бойна единица, считано от днес, като бойно поделение на ООН.

Второ. Да обявим територията, върху която е разположено нашето подразделение за цивилизована територия ООН.

Трето. Да осъществим връзка с административни структури на цивилизацията и да се присъединим към тях. Други предложения има ли? Няма. Предлагам да пристъпим към тайно гласуване и след положителния резултат да подпишем учредителен документ. Белите бюлетини са “за”, черните - “против”. Да пристъпим към гласуване.

ДАУД Равнис! Мирно! Към урната - ходом марш!
(Всички влизат един след друг в кабинката на тоалета и гласуват.)
ФЕТИСОВ Господин докторе! Вие, макар и цивилен, през цялото време споделяхте нашите мъки и радости, затова е редно и вие да гласувате. Затова от името на целия боен колектив ви моля - заповядайте!
След напрегнато колебание докторът гласува.
ФЕТИСОВ Всички гласове са “за”. А сега нека обявим официално, като реален акт, първите две точки от нашата програма.

ДАУД Равнис! Мирно!

ФЕТИСОВ В резултат на реализирано тайно гласуване ние обявяваме нашата бойна единица като подразделение но ООН, а прилежащата й площ за свободна и цивилизована територия! Това е нашият учредителен документ.(Вдига високо лист хартия.)

ДАУД Ура!

ФЕТИСОВ Заповядайте, господин докторе.

ДОКТОРЪТ Аз зная, че в момента всички си мислите за телефона в моя кабинет, но аз смятам, че неговото използване за подобна цел най-малкото е лекомислено. Защото този телефон вероятно ще бъде подслушан и ние ще станем жертва на инсинуации и шантаж преди още да сме получили реалната подкрепа на ООН и други структури на цивилизацията.

ФЕТИСОВ (след дълга пауза). Аз смятам, че докторът е абсолютно прав. Телефонът като възможност отпада. Други предложения?

ХАЧО По време на война са използвали пощенски гълъби.

МАТЕЙ Да използваме прелетните птици. Сега прелитат големи ята на юг.

ФЕТИСОВ Да, това е решението. Използвайки хилядолетния воински опит, ние ще изпратим стотици послания по птиците. Все едно от тях ще стигне по предназначение. Браво Матеев. Ура!

ВСИЧКИ Ура!

ХАЧО А отговор? Как ще получим отговора?

Настъпва мъчителна пауза.
ДОКТОРЪТ Естествено е да го получим пак по птиците.
Възглас на облекчение.
ФЕТИСОВ Ура за доктора!

ВСИЧКИ Ура!

ФЕТИСОВ От утре почваме да пращаме послания.
Затъмнение.
ДОКТОРЪТ (води записки). Птиците прелитаха на огромни ята над планината, а те ги ловяха нощем, когато кацаха за отдих между преходите. Вършеха го много внимателно, за да не ги наранят и привързваха към крачетата им стотици послания до Европейския парламент в Страсбург, ЮНЕСКО, ООН и къде ли не още. А птиците отлитаха на юг, към Африка , а някои дори до Южния полюс (както твърдеше Матей), но полковникът обясни, че ООН има наблюдатели навсякъде и посланията ще стигнат по предназначението си.
ТРЕТА КАРТИНА
Всеки държи по една птица и връзва послание към крака й.
ДАУД Кълват... Изкълваха ми ръцете.

ХАЧО Кълват защото не знаят, че намеренията ни са благородни. Като ги пуснем, тогава ще разберат, че намеренията ни са благородни и тогава няма да ни кълват.

МАТЕЙ Те и сега разбират. Те разбират всичко което говорим. Птиците разбират езика на хората, защото човекът е произлязъл от птицата.

КИРО Човекът е произлязъл от маймуната.

МАТЕЙ Да, но маймуната е произлязла от бозайника, а бозайникът е произлязъл пак от птицата. Така, че човекът е произлязъл от птицата и един ден пак може да се превърне в птица.

КИРО Това не може да стане. Историята никога не се връща назад.

МАТЕЙ Може да стане. Може! Защото само птиците и човекът могат да летят. Птицата с крилете си, а човекът - с духа си. А освен това, птицата е най-благородното същество и въпреки, че е толкова малка, е способна на голям подвиг - да пренесе нашето послание на хиляди километри и да ни спаси.

ХАЧО Всяко същество, малко или голямо - е способно на подвиг.

МАТЕЙ Така е и не е така. Защото един голям подвиг, съпоставен с ръста на едно малко същество, става неизмеримо по-голям.

ДАУД Готови ли сме всички?

ВСИЧКИ Готови сме.

ДАУД Тогава да пускаме.

ВСИЧКИ Да пускаме.
Отиват до отворения прозорец.
ДАУД Равнис! Мирно! Пускай!

ВСИЧКИ Пускай!

ДАУД Човекът може да е произлязъл от птиците, но не е като тях, защото птицата винаги може да отлети където си поиска, а ние завинаги щяхме да си останем тук, ако не беше полковникът.

ХАЧО Това означава, че и човекът може да полети, ако поиска.

КИРО Полковникът може да лети. Видях го вчера с очите си.

МАТЕЙ Ти си луд.

КИРО Знам. Но го видях. Махаше с ръце към едно ято и както махаше с ръце, бавно се отдели от земята и се издигна до върховете на дърветата. Ятото слезе ниско и птиците накацаха по раменете и главата му. Започнаха да му говорят нещо и го викаха да тръгне с тях, но той не пожела и пак слезе обратно на земята.

ХАЧО Ти си бил пиян.

КИРО Не пия вече. Казах ви истината – той може да лети.

МАТЕЙ А защо не отлети от тук, щом може?

КИРО Защото не иска да ни изостави. А може би иска да научи и нас.

МАТЕЙ Понякога вечер страшно ми се иска пак да стана малък, да се гушна в някоя голяма птица и да полетя. Да летя дълго, много дълго, да кацна чак ТАМ и да им предам цялото послание. А ТЕ, като ме видят колко съм малък, ще кажат: “Как толкова малко същество е успяло да прелети такова голямо разстояние?” А аз ще им отговоря:”Успях, защото там са моите приятели, които макар и големи, са не по-малко нещастни от мен.” Тогава те ще попитат: “Защо са нещастни?” и аз ще им отговоря: “Защото са луди, а лудите у нас не ги разбира никой”.


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Пепа е прегърнала една птица, чиято глава е пъхната под крилото и я люлее приспивно, пеейки детската песен, с която децата приспиват пилета.
ПЕПА (пее). Спи, спи, пиленце

майка ти е птица,

баща ти - лисица...
Минава Фетисов .
ФЕТИСОВ Здраве желаем, госпожице! Полковник Фетисов на вашите услуги.

ПЕПА Шт! Тихо! (Оставя заспалата птица.) Заспа...

ФЕТИСОВ Да, наистина...

ПЕПА Птиците заспиват много бързо.

ФЕТИСОВ Да...Не бях обръщал внимание.

ПЕПА И не бива да се будят докато не се събудят сами, иначе спират да пеят.

ФЕТИСОВ Интересно...

ПЕПА Какво ли сънува сега? Сигурно сънува, че е вече в топлите страни... А там сигурно я чака някой и няма да бъде сама... Птиците живеят по две...

ФЕТИСОВ Да, да...Това май в училище се учеше...

ПЕПА Тия неща не се учат...

ФЕТИСОВ Хубаво време е днес...

ПЕПА Да, да.

ФЕТИСОВ И слънце има...

ПЕПА Да.

ПЕПА Не беше.

ФЕТИСОВ Да...Не се знае обаче утре как ще бъде.

ПЕПА Така е...За утре не се знае.

ФЕТИСОВ Пък може и цяла седмица да продължи така...

ПЕПА Може, може...

ФЕТИСОВ То като тръгне веднъж... Все така върви. Докато стане лошо, все е хубаво...

ПЕПА Така е.

ФЕТИСОВ А после пак се оправя...Е, хайде довиждане.

ПЕПА Довиждане. И извинявайте...

ФЕТИСОВ За какво?

ПЕПА Ами... Вие умеете да водите хубави разговори, а аз...

ФЕТИСОВ Какви разговори?

ПЕПА Ами за времето... И за други неща...

ФЕТИСОВ О, това е нищо... Толкова е лесно, че ще ви науча и вас...

ПЕПА Много ви благодаря.

ФЕТИСОВ За нищо. Разрешете да напусна, госпожице! (Козирува и отминава.)
Пепа поема спящата птица, прегръща я и се разплаква.
ПЕПА Господи, дано само не го погубят властта и славата! Властта и славата най-лесно погубват мъжете.
Затъмнение.
ДОКТОРЪТ Започнаха да чакат отговор на посланието по птиците. По цял ден на двора имаше дежурен, който наблюдаваше небето, а останалите дебнеха по скалите и дърветата за накацали птици с послания. Понякога от север се задаваха огромни ята, които се нижеха с часове над дефилето. Тогава всички излизаха на плаца и гледаха дълго към небето дали някоя птица няма да се отдели и да кацне при нас. Очите на всички се просълзяваха от взиране...
ПЕТА КАРТИНА

Всички са на плаца и гледат към небето, издавайки примамващи птичи крясъци. Дрехите и лицата на всички са покрити с пера и птичи изпражнения.
КИРО Вижте, вижте! Задава се ново ято. Господи, небето потъмня от птици...

ДАУД Залегни да не се изплашат! (Залягат и продължават да издават птичи звуци.)

МАТЕЙ Колко много птици, Господи!

ХАЧО Погледнете онази там! В левия край на небето! Май носи нещо на крака си?

ДАУД Виждате ли една извън третото ято? Лети по-ниско от другите? Значи нещо й тежи? Може би носи посланието? Не, не... Вдигна се при другите.

ПЕПА Още едно ято идва от северозапад. Още по-голямо.

ДАУД Залегни! Залегни и примамвай с крясък на врана!
Крещят като врани.
ХАЧО Стоп? Това не са врани, а жерави.

ДАУД Дай крясък на жерави!

МАТЕЙ Не е вярно! Така изглежда от тук, но те летят в различни височини и никога не могат да се смесят. Всяко ято си има отделен въздушен коридор.

ДАУД Сега, ако някоя птица от горната рота иска кацне при нас с послание, долното ято няма да я пусне...

МАТЕЙ Не! В такъв случай ще й отворят коридор. Гледайте внимателно дали ще просветне въздушен коридор!

КИРО Защо гледаме на север, когато посланията ни заминаха на юг? Трябва да гледаме на юг.

ДАУД Вярно! Много вярно! Трябва да гледаме на юг. Равнис! Мирно! Кръгом!

МАТЕЙ Наистина?

КИРО То е много ясно. През зимата птиците летят на юг, а не на север...

ФЕТИСОВ ООН може да получи послание на юг, а да го изпрати от север. Защото техните комуникационни възможности са неограничени.

ХАЧО Значи може и от север да дойде?

КИРО От север ще дойде, разбира се. Коя птица е луда като нас да лети през зимата на север?

ДАУД Равнис! Мирно! Кръгом!
Всички отново се обръщат на север.
ПЕПА Две нови ята идват. (Плачейки.) Господи, толкова много птици, а нито една не каца при нас!

МАТЕЙ Спокойно! Не се отчайвайте! Птиците са милиарди. Ако те са пратили хиляда послания, значи, че на всеки милион птици само една носи послание. А до сега дори половин милион не са прелетели...

ХАЧО Виждате ли една, която прави лупинги? Виждате ли я?

ВСИЧКИ Къде?

МАТЕЙ Ехей там. В средата на небето.

ПЕПА Тя иска да ни привлече вниманието, не разбирате ли?

ХАЧО Вярно. Поне така изглежда.

ХАЧО Вижте, вижте! Тя се отдели от ятото.

МАТЕЙ Ето, слиза надолу.

ДАУД Към гората! Към гората лети.

ХАЧО Вече не се вижда. Сигурно кацна. Да вървим да я търсим.

КИРО Къде?

ХАЧО В гората, къде...

КИРО Как ще я намерим в гората? Гората е хиляди хектари.

МАТЕЙ Тя сама ще ни се обади.

КИРО Всички сме луди, но ти пък съвсем... Как ще ни се обади птица?

ФЕТИСОВ Те са я дресирали.

КИРО Така може...

ДАУД Към гората. Бегом марш!

ВСИЧКИ Към гората! Към гората!

ДАУД Напред!
Затъмнение.
ДОКТОРЪТ Тази птичка може би носеше някакво послание, но те не я намериха, защото се спусна мъгла. Търсиха я до вечерта в мъглата, но сигурно се беше заблудила и не им се обади. В следващите дни ятата вече намаляха, но известието така и не идваше. Полковникът също бе притеснен, въпреки, че не го показваше с нищо. Маршът по плаца и войсковите занятия продължаваха всеки ден, но и той самият разбираше, че не можеш да подготвяш безкрайно дълго една армия без да я поведеш нанякъде. Тогава полковникът предприе партизанска тактика. Бойците се пръснаха из местността поединично, за да се повиши вероятността за среща с вестоносеца.

ШЕСТА КАРТИНА

Тъмнина. Крясък на птица от единия край на сцената и отговор на птица от другия край. Диалогът става все по-близък и по-близък. Птиците вече са една до друга и диалогът е почти интимен. Изведнъж чува се шум от борба и удари.
ДАУД Стой! Хванах ли те най-после. Давай писмото!

КИРО Нямам писмо, не удряй!

ДАУД А ти защо удряш?

КИРО Ти пръв почна?

КИРО Да.

ДАУД Пълзешком напред!

КИРО Идвам.

ДАУД Залегни! Тук е.

КИРО Тихо. Аз я видях. Претича през двора на манастира.

ДАУД Сигурен ли си?

КИРО Сигурен съм. Много голяма птица с огромни криле.

ДАУД Сега къде е?

КИРО Там. В тъмнината. Беше най-малко 40 кила.

ДАУД Не вярвам. Такива птици няма?

КИРО Има. Може да е щраус.

ДАВУД Тогава да я хванем.

КИРО Давай!

ДАУД В атака!

КИРО Дръж се, идвам!

ДАУД Влез в близък бой!

КИРО Влизам!

ДАУД Удари силно. Така! Още! Още!
Чуват се удари.


Светлина. На вратата Фетисов, Хачо и Докторът. На пода лежи огромна безжизнена птица.
ФЕТИСОВ (строго). Кой посегна на птицата?

ДАУД Тя първа посегна...Ние само искахме да я хванем.

ФЕТИСОВ Стани! Мирно! Птиците са безразсъдни, ерго беззащитни. Ние очакваме от тях известие и спасение, а как ги посрещаме? С насилие?! Представяте ли си как би погледнала Европа на това? И как ще я погледнем ние, когато се явим пред нея? Как ще погледнем в очите тези хора, които ни изпратиха храна, когато умирахме от глад, дрехи - когато умирахме от студ и надежда, когато бяхме рухнали от отчаяние? Тези хора, които ще ни изпратят известие по птиците и когато го получим, ще ни приемат като братя. Защото тези хора не са обикновени хора, те са ангели!

В това време птицата се раздвижва.
ВСИЧКИ Жива е! Жива!
Птицата се изправя бавно и разтваря криле. Това е Матей с прикачени криле, облепени с пера.
ХАЧО Матей? Матей, ти ли си?

МАТЕЙ Аз съм.

ХАЧО Какви са тези криле?

МАТЕЙ Направих ги с пера от възглавница. Исках да долетя при тях и да им разкажа всичко.

ДАВУД А ние помислихме че вече си върнал и носиш известие. И затова…

ПЕПА (Влиза). Известие! Известие!! Пристигна известие. (Тя държи в ръка малка птичка.) Беше се заплела в мрежата и вече замръзваше от студ. На крака й има известие, написано върху метален пръстен. Ето!

ХАЧО Пише нещо?

ФЕТИСОВ Това е шифрограма.

ХАЧО Пише Е. 01, 01.

КИРО (чете бавно). Е. 01. 01.

ФЕТИСОВ (дешифрира). Елате. Първи. Първи. (Към всички.) На първи януари тръгваме.

ХАЧО Как така тръгваме?

ФЕТИСОВ Върху заповед не се разсъждава! Ясно?

ХАЧО Невъзможно. Полицията никога няма да спре автомобил със знаци на ООН.

ФЕТИСОВ Така. По-нататък?

КИРО По-нататък е границата и там ще ни върнат обратно.

ФЕТИСОВ Господа!. Ние, господа, имаме учредителен документ, с който сме присъединени към ООН и никой не може да спре едно бойно поделение на Обединените цивилизационни нации. Днес е 30 декември и ние вече сме окончателно готови. Утре е 31 декември. Обявявам го като ден за почивка и размисъл... Тръгване - на 31 декември в 00 часа.
Затъмнение.
ДОКТОРЪТ Те наистина щяха да тръгнат. Разбира се всеки велик проект има слабо място: аз бих могъл да позвъня в психодиспансера и да осуетя всичко. Но тогава бих разрушил тяхната игра, в която те живееха като нормални. И те пак щяха да се превърнат в човешки развалини, каквито бяха преди. И в края на краищата кой може да гарантира коя игра е истинската? Дали тяхната малка игра или голямата игра на всички които се наричат нормални .На 31-ви Фетисов дойде при мен...


ОСМА КАРТИНА

Докторът сам.
ФЕТИСОВ Добър ден, господин докторе.

ДОКТОРЪТ Седнете.

ФЕТИСОВ Благодаря. (Сяда.) Господин докторе, искам преди всичко да изкажа уважението си към вашата позиция на ненамеса. Аз съм военен и си давам реална сметка за затрудненията, които бихте могли и все още можете да ни създадете.

ДОКТОРЪТ Както виждате не го правя.

ФЕТИСОВ Вие, разбира се, имате и друг избор, но ние - не. Ние трябва да тръгнем.

ДОКТОРЪТ Вярваш ли, че ще успеете?

ФЕТИСОВ Що за въпрос?

ДОКТОРЪТ До там има пет държавни граници, а вие нямате нито един документ?

ФЕТИСОВ Как така? А учредителният документ?

ДОКТОРЪТ Това е чиста параноя?

ФЕТИСОВ Да останем тук е по-лошо и от параноя. Всяка мечта и всяко велико начинание са параноя, докторе.

ДОКТОРЪТ Великите начинания успяват рядко...

ФЕТИСОВ (бавно и отчетливо). Докторе, искам - значи мога!

ДОКТОРЪТ Може би...На лудия и Господ му помага.

ФЕТИСОВ Докторе, господ помага единствено на лудите в този свят. Защото и той е бил луд, когато го е създал. И сега е влюбен в грешката си.

ДОКТОРЪТ Може би...Логическа връзка има...

ФЕТИСОВ Тръгваме в полунощ. (Козирува и излиза).

ДОКТОРЪТ (сам). Да тръгна или да не тръгна? Кого да следвам? Йорик или Фортинбрас? Във всеки случай до сега съм следвал винаги нормалните и не бих казал, че съм стигнал бог знае къде. Нито географски, нито всякак...

ДАУД Тук.

ФЕТИСОВ Антонова?

ПЕПА Тук.

ФЕТИСОВ Иванов?

ХАЧО Тук.

ФЕТИСОВ Матеев?

МАТЕЙ Тук.

ФЕТИСОВ Пенев?

КИРО Тук.

ФЕТИСОВ Равнис! Мирно! На дясно! Към изходния пункт, ходооом марш! Стой! На ляво! Равнис! Мирно!
Сцената се осветява и виждаме всички строени пред белия джип, върху който се вее знамето на ООН.
ФЕТИСОВ Господа, явявайки се като бойно подразделение на ООН, ще се наложи да говорим чужди езици. В това отношение мога да кажа, че моят матерен език е руски.

ДАУД Аз знам цигански.

ХАЧО Аз знам един монолог на английски:”Тo be or not to be...”

ПЕПА Ти по-добре ще бъде да мълчиш ...

ХАЧО Ще мълча, но ако ти проговориш за Дунав мост, всички ще разберат, че сме луди.

ПЕПА Кой е луд? Аз ли? Това документ ли е? Пише ли тук, че съм здрава? Пише ли?

ФЕТИСОВ Господа! Вие не сте луди, господа! Вие само сте различни от другите. Вие просто не сте създадени за този свят, господа, защото този свят е създаден за еднаквите. Но нашият истински свят съществува някъде и ние трябва да вярваме в това, защото в Библията е казано:

Блажени страдащите!

Блажени молещите!

Блажени плачещите!

Блажени нищите духом!

Ние сме всичко това взето заедно, братя, и затова нека добавим онова, което Божията уста е пропуснала: “Блажени лудите”! И нека вярваме в това, въпреки че никъде в “Хартата за човешките права” няма нито ред за правата на лудите. Тук вие имате единствено правото да бъдете лекувани, за да станете еднакви, затова лудите са най-беззащитните и нещастни хора в този свят. Ние трябва да избягаме от него. Всъщност ние вече бягаме - но не като победени. Ние ще избягаме като победители. И ще успеем, защото сме различни. Ясно?

ВСИЧКИ Тъй вярно!
Докторът, който до този момент слуша отстрани, се приближава към Фетисов.
ДОКТОРЪТ Господин полковник, разрешете да вляза в строя.

ФЕТИСОВ Да.

ДОКТОРЪТ Най лесно се преминава граница на първи януари сутринта... Митничари изобщо не видяхме - вероятно изпращаха новогодишната нощ. Граничарите отдадоха чест на полковника от ООН и пожелаха лек път. А на разсъмване вече пътувахме през чужбина. Тук хората се деляха не на луди и нормални, а на християни и мюсюлмани. Съдбата винаги ще намери как да раздели хората. Хиляди бежанци вървяха на изток, а ние продължихме на запад, откъдето тия хора идеха, защото, както каза полковникът, пътят към рая минавал през ада. Колкото по- на Запад отивахме, толкова повече поделения от сини каски срещахме и се поздравявахме с тях. Накрая се присъединихме към една изтегляща се автоколона от френски сини каски и потеглихме с тях на запад. След пет дни влязохме в Страсбург.

В сградата на Европейския парламент не ни пуснаха, затова подадохме молбата си по пощата. Тук хората са много точни и след месец ни отговориха. Пишеха ни, че нямали такъв закон, който да третира въпроса за самоволно присъединили се чужди войскови части. По същата причина не можели и да ни експулсират. И така, ние останахме извън закона, макар и в сърцето на цивилизована Европа. Разположихме се на лагер в центъра на Страсбург, пред катедралата, където всеки извън закона някога е можел да намери убежище в храма. Слава тебе, господи!


ДЕСЕТА КАРТИНА

Навели глави и изпаднали в отчаяние, всички седят на земята. В този момент високо прозвучава твърдият и уверен глас на Фетисов.
ФЕТИСОВ Стани! Строй се!
Изпълняват неохотно командата.
ФЕТИСОВ Равнис! Мирно! Братя, ние извоювахме огромна победа. Изминахме хиляди километри. Това е огромен подвиг и той ще ни даде нови сили да продължим. Най-важното на този свят е да се изправиш и да продължиш. Истинският войник намира сили да се изправи и да продължи към оня прекрасен свят, за който е създаден. Ясно?

ВСИЧКИ Тъй вярно!

ФЕТИСОВ За победата - ура!

ВСИЧКИ Ура!

ФЕТИСОВ Равнис! Мирно! Ходом марш! Раз-два, раз-два... Левий, левий! Раз-два-три! Левий, левий, раз-два-три!
( Изпаднал в делириум, Фетисов продължава да крещи.)
ФЕТИСОВ Ние ще намерим този прекрасен свят. Ще го намерим, дори и да не съществува на Земята, защото ще продължим да го търсим и след смъртта. Вселената е безкрайна и никой не е бил навсякъде, за да докаже, че такъв свят не съществува…
(Внезапно Фетисов изпуска каската си на земята, главата му клюмва и той притихва в неподвижно мълчание. Затъмнение.)
ДОКТОРЪТ Полковникът не проговори никога повече. Той отново се върна във фазата на депресия и остана неподвижен завинаги.
ЕПИЛОГ
Всичко това се случи отдавна. Преди една, две или три години - не помня точно. Днес не зная коя дата точно сме и кой месец, но е пролет, защото хванахме една прелетна птица и Дауд използва случая да прати писмо по нея до жена си.
Сцена, в която всички пускат птицата.
ДАУД Пускай!

ВСИЧКИ Пускай!

ХАЧО Полетя!

КИРО Вече не се вижда!

МАТЕЙ Виждам я! Напуска Франция! Вече е в Германия!

ХАЧО Германия - Чехия...

КИРО Чехия- Словакия...

ПЕПА Словакия - Унгария...

МАТЕЙ Унгария - Сърбия...

ВСИЧКИ Сърбия…България. О, Господи! Кацна.

Ваш любим съпруг, баща - ефрейтор Шукриев.