Ползи от свободната търговия: Теория на сравнителните предимства
Изтегляне 78.05 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Производствени възможности
- Производство при липса на размяна
- Потребление при липса на размяна
- Цени при липса на размяна
- Цена на бананите в риба
- Сравнение на цените при липса и при наличие на размяна
- Цена на бананите в риба за Доминик
- Производство при наличие на размяна
- Потребление при наличие на размяна
- Сравнение на общото производство при липса и наличие на размяна
- Общо производство при липса на размяна
Ползи от свободната търговия: Теория на сравнителните предимства
Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика,Нека разгледаме следната ситуация: Има двама човека (Том и Доминик), всеки от които живее на отделен остров. Допускаме, че могат единствено да берат банани и да ловят риба. Освен това приемаме, че те са изолирани и нямат контакт помежду си, т.е. няма размяна между тях. Ако Том изразходва цялото си време за бране на банани, той може да набере 50 килограма банани седмично, а ако използва цялото си време за риболов може да улови 50 килограма риба седмично. Ако Доминик изразходва цялото си време за бране на банани, той може да набере 100 килограма банани седмично, а ако използва цялото си време за риболов може да улови 200 килограма риба седмично.
Очевидно Доминик е по-производителен от Том във всяко едно отношение. Приемаме, че всеки от тях използва половината от времето си за бране на банани, а другата половина за риболов. Следователно Том произвежда 25 килограма банани и 25 килограма риба, а Доминик – 50 килограма банани и 100 килограма риба.
Всеки консумира толкова, колкото произвежда. Следователно Том потребява 25 килограма банани и 25 килограма риба, а Доминик – 50 килограма банани и 100 килограма риба. Потребление при липса на размяна
Нека приемем, че Том и Доминик имат контакт и има възможност за размяна между тях. Това, което се вижда при производството при липса на размяна е, че ако Том се откаже от 1 кг банани може да увеличи количеството риба с 1 кг и обратно. Ако Доминик се откаже от 1 кг банани може да увеличи количеството риба с 2 килограма. Следователно за Том 1 кг риба струва 1 кг банани (в смисъл, че трябва да се откаже от 1 кг банани, за да получи 1 кг риба) и 1 кг банани струва 1 кг риба, а за Доминик 1 кг риба струва 0.5 килограма банани (трябва да се откаже от 0.5 кг банани, за да получи 1 кг риба) и 1 кг банани струва 2 кг риба. Всички тези неща са отражение на едно нещо – Доминик е значително по-производителен при рибата, т.е. той има сравнително предимство при производството на този продукт.
Очевидно рибата за Доминик е по-евтина от рибата за Том. Следователно би било изгодно и за двамата да разменят. Да приемем, че двамата се събират и след известен период на пазарене стигат до общоприемливото положение Доминик да даде 37 кг риба на Том в замяна на 25 кг банани. Защо е общоприемлива тази договорка между двамата? Защото при нея все от двамата получава съответния продукт срещу по-ниска цена, отколкото би получил, ако реши да произвежда сам. Том получава 37 кг риба срещу 25 кг банани, т.е. един килограм риба му струва 0.68 кг банани (25 делено на 37), което е по-ниско от цената, която има при липса на размяна, която е 1 кг банани за 1 кг риба. Доминик получава 25 килограма банани, а се отказва от 37 килограма риба, което означава, че 1 кг банани му струва 1.48 кг риба, което е по-ниско от цената при липса на размяна, която е 2 кг риба за 1 кг банани. Сравнение на цените при липса и при наличие на размяна
Следователно при наличие на възможност за размяна Доминик и Том могат да разменят и при тази размяна всеки от тях ще бъде облагодетелстван /ако някой от тях не е облагодетелстван, той няма да участва в размяната/. Приемаме, че Том и Доминик запазват потреблението си на банани колкото е било при липса на размяна – Том – 25, а Доминик – 50. Том дава 25 кг банани на Доминик, следователно за да запази потреблението си от 25 кг банани, трябва да произвежда 50 кг банани, което означава, че трябва да използва цялото си време за производство на банани. Доминик получава 25 кг банани от Том и следователно за да си запази потреблението от 50 килограма банани, трябва да произвежда 25 кг банани сам, т.е. трябва да намали производството на банани с 25 килограма. Тъй като за всеки килограм намаление на бананите Доминик може да увеличи производството си на риба с 2 кг следователно производството му на риба ще се увеличи с 50 килограма, от които ще предостави 37 на Том.
Том използва цялото си време за производство на банани и има 50 килограма от тях седмично, от които дава 25 на Доминик, който пък в замяна дава 37 килограма риба. Потребление при наличие на размяна
Вижда се, че при наличие на размяна производството и потреблението и на двамата участници в нея нараства. Може да видим, че нараства съответно и общото производство в сравнение със ситуацията, в която липсва размяна. Сравнение на общото производство при липса и наличие на размяна
Основното, което може да се направи като извод от горните разсъждения, е, че наличието на размяна води до увеличение на производството и потреблението в сравнение със ситуацията, при която няма размяна. Това се случва, дори без да има промени в уменията на хората, без да има по-нови технологии, без да са се подобрили и увеличили техническите средства, с които те си служат при производството. Самото наличие на възможност за размяна води до увеличение на производството и потреблението заради наличието на сравнителни предимства. Освен това се вижда, че и двете страни в размяната печелят, независимо, че има голяма разлика в производителността им. Тези изводи са в сила и при премахване на всички допускания, които направихме за опростяване на разглежданата ситуация – че има само двама човека и само две стоки (кой знае защо обаче някои хора, въпреки че разбират простия пример, не могат да схванат, че сложната действителност не се различава като логика от него). При наличие на повече хора и повече стоки цените на всяка стока са определени в пари от пазара, а не както в случая – едната стока е оценена чрез другата. Следователно може да направим по-генерални изводи: 1. Наличието на свободна търговия води до увеличение на производството и потреблението заради сравнителните предимства. 2. Наличието на свободна търговия води до увеличаване на благосъстоянието на всички участващи в нея страни. Като заключение трябва да отбележим, че всички тези неща не са измислени днес, те са написани преди почти 200 години от Дейвид Рикардо. Следователно прилагането на всякакви видове протекционистични мерки в последните 200 години може да се обясни по всякакъв начин, но не и с облагодетелстване на хората в съответната страна. И всички твърдения колко важно е да се “подпомага” местният бизнес чрез мита и други мерки, ограничаващи свободната търговия всъщност прикриват други цели – да се облагодетелстват конкретни хора и да се отчете дейност от страна на политиците с популистка цел. Допълнителна литература: David Ricardo, “On the Principles of Political Economy and Taxation”, http://www.econlib.org/library/Ricardo/ricPtoc.html Даниел Грисуолд, “Седем морални аргумента за свободната търговия”, http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/freetrade.doc Паскал Сален, “Свободна размяна и протекционизъм”, http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/Salin-intro.doc Cato Institute’s Center for Trade Policy Studies, www.freetrade.org Каталог: docs -> what to know docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето what to know -> Опит върху печалбата и загубата 1 what to know -> Кой е Лудвиг фон Мизес? what to know -> Използването на знанието в обществото1 what to know -> Нравствено-философските основи на свободното общество what to know -> Как се създава търговската статистика? what to know -> ‘Борбата с бедността’ икономически поглед към един политически феномен Изтегляне 78.05 Kb. Сподели с приятели:
|