Звуковия Поток на Бог(наричан още Нам, Шабд и т.н., както и описание на начина на живот, който последователите на един съвършен Учител – Учител на Звуковия Поток – трябва да спазват, за да могат да живеят 24 часа (непрестанно) в присъствието на Създателя(Най-Висшия Бог; Всемогъщия Бог) или със Създателя (Всемогъщия Бог; Най-Висшия Бог), докато завърши живота им тук, на земята. Поради факта, че Гуру Гобинд Сингх (десетият и последен Учител от тази линия) не оставя открито своя приемник Ратнагар Рао, веднага след отминаването на Гобинд Сингх (1708) се появява една нова голяма религия – сикхската. Първоначално названието “сикх” е обозначавало човек, който е достигнал (овладял) първото ниво на съзнание – финото (астралното) ниво на съзнание. След появата на сикхската религия, терминът започва да обозначава принадлежност към тази най-нова религия от големите религии на Земята.
Ади Грант съдържа изречените думи на десетте Учители от линията на Гуру Нанак, наричани по-късно (във връзка с новопоявилата се сикхска религия) “десетте сикхски Гуру”. “Ади Грант” е събирана на два пъти: веднъж от петия Учител (Гуру Арджан) през 1604 година и след това от Гуру Гобинд Сингх (1666-1708), който добавил стиховете на деветия Гуру от тази линия – Гуру Тег Бахадур. Към написаното от тези десет Учители от линията на Нанак, Арджан и Гобинд Сингх добавили химните за Бог на някои други Светци и святи хора на Звуковия Поток (Словото). “Ади Грант” е особена ценна с това, че представлява най-близко съществуващия до нас във времето писмен документ, описващ Силата-на-Бог-в-изява (наричана Звуковия Поток, Чуващия се Жизнен Поток,
Сподели с приятели: |
