Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Справяне със стреса „Съзнанието, че ще бъде обесен след две седмици, концентрира ума на човек отлично“, отбелязал е Самюъл Джонсън и тази истина важи за всички случаи, представени дотук. 195 Една сериозна катастрофа, която фрустрира основна жизнена цел, или ще унищожи Аза, принуждавайки човек да вложи цялата си психична енергия за издигане на бариера около оставащите цели, която да ги предпази от бъдещи удари на съдбата; или ще осигури нова, по- ясна и по-належаща цел: да се преодолеят предизвикателствата, възникнали вследствие на нещастието. При втория сценарий трагедията не е непременно в ущърб на качеството на живота. Всъщност, както в случаите на Лучио, Паоло и много други като тях, онова, което обективно изглежда като катастрофално събитие, може да обогати живота на пострадалите по нов и неочакван начин. Дори при загуба на някоя от най-базисните човешки способности, като зрението, не е задължително съзнанието да обеднява; често се случва тъкмо обратното. Но кое определя този развой? Как става така, че една и съща беда ще съкруши един, а друг ще я трансформира във вътрешен порядък? Психолозите обикновено търсят отговорите на тези въпроси в направление, което са назовали справяне със стреса. Разбира се, определени събития предизвикват повече психологическо напрежение от други: например смъртта на брачния партньор е много по-стресираща от ипотекирането на дома, което на свой ред поражда по-силен стрес, отколкото глобата за неправилно паркиране. Но също така се знае, че едно и също стресово събитие може да хвърли един човек в най-дълбоко отчаяние, докато друг ще стисне зъби и ще извлече полза от него. Тази разлика в реакциите на хората към стресовите събития се нарича „способност за справяне“ или „стил 195 Цитатът на Самюъл Джонсън е от Letters to Boswell, Sept. 19, 1777. 240 на справяне“. 196 За да установим кое допринася за способността на човек да се справя със стреса, от полза ще е да направим разграничение между три различни вида ресурси. Първият е наличната външна подкрепа, най-вече мрежата на социална подкрепа. Психологическите последици от едно сериозно забо- ляване например ще бъдат в голяма степен смекчени, ако човек има добра застраховка и любящо семейство. Втората опора срещу стреса са личните психологически ресурси, като интелигентност, образование и подходящите личностни фактори. Преселването в нов град и необходимостта от форми- ране на нови приятелства ще бъдат по-стресови за интроверта, отколкото за екстраверта. И накрая, третият тип ресурси са стратегиите за справяне, които човек използва, за да преодолее стреса. 197 От тези три фактора ни интересува именно третият. Външната подкрепа сама по себе си не е така ефективна в потушаването на стреса. Тя помага единствено на онези, които могат да помогнат сами на себе си. А психологичните ресурси са в голяма степен извън нашия контрол. Трудно е да станеш много по-умен или много по-открит с другите, отколкото си по рождение. Но начинът, по който се справяме, в най-голяма степен определя какъв ще е ефектът от стреса и същевременно е най-гъвкавият ресурс, този, върху който можем да упражняваме най-голям контрол. 198 196 Ханс Селие, който започва да изследва физиологията на стреса през 1934 г., го определил като генерализирания резултат, умствен и физически, от всяко едно изискване към тялото (1956 [1978]). Важен пробив в изследването на психологическите ефекти от подобни изисквания е разработването на скала за измерването на сериозността им (Holmes & Rahe 1967). Според тази скала най-високо ниво на стрес предизвиква „смъртта на брачния партньор“ със стойност 100 пункта; „сключване на брак“ е със стойност 50 пункта, а „Коледа“ е с 12. С други думи, въздействието на ко- ледните празници върху нас предизвиква почти същия стрес като сключването на брак. Трябва да се отбележи, че както отрицателните, така и положителните събития могат да предизвикат стрес, тъй като и двата типа представляват „изисквания“, към които човек трябва да се адаптира. 197 От различните източници, които намаляват ефекта на стресовите събития, социалната подкрепа или социалните мрежи са изследвани най-задълбочено (Lieberman et al. 1979). Семейството и приятелите често осигуряват материална помощ, емо- ционална подкрепа и необходимата информация (Schaefer, Coyne, & Lazarus 1981). Но дори само интересът към други хора облекчава стреса: „Онзи, които проявява загриженост към другите, търпи по-малко стресови преживявания, а стресът поражда по-малко тревожност, депресия и враждебност; той прави по-активни опити да се справи с проблемите си“ (Crandall 1984, р. 172). 198 Преживяването на стреса е опосредствано от личния стил на справяне. Едно и също събитие може да има положителни или отрицателни последствия в зависимост от вътрешните ресурси на индивида. „Устойчивост“ (hardiness) е понятие, използвано от Salvatore Maddi и Suzanne Kobasa, което отразява способността на определени хора да 241 Два са основните начина, по които хората реагират на стреса. Положителният отговор е наречен „зряла защита“ от Джордж Вейлант – психиатър, изследвал живота на успешни и относително неуспешни възпитаници на Харвард в продължение на около трийсет години; други го наричат „трансформационно справяне“. Отрицателният отговор към стреса в такъв случай би бил „невротична защита“, или „регресивно справяне“. За илюстрация на разликата между тях, да кажем, че Джим, въображаем четирийсетгодишен финансов анализатор, е бил току-що освободен от удобната си позиция. Смята се, че загубата на работата е стресово житейско събитие със средно тежък характер; последствията му, разбира се, варират в зависимост от индивидуалността на конкретния човек, от възрастта и уменията, размера на спестяванията му и условията на трудовия пазар. Сблъсквайки се с това неприятно събитие, Джим би могъл да предприеме два различни подхода. Да се затвори в себе си, да спи до късно, да отрича слу- чилото се и да избягва да мисли за него. Би могъл също така да започне да разтоварва фрустрацията си в конфликти със семейството и приятелите или да я прикрива с повишена употреба на алкохол. 199 Всички тези поведения са примери за регресивно справяне, или незрели защити. От друга страна обаче, Джим би могъл да запази самообладание, временно потискайки чувствата си на гняв и страх, за да анализира логично проблема и да направи преоценка на приоритетите си. След това би могъл да преформулира проблема, за да го разреши по-лесно – например, като се пресели на място, където търсенето на владените от него умения е по-голямо, или като се преквалифицира. Поеме ли по този път, той ще използва зрели защити, или трансформационно справяне. Малко хора разчитат единствено на едната или другата стратегия. По- реалистичният сценарий е първата вечер след уволнението Джим да се напие; да се скара със съпругата си, която от години му натяква, че тази работа не е за него; на следващата сутрин или през следващата седмица той ще се поуспокои и ще започне да мисли какво да прави по-нататък. Но различните хора могат в различна степен да използват едната или другата реагират на заплахите, като ги трансформират в преодолими препятствия. Трите основни компонента на устойчивостта са отдадеността на личните цели, чувство за контрол и наслада от предизвикателствата (Kobasa, Maddi, & Kahn 1982). Сходни термини са „зряла защита“, „справяне“ и „личностна сила“, използвани съответно от Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|