Акцептен кредит – при него банката придобива търговска полица – обикновено във вид на М или ЗЗ, в резултат, на което поема ангажимент да изплати н деня на падежа сумата по полицата, а платецът е длъжен в деня преди настъпването на пращането да предостави на банката дължимата от него сума по търговската сделка. Платецът е купувач по търговската сделка.
4. Методи за определяне на цената на кредита
Метод за начисляване на лихвите/ банковите разходи –този метод намира най-широко практическо приложение при ценообразуването на дадения банков ресурс. Причината е, че кредиторите включително всички направени от тях разходи в това число:
Възнаграждения за поетия риск на банките /рискова премия/;
Лихвена надбавка към цената на финансирането;
Определен лихвен марж, който формира процента на печалбата.
Метод на ценовия лидер – в този случай цената на финансирането при индивидуалните кредитни сделки е по-ниска от средния лихвен процент на кредитния пазар. Прилага се с маркетингов ефект основно при големи корпоративни клиенти.
Начини на ценообразуване– банките ценообразуват новите кредити според:
Паричните индекси на финансовите пазари, на които рефинансират своята дейност.
Такива индекси са: ЛИБОР –той представлява осреднен паричен индекс на Лондонския междубанков пазар.
ЮРИБОР – той представлява осреднен паричен индекс на паричния пазар в еврозоната.
Когато банките финансират големи по размер кредитни експозиции и такива с дългосрочна падежна структура, включват клауза в кредитните споразумения за т.нар. плаващ лихвен процент. Това или дава възможност при повишаване над определен фиксиран лихвен праг на цената, по която финансират своята дейност да прехвърлят за възстановяване тези разходи към техните настоящи длъжници/кредитополучатели.
