Определяне на максимална цена на кредитния ресурс – в този случай банките фиксират пределна цена по новите кредити, която не може да бъде променяна независимо от пазарните изменения. Тази форма на ценообразуване се прилага при кратко до средносрочните кредитни експозиции.
Анализ на рентабилността– в този случай банката ценообразува кредитния ресурс въз основа на анализа на цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника на етапа предхождащ финансирането. На тази база се определят цялостните параметри по кредита – падеж /срок на кредита/, цена на финансирането, изискуемо обезпечение. През 2006г. с промените в закона за потребителското финансиране се въведе задължително изискването банките да публикуват годишен процент на новите експозиции. Тук се включват всички лихвени задължения по кредита и съпътстващите го разходи като застраховки, данъци, такси на годишна база.
5. Банкови депозити. Видове и ценообразуване. – 3 групи
Според срочността биват:
Безсрочните депозити се определят като текущи финансови излишъци, с които клиентът на банката може да разполага по всяко време при несъществени за него разходи. Тези спестявания се оценяват като най-високо ликвидната част от банковите депозити.
Срочните депозитислужат за съхранение на основно парични средства за определен срок от време вариращ от няколко седмичен до 5 годишен. Средствата по тези депозити са с по-ниска степен на ликвидност, защото нарушаването на тяхната разполагаемост, преди падежа е свързано с определени разходи за сметка на клиента. За банката тези средства представляват интерес, защото те имат възможност да планират своята цялостна дейност по-точно във времето. Поради това доходността по тях е по-висока по правило в сравнение с безсрочните депозити.
Спестовните депозитиимат срочна структура, бенефициенти по тях са единствено ФЛ и документално се различават от останалите видове депозити по това, че банката издава в полза на кредитора/спестителя – спестовна книжка.
