Поведенчески подход на консултиране изготвил
Изтегляне 71.5 Kb.
|
Свързани:
Петте Езика на Любовта - Гари Чапман
| Консултативен процес
Цел В съответствие с общата насоченост на бихевиористичната консултация, главната ѝ цел е да се създадат нови условия за учене, свързани с процеса на обуславяне, и на тази основа да се съдейства на клиента в овладяването на ново поведение. Консултативните цели могат да включват: формиране на нови социални умения, преодоляване на вродени привички, редуциране на стреса, поведенческа саморегулация и т.н. Операционализация на поведението Бихевиористично ориентираният консултант се интересува не от онова, което клиента мисли или чувства, а от това, което прави. За да борави с поведението на клиента обаче, е необходимо консултантът да постави в конкретна форма психологическия му проблем. Например клиентът може да изложи проблема си като „чувство на депресия“. Задача на консултанта е да намери поведенческия „корелат“ на чувството на депресия. Чувството на депресия „покрива“ широк обхват от поведенчески алтернативи, като представлява понятие от общ характер. Консултантът трябва да открие специфичните понятия, действия, събития и стимули, които да лежат в основата на понятието за депресия. Трябва да се подчертае, че консултантът се стреми да открие операционални поведения, т.е. такива, които подлежат на наблюдение и измерване. Целта на операционализацията на поведението е конкретизация на абстрактните понятия и транслирането им в обективни наблюдаеми действия. Тази спецификация се превръща в цел, доколкото в бихевиористичната консултация се счита, че е по-реалистично да се борави с „обективно“ поведение, отколкото с общи, неспецифични понятия, подобно на депресията. За целите на операционализацията консултантът трябва да прецени каква поведенческа структура лежи в основата на изложенията на клиента. Като първа стъпка е необходимо консултантът да изясни по-дълбокото значение на „повърхностната“ структура на изложенията на клиента. Например като общ израз в нашата култура, подсказващ за чувство на депресия, е изложението: „Аз няма да мога да се справя с това.“. Операционализацията на поведението, както посочихме, се отнася до конкретни поведения и събития, свързани с живота на клиента. Тя се осъществява най-лесно чрез задаване на въпроси, адресирани към конкретни събития от миналото. Необходимо е всяко изложение на клиента да бъде изследвано за общи понятия, като те бъдат операционализирани в поведенчески термини. Например на изложението на клиента: „Вчера имахме голям скандал.“, консултантът може да зададе въпроси, като: „Какво означава голям скандал?“, „Би ли ми казал как започна скандалът?“. От друга страна, на изложението на друг клиент: „Тогава се чувствах зле.“, консултантът може да отправи въпросите: „Какво значи „чувствах се зле“?“, „Ти какво правеше?“. Функционален анализ Функционалният анализ представлява по-систематична операционализация на поведението. При този анализ се визират: предхождащите събития, водещи до „проблематичното“ събитие, резултатното поведение, включено в събитието, както и последствията от него. Ясно, че става дума за модел с причинно-следствен характер от типа АБВ, при който всеки компонент е следствие на предходния. По-долу ще илюстрираме какво представлява функционалният анализ при проблем, свързан с конфликт в службата: Предхождащи събития: Въпросите, които могат да се задават в случая, са: „Какво се случи, преди да се скараш с колегите си?“, „Какво правеше ти и какво правеха те?“. Резултатно поведение: Тук целта е да се конкретизира доколкото е възможно, какво се е случило в поведенчески план, по време на събитието. Някои възможни въпроси в случая са: „Какво конкретно им каза?“, „Какво направиха и казаха те?“. Последствия: Основното е да се разбере какво конкретно се е случило като следствие на резултатното поведение. Някои важни въпроси са: „Можеш ли да анализираш какъв беше резултатът от всичко това?“ и „Как се почувства, когато всичко приключи?“. Консултантът трябва да е сензитивен към модела на поведение, което клиентът повтаря. Много клиенти считат, че се държат по различен начин в различни ситуации, но функционалният анализ разкрива, че при тях има поведенчески модел, който се повтаря. Дефиниране на необходимата/желаната поведенческа промяна (Дефиниране на социално значимо поведение в конкретния случай). Чрез функционалния анализ консултантът може да разбере причините и модела, които лежат в основата на явното поведение на клиента. Важно е при този анализ да се установи как поведението се развива и поддържа себе си чрез система от стимули (позитивни-под формата на награда; и негативни-под формата на наказание). Трябва да се има предвид, че при анализа на междуличностните отношения, социално позитивни стимули са вниманието и одобрението. Трябва да се отчитат и други важни, но с материален характер позитивни стимули – като парите, храната и т.н. От друга страна, по отношение на негативните стимули със социален характер е установено, че игнорирането се приема като по-болезнено наказание дори от негативното внимание (всякаква форма на неодобрение). В резултат на функционалния анализ консултантът може да се ориентира от каква поведенческа промяна се нуждае клиентът му. Важно е да се подчертае, че ако консултантът иска да помогне на клиента, поведенческата промяна трябва да е желана от клиента. В миналото, по-специално, бихевиористично-ориентираните терапевти са произвеждали промяна в поведението на клиента, без последният да осъзнава това. Бихевиористично-ориентираният консултант се разграничава от подобна манипулация, като включва клиента в процеса на промяна. Консултантът подпомага клиента да подобри поведението си в посока, която ще съдейства за личностното му и социално развитие. Консултантът обсъжда с клиента каква поведенческа промяна е подходяща за него с оглед на по-ефективното му функциониране в обществото. Съществува набор от въпроси и указания, които помагат на клиента да определи същността на желаната промяна. Някои консултанти конфронтират клиента, като изискват от него да съпостави сегашното си („мястото, където е сега“) и желаното от него бъдещо статукво („мястото, където иска да отиде“). Консултативни техники. 1.Релаксационен тренинг. Физическото напрежение е характерно за много хора, които отиват на консултант. Това напрежение може да се проявява в различна форма: страх или напрегнатост в социални ситуации, импотентност или фригидност, високо кръвно налягане. Бихевиористично-ориентираните консултанти считат, че в много случаи е по-целесъобразно клиентът да бъде научен на релаксационни техники, отколкото да се анализира и обсъжда проблема, като напр. при трудности със съня. Оказва се, че обучението на клиента на релаксационни техники понякога е достатъчно, за да се облекчат проблеми, привидно изглеждащи много сложни. Прилагат се основно две техники: 1.1. Контраст на напрежение-релаксация. Тази техника показва на клиента какво точно е напрежението и как то може систематически да се контролира. Процедурата се започва с искане от клиента да затвори очи, да поеме дълбоко дъх и да издишва бавно всеки път. Упражнението продължава като клиентът е инструктиран да напряга и отпуска едната си ръка. Ключов момент е „забелязването“ от страна на клиента на разликата между релаксирана и напрегната телесна поза. Упражнението продължава с изискване за напрягане и отпускане на различни мускулни групи, като основната цел е осъзнаване на мускулното нарежение. 1.2. Директна релаксация. При директната релаксация не се използва процеса на напрягане, който при по-горе описаната техника служи за контраст на процеса на отпускане и така съдейства за осъзнаване на напрежението. При тази техника от клиента се иска просто да отпуска поред всяка от мускулните групи. При директната релаксация се използва визуализацията и въображението. От клиент се иска да затвори очи и да насочи вниманието си към усещанията в тялото си. Целта е да се постигне осъзнаване на телесните преживявания. После клиентът е инструктиран да си представи сцена от миналото, в която се е чувствал щастлив, като се наслаждава на чувствата и мислите, които възникват във връзка с тази сцена. Накрая от клиента се иска да насочи вниманието си към усещанията в тялото, свързани с настоящия момент. 2. Асертивен тренинг. Този тренинг е свързан с обучението на клиента в това, как да отстоява собствените си интереси, да удовлетворява потребностите си и да изразява чувствата си свободно. Акцентът е върху междуличностни ситуации, в които клиентът се чувства обиден, виновен, в състояние на агресия, или се държи свръхлюбезно. Тренингът се реализира чрез ролева игра, като чрез нея се осъществява „изработването“ на нови форми на поведение. Например за клиент, който не може да изразява чувства, е подходящо обучение в ролева конструкция: „Аз чувствам…“. Крайна цел на този тренинг е постигането на по-адекватно поведение и чувство на увереност в себе си, от страна на клиента, при общуването му със съпруга/та, децата, колегите и т.н. 3. Моделиране. Тази техника се отнася до обучението на клиента на нови, по-успешни форми на поведение при използване на модел. При прилагането на тази техника се използват видео- и звукозаписни материали на хора, които реализират високо ефективно поведение в области, за които при клиента се наблюдава поведенчески дефицит. Например при поведенчески дефицит в областта на общуването с лица от другия пол, клиентът може да наблюдава видеозапис, представящ успешното и ефективно поведение в подобни ситуации. Моделът, който реализира това по-ефективно поведение, може да не бъде лице, което е заснето на видеолента, а самият консултант. Това „живо“ моделиране се използва, когато консултантът притежава качествата за изпълнение на поведението, което клиентът желае да придобие. 4. Позитивно стимулиране. Най-основната поведенческа техника от всички е осигуряването на награда на желаното поведение. Трябва да се има предвид, че в консултацията трябва да се отчитат „знаците“, свързани с психологическа награда, която може да бъде – усмивката, кимването и позитивното внимание от страна на консултанта към клиента. 5. Систематична десинсибилизация. Много хора се чувстват тревожни в специфични ситуации. Екстремната тревога се обозначава като „фобия“. Систематичната десинсибилизация е техника за преодоляване основно на фобиите и се състои от три стъпки: 1) тренинг в систематична дълбока мускулна релаксация; 2) конструиране на йерархия на „пунктовете на тревожност“; 3) „свързване“ на всеки специфичен обект от йерархията, предизвикващ тревожност, с релаксация. Психологическият механизъм, лежащ в основата на тази техника е невъзможността в психологически план човек да е едновременно релаксиран и тревожен. Така цел на систематичната десинсибилизация е тренинг на клиента в продуцирането на автоматичен релаксационен отговор по отношение на обект, преди това предизвикващ страх. Конструирането на йерархията на „пунктовете на тревожност“ е свързано с подреждане, от страна на клиента, на обектите, според степента на страх, която предизвикват. На обекта, който предизвиква най-висок степен на тревожност, се приписва някаква стойност, напр. 100. На обекта, който предизвиква най-ниска степен на тревожност, се приписва стойност 0. На тази скала от 0 до 100 се подреждат останалите обекти. От клиента се иска да визуализира сцени, свързани с обект, намиращ се най-близо до 0 стойността на тревожност. В клиента възниква напрежение, на което се противодейства с усещане за релаксация, което клиентът продуцира, следвайки указанията на консултанта. Ако напрежението не изчезне, клиентът може по зададена отпреди това инструкция, да даде знак на консултанта, като повдигне единия си пръст. Целта е да се продължи третирането на същия обект, предизвикващ тревога, а не да се премине веднага към друг. Така постепенно клиентът се научава да визуализира всички сцени, свързани с обектите от йерархията (без тревога), като релаксира едновременно с това. Може да се счита, че тази техника има превантивна стойност, доколкото при всяка ситуация, предизвикваща напрежение, клиентът ще може да генерира релаксационни поведения, които да неутрализират чувството на безпокойство. Изтегляне 71.5 Kb. Сподели с приятели:
|