Пояснения за употребата и изчертаването на условните знаци

- граница на община (селищна система) (170);

- граница на кметство (171);

- граница на землище на населено място (172);

- граница на административен район (173)

се нанасят по сведения и данни, взети от местните административни власти - окръжни и общински съвети, а стопанските граници (граница за владение) (175) от представителите на отделните фондове.

В случаите, когато административните граници от различни категории съвпадат, на картните оригинали се нанася границата от по-висша категория.

147. Знакът на стопанска граница (174) се прилага за отделяне на площите, които се владеят от различните фондове - селскостопански, горски, населени места и тези на жп линии, пътища, води, минерални богатства и др.

Кръгчето с точка от условния знак се поставя на местата, маркирани с могилки, камък, стълб или кол или през 4-5 см по прав участък.

148. С граница на охраняван район (175) се оконтуряват всички запазени и охранявани райони с временна ограда от подръчни материали или сигнално означени райони, като: водосборни зони, резервати, развъдници, проучвателни и изследователски площи и охранявани райони за специални цели.

Оградените райони с постоянни огради се оконтуряват с условния знак за вида на оградата.

149. За граница между различни културни видове извън населени места, когато по тях няма материални огради, се изчертава условен знак (176), като всички чупки се изобразяват с удебелени точки с диаметър 0,3 мм. Със същия условен знак, но без удебелени точки, се изобразяват и граници на теренни образувания с големи заложения, като: синор, сипей, обрив, скали, насипи и др.

150. Когато границата на културни видове съвпада или е на разстояние под 1 мм по мащаба на картата от административни граници или линейни предмети, като: пътища, реки, канали и др., то условния знак за културна граница не се нанася.

151. Оградите се подразделят на масивни и паянтови в зависимост от материала, от който са направени.

Към масивните огради се отнасят тези, които са изградени от желязо, бетон, каменна или тухлена зидария на разтвор, металическа конструкция на каменна, тухлена или бетонна основа.

Към паянтовите се отнасят: жив плет, кирпич, бодлив тел, телени мрежи, дървени огради (плет от пръти, тараби и др.), огради от наредени камъни и тухли без варова или циментова спойка и др.

152. Към древните исторически стени и старите землени укрепления (179) с историческо значение се поставя и наименованието им, ако има такова.

XII. РАСТИТЕЛНА И ПОЧВЕНА ПОКРИВКА

153. При изобразяване на растителната и почвената покривка на картите в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 се обръща особено внимание на:

- правилната класификация на растителната и почвената покривка,

- подробно, точно и ясно изобразяване на границите на отделните различни по вид културни комплекси,

- съгласуване изображението на почвената покривка с изображението на другите елементи от местността (релефа, хидрографията и др.).

154. Растителната и почвена покривка се отразява в едромащабните карти при площи над 25 мм² по мащаба на картата, като при това се спазва най-внимателно точка 6, алинея втора от настоящите пояснения и предвидените условни знаци за различните културни видове, дадени в табла от № 26 до № 30.

155. При изобразяване на растителна покривка, свързана с новите методи на промишлено зеленчуково и цветопроизводство, с новите инженерно-технически оризища, с палметни и др. комбинирани овощни градини, трябва да се обръща сериозно внимание за детайлно изобразяване и на всички допълнителни хидротехнически съоръжения, като: канали, шлюзове, саваци, сондажни кладенци и комбинации от тях; комбинирани мостове, аквадукти, подземни хидранти и др.

156. За обозначаването на комплексите от селскостопанските и горски културни видове с условни знаци от решаващо значение се явява преобладаващият продължително време начин на обработване, земеползуване или състояние на съответната култура, покриваща дадения комплекс.

Условните знаци на електропроводи, телефонни линии и хоризонталите не могат да служат като граница на растителна или почвена покривка.

За дълги и тесни участъци, имащи форма на лента, условните знаци се разполагат по надлъжната ос на ивицата на разстояние 2-3 см един от друг. Такива участъци с ширина по-малка от 1 мм от мащаба на картата не се изобразяват, а по-големите се оконтуряват в отделни комплекси.

157. За ниви (180) се считат онези орни участъци земя, засаждани с едногодишни зърнени, фуражни, и други селскостопански култури, за които не е установен специален условен знак - обикновено в редуващ се или тревополен сеитбооборот.

Участъците, заети с ниви, се означават на картата само с контур. Люцерните и тревните смески се изобразяват като ниви. Към нивите се отнасят и площите, засяти с тютюн, памук и др. Така наречените прелози или келемета се считат също за ниви.

158. Към пасища - мери (181) се отнасят онези площи, които се ползуват само за паша. Към тях се отнасят и високопланинските пасища, въпреки че в някои случаи от тях може да се добива и сено.

159. Ливадите (182) са участъци, които се използуват главно за зелен фураж или сенодобив, а мокрите ливади са площи, които в по-голямата част от годината са под вода. Ако ливадите временно се разработват за подобряване на тревната растителност, то с това тяхното основно предназначение не се изменя.

160. За зеленчукови градини (184) се смятат само насажданите такива на постоянни площи, със съоръжения за напояване като канали, вади, водопроводни инсталации, кладенци и др. Ако в зеленчуковите градини има пръснати дървета с височина над 3-4 м те се показват с условен знак за дървета без ориентировъчно значение, но ако същите са оформени в порядъка на овощна градина или площта е в комбинирани засаждения с плодни храсти, тогава тя се означава с комбиниран условен знак.

161. Стари оризища (185) и новите инженерно-технически оризища, състоящи се от оризови полета и клетки, се заснимат контурно заедно със съответните постоянни хидротехнически съоръжения към тях, като главните канали и големите разделни насипи (тирове) се нанасят мащабно. Отделните клетки, оградени с тирове по-ниски от 0,50 см, не се нанасят.

С теренни коти се изобразяват нивата на отделните оризови полета и клетки, свързани с многообразния характер на дигите между тях, както и други налични съоръжения, за които са предвидени специални условни знаци, а за тези, които нямат такива, да се комбинират допълнителни или да се придружават с пояснителен надпис.

162. Технически култури (186) са ниви, постоянно засети с ценни тревисти или храстовидни едногодишни или многогодишни насаждения, като: хмел, лавандула, лен, коноп, мента, роза и други маслодайни технически култури. Същите се оконтуряват и условният им знак се допълва с пояснителен надпис за вида на културата.

163. Овощни градини (187) са площите, засадени с плодни дървета: ябълки, круши, сливи, праскови и др. с повече от 6 дървета на декар, а за орехите - повече от 4. Градини с площ, по-малка от 25 мм², се изобразяват само с едно кръгче. Комплексни площи, засадени с черници, смокини, орехи и бадеми, се изобразяват с условен знак за овощна градина, допълнен с пояснителен надпис "черница", "смокиня", "орех" и "бадем".

С условния знак за овощна градина и пояснителен надпис "разс." се означават всички разсадници за плодни дървета и храсти.

164. Плодни храсти (188) са площите, засадени с малини, къпини, касис (френско грозде) и др Пояснителен надпис не се поставя.

165. Отделно стоящи характерни дървета (190), изпъкващи на местността и имащи ориентировъчно значение, се изобразяват на картните оригинали със специални условни знаци. На същите се показват и надморските височини, отнасящи се за земната повърхност до основата на дървото.

166. Отделно стоящи дървета, нямащи ориентировъчно значение (191), пръснати в селскостопански имоти, обществени земи, покрай жп линии, пътища, реки и канали, отстоящи едно от друго над 50 м, се изобразяват на картните оригинали с условния им знак. Ако дърветата са по-гъсто, тогава се прави подбор.

167. Дървесни или храстовидни насаждения покрай пътища и жп линии или канали се изобразяват условно с условни знаци за редица дървета (192) или за ивица храсти (196). Когато горните насаждения са от двете страни на линейния местен предмет, се разполагат шахматно, като интервалът между кръгчетата се удвоява (10 мм), а когато редица дървета служат и за граница-интервалът се намалява наполовина (2,5 мм).

168. Със специални условни знаци се изобразяват и група дървета или неизразяващи се в мащаба на картата малки горички от местността, при което следва да се вземе предвид тяхната важност по отношение яснотата на картата.

169. Горските и храстовидни комплекси се ограждат с условен знак - граница между културни видове и се подразделят на гора, гора - рядка и храсти.

170. С условен знак на гора (197) се означават всички гори независимо от тяхната възраст, височина, дебелина и гъстота на дърветата.

171. Горите се подразделят на широколистни и иглолистни, поради което към условния знак за гора се добавя условен знак широколистно или иглолистно дърво, означаващо характера на гората, а с пояснителен надпис се доуточнява културният вид, като: "бук", "дъб", "бор", "ела" и др. Горски разсадник се изобразява със знак за гора и се надписва "гор. разс.".

172. В смесените гори по този начин се обозначава и примесът, ако той съставлява повече от 20%. В М 1:10 000 може да се посочат само два дървесни вида, а в М 1:5000 - не повече от 3. Наименованията на дървесните видове се слагат едно под друго, знаците се поставят един до друг, като и в двата случая се започва от преобладаващия дървесен вид.

173. Отделни горски участъци, чиято площ е повече от 40 мм², се оконтуряват. При по-малки горски площи, в контура на които е невъзможно да се побере условният знак за горите, се използува условен знак за малка група дървета (194), при което голямото кръгче се поставя в центъра на горския участък, а малкото кръгче се изчертава откъм страната, по която се простира горичката.

174. Намиращите се в гори отделни поляни и ниви с площ над 25 мм² се оконтуряват с културна граница. Ако обаче същите имат и ориентировъчно значение, се нанасят и при по-малка площ, като за целта границите им може да се разширят.

175. За редки гори (гора редина - 200) се смятат предимно естествени стари горски насаждения, средното взаимно разстояние между които е значително по-голямо от тяхната средна височина с просвет от 2-7 пъти диаметъра на короната им.

Ако между дърветата на такава гора има някаква растителност или селскостопанска култура, условният знак на гората се комбинира със знаците на съществуващата растителност или култура.

176. Отделянето на участъци от смесени гори, в които преобладава един или друг дървесен вид, като например - широколистна от иглолистна гора с рязко очертани граници на местността се показват с условния знак на културна граница.

Подобно отделяне се извършва, само ако допълнителната порода заема площ над 3 см² по картата.

177. Просека с широчина до 20 м за мащаб 1:10 000 и 1:5000 и до 10 м за М 1:2000 се изобразява мащабно с условен знак (199). По-широките просеки се изобразяват също мащабно и се оконтуряват с културна граница. Върху площта на просеката се поставя знакът на съществуващата растителност (пасище, ливада, храсти и др.). Ако просеките са оградени, то контурите им се обозначават със знака на съответната ограда. Ако по една от границите на просеката минава път, показва се само условният знак на пътя.

178. Тесни горски ивици и полезащитни горски пояси (202) се изобразяват по следния начин:

а) При ширина на пояса (ивиците) до:

- 20 м за М 1:10 000;

- 10 м за М 1:5000 и

- 5 м за М 1:2000, поясите се изобразяват само с един ред кръгчета.

б) При ширина на пояса (ивиците) над горните размери се оконтуряват с културна граница, като по дължината на същите се изчертават съобразно ширината на ивицата един или два реда кръгчета, подредени в редуващо се шахматно разположение.

в) При изобразяване на поясите се спазват следните правила:

- при ширина на пояса до 10 м кръгчетата са през 3,5 мм;

- при ширина на пояса от 10 до 20 м - през 5 мм;

- при ширина над 20 м - два реда кръгчета през 5 мм шахматно.

г) Тесни ивици от естествени гори, явяващи се като продължение или ръкави от гористи комплекси между ниви, ливади, градини, лозя и др., с широчина над 20 м за М 1:10 000, над 10 м за М 1:5000 и над 4 м за М 1:2000, се изобразяват с оконтуряване на границите и поставяне на съответните условни знаци за гора.

179. Площи, покрити с храсти (201), с очертана на местността граница и с площ над 25 мм² се оконтуряват като комплекс. Ако храстите са пръснати на отделни по-малки групи в пасища, ливади, блата, сипеи и др. култури, те се показват без оконтуряване, като условният им знак се комбинира със знаците на другите култури.

Отделни храсти (195), имащи характерно значение, се означават, като центърът на голямото кръгче от условния знак трябва да съвпадне с центъра на ориентировъчния храст от местността.

Тесни ивици от храсти покрай път, река, канал с широчина, по-малка от 1,5 мм в мащаба на картата, се изобразяват със специален условен знак (196) , без оконтуряване, като се следи така, че центърът на крайните кръгчета на условния знак да съответствува на крайните точки от храстовидната ивица на местността.

180. Изсечени гори (203) са тези, на които дърветата (пъновете) не са още изгнили и площта не е засадена с нова гора. Ако на тази площ има и растителност, се поставя условният знак на сечището, комбиниран със знака на съответната растителност. Ако дънерите са извадени или изгнили, вместо условен знак на сечище се поставя знакът на съответно израстналата растителност.

181. В горски райони, в които гората е опожарена (204) и те не се засаждат с млада гора, се поставя условен знак на опожарена гора в комбинация с условния знак на съответната растителност (храсти, пасище и др.), ако има такива.

Отделни участъци от млади подрастващи и опожарени гори се показват на картата, ако тяхната площ е по-голяма от 40 мм².

182. Блатата (206) се различават по степента на тяхната заливаемост и се делят на два вида:

а) Блата с непостоянна брегова линия, при които почвата е с разкъсани, мочурливи, твърди, наводнени и потъващи тресавищни места. Същите са с неясно изразена брегова линия и затова се оконтуряват с условен знак за непостоянна брегова линия (206). Покрити са обикновено с блатна тревна или храстовидна растителност. Позволяват затруднена и в отделни случаи възможна проходимост за пешеходци и невъзможна проходимост за товарни животни и всякакви превозни средства.

б) Блата с постоянна брегова линия. Този вид блата са водоеми, обрасли с тръстика, шавар или други блатни треви, торф или плаващи на повърхността, слабо свързани тревисто-мъхови покривки. Движението за пешеходци по тези блата е невъзможно.

Блатата, заляни с вода, се оконтуряват с условен знак за брегова линия при площи над 25 мм². В повечето случаи горните две разновидности на блатата на местността се срещат в комбинирано състояние.

Малки блата или мочурища, неизразяващи се по площ в картата, се означават върху нея съобразно покриващата ги растителност - тревна или блатна и то само с единия условен знак от тройката такива за мокра ливада или блато.

183. Пясъчен релеф, покрит със ситен морски или речен пясък, се изобразява с хоризонтали, а площта му се ограничава като комплекс и се означава с условен знак за пясъци (207).

Песъкливи и каменисти комплекси се оконтуряват и означават със съответните редовни или комбинирани условни знаци, а теренът се изобразява на общо основание с хоризонтали и наличните на местността теренни образувания.

184. Чакълища на речни корита, наносни площи или дъна на пресъхнали водоеми, покрити с едър чакъл и пясък, се изобразяват със специален условен знак за чакълище (208).

185. Камениста повърхност от разхвърляни едри камъни от скални отломки или речни заоблени камъни, потънали цялостно или частично в пясък и чакъл или разхвърляни безразборно по терена със слаба тревна и друга растителност, се изобразяват с условен знак от по три кафяви триъгълничета, поставени в триъгълна форма на общ условен знак (209).

ХIII. РЕЛЕФ

186. Изобразяването на релефа върху картните оригинали в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 трябва да отговаря на следните изисквания:

- подробно и точно да са показани неравностите на местността, характеризиращи нейната разчлененост;

- ясно да са изобразени вододелните и водосливните линии, върховете, седлата, гребените, котловините, терасите, стъпалата, както и своеобразните форми на релефа - понори, фунии, казанни форми и др.;

- изобразеният релеф да е съгласуван с изображението на другите елементи на местността - хидрография, теренни образувания и др.

Релефът се изобразява с хоризонтали и условни знаци, допълнени с котировки.

Основното сечение за отделен картен лист или група листове се установява в техническия проект.

187. За изобразяване на характерни релефни форми (седла, върхове, падини, казанни форми и др.) и изменението на стръмнината на склоновете при тераси, стъпала, прегънки и др., неизразяващи се с хоризонтали от основното сечение, се употребяват допълнителни (полу) хоризонтали. Изчертаването на допълнителните хоризонтали се продължава до местата, където разстоянието между допълнителния хоризонтал и съседните основни хоризонтали е станало еднакво.

Отделни релефни форми, неизразяващи се с хоризонталите от основното сечение и с допълнителните хоризонтали, се изобразяват със спомагателни хоризонтали - 1/4 от основното сечение.

Допълнителни и спомагателни хоризонтали се изчертават задължително в равнинни участъци, където заложението между основните или допълнителни хоризонтали е над 2—3 см в мащаба на картата. При терен с еднообразен наклон, независимо от заложението, допълнителни хоризонтали не се изчертават.

188. За по-лесно четене на релефа, всеки пети хоризонтал, започвайки от нула, се изчертава с удебелена линия (211). На удебелените хоризонтали, обикновено на места без подробности се надписват надморските им височини.

В равнинни райони, където заложението между хоризонталите е по-голямо, котирането може да стане и на основните хоризонтали или и на полухоризонталите. Цифрите на котите при надписването се ориентират в посока на качването на наклона на терена.

189. Хоризонталите не се изчертават през условните знаци и водните площи на реки и канали; през обриви, тесни оврази, изкопи, насипи и др. При едноцветно издаване на картата хоризонталите не се изчертават и през коти, пояснителни надписи, перспективни условни знаци и др.

При изобразяване на оврази, хоризонталите се прекарват само по дъното, ако широчината на изображението му е по-голяма от 2 мм.

190. Бергщрихите (214), показващи посоката на склоновете, се изчертават навсякъде, където това е необходимо за подобряване читаемостта на неясно изразени релефни форми. Бергщрихи се поставят на хоризонтали, очертаващи върхове, седла, ями, падини, вододелни и водосливни линии, фунии, понори и др. Бергщрихите се изчертават от хоризонтала в посока на понижение на наклона.

191. Обривите (теренни стъпала - 215) се показват, ако относителната им височина надминава 1,5 м за М 1:10 000 и 1,0 м за мащаб 1:5000 и 1:2000.

С условен знак за обрив се изобразяват и горните краища на сипеи, свличащи се терени и скалисти стръмнини, ако имат обривист характер.

192. Синори, затревени долове и други естествени теренни стъпала по склоновете, които не могат да се изразят с хоризонтали, се изобразяват с условен знак (216). Изобразяването им се извършва, ако тяхната височина е:

- над 1,5 м за М 1:10 000,

- над 1,0 м за мащаб 1:5000 и 1:2000.

При големи синори със заложение над 1,5 мм в мащаба на картата долната граница се изобразява с условен знак за културна граница в черен цвят, като в площта на синора се поставя знакът за културния вид, ако мястото позволява.

193. Тераси, възникнали в резултат на човешката дейност за провеждане на противоерозионни мероприятия или за създаване на обработваеми площи при стръмни терени, се изобразяват с условен знак (217) и се котират.

Терасите се показват, когато относителните им височини надминават 1,0 м.

Условните знаци на терасите и синорите се поставят на действителните им места, ако разстоянието между тях е по-голямо от 6 мм в мащаба на картата. При по-малки разстояния заетата от тях площ се ограничава с културна граница, като вътре в оконтурената площ, успоредно на хоризонталите се поставят два или повече условни знака за синор или тераса с дължина 1-1,5 см, като при терасираните площи се поставя пояснителен надпис "терасирано".

194. Характерните форми на терена в карстови местности - фунии и понори се изобразяват с условен знак (218), когато техният диаметър по мащаба на картата е под 2 мм. Ако имат по-големи размери, се изобразяват с хоризонтали. При отвесна стена на фуниите и понорите същите се изчертават със знака на обрив (215). Казанните форми (218), образувани в карстови местности, без естествено оттичане на водата се изобразяват с хоризонтали и допълнителни и спомагателни хоризонтали, придружени с бергщрихи.

195. Промойните, тесните оврази и овразите (219, 220 и 221) са ерозирани теренни форми със стръмни обривисти брегове. Те се нанасят на картните оригинали, когато дължината им е най-малко 4-5 мм в мащаба на картата, а дълбочината им е:

- над 1,0 м за М 1:10 000;

- над 0,5 м за мащаб 1:5000 и 1:2000.

В зависимост от тяхната ширина (горен отвор на ерозираната форма) и мащаба на картата се подразделят и изобразяват, както следва:

- промойни - ерозирани форми с ширина на горния отвор до 5 м за М 1:10 000, до 3 м за М 1:5000 и до 1 м за М 1:2000;

- тесни оврази - ерозирани форми с ширина на горния отвор от 3-10 м за мащаб 1:10 000 и 1:5000 и от 1-4 м за мащаб 1:2000;

- оврази - ерозирани форми с ширина на горния отвор над 10 м за мащаби 1:10 000 и 1:5000 и над 4 м за М 1:2000.

196. Растящи промойни и оврази (222) са тези, които увеличават своята дължина вследствие бързо протичаща ерозия, като в началото на същите се образува отвесно-скосено ронливо стъпало.

197. Склоновете, характеризиращи се със свличащите се земни пластове и образуващи микрорелефни форми, се изобразяват с условен знак (223) за свличащ се терен. На горния край обикновено се образува срез (теренно стъпало), който при старите затревени (закрепени) свличания почти не се забелязва.

Срезът се означава с условен знак за обрив, ако той е по-висок от 0,5 м. В противен случай се изчертава точкова линия в кафяв цвят.

Площта на свличащия се терен се оконтурява с културна граница в кафяв цвят.

Хоризонталите на свличащия се терен се изчертават с прекъсната линия.

Стари и закрепени с растителност свлечени терени не се оконтуряват и се изобразяват с хоризонтали, както за нормален терен.

198. Стръмни участъци, покрити с ронлива камениста незатвърдена почва или със сриваща се пръст и камъни, се изобразяват с условен знак за сипей (224 и 225). Общата форма на сипеите се предава с удебелените хоризонтали, изчертани като основен хоризонтал (210).

199. Скалите се изобразяват с условни знаци (227 и 228), като общата форма се предава с удебелените хоризонтали, които през скалната площ се изчертават с тънка линия като основни хоризонтали, а самите скали се изобразяват с тънки и удебелени щрихи, даващи най-вярно подобие на техния вид, разчленение и сенки в съответствие с условно приетата в условните знаци посока на осветление.

200. Земна повърхност, покрита с оголена скалиста почва или показващи се скали и оголени камъни, се изобразява с условния знак на скали (227), скалисти обриви (226) или прорези (228). Ако височината им е малка или пък повърхността е плоска с отделно стърчащи на нея камъни, се изобразява с разредени условни знаци на каменисти и чакълести сипеи, комбинирани със знаци за скалисти прорези, обриви, отделни камъни и др., като се показва и съществуващата на място тревиста и дървесна растителност.