Пояснения за употребата и изчертаването на условните знаци

В промишлените райони с условен знак (68) се нанасят само основните жп линии, а всички останали - като в гаровите райони.

Всички сгради в района на жп гарите се нанасят като постройки.

81. Стрелките (85) в района на гарите и промишлените площадки се изобразяват само в М 1:2000 чрез трите им главни точки: началото, пресечната точка на осите и края на стрелката.

82. Пероните и товарните рампи (86, 87) се изобразяват с действителните им размери и се придружават с пояснителен надпис "тов. р." или "рампа", "перон".

83. Светофорите и семафорите (88) се показват само, когато са извън гаровите райони. Други знаци от железопътната сигнализация не се показват.

84. При пресичане на жп линии с пътища на едно ниво условният знак на жп линията не се прекъсва. Той се прекъсва, когато жп линията минава в тунел, по мост или под мост или под козирка.

85. Километричните стълбове по жп линия (92) се показват само вън от гаровите райони.

86. С условен знак за теснопътна жп линия (93) се изобразяват и фуникулерите, бремсбергите и зъбчатите жп линии. Нанасят се само тези, които имат постоянен характер. Фуникулерите представляват планински жп линии, по които се движат двупосочно два вагона, свързани помежду си със стоманено въже, а бремсбергът представлява устройство за спускане на товар с вагонетки по наклонени релсови пътища.

87. Фермите на въжените линии и лифтовете (96) се изобразяват на действителните им места. Дървените стълбове и ферми в М 1:10 000 не се показват.

88. Условният знак за двойна трамвайна линия в мащаб 1:10 000 и 1:5000 се изчертава по средата на двете линии, а за мащаб 1:2000 - мащабно.

Б) Пътища

89. Пътищата от всички категории, упоменати в "Списъка на републиканските пътища на НР България" - издание на ГУП — 1979 г., се заснимат и изобразяват в едромащабните карти, както следва:

- в мащаб 1:10 000 и 1:5000 ограничителните линии на условния знак изобразяват мащабно ширината на пътното платно (настилка и банкети). Ограничителните линии на пътя не трябва да бъдат на разстояние една от друга по-малко от 0,6 мм.

Канавки от страни на пътя не се нанасят.

- в мащаб 1:2000 се показват и канавките, ако има такива.

90. Автомагистралите са пътища от най-висша категория, които осъществяват връзката на далечни направления и поемат основната част от транзитното движение през страната.

Те са предназначени за скоростно автомобилно движение, имат самостоятелни платна за двете посоки и пресичат останалите пътища на различни нива.

Разделителните ивици между отделните платна на автомагистралата се нанасят мащабно.

91. Останалите републикански пътища в страната се разделят на четири класа.

Първи клас пътища представляват основния скелет на пътната мрежа, а останалите три класа разпределят движението от по-високия към по-ниския клас.

Всички републикански пътища са със здрава настилка - асфалт, паваж, бетон или макадам и подлежат на редовно поддържане.

92. Пътища, минаващи през населени места се изобразяват с условен знак в случаите, когато улиците, с които съвпадат са най-малко три пъти по-широки от условния знак и са без настилка. При всички останали случаи се изобразяват като улици.

93. При допир на знака на път с улица или мост се оставя междина 0,2 мм.

94. Подобрени почвени и земеустройствени пътища (104) са профилирани без трайна настилка пътища с ширина над 3 м. В отделни участъци може да има изградени съоръжения - водостоци, изкопи, насипи и др. Използуват се главно за селскостопански и горски транспорт през цялата година.

95. Полски и горски пътища (105) са непрофилирани землени пътища с ширина до 3 м, без настилка и се ползуват за селскостопански и горски превоз през време на сезонните полски работи и за извозване на дървен материал.

Пътища от този тип, минаващи през мери, намиращи се около населени места, се изобразяват само, ако имат постоянна връзка с други пътища или с улици от населеното място.

Пътища, които се изгубват в мери, ливади, реки и др. на разстояния по-малки от 2 см в мащаба на картата, се съединяват с най-вероятното място на връзката през обекта.

96. Профилираните пътеки (106) са специално трасирани и на места са с настилка. Ширината им е около 2 м. Те свързват исторически, туристически и други обекти в планински и други райони. Изобразяват се и в трите мащаба.

97. Пътеките за пешеходци и товарни животни (107) се показват само тогава, когато са единствените пътни артерии за преминаване и пренос с товарни животни на леки товари през трудно достъпни планински и гористи местности.

98. С условен знак за изоставен път (108) се показват стари варианти от пътища с прекъсната връзка с новия вариант или са неизползуваеми поради разрушени съоръжения по тях — мостове, водостоци, подпорни стени и др. Със същия условен знак се изобразяват стръмни или стъпаловидни улици - недостъпни за минаване на превозни средства.

99. Изкопите, насипите и подпорните стени покрай пътищата се изобразяват съгласно указанията, дадени в т. 78, а естествено вдълбаните пътища (111) се показват с кафяви щрихи като синор или обрив.

100. Алеи в паркове и градини (114) се изобразяват, както са в действителност. В мащаб 1:10 000 и 1:5000 алеите се изобразяват с две линии, само когато ширината им е над 5 м.

В М 1:2000 алеите се изобразяват мащабно с пунктирана ограничителна линия.

101. Пътни табели и пътни знаци се показват само в М 1:2000.

102. Със знак за прокар (116) се показват само постоянните прокари с ограда, която пречи на добитъка да преминава в съседните култури. Всички други прокари с ширина на картата над 2 мм се ограничават с граница между културните видове и се поставя знак за пасище и условен знак за съответния път.

103. За изобразяване на дървета и храсти покрай пътища се ползуват условни знаци 193 и 197.

В) Мостове, бродове и пристанища

104. Мостовете и водостоците се изобразяват на картните оригинали мащабно и с условен знак в зависимост от тяхната големина, конструкция и строителен материал, като се спазват следните правила:

а) Мостове с дължина над 10 м за М 1:10 000, над 5 м за М 1:5000 и над 2 за М 1:2000 се изобразяват по действителни размери (118, 119 и 120), а такива с по-малка дължина се показват със съответния условен знак (121 и 122).

Под дължина на моста се разбира разстоянието между крайните устои, с които съоръжението е свързано с терена.

б) По отношение на широчината им мостовете се заснимат мащабно, ако тя е над 6 м за М 1:10 000, над 3 м - за М 1:5000 и над 1 м - за М 1:2000, но не бива да е по-малка от ширината на условния знак на минаващата съобщителна артерия.

Мостовете с по-малка ширина се изобразяват със съответния условен знак с широчина 0,6 мм.

в) Междинните устои на мостовете не се изобразяват в мащаби 1:10 000 и 1:5000, но в М 1:2000 се изобразяват мащабно.

г) Под водосток (125) се разбира малък мост с големина на отвора до 2 м.

Видът на конструкцията и строителният материал на водостоците не се показват.

105. Запазените мостове и водостоци на демонтирани жп линии и по изоставени пътища се изобразяват със съответния условен знак.

106. Облицованите или необлицовани насипни съоръжения с отвор на водосток или малък мост се изчертават по ситуация с условен знак 119.

107. Бродовете се изобразяват през реки с ширина над 3 м. При реки, изобразени с единична линия, условният знак на пътя не се прекъсва.

108. Когато съобщителната артерия спира до пристанищно съоръжение на брега на река, езеро или язовир и липсва брод, а преминаването става с някакъв плавателен съд, във водната площ се поставя надпис "пренос".

109. Пристанищните съоръжения (127 и 128) се изобразяват мащабно или с условен знак в зависимост от действителните им размери, като при необходимост се допълват с пояснителен надпис.

110. Знакът за фар (маяк) - условен знак (130) и други подобни съоръжения се заснимат и изобразяват само по нареждане на ГУГКК.

Х. ХИДРОГРАФИЯ

111. На едромащабните топографски карти се заснимат и изобразяват всички хидрографски елементи, за които има специален условен знак, а тези, за които няма, но могат да се изобразят по мащаба на картата, се заснимат и изобразяват по обобщена ситуация, като при нужда се поясняват с надпис.

112. Всички естествени водоизточници, като: извори (131) кладенци (154), чешми (156), минерални извори и др. се заснимат по положение, като условният им знак се центрира върху получената снимачна точка на обекта.

В райони с недостатъчно количество вода, където естествените извори и кладенци са сравнително малко на брой, се заснимат всички водоизточници, а там, където са повече на брой, се заснимат онези, които имат обществено значение, постоянен дебит и собствени наименования с по-голяма популярност за местното население. Всички минерални извори се придружават с пояснителен надпис "мин.".

На извори с голям дебит, които имат местно название, се надписва надморската височина.

Ако водата на извора има специален състав, надписва се нейната характеристика ("желез.", "сер.", "сол." и др.).

113. Ручеи, потоци и реки (132) се заснимат и изобразяват, когато дължината им е над 2 см в мащаба на картата. За начало на тези хидрографски елементи се счита мястото, от където започва постоянният воден ток. В случаите, когато върху терена няма видими знаци, по които да се нанесе губещото се водно течение, то не се изобразява

Ручеи, потоци и реки се изобразяват в зависимост от тяхната ширина и мащаба на картата, както следва:

а) с една линия, когато ширината на водното течение е до 5 м за М 1:10 000, до 3 м - за М 1:5000 и до 1 м - за мащаб 1:2000;

б) с две линии - мащабно съобразно действителната им ширина.

Ручеи, потоци и реки с постоянно водно течение през цялата година се изобразяват с непрекъсната линия, а пресъхващите през летния сезон се показват със съответния условен знак (136). Със същия условен знак се изчертават участъците, където водното течение е подземно - губи се в отделни участъци от речното корито.

114. Канали и вади (133) - заснимат се и се изобразяват всички от хидромелиоративните системи, както и такива с други предназначения, когато тяхната дължина е над 1 см в мащаба на картата. Изобразяването им става с една или с две линии в зависимост от тяхната ширина и мащаба на картата, като се спазват нормативните изисквания, дадени за изобразяване на водното течение при ручеи, потоци и реки.

115. Бетонирани или облицовани канали или вади се изобразяват с условен знак (134), на който изпъкналата част на дъгите се изчертава по посока на течението на водата. Разстоянието между дъгичките е 10-20 мм.

Със същия условен знак се изобразяват канали и вади, които са на подпори.

116. Сухите вади (136), които поради отпадане на основното им предназначение са изоставени, се изобразяват, когато дълбочината им е над 0,80 м, а ширината им е над 1 м.

117. Обривни, земни или скалисти брегове, коригирани укрепени брегове и подпорни стени (137, 138 и 139), изкопи и насипи, диги и други подобни съоръжения се изобразяват, когато височината на бреговете или съоръженията над околния терен или нивото на водата е над 1,5 м за М 1:10 000 и над 1 м за мащаб 1:5000 и 1:2000.

118. Стръмни брегове със заложение на откоса до 1 мм в мащаба на картата се изобразяват само с къси щрихи. Бреговата линия при Такива случаи се измества на 0,2 мм от щрихите.

119. Брегова линия (135) е линията на пресичане повърхността на водата в даден водоем с повърхността на сушата.

Тъй като пространственото положение на тази линия не остава неизменно, то понятието "брегова линия" следва да се приема, че е мястото на пресичане повърхността на сушата със средното положение на нивото на водата, получено от многогодишни наблюдения. На практика на картата се изобразява бреговата линия в момента на заснимането.

За изкуствените водохранилища се изобразява и най-високото ниво на водния стоеж, като се изхожда от котата на преливника.

120. Бреговата линия на р. Дунав се изобразява с водния стоеж, съответствуващ на средно-средното ниво на водата, получено от многогодишни наблюдения на съответната хидрографска служба. Бреговата линия се получава чрез интерполиране между хоризонтали с надморска височина на точки, взети от съответни за целта таблици. По данни от тези таблици се изобразява и линията на водния стоеж за средно-средно високи води. Таблиците за надморските височини на съответните нива се съставят от хидрографската служба, която извършва наблюденията.

121. Бреговата линия на морето се изчертава с надморска височина - -0.3 м).

122. Водоразпределителните и други устройства (143) на канали и реки, водомерни постове, пегели, буни, подпорни и язовирни стени, бентове и шлюзове, пристанищни стени и вълноломи, помпени станции, водоразпределителни и контролни шахти на водопроводи, каптажи, водонапорни кули, сифони, аквадукти и други хидротехнически съоръжения се заснимат и изобразяват на едромащабните топографски карти в трите мащаба.

123. За изобразяване на водоразпределителни и други устройства се прилага най-подходящият от предвидените условни знаци за шлюз, савак, праг и други и то този, който най-добре характеризира вида на съоръжението и начина на разпределението и насочването на водата.

Гъсто построените хидротехнически и водоразпределителни съоръжения в инженерно-техническите оризища или напоителни полета се генерализират с предимство на построените на главните напоителни канали.

124. Наличната на местността система за напояване се изобразява на едромащабните топографски карти чрез комбиниране на съществуващите условни знаци за канали, подземни тръбни канали за напояване с хидранти, водохранилища, водонапорни кули, помпи, сифони, аквадукти, дюкери и др.

125. Съвременните напоителни полета или системи се изобразяват в зависимост от тяхното техническо оборудване и начина на напояване, както следва:

а) При гравитачно поливане с помощта на канална мрежа, подхранване с текуща вода от водоеми (реки и язовири) - чрез ситуационно изчертаване на условни знаци (133, 134. 143) и др.

б) При дъждовално напояване, подхранвано с вода под налягане от подземни тръбопроводи - в зависимост от надземните водополивни съоръжения:

- при потъващи или непотъващи надземни хидранти и с надземното им удължаване с маркучи или тръби - чрез ситуационно изчертаване на условен знак (163) до всички крайни хидранти, придружен с пояснителен надпис "нап. поле (потъващи/непотъващи) хидранти", поставен през 15-20 см по протежение на условния знак;

- при стърчащи тръбни хидранти - с площен условен знак, съставен от група на 4 условни знака за хидрант с пресечната зелена линия от двете страни на кръгчето от условен знак 163, начертан с център във върховете на квадрат със страна, равна на мащабното отдалечение на най-близките четири хидранта от местността.

В средата между четирите хидранта на груповия условен знак се поставя буква "х". Напоителното поле се надписва с пояснителен общ или шахматно повтарящ се през 15-20 см съкратен надпис "нап. поле стърчащи хидранти", в зелен цвят.

Общо границите на напоителното поле при този случай се ограждат през 4-8 см на картата с еднократно изчертаване на лявата половина на условен знак 163 без буквата "х" и без точката в кръгчето на хидранта, нанасяни в зелен цвят (вж. показен лист в М 1:5000 и 1:10 000).

126. На картните оригинали във всички мащаби се дават надморските височини на нивото на водата на реки, езера, изкуствени водохранилища и морета. Данните за тях се вземат при полските измервания или при стереокартирането.

Надморските височини на водните течения се дават по бреговите линии през 10-15 см в мащаба на картата и на характерни места, като: рязко изменение на наклона, до водопади, бентове, прагове, водосливи, остри чупки, завои и др. и обезателно на 4-5 см до рамките на картните листове.

Надморските височини и датата, на която е станало измерването, се надписват в картните оригинали във вид на дроб с числител надморската височина, закръглена до дцм, и знаменател - датата (ден и месец) - (144). При прилагане на фотограметричен метод се вписва датата на въздушното снимане.

Датата за измерването на надморската височина на реки се вписва, когато ширината е по-голяма от:

- за М 1:2000 - 4 мм в мащаба на картата;

- за М 1:5000 - 2 мм -"-

- за М 1:10 000 - 1 мм -"-

За реки, изобразени с една линия, надморски височини на бреговата линия не се надписват, а се вземат теренни точки на характерни места, на които се надписва котата.

Надморска височина на бреговата линия се дава на всички водни басейни с площ над 1 см² на картата.

127. Посоката на водното течение се показва със стрелка, изчертана в контура на реката или канала. При недостатъчна ширина стрелките се изчертават до и успоредно на изображението им. Стрелките се поставят на подходящи места през 10-15 см, обикновено над или под сливането на реките и каналите, при изтичане или вливане на същите в друг воден басейн, близо до рамките на картния лист (на 4-5 см) и на места, улесняващи четливостта на картата.

За реки, изобразени с една линия, стрелки за посоката на водното течение се поставят предимно в равнинни местности. Стрелки за посоката на течението на водата в канали се поставят при всички видове местности и то така, че да се разбере течението на водата не само в отделни канали и вади, а общо в цялата напоителна система.

128. Водопади и прагове на реки и канали се изобразяват, само ако са по-характерни. До условния знак на водопада се поставя пояснителен надпис "вдп.".

129. Буните (147), предпазващи бреговете на реките и регулиращи тяхното течение, се изобразяват на картата, ако дължината на условния знак не е по-къса от 1 мм в мащаба на картата. Продължение на буната в сушата се изобразява с условен знак на изкуствен насип или дига.

130. Язовирните и микроязовирните стени се изобразяват в зависимост от техните размери. Ако по горната част (короната) на язовирната стена минава път, краищата на условния знак се изчертават както тези на мостове.

Землените насипи на всички язовирни стени се изобразяват като пътен насип, при което дължината на щрихите се определя от заложението на откоса на насипа. Напречните дълги чертички от условния знак за насип се удължават до покриване на заложението, а от вътрешната страна се изчертават до бреговата линия.

Преливниците на язовирните стени или на бентовете се изобразяват с условен знак 148. Надморската височина на преливника не се надписва.

131. Бетонните колони, построени специално за следене на деформациите на съоръжения и сгради по геодезически начин се заснимат като характерни точки и се котират. Същите се изобразяват на картите с условен знак 25.

132. Бентовете се подразделят на надводни и подводни. Бентовете на пресъхващи водни басейни се изчертават с щрихи от двете страни. Ако ширината на бента в мащаба на картата надвишава условния знак, той се изобразява мащабно.

133. Релефът на чашките на езерата и язовирите се изобразява само по специално нареждане на ГУГКК. Ситуационните подробности и релефът между бреговата линия и нивото на високите води се изобразяват съобразно действителното им състояние.

134. Километричен знак (153) покрай плавателни реки и канали се изобразява само, ако е маркиран с табела. Други съоръжения от речната сигнализация не се изобразяват.

135. Обикновените и сондажни кладенци, а така също и електрическите моторни и ръчни помпи се заснимат и изобразяват с условен знак 154 с изключение на кладенец с геранило, който като ориентировъчен обект има свой условен знак (155).

При сондажните кладенци се поставя пояснителен надпис "сонд. кл.".

136. Чешми с или без корита се изобразяват мащабно или условно в зависимост от тяхната големина. При условно изобразяване заснимането се извършва с точка, отнасяща се за основата на коритото при чучура. Условният знак се ориентира на север.

Чешмите покрай пътищата и други линейни съоръжения се ориентират успоредно на тях.

В населените места се изобразяват само чешми с обществено предназначение.

Масивни чешми в отделните дворове от населените места се изобразяват само в карта в М 1:2000.

137. На картните оригинали се показват всички естествени и изкуствено построени малки басейни от вида на резервоари за вода, водохранилища, дъждовни ями, гьолове, рибарници и др. с площ над 1 мм² в мащаба на картите, които имат стопанско и ориентировъчно значение.

138. Циментовите обществени резервоари за разтвор на син камък за пръскане на лозя и овощни градини се показват с условен знак на водохранилище (160), но изчертан с черен туш и с пояснителен надпис "рез.".

139. Водочерпещите съоръжения (кули) в язовири за водоснабдителни и стопански цели се изобразяват с условен знак (161).

140. Водопроводи с местно значение се заснимат и се означават на картните оригинали само с надземните си белези при съществуващото положение на местността, без да се правят специални проучвания. Ако такива белези няма, същите не се заснимат.

Подземни водопроводи, минаващи през населените места, не се заснимат.

141. Подземни тръбни канали (163) се нанасят чрез видимите им надземни части - шахти и хидранти, които се заснимат на действителното им положение.

142. Предпазните диги (164) покрай реки и канали се изобразяват мащабно, когато ширината на основата им е над 1 мм в мащаба на картата, в противен случай се изобразяват с условен знак.

С условен знак на дига (единична или двойна) се изобразяват постоянните диги и тировете между клетките в оризищата. Затревеността и залесеността на големите диги се показва със съответния условен знак за растителност, поставен между щрихите на мястото на пропуснатите такива.

Със същия условен знак (164) се изобразяват и изкуствените насипи, направени за други цели.

143. Изображенията на хидротехническите съоръжения: аквадукти, дюкери, сифони (165, 166 и 167) се допълват при възможност и с характерните елементи на придружаващите ги съоръжения, като мостове, тунели и др.

XI. ГРАНИЦИ И ОГРАДИ

144. На едромащабните топографски карти в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 се нанасят държавните и административни граници при спазване на следните правила:

а) Всички чупки на граници, означени на местността с установени гранични знаци, се нанасят със съответните условни знаци на действителните им места.

б) Граници, несъвпадащи с линейни местни предмети (реки, пътища, канали и др.) се изобразяват със съответните условни знаци по цялото им протежение.

в) Ако границата минава по горепосочените местни обекти, тя се изчертава на звена с по 3-4 чертички и точки на разстояние през 4-6 см и на всички чупки. Условните знаци при тези случаи се разполагат:

- по средата на граничния обект (водно течение, път и др.), ако границата минава през средата му и ако ширината му позволява четливо изчертаване;

- посменно от двете страни на граничния обект, ако границата минава по средата му, но знакът там не може да се изчертае;

- от онази страна на граничния обект, където тя минава в действителност;

- на големи хидрографски площи (големи реки, езера и язовири) на местата, установени по планов материал в едри мащаби или по данни от съответните административни учреждения.

145. Държавната граница (168) се нанася точно и в пълно съответствие с местността и граничната документация, съхранявана в "Геокартфонда" при ГУГКК. Нанасят се и всички гранични стълбове и пирамиди, като за ориентация се надписват номерата и наименованията им на подходящи места.

Реки, острови, елементи от релефа, пътища и др., по които минава държавната граница, се изобразяват с всички подробности, така че да не се поражда никакво съмнение за държавната принадлежност на обектите по границата.

При изчертаване на условните знаци за граници (държавни и административни) се съблюдава знакът да започва и завършва с чертичка, особено тогава, когато не се изчертава по цялото протежение.

146. Административните граници:

- граница - окръжна (169);