Познания за зекята بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمـٰنِ الرَّحِيمِ

ПОЗНАНИЯ ЗА ЗЕКЯТА

Уважаеми братя!

Зекятът е една от основите на Исляма и е дълг на всеки един мюсюлманин да знае: На кого е задължение зекятът? Имотите, за които се дава зекят, кога и колко се дава?

Зекятът е предписан втората година по хиджра, след оруча и зекятул-фитр. Повелен е в Корани Керим, Суннета на Пейгамберина (с.а.с.) и единодушно е приет от ислямските учени. Аллах Теаля казва:

Повелята за зекята в Корани Керим е свързана с повелята за намаза, което говори за важността на тази основа. Затова за онези, които трупат богатства, пари, злато и сребро и не дават зекята, Аллах Теаля казва:

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Всеки, който притежава злато или сребро и не му дава зекята, в Съдния ден то ще бъде нажежено в Огъня и с него ще бъде жигосано челото, хълбоците и гърба му, а когато то изстине, ще се нажежава отново и наказанието ще е петдесет хиляди години…”/Муслим/

Зекятът е задължение на всеки, който е: мюсюлманин, пълнолетен, разумен, не е роб и притежава богатство, достигнало определената минимална стойност – нисаб и е отминала една година от придобиването му.

Условията, на които трябва да отговаря богатството и какъв процент се дава за зекят, са изчерпателно разяснени от Мухаммед (с.а.с.), на когото Аллах Теаля е възложил да поясни онова, което е низпослано в Корани Керим. Всевишният Аллах казва:

Богатството, за което трябва да се дава зекят, е необходимо да отговаря на следните условия: да е придобито от халал; да е в цялостно притежание; да е в обръщение или да подлежи на това; да е достигнало необходимото количество-нисаб; да е в повече от необходимото за покриване на основните потребности, като дрехи, жилище и др.; да не е дадено в заем и да е отминала една година от придобиването му. Последното условие не се отнася за зекята на плодовете и зеленчуците.

От споменатите неща в Корана, на които трябва да се дава зекят, са:

1.Златото и среброто.

♦Нисабът на златото е 20 златни динара = 84,4 грама. Когато златото достигне тази стойност, задължително е да се даде една четиридесета част - 2,5% за зекят. Айше (р.а.) казва:

“Пратеникът (с.а.с.) вземаше на двадесет и над двадесет динара, половин динар (за зекят). А на четиридесет динара, един динар.”/Ибну Маджех/

♦Нисабът на среброто е 200 сребърни дирхема = 595 грама.

Когато среброто достигне тази стойност, задължително е да се даде една четиридесета част - 2,5% за зекят.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

((…َلَيْسَ فِيمَا دُونَ خَمْسِ أَوَاقٍ صَدَقَةٌ…)) رواه مسلم.

“Не се дава зекят на сребро, което е по-малко от пет оки”

Една ока се равнява на (40) дирхема, а пет оки се равняват на (200) дирхема = 595 грама.

При различните парични единици (левове, евро, долари и др.), когато всяка една от тях поотделно или общо събрани достигне стойността на злато равно на 85 грама или 595 грама сребро, е задължително да се даде зекят (2,5%).

Аллах Теаля казва:

Мненията на ислямските учени относно зекята на плодовете и зеленчуците са, както следва:

♦Според Абдуллах Ибни Умер, Хасен Ел Басри, Севри и други от табиин зекят се дава само на пшеницата, ечемика, фурмите и стафидите, като зекятът се дава по време на беритба - 10% от реколтата, ако не се напоява, а 5% - ако се напоява, и количеството им достигне 653 кг. Според тях зекят не се дава на фъстъци, орехи, лешници и други подобни.

♦Според Ебу Ханифе зекят се дава на всичко, което расте от земята и хората се възползват от него, независимо от количеството му, с изключение на диворастящи треви и неплододайни храсти и дървета.

♦Според по-голямата част от ислямските учени Шафиите, Маликиите, зекят се дава на онова, което се използва обикновено като основна храна и може да се съхранява за по-дълго време, като: пшеница, ориз, ечемик, царевица, фурми, стафиди и други подобни. Ебу Юсуф и Мухаммед Шейбани от Ханефиите са на същото мнение, но при условие - съответният продукт трябва да издържа на не по-малко от една година.

♦Според Имам Ахмед зекят се дава на онова, което се мери, суши и съхранява за по-дълго време, като: зърнени продукти – пшеница, ръж, ечемик, царевица, ориз; ядки - фъстъци, лешници, бадемови ядки, боб, леща, фурми, стафиди, ошаф и др.

♦Юсуф Кардави споделя мнението на Ебу Ханифе, защото това е по-изгодно за нуждаещите се. В този случай, на краткотрайните плодове и зеленчуци, зекят се дава на съответната им парична стойност - 5%, ако са напоявани изкуствено, и 10% - ако са напоявани по естествен начин.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“От онова, което се напоява чрез дъждовете или реките, се дава една десета – 10% зекят, а което се напоява с напоителни системи, от него се дава половин от десетата - 5%.” /Муслим/

“Не се полага зекят на онова, което е по-малко от пет евсука (равно на 653 кг.) ...” /Бухари и Муслим/

Аллах Теаля казва:

Имам Рази (р.а.) казва: „Този айет явно доказва, че е задължително да се дава зекят на всяко едно припечелено богатство. Към това спада зекятът на търговската стока, зекята на произведеното, зекятът на среброто и златото и зекятът на домашния добитък. “/Тефсирул Кебир 2/65/

Семурате Ибни Джундуб (р.а.) казва:

))فَإِنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ كَانَ يَأْمُرُنَا أَنْ نُخْرِجَ الصَّدَقَةَ مِنْ الَّذِي نُعِدُّ لِلْبَيْعِ(( - رواه ابو داود.

“Пратеникът на Аллах ни повеляваше да даваме зекят на всичко онова, което приготвяхме за продан.”/Ебу Давуд/

Ибрахим Нехайи (р.а.) казва: „Мюсюлманинът трябва да оценява стоката си, която е за търговия, и да й дава зекята с останалото богатство, когато настъпи времето.“

От тези думи става ясно, че търговецът, когато дойде времето за даване на зекят, трябва да събере цялото си богатство, капитала, вложен в търговия, и пресметне предполагаемата печалба от продажба на стоката на цената на едро. И след като стойността на всичко това достигне определената граница – нисаб, равняващо се 85 грама злато, собственикът е задължен да даде 2,5% от богатството си в парична стойност, а не в стока.

Освен споменатото поименно богатство дотук, на което трябва да се дава зекят, в Корани Керим е споменато и друго богатство под общото понятие - имоти. Аллах Теаля казва:

۞ خُذْ مِنْ أَمْوَالِهِمْ صَدَقَةً تُطَهرُهُمْ وَتُزَكيهِمْ بِهَا ۞

§Вземи от техните имоти зекят, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! … § /Сура „Тевбе“/9/:103./

Зекят на домашните животни.

От домашните животни най-често се използват, кравите, биволите, камилите, овцете и козите. Относно даване зекята на тези животни Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Човек, който притежава камили или крави, или овце и не им дава зекята, на Съдния ден те ще се явят много угоени и ще го тъпчат с копитата, и ще го бодат с рогата…”/Бухари/

За да се дава зекят на тези животни, трябва да са налице следните условия: в повечето време през годината те да са на паша, да е отминала една година от придобиването им, животните да не се използват за работа и да е налице необходимата минимална бройка - при кравите и биволите - 30 бр., при камилите - 5 бр., а при овцете и козите - 40 броя.

А що се отнася до даването на зекят на останалите домашни животни, като коне, мулета и др., ако те се отглеждат с търговска цел, зекят се дава на паричната им стойност! Тоест (2,5 %) на (100).

۩ ۩ ۩