Видове инфузионни разтвори

1. Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта

• 
  Изотонични солеви – NaCl 0,9 %
  
• 
  Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %
  
• 
  Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose )
  

• 
  Въвждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:
  
• 
  Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин
  
• 
  Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %,
  
• 
  Manitol – 10%, 18%, 25%
  

Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно

1. Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори

2. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:

* въглехидратни – глюкоза, левулоза

* белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин

* аминокиселинни – аминостерил 10 %

* мастни емулсии – липофлондин

3. Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.

2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците ил ипри операция на артериалните съдове

3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд