ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ НАРУШЕНИЯ В ДИШАНЕТО И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО 2.
Незабавно започване на обдишване с издишан въздух от спасяващия. Това се осъществява чрез два способа - обдишване „уста в нос" и „уста в уста”. Въпреки, че в широките немедицински среди е особено популярен метода “уста в уста", данните от експерименталните и клинични изследвания показват, че метода “уста в нос" е по-ефикасен и следва да е метод на избор. Обдишване “уста в уста" се препоръчва
само когато се установи, че носа е непроходим. Главното предимство на обдишването през носа е, че по този начин въздух не попада или много рядко попада в стомаха. Известно е, че вкарването на въздух в стомаха довежда до пасивното му изпразване през хранопровода и
заливане на дихателните пътища, при което стомашно съдържимо попада в трахеята и бронхите, което още повече намалява шансовете за възстановяване на пострадалия.
3.
Обдишването “уста в нос" става по следния начин: главата е поставена в описаното по-горе положение с издърпана напред долна челюст, устата се подържа плътно
затворена със същата ръка, която подържа челюстта. Върху носа се поставя марля или носна кърпа.
Оказващият помощ поема НОРМАЛНО въздух с широко отворена уста, обхваща носа плътно и енергично издишва през носа на пострадалия, след което се отстранява и го оставя да издиша пасивно. Отначало се правят 5-
6 бързи обдишвания. след което се започва ритмично обдишване -12 до 16 пъти в минута. Ефикасността от обдишването се установява по движението на гръдния кош.