Правилник за прилагане на закона за движението по пътищата в сила от 01. 06. 1996 г

1. да карат или водят превозното средство или животните в най-дясната част на пътното платно;

2. да карат или водят пътните превозни средства в колона не повече от две непосредствено едно след друго;

3. при езда да не водят повече от едно животно отстрани и да не се движат успоредно с друг ездач;

4. да не превеждат животни през пътя, ако това застрашава безопасността на движението;

5. при движение по банкетите и тротоарите в населени места да водят кучетата на къс повод.

(2) През нощта или при намалена видимост водачът на стадото е длъжен да сигнализира стадото отзад, откъм страната на движението със запален фенер.

Чл. 145. На водача на животни е забранено да ги оставя без надзор в обхвата на пътя и в близост до него.
Раздел III.
Теглене на моторни превозни средства
Чл. 146. Теглене на моторно превозно средство е придвижването му с използване на теглителната сила на друго моторно превозно средство.

Чл. 147. (1) Механичното свързване на моторните превозни средства при теглене се извършва с твърда връзка (теглич) или с гъвкава връзка.

(2) Тегленето на моторно превозно средство с максимално допустима маса над 5 т и на седлови влекач с полуремарке се извършва само с твърда връзка или със специален автомобил.

(2) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнал за спиране.

(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 м и поне на едно място да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправни кормилна и спирачна уредба.

1. превозването на пътници в теглено моторно превозно средство;

2. превозването на пътници в автобус и в каросерията на товарен автомобил, когато те се използват за теглене;

3. тегленето на мотоциклет без кош и на мотопед;

4. тегленето на повече от едно моторно превозно средство;

5. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;

6. използването на мотоциклет за теглене;

7. тегленето при намалена видимост под 50 м;

8. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Раздел IV.
Шествия и състезания
Чл. 155. Организирани шествия и състезания по пътищата могат да се провеждат само след разрешение на компетентните власти и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 156. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.

Чл. 157. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествията.
Раздел V.
Моторни превозни средства със специален режим на движение
Чл. 158. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.

(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2008 г., в сила от 01.04.2008 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народното събрание, Националната служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието", служба "Военна полиция" към министъра на отбраната и други структури на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 159. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:

1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак Б2, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;

2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;

3. да не се съобразява с организацията на движението, въведена с пътни светофари, пътни знаци, пътна маркировка и други средства, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;

4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този правилник. През това време той може да подава само светлинни сигнали.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;

2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;

2. (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина. Когато дължината на образуваната колона е над 20 м, вървящите от лявата страна на всеки 10 м носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.

(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.

1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;

2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да се движат в тунели и по мостове, когато няма изградени тротоари;

4. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Чл. 167. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета.

(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

Раздел I.

1. да не създават опасност за участниците в движението;

2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;

3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;

(2) Товарите, които може да бъдат ответи или разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

1. в населени места от 22 до 6 часа, когато това предизвиква шум;

2. когато с това се създава опасност за движението или се замърсява околната среда.

Чл. 172. (1) Пътно превозно средство (или състав от пътни превозни средства), което с товар или без товар има маса, по-голяма от 38 т, дължина, по-голяма от 22 м, широчина, по-голяма от 2,5 м (за хладилните фургони и ремаркета - от 2,6 м), или височина, по-голяма от 4 м, е извънгабаритно. То се обозначава с опознавателния знак "Извънгабаритно пътно превозно средство".

(2) Условията и редът за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, както и нормите за натоварване на ос се определят от министъра на транспорта и от министъра на вътрешните работи.

(2) Превоз на опасен товар се извършва след издаване на разрешение от Министерството на вътрешните работи.

(2) Пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се паркира само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива - извън платното за движение най-малко на 200 м от населено място или от обозначена вододайна зона.

1. да паркира пътното превозно средство в населено място, както и на пътното платно извън населено място;

2. да извършва превоза при дъжд, снеговалеж или мъгла, когато в резултат на това видимостта е намалена под 50 м. В тези случаи водачът е длъжен да паркира превозното средство на безопасно място, като спазва изискванията на чл. 177, ал. 2.
Раздел III.
Превоз на пътници
Чл. 179. При превозване на пътници водачът е длъжен:

1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;

2. преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване;

3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потегляне и да не ги отваря по време на движение;

4. да постави на превозното средство отпред и отзад опознавателен знак "Деца!" при превозване на организирана група деца. Това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Чл. 180. (1) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Допуска се в лек автомобил да се превозват допълнително на задната седалка още две деца до 7 години или едно - до 14 години.

(2) Превозването на деца до 10-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.

(2) В товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.

1. да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство;

2. да използват обезопасителните колани, монтирани в автомобила;

3. да поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет или мотопед.

1. бременните жени;

2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) униформените служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата - при изпълнение на служебните си задължения.

1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му, да стоят на стъпалата или на други опасни места, да отварят вратите по време на движение, да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;

2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;

3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;

4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.
Глава двадесет и шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 185. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява;

3. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява;

4. бланка от застрахователна организация на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи;

5. съответните документи при извършване на обществен превоз;

6. съответните съпроводителни и други документи при превозване на опасен товар.

Чл. 186. При обслужване на пътното превозно средство водачът е длъжен да не нарушава тишината с форсиране на двигателя или по друг начин в населените места и в местата за почивка през времето от 22 ч. до 6 ч., а в празнични и почивни дни - от 22 ч. до 9 ч. и от 12 ч. до 16 ч.

Чл. 187. Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. когато навлиза от земен път на път с настилка, да вземе мерки да не нанася кал и земна маса по пътя, а ако това стане - незабавно да го почисти;

2. да не се движи със самоходни верижни машини по пътищата с настилка.

Чл. 188. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват.

(2) Могат да не ползват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) униформените служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата - при изпълнение на служебните си задължения;

4. водачите на таксиметрови автомобили;

5. инструкторите при управление на автомобила с учебна цел.

Чл. 189. Водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания.

Чл. 190. (1) При навлизане в район на бензиностанция или на станция за зареждане с втечнен газ водачът е длъжен:

1. да подреди в съответната посока моторното превозно средство най-малко на 1 м от друго, стоящо пред него;

2. при зареждане да изгаси двигателя и да изключи запалителната система, както и системата за подгряване при хранителните системи с впръскване на горивото.

(2) Мотоциклетите и мотопедите се придвижват на ръка към бензиновите колонки с изгасен двигател от разстояние най-малко 15 м от тях. След зареждането те се отдалечават по същия начин и на същото разстояние.

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

1. за оказване помощ на пострадалите лица;

2. за предупреждаване на участниците в движението за опасността;

3. за запазване на следите от произшествието;

4. лично или с помощта на други лица да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или органите на местната администрация.

Чл. 201. Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, а при необходимост - да превози пострадалите до болница или друго лечебно заведение и да се завърне незабавно на местопроизшествието, когато:

1. има пострадали лица или повредите на едно от моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен ход;

2. пътнотранспортното произшествие е с незначителни материални щети, но има разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата;

3. управлява пътно превозно средство, което превозва опасен товар;

4. управлява пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

5. има съмнение за употреба на алкохол, на упойващо вещество или за липса на съответна правоспособност за управление на моторно превозно средство за някой от участниците в произшествието;

6. в пътнотранспортното произшествие участват повече от две пътни превозни средства;

7. виновният участник в произшествието не носи необходимата бланка на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.