Право на отговор

Да, състоянието на къща музей „Хр. Смирненски” е плачевно, грозно и с риск от саморазрушаване; публично огласените намерения за реконструкция на „П. К. Яворов” от собствениците му до момента не са подкрепени с нито една практическа стъпка, а „Иван Вазов” „вегетира”, може би защото уредничката му не се е отказала да се приюти там, където в момента нещата са по-добре... Затова неуморимо показва на медиите следите от течове отпреди ремонта на покрива. И дори един дюбел не успява сама да намери начин да бъде поставен на стената на Вазовия дом?! Дали пък „разрухата” не я устройва? Докато нас, малката препатила колегиална общност на работещите в литературните музеи, просто сън не ни хваща да мислим и да премисляме как въпреки кризата да останем добри стопани на писателските домове, на които сме си посветили живота! И цяло лято напук на жегите и законното право на отпуск правим тежък нов проект, без да броим предишните 6, с които кандидатствахме по програма на Министерство на културата... Това означава денонощна работа, воля за конкурентноспособност с десетките други музеи, които се борят за ограничените финансови средства и …стоическо търпение, докато бъдат обявени резултатите. След което, ако не си успял, трябва да имаш мъжеството да продължиш в поредната нова битка. С пълно напрежение на интелектуалните и психофизическите си сили. Затова пък какво огромно удоволствие е да видиш резултатите от своите усилия!.. Казвам го от личен опит, защото за 7-те години, в които бях уредник на къща музей „Н. Вапцаров”, направихме над 10 проекта… И най-накрая, в самото навечерие на 100-годишнината на световния поет, благодарение на субсидия от Министерство на културата и Министерство на финансите, успяхме със спасителния генерален ремонт на музея и цялата сграда. И посрещнахме големия юбилей с гордо вдигната глава! По друг проект реставрирахме мебелите, а по трети получихме свръхмодерна техника. Така че, стъпка по стъпка един от най-застрашените ни музейни обекти, който изглеждаше „отписан” /и поради идеологически причини, каквито над Вазовия музей никога не са тегнели/, сега е представително и гостолюбиво място! Логично е да се запитам: защо подобно „чудо” да не е възможно и за останалите литературни музеи? Осъзнавам, че по изтощителния път, който води до спасяването, реставрирането, ремонтирането и обновяването им, въобще няма да тръгнат онези, които в нашето минало недавно зовяхме с невъзможното днес: „творци на синекурна длъжност”, а само призвани музейни хора, способни на пълна посветеност, на ежедневна, интензивна и сърцата работа за общата кауза… За да откриваме трудните решения, да правим все по-мащабни, в т.ч. и европейски проекти, а не да го опяваме заупокойно и да се „спасяваме поединично”!

Една скоба: преди половин година предложих на уредничката на Вазовия музей да разговарям с директора на Народния театър Павел Васев, за да ни стане партньор в един от проектите на Столична община. Тя отказа. Ако обърнем поглед година назад, когато бе чествана 160-та годишнина от рождението на Иван Вазов, ще се уверим, че и в проекта за новата експозиция на музея активната страна не е известната поетеса, а издателство „Просвета”. А докато течеше тръжната процедура за отдаване под наем на клуб „Иван Вазов” /благодарение на която той вече не е наричан от столичани „долна кръчма”/, Мирела Иванова беше в Залцбург, ако не ме лъже паметта, защото пътуванията й в странство не са едно и две… Лично аз, въпреки огромната си административна натовареност от шест месеца насам, написах „Неканоничният Вазов”, кандидатствах по програмата „Помощ за книгата 2011” и спечелих, така че тя да успее да излезе навръх 85-годишнината на музея му.

Що се отнася до идеята Столична община да вземе НЛМ в структурите си, това и без експертно обсъждане няма как да стане, понеже неотделима част от него са и музеите на „Емилиян Станев” във Велико Търново и на Елин Пелин в Байлово! Затова и се именува Национален…