Глава 6 Живот след живот

Нима се смятате за по-нисши от цъфналите цветя? Как живеят те? Раждат се от семената и разцъфват в пищни цветове под топлите лъчи на слънцето. Прекрасният им аромат изпълва въздуха с благоухание и кара всичко наоколо да ликува в обещание за нов живот. Кара птиците да летят по-високо, пчелите да се трудят по-усърдно, а човека да търси любовта.

Така прекрасният цвят, поникнал от семенце, пораства, създава семенце, за да се върне отново. Когато листенцата окапят и се появи плодът, това се нарича „мъдрост”. Това е продукт на живота. И когато плодът бъде изяден и дойде есента, дървото започва да трепери под поривите на северния вятър и да капят прекрасните му листа, докато съвсем не се оголи.

И тогава идва великото бяло безмълвие и обгръща клоните със сияещ блясък. Всичко е пусто и студено, но къде е цветът? Той остава в паметта. Той остава в мъдростта. Той остава в развитието на отминалата пролет. Той ще се появи отново, когато зимата отмине, отново ще се появят семена, пъпки и друг цвят.

Ако непресъхващият живот присъства дори в малкото цветче, защо смятате себе си за по-низше създание от него? Мислите, че цъфтите само през пролетта, давате плодове през лятото, губите листата си през есента, а след това умирате през зимата? А не сте ли нещо много повече и от най-прекрасния цвят? Не мислите ли, че животът ви е много по-ценен? Разбира се, че е по-ценен. Така както цветовете разцъфват всяка пролет, така и вие ще живеете живот след живот. А какви истории могат да разкажат „вашите цветчета”!