Предговор от Джей Зи Найт

Казвам се Джей Зи Найт и по право съм господарят на това тяло. Добре дошли в школата на Рамта.

Ще започна с това, че аз и Рамта сме две различни същности. Споделяме една обща реалност и това е моето тяло. Много се различавам от него и въпреки че си приличаме, ние изглеждаме различно.

Какво мога да ви разкажа за себе си? През целият ми живот още от малка в главата ми звучаха гласове. Виждах чудесни явления, които за мен бяха нормални, Моята майка, която беше ясновидка, никога не се отнасяше отрицателно към нещата, които виждах. Преживях много прекрасни моменти в живота си, но най-важният ми опит беше чувството за дълбока безгранична любов към Бог. Когато пораснах, отидох в църквата и се опитах да разбера Бог посредством тази религиозна доктрина. Това доведе до конфликт с моите чувства и със знанието, което имах.

Рамта беше част от моя живот още от раждането ми, но не знаех кой е той. Познавах само прекрасната сила, която беше редом до мен и винаги ми помагаше в трудни ситуации. Изпитах много болка в живота си, но когато тази същност разговаряше с мен, преживяването беше невероятно. Можех да го чувам толкова добре, както чувам и вас. Той ми помогна да разбера много събития и явления в моя живот и това, което ми говореше, излизаше от общоприетите рамки на нормалните съвети.

Едва през 1977 година той се яви в тяло. Това се случи през една неделя в кухнята, когато с тогавашния ми съпруг правехме пирамиди. Бяхме се увлекли да изсушаваме хранителни продукти за екскурзии. И така, бях поставила на главата си една от онези нелепи конструкции, когато в другия край се появи видение, високо над два метра, искрящо и прекрасно, което затъмни всичко наоколо. Кой очакваше подобно нещо да се случи в 14.30 ч. и то в кухнята? Никой не е подготвен за това. Именно тогава Рамта се представи пред мен.

Не знам от къде се появиха тези думи, но първото което му казах беше; „Вие сте толкова прекрасен. Кой сте вие?"

Усмивката му беше подобна на слънце. Той беше необикновено красив. Отговори ми: „Наричат ме Рамта Просветления и съм тук, за да ти помогна да излезеш от дупката". Първата ми работа беше да погледна към пода. Да не би да беше паднала бомба...

От този ден той постоянно присъстваше живота ми. След 1977 г. с мен се случиха много интересни неща. Двете ми малки деца се срещнаха с Рамта и преживяха невероятни явления. Същото стана и със съпругът ми.

Обучението ми с Рамта беше трудно и за двама ни. Той се стараеше да ми обясни кой е, а аз се опитвах да разбера цялата информация. Веднъж ми каза: „Ще ти изпратя водач, който ще ти донесе сериозна книга. Когато я прочетеш, ще узнаеш кой съм." Тази книга се казваше „Живот и учение на Майсторите от Далечния Изток". Когато я прочетох, започнах да разбирам кой е Рамта и че в известен смисъл той е едно от тези същества. Това разсея съмненията от рода на „дявол или бог", които ме преследваха.

След като научих толкова много за него, той идваше редовно при мен в стаята - двуметрово, прекрасно същество - сядаше на дивана и в разговор ме обучаваше. Тогава не осъзнавах, че знаеше какво щях да питам и какво трябваше да отговори.

Той търпеливо общуваше с мен. Даваше ми възможност не само да се убедя в неговата правдоподобност, но и да разбера, че аз съм Бог. Когато попадах в полето на догмите и ограниченията, когато се хващах за думите, той ме насочваше как да изляза. Винаги когато му казвах: „Вие сте толкова търпелив", той се усмихваше и отговаряше, че е на 35 000 години и че има още много неща, които го очакват. Десет години по-късно разбрах, че е знаел всички въпроси, които ще му задам и за това е бил толкова търпелив. Като велик учител, какъвто беше, той ми даваше възможност сама да задам въпросите, след което ми отговаряше не с поучителен тон, което ми позволи сама да достигна до осъзнаване.

Ченълингът започна в края на 1977 г. и това беше незабравимо преживяване. Дрехите на Рамта бяха толкова красиви, че трудно откъсвах поглед от тях. От кръста надолу бяха бели като сняг и достигаха до земята, като покриваха краката му. Нагоре бяха в красиви лилави цветове. Много добре разгледах материята, от която бяха направени. Това не беше обикновена тъкан, а по-скоро приличаше на светлина. Макар че светлината изглеждаше прозрачна, създаваше впечатление, че дрехите са истински.

Кожата на лицето му беше с цвят на канела, но не съвсем, защото имаше и бяло и червено. Смесени, тези три цвята дават представа за неговата кожа. Имаше дълбоки черни очи, а когато ме гледаше, знаех, че вижда през мен. Високо извитите му вежди приличаха на крила на птица. Имаше квадратна челюст, красиви устни, а когато се усмихнеше, сякаш попадах в рая. Ръцете му бяха дълги, с тънки, фини пръсти. Жестовете му бяха много красноречиви, когато изразяваше мислите си.

Докато ме учеше да напускам тялото, той ме изтегляше и попадах в тунел, удряйки се в светлинна стена. Когато се връщах оттам, осъзнавах, че децата вече са се върнали от училище и започвах да мия съдовете, останали от закуската. Беше ми много трудно да свикна с времето, преживяно през тези пътувания. Не помнех къде съм била и какво съм правила.

Само си представете как Рамта идва към вас, изважда ви от тялото, след това ви издига към тавана и пита: „Е, как виждаш сега света наоколо?" След което политате в тунела, който изглежда като черна дупка. Вие летите през тунел, след което се удряте в бялата стена и забравяте всичко. Всичко това започваше около 10:00 часа и когато се връщах обратно от бялата стена, часът вече беше към 16:30. Ето защо ми беше много трудно да свикна с потока на времето. Това беше и весело и приятно, но понякога и много, много страшно.

В това се състоеше подготовката към урока за предназначението ми в тази инкарнация. Разбрах, че моята съдба в този живот беше да не се омъжвам и да нямам деца. Да не се стремя да преуспявам в живота, да премина през изпитания, за да се случи онова, което съм набелязала преди идването си тук. Да разширя съзнанието си.

Оказа се, че на Рамта изобщо не му беше лесно да използва тялото ми. На първия ченълинг бях облечена с пола и с обувки на висок ток. Можете да си представите как се чувстваше в официален дамски костюм и на висок ток - нещо което никога не беше носил. Но най-трудното беше да говоря с хората.

Може би вече опознахте Рамта, неговия начин на мислене, любовта му и неговата сила, но както разбирате аз не съм Рамта. Макар, че работихме много усърдно, ние сме две различни същности. Когато съм в тялото си и разговаряте с мен, вие говорите с мен, а не с него. Няколко пъти през последните десет години изпитвах затруднения от подобен род, когато говорех пред средствата за масова информация, защото хората не могат да разберат как може някой да притежава божествен разум и все пак да е отделен от него.

Ето защо трябва да знаете, че макар понякога да виждате Рамта в моето тяло, това е моето тяло, а той изглежда по друг начин. Това в никакъв случай не намалява неговото величие. Когато му задавате въпроси чрез мен, за минути аз напускам тялото си и се намирам в друго време и на друго място. Времето там тече по различен начин от земното и за вас може да са минали часове или дори цял ден, но за мен това са само няколко минути. Когато се завърна, тялото ми е останало без сили и понякога даже ми е трудно да се изкачвам по стълбите.

Онова, което ми показваше, не бях сънувала даже и в най-прекрасните си сънища. Пътувах до 23-тата Вселена, срещах се с необикновени същества и видях как животът се ражда и умира. За секунди виждах как се ражда цяло едно поколение, как живее и как умира. Наблюдавах исторически събития, за да разбера необходимата информация. Можех да пътувам в миналото като използвах тяло от миналите епохи и да наблюдавам как съм живяла. Беше ми дадена възможност да надникна от другата страна на смъртта. Това са възможности, които някога бях заработила и сега имах право на тях. Безполезно е да разказвам за тях, защото ако не сте посещавали тези места, трудно ще ги разберете. Старая се да бъда добър разказвач, но не винаги ми се отдава.

Знам защо и как Рамта учи своите ученици. Той е тук, за да ви научи да бъдете необикновени, какъвто е самият той. Няма да ви развлича с фокуси. Фокусите са средство на аватара, който докато все още е гуру, се нуждае от преклонение. Това не се отнася до Рамта.

Той ще ви научи да израснете и да сътворявате необикновеното. Ще дойде моментът, в който ще можете да напускате тялото си, ще сте способни да обичате дори тогава, когато всички мислят, че това е невъзможно. Тогава той ще бъде с вас, защото ще сте готови да бъдете това, което е и той. Той е търпелив, старателен, всезнаещ. Знае всичко, от което имате нужда, за да ви научи да бъдете като него.

Ако проявите интерес към всичко казано дотук, това е добър знак, защото най-важното във вас е вашата душа, която ви подтиква към развитие. Възможно е личността да влиза в спор с вас, но вие знаете, че ако душата ви иска да опитате, подобна логика е безпредметна.

Ако наистина искате да се занимавате с това, трябва да се въоръжите с търпение и да се упражнявате в концентрация на вниманието. Ако сте достатъчно упорити, ще дойде ден, когато този учител ще преобърне нещата с краката нагоре. Тогава ще можете да сътворявате чудесата, познати от митовете и легендите, на които са били способни само учителите, за които сте чували. Ще можете да го правите, защото в това се изразява Пътят. Това са възможностите на Бог, пробуждащи се в човека.

Сега, това е моят път. Това е много повече от явлението „Ню ейдж”, много по-важно от способността да медитирате и да изпълнявате упражнения от йога. Това е промяна в съзнанието, промяна на живота във всичките му аспекти, разкрепостяване на мисленето, обръщане към безграничното, за да станем такива, каквито трябва да бъдем.

Искам да ви кажа и още нещо, което разбрах - всеки е способен да прояви само това, което може да прояви. Ако се запитате: „Какво ми пречи да направя това?" ще се окаже, че единствената пречка е, че не ни достига воля и умение да се отдадем, да преодолеем съмненията и да си позволим случването. Ако прескочите всички съмнения, тогава ще успеете. Ще дойде денят, в който ще сътворявате чудеса и ще видите това, което видях аз.

Дойдох, за да ви кажа, че съществувам, че обичам това, което правя и се надявам, че вие трупате знания от вашия учител и най-важното, че ще продължите да го правите.

Джей Зи Найт