Предмет: „Интеркултурна комуникация”
Изтегляне 59.5 Kb.
|
1 2
ЕСЕСвързани:
българин на път
| ниво парадигма е свързано с:
глобализацията и хиперинтеграцията мозаичния характер на съвременната европейска общност премахването на европейските граници, свободното движение на хора. България продължава да е сред страните с голямо властово разстояние, с предимно колективистично мислене, да е в средната норма на признака мъжественост-женственост, но за първи път манталитетът се променя от по-силна толерантност към несигурността. Това може би се дължи на засилената готовност за трудова мобилност на българите. Един е въпросът за културните и езиковите различия между нас българите и „чужденците” в частност Германия. Има ги и те са големи, има ги и ще ги има винаги, просто това е вградено в манталитета на нациите ни – на западнокултурните общества и на нас балканските народи. Пречките са във всяко отношение на един студент, работещ или търсещ работа българин в Германия. Темата е обхватна и само можем да сложим началото, като изброим подобни културни и езикови трудности и пречки, свързани с култура, бит, ценности, манталитет, мислене, традиции, бит и самобитност, отношение, култура на нацията и хиляди други аспекти на интеркултурното взаимодействие и различност между българи и германци в общия трудов и житейски „пазар”. Ето някой от тези различия, обединени в „културни” групи, а именно: 1. Езикови. Овладяването на езика като средство за общуване предполага и овладяването на културата на речта, на културата на речевото общуване. Речевото поведение на всеки човек допринася за създаването на речева среда, която се възприема като част от културното пространство, като основа за съхраняване на културата 2. Поведенчески – разминаване между поведение и намерение, неумение за слушане, невербалните сигнали не съответстват на вербалните, неадекватност на реакцията при дадено съобщение. 3. Психологически – необщителност, затвореност, подозрителност, прекалена емоционалност, нагласа за конфликт. 4. Културологични – разлики в манталитетите и националните характери, различия при възприемане на времето и пространството, действието на стереотипите, различия в ценностите, несъвпадения на културно-езиковите норми, нееднаквото чувство за хумор, различия в комуникативните стратегии. 5. Физиологични – дефекти на слуха, зрението и др. Друг аспект на анализа поставя въпросът – има ли степен на приобщаване и постигане на културна идентичност. Отговорът е – Да! Падането на границите, разширяването на международните връзки, засилващия се процес на глобализация, съвременните средства за комуникация, широкото използване на интернет – всичко това спомага за сближаването на хората, превръща света в повече или по-малко единна общност, предполага взаимодействие и взаимно влияние на различните прояви на националната култура. Но доколко ние българите можем да се повлияем и да извлечем максимална полза от това в своето междукултерно общуване с другите нации, особено ако от това ни зависи работата и живота в дадена страна, в случая Германия, от което зависи и нашето бъдеще. Отговорът е мисля си, по-скоро негативен – българския манталитет на общуване и развитие «Аз знам и аз мога всичко и другите не са ми на нивото» не помага особено да се поучим от отворените граници за образование, за трудов пазар, за културно общуване и падане на бариерите, напротив, българите са си българи навсякъде.. за съжаление в лошия смисъл на думата. Конкретизирайки подобни комуникационни трудности, стоящи пред българите в дадена страна (Германия например, като базов „стълб” на усъвършенствания интеркултурен диалог в Европа и модел за подражание) в моя частен случай на трудова заетост на българин в немскоговорящия свят, ми прави впечатление поетапното преминаване от национална към европейска идентичност, например в големите градове хората свързват своето благосъстояние предимно с една силно трансформирана национална идентичност по посока на европейската, но в момента връзката „идентичност-благополучие“ все още е конкретизирана в „национална идентичност-благополучие“. При това положение е важно да се проследи какви са основните бариери и предизвикателства при управлението на вътрешноорганизационните комуникации в непосредственото междукултурно бъдеще на един български работник в Германия. Първата и най-важната бариера е на езиковите различия, като се имат предвид не просто граматическите познания, но и културното умение да се знае кое нещо кога може да се каже, как да се каже и защо. При общуването с чужденци, с българи се спазват правилата за комуникации по създаден етикет, но културните различия налагат особено внимание към процеса на общуване в различните страни. Преди контакти зад граница трябва да научим предварително повече за традициите и обичаите. Да се подготвим с информация за начините на запознаване, поздрави,подаръци и особености при комуникациите. Грешките или недоразуменията при общуване на чужд език, независимо дали със или без преводач, могат да бъдат не само езикови, но и културни,лични или чисто ситуационни. Ако искаме да живеем и работим в Германия, владеенето на немски език е от основно значение. Само ако говорим езика, можем да преговаряме за трудовите условия, заплащането и да се защитим срещу злоупотреба с нашия труд. Втората бариера е тази на невербалната комуникация - жестове, мимики, паузи, облекло, поза и всички модалности, които ни подсказват какво мисли другият, без да говори. Тази бариера се преодолява, като се възприеме начин на поведение, при който не се предполага, че невербалните сигнали на другия са разбрани, освен ако не се познава много добре културата му; не се приема лично не- вербалното поведение на хора, които са непознати; чрез засилване на вниманието към собствените невербални сигнали, които може да са обидни за представители на друга култура. Като съвкупност от ценности, убеждения и норми, възприемани от населението на една страна, националната култура е символ на най-ценните и традиции и културни натрупвания, които обединяват нейните жители. Холандският изследовател Хофстеде, определя националната култура като колективно програмирано съзнание, което обособява една човешка общност от друга. Доказва, че в основата на всички конфликти в света стои не осъзнаването на културните различия. Четири термина открояват най-пълно културните различия - символи, герои, ритуали и ценности. Символите са думи, жестове, образи или предмети, които носят определено значение, разбираемо единствено за запознатите с дадена култура. Ритуалите са колективни действия, които се смятат за социално значими в определената култура – следователно те се изпълняват заради самите тях. Героите са лица живи или мъртви, които притежават високо ценени в културата качества,което ги превръща в модели за поведение. Най-непроменяемият културен слой е този на ценностите, които се формира на подсъзнателно ниво в ранна детска възраст. Например спазването на етикета, прословутата германска точност и професионализъм към всичко. Прието е към непознати или по-възрастни да се обръщате на "Вие". Разменянето на прегръдки и целувки при среща или на разделяне се случва само между добри приятели. Германците са значително по-резервирани и на недотам добрите познати е редно просто да се подава ръка. Важно е да подчертаем, че дисциплинираната точност на германците не е мит. Ако въпреки всичко закъснението е неизбежно е редно да се обадим или да напишем с колко минути ще се наложи да закъснеем и да поднесем най-дълбоки извинения. Третата бариера са стереотипите в общуването с други хора в Германия. Когато се опитваме да съпоставим поведението на хората с предишния ни опит, ние виждаме това, което искаме или очакваме да видим и чуем и не приемаме възможните варианти, които не отговарят на очакванията ни. Стъпките за преодоляване са да се положат усилия за осъзнаване на собствените предубеждения и стереотипи, да се изучава чуждата култура и да се интерпретира наново поведението на хората, но през призмата на собствената им култура. Например Изкуството да разделяш боклука в Германия. За да съумеем да изхвърлим всичко в съответно предназначените контейнери, нужно е да разделяме боклука още вкъщи. В Германия отпадъците се разделят на хартия, стъкло и други опаковки, органични отпадъци и "всичко останало". Освен със съответните обозначаващи ги цветове, кофите за боклук имат указателни етикети. Контейнерите за стъкло са раположени по-нарядко. И причината за това е, че повечето стъклени бутилки не се изхвърлят, а се връщат в супермаркета. При закупуване на напитката, за стъклените, както и за някои пластмасови опаковки, се удържа надценка, която получаваме обратно при тяхното връщане. Четвъртата бариера е да се поставят оценки за добро и лошо в поведението на хората от друга култура, въз основа на културата на преценяващия. За да се преодолее е необходимо да се поддържа подходяща дистанция, да се разбира, че културата не може да се промени бързо и да не се забравя, че не трябва да се преценява представителя на друга култура според собствените ценности. Петата бариера е високото равнище на стрес, което обикновено придружава междукултурните взаимодействия, подобно на всяко друго непознато преживяване. Тя може да се преодолее като се приеме, че ситуациите в междукултурните взаимодействия могат да са двусмислени, като се работи за ограничаване на другите междукултурни бариери и се прощава и на другите участници в процеса, тъй като и двете страни нямат вина за тези различия. До тук всички пречки, които изброихме са продиктувани от една важна особеност, всички трудности са повлияни до голяма степен от природата на българския и в обхватност балканския манталитет. Има и то в голям обем специфики на балканския манталитет, които са резултат не от стечението на историческите обстоятелства, а от местни, фактори и условия. За справянето с посочените бариери, първото и най-важно нещо, което е необходимо да се предприеме, е да се научи достатъчно за другата култура. Особено тежки биха били отношенията вътре в една организация, ако в нея има представители на различни национални култури, които не се познават добре, а им се налага да работят заедно. Същото би се случило и ако в една организация попаднат хора, които идват от друга организационна култура. Те също биха преживели културен шок. Поради тази причина опознаването на различните култури и на начините за преодоляване на бариерите трябва да бъде приоритет на всеки индивид. В условията на глобализиращия се свят познаването на културата на собствения народ спомага за осъзнаването на духовния и материалния свят като цяло, за признаването и разбирането на културните ценности на други народи. И отново възниква опасността от грешното разбиране за ускореното развитие, европеизацията се разбира от някои като отказ от собствените традиции, от собствената идентичност, а самото догонване се превръща в силова модернизация, т. е. в нещо неевропейско. Правилното разбиране културата на другия народ е важна предпоставка за ефективен диалог и междукултурно взаимодействие Така независимо дали отиваме в Германия или в друга страна ,независимо от целта на посещението, трябва да уважаваме културните различия и стереотипа на тази страна, да се опитаме да ги разберем, да ги научим и правилно да ги вплетем в нашите си особености, разбирания, норми и ценности. Изтегляне 59.5 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2