Тема 4 Конкуриращи признаци на демокрацията

Тема 5

Индивидуалистична, групова и коликтивистки тип демокрация

Когато разглеждаме една Д с-ма през призмата на I-ви признак, можем да класифицираме Д в няколко групи, в зависимост от това, как се разбира понятието народ и как се осъществява неговия суверенитет.

Очевидно, понятието “народ” в теорията се оказва доста сложно, особено ако се разглежда в исторически аспект. Перикъл(V-IVв.прХр.) пише, че “властта е за многото”. В Древна Гърция под понятието народ се разбира цялото от всички свободни гръцки мъже. До средата на XIXв., в морерното индустриално капиталистическо общество са влизали всички свободни възрастни мъже, притежаващи определена собственост. В различните страни е имало различни изисквания към индивидите, за да бъдат членове на дадено общество. Например жените, робите, тези, които не водят уседнал начин на живот и др., не можели да вземат участие в управлението.

Ако приложим изискванията за равни избирателни права, това означава, че тези Д са по-силно или по-слабо ограничени. Всяка П с-ма, която дискриминира определени групи от населението, която налага цензура – имуществена, образователна, расова религиозна или П, е социално ограничена. Народът като сложна общост от хора има определена структура, състои се от отделни личности. В зависимост от това, дали народа се разглежда като съвкупност от свободни индивиди, или като взаимоотношение м/у отделни групи хора с общи интереси, със собствени специфични цели, или като едно хомогенно цяло, в което доминират общите интереси и общата воля, се различават няколко модела Д П с-ми.

Концепцията “народът – това са личностите в обществото”, ражда идеята за индивидуалистичната Д. При нея източник на властта е гр. Голямата задача на Д с-ма е да защити и гарантира интересите на личността. Да създаде условия, индивида да се реализира като източник на властта. Това са идеи, най-широко легнали във възгледите на класическия либерализъм.

Друго разбиране на Д като власт, е че тя отразява интересите на отделни групи в обществото. Тя е израз на свободно съревнование за властване м/у тези групи. Тази представа е най-близка до съвемената плуралистична Д. Много силно развита е тази концепция в американската политология и практика.

Концепцията за коликтивизма води началото си от идеите на Русо. Индивидите в обществото нямат свои индивидуално-специфични интереси. Техните интереси по същество съвпадат с интересите на цялото общество. По този начин се създава представа за народа като хомогенна общност. Поради това суверенитета на народа се идентифицира като народовластие, т.е. с властта на целия народ. Когато това разбиране се превърне в целенасочена политика на игнориране интересите на личността, когато се пристъпи към политика на натиск в/у личността, за да се “тушират” т.нар. междуличностни различия, това е първата решителна стъпка към тоталитаризъм. Ето защо колективния тип демокрация намери една силнодеформирана практическа реализация в рамките на марксиската доктрина и на комунистическата тоталитарна практика. Независимо от това, идеите на Русо не бива да се считат за основа на тоталитарната система, защото в този случай те са доведени до крайност, до абсурд в рамките на една, по същество, произволна интерпретация.

Суверенитета на народа е признак, който дава основание за преценка не само от гледна точка на субекта на властта. В зависимост от това, как участва народа в управлението, кой и как непосредствено изпълнява властните функции, демокрацията се дели на пряка, плебисцитна и представителна(репрезентативна).

При пряката Д, гр. непосредствено участват във всички фази на подготовка и във вземане на управленски решения. Класически пример е античната Д. Пряката Д е практически осъществима в рамките на сравнително малки общности от хора. Решенията, които взимат, не се отнасят до сложни, общозначими в национален или глобален общочовешки план въпроси. В наши дни тази форма е широко разпространена в практиките на общонското самоуправление(САЩ, Швейцария). Една изчистена форма на пряка Д съществува при израелските кибуци. Към пряката Д се отнасят т.нар.императивен мандат. Неговата същност е в задължителното изискване избраните представители винаги да гласуват с волята на избирателите. Имперският мандат дисциплинира избраните представители, притиска ги към поетите ангажименти, но едновременно с това има един очевиден недостатък – не дава възможност да се отчита промяната, развитието в обществения процес. По този начин консервира волята на избирателите и най-често остава в страни от промените в СП среда.

Важна форма за пряко участие на гражданите във властта е плибисцитната Д. Разликата м/у нея и пряката е трудно доловима. И при двете съществува непосредствено волеизлияние на народа. Разликата е, че пряката Д предполага участие на гр. във всички етапи на подготовка, обсъждане и вземане на решения. При плебисцитната Д гр. учасват на финала, т.е. в заключителната фаза гласуват “за” или ”против”.

Последната и най-разпроствранена форма е представителната Д. Нейната същност е в опосредстването на гр. при вземането на П решения. Тази опосредственост се осъществява чрез избраните от народа представители. Тази форма на Д е особено подходяща за съвремените държави с големи територии и население. NB е, че сложните П решения могат да бъдат взети само от профисионалисти. Ето защо народните избраници трябва да притежават добра подготовка, т.е. групата им да представлява един съвременен елит с доказани професионални качества.

Тема 6

Форми на демократичната (Д) д-ва. Политическа(П) и социална(С) Д :
Макар ,че 1-ят признак(суверенитетът) е основен ,останалите 3 също дават насоките при формирането на П с-ма в усл-та на Д.Особено важен е принципът ,който представя изискванията на Д с-ма по отношение на основните държавни органи ,тяхната изборност и сменяемост. Така в зависимост от реда на формиране на органите на държавната власт и на институциите на държавата(2-ри пр.) ,Д д-ви се делят на републики и монархии .

1. Републиките(Р) са съвременни Д с-ми ,които се изграждат в/у избор на основа ,и които се опират на такива институции като парламент ,президент и парламентарноизлъчено правителстсво .По принцип ,държави с Р с-ми стъпват в/у основен закон(конституция(К)) ,която регламентира законовия ред в д-вата .Много малко страни днес нямат К(UK).

Р-та с-ма се реализира в няколко типа:

А)Парламентарна Р .При нея парламента е с доминиращи позиции в цялата П с-ма.Счита се ,че тази форма е особено подходяща за страни в преход.Съображанието е ,че парламентът ,като орган който се избира за определен мандат ,е поставен под контрол на избирателите и по този начин водещата П институция е подвластна ,т.е. в положение на гарантиран народен контрол .Наред с това ,изборът на парламент ,излъчването на правителство ,контролирано от парламента ,дава възможност на гражданите за П изяви .Превръща ги в активни субекти на П живот. Парламентарната Р е най-добрият модел за осъществяване на представителния тип Д със силните позиции на парламента ,в който заседават народните избранници .

Б)Президентска Р:Тя е подходяща за развитите Д ,там където съществуват и икономически ,и соц.-П предпоставки за стабилна власт(САЩ).Широките пълномощия на президента правят властта стабилна .Решенията се взимат бързо ,тъй като реда на тяхното приемане ,отнесен тъм този в парламентарните Р ,е значително по-кратък .Съществуват условия за поливариантни решения ,за избор на позиции във вънщната и вътрешната политика .Счита се обаче ,че при недостатъчно развита Д с-ма ,президентските Р и власт могат бързо да се изродят във власт от авторитарен тип(еднолична диктатура(Пиночет,Милошевич,Садам Хюсеин)) .

В)Има варианти на т.нар. полупрезидентски Р(Франция) ,където е направен опит правителството да бъде поставено под двоен контрол(на президента и на парламента).Този вариант има твърде много недостатъци и не се препоръчва за д-ви ,без традиции в Д .

В Европа монархии са зпазени в няколко страни ,но реалната власт е в парламента и правителството .Дворът има изцяло представителни функции .

Тема 6.1

От гледна точка на 3-ти признак(равни права на гражданите в управлението) и това, че тези права могат да бъдат формални и реални, т.е. на гражданите се предоставя възможност за реализация на това им право, а също така и в зависимост от степента на равнопоставяне, която системата осигурява на гражданите, демокрациите се делят на политически и социални .

При политическата Д правата се залегнли в законите, т.е. първите се юридически гарантирани. Това разбира се не е тостатъчно, тъй като при липса на икономически предпоставки, тези равни политически права се оказват неизползваеми, що се отнася до слабите социални маси. Това разминаване се отстранява чрез практиките на социалната Д. При нея акцента се поставя в/у осигуряването на материални блага за практическо реализиране на политическите права. Това е специална политика, която години наред се свързваше с програмите на соц.-Д партии. Тези програми са насочени към известно преразпределение на благата в полза на слабите социални слоеве и групи. Тази политика обаче, е скъпо струваща. Към нея успешно могат да се ориентират развитите страни-стабилни във финансово отношение. Това са много средства ,които се пренасочват и са част от брутния вътрешен продукт на страната.

В наши дни, в държавите тази политика се оценява като перспективна. По-силни са аргумантите на привържениците на тази политика, макар че аргументите на противниците им също са сериозни. Противниците са десни сили, свързани с консервативното крило. Основният аргумент на консерваторите е, че “тази политика осигурява недостатъчно активните, неамбициозните, т.е. тези предсавители на отделна социална група, която разчита на подачние от обществото и това ги обрича на ленност и паразитизъм” (Маргарита Пипкова).

Тема 7

Деспотична, тоталитарна и конституционна демокрация
При теоретичното изясняване на тези типове Д се стъпва на IV-я признак(подчинение на малцинството на мнозинството). Когато принципа на подчинение се доведе до крайност и стане неограничен ,и когато се разпространява в/у всички страни на обществения живот ,демокрацията се изражда в деспотизъм .

Деформацията на демократичната система ,от пряка към деспотична ,е очертана най-добре в исторически план или казано с други думи, в рамките на еволюцията на политическата система в Атинската държава. Тя възниква Vв.пр.Хр. Началото се поставя с реформите на Солон, които се свеждат до следното:

1.Освобождаване на пленса от държавни налози с цел ,да се мотивират масите за политическа активност.

2.Правото на гражданите да участват в избора на длъжностните лица и да ги контролират .

Заложените от времето на Солон промени намират развитие при Перикъл. Неговото у-ние се възприема като епоха. Такъв тип у-ние Перикъл определя като у-ние на една малка част от обществото над всички останали, а системата която той изгражда, се определя като демократична, тъй като представлява власт, опираща се на мнозинството. Така Атинската република става пример за функционоране на коликтивистки тип демокрация.Според либералиста Бенджамин Констан , ”това е колектовна свобода, която се състои в колективно, но пряко осъществяване на няколко функции на върховната власт:

1.Обсъждане на обществено място на най-важния въпрос от древността – война или мир;

2.Сключване на съюзи с други държави;

3.Пряко гласуване на законите;

4.Произнасяне на присъди;

5.Контрол над магистратите и произнасяне на присъди при нарушение от тяхна страна.

Наред с тези, очевидно демократични утвърдени в практиката политически принципи, атинската демокрация предлага неприемливи по отношение на отделния гражданин действия на т.нар. мнозинство. Големият проблем е практическото подчиняване на личността на силата и авторитета на обществото, лишаването на отделния гражданин от възможност за волеизлияние и практическо поставяне на всички частни действия под строг контрол. Това е механизмът на безприкословно подчинение на индивидът на полиса.

В атинския полис срещаме неограничена, пълна изява на пряката демокрация. Главна институция е народното събрание (събор на свободните гърци). Именно в него участниците непосредствено вземат решения по всички най-значими въпроси на обществения живот. Властта на Н.С. е неограничена. Тази тоталност на властта постепенно преминава в терор на мнозинството над малцинството. Това е времето след Персикъл, когато демократичната система се деформира и колективната власт се превръща в орган на насилия в/у отделната личност. Ежедневни стават разправите на мнозинството с/у отделни граждани ,които защитават своите мнения (Сократ).В по-късните исторически епохи ,обществото рядко се връща към практиката да този деспотизъм.

Много близка е връзката м/у деспотичната демокрация и тоталитарния тип политическа система. Обща е изходната точка – идеята за безприкословно подчинение на мнозинството над малцинството. Когато тази демократична практика се приложи в краен вариант и се съчетае с пълно подчинение на личността и стремежа към осъществяване на пълен контрол, тогава системата се изражда в тоталитаризъм.

Антипод на тоталитаризма е конституционната демокрация. Тя поставя властта на мнозинството в определени рамки. Чрез основния закон се ограничават правата на мнозинството по отношение на малцинството. Конституцията предоставя определени права на това малцинство. Най-вайното е правото на малцинството да се бори за превръщането си в мнозинство.

Нотабене:Ограничител на властта на мнозинството е принципа на разделение на властите и независимата съдебна система. В рамките на конституционната Д са намерени решения и механизми за поставяне властта на мноз.под контрол.

Тема 8

Демокрация на класическия либерализъм
Съществуващите съвременни Д с-ми водят началото си от формите на у-ние ,възникнали в края на XVIII и началото наXIXв. Идейното течение на либерализмът стартира под лозунга за “предпазване на личността от терора на д-вата”(права на личността) .Либерализмът ,за първи път в историята на социалната мисъл, отделя индивида от обществото и държавата. Няма еднакви интереси м/у общество – държава – личност. Личността има свой, индивидуален, дущевен мир. Той разграничава две основни сфери:

1.Д-вата ,като най-важна институция на политическата система;

2.Гражданско общество – това са неформалните сдружения ,които са извън всякакви д-вни П структури. Либералните идеи предлагат ограничаване конституционно и институционно сферата на дейстсие и пълномощията на държавата.

Родина на либерализма е “Стара” Англия. Когато в континентална Европа господства абсолютизмът, в Англия успяват да направят първата крачка и ограничават властта на монарха(1215г.-Великата Харта на Свободата). Посоката е, да се защитят правата на английските аристократи от произвола на краля. След два и половина века се осъществяват следващите решитетлни стъпки. XIVв. в Англия вече има парламент. Това е първото по-сериозно и резултатно посегателство в/у абсолутната власт на монарха. Идеите и практиката на либерализма дълго време не съвпадат с представата за демокрация ,изградена в Древна Елада.

Идеолозите на ранния либерализъм – Джон Лос, Жан Жак Русо, Макиавели, насочват вниманието и усилията си към интересите на общественоте съсловия (главно аристокрацията). Механизмът защитава правата на индивида – главно естествените човешки права(правото на живот и имот).

Няколко признака, изведени в теорията на либерализма:

1. 
   Отъждествяване на народа,като субект на властта със съсловието на собствениците-мъже.
   
2. 
   Личността е първичен и главен източник на властта. Приоритет на правата на личността над законите на държавата.
   
3. 
   Респект към парламентаризма. Подкрепа на представителната форма на П власт.
   
4. 
   Ограничаване сверата на действие на д-вата. Д-вата трябва да се занимава с охрана на обществения ред. Да гарантира безопасността и защитава правата на гражданите. Тук именно се съдържа идеята:д-ва – нощен пазач.
   
5. 
   Разделение на властите – създаване на предпоставки и механизми за ефективен контрол на гражданите над държавата. Предотвратяване възмозността за злоупотреба с властта.
   
6. 
   Ограничаване властта на мнозинството спрямо малцинството. Да бъдат гарантирано защитени.
   

Недостатъци на либералната доктрина:

1.Соц. ограниченост на правата, свободите и пр. в идеите на класическия либерализъм; 2.Формулираните Д принципи трудно си пробиват път към соц.-иконом. сфера. Практически изхвърля много хора, представители на низшите соц. слоеве ,което води до мнго дълбока социално-икономическа диференциация.

3.Стремежът към цялостното оттегляне на държавата от упавлението на икономическия живот.

4.Отхвърляне идеята за регулираща роля на държавата,особено в социалната сфера.

5.Прекалено ценностен индивидуализъм(интересите на личността преди всичко). По този начин се елиминира естественото колективно начало – стремежа на човека да се реализира в рамките на групата и обществото.

Независимо от посочените недостатъци ,класическия либерализъм предлага непреходни идеи,голяма част от които са залегнали в П модел на съвременната Д П с-ми.

Тема 9

Плуралистична Д:
Съвременната западна демокрация е практически свързана с либералните идеи и принципи, обусновани през преходните векове.

Конституционализъм:

Респект пред основния закон; абсолютно съблюдаване на конституцията. Разделение на властите. Монтескьо е видял в този принцип възможността, изборните Д органи, включително и парламента да бъдат поставени под контрол, т.е.да няма инстируция в условията на Д с-ма ,която да е извън ефективен контрол.

Парламента не може да приема закон, противоречащ на закооните на конституцията. В това отношение е ограничен от конституционния съд.

П плурализъм

Свободно съревнование и свободна игра на П сили. Всяка партия има своя шанс – поставена е при еднакви у-вия, за да се бори за властта.

Ключовото понятие ,към което се насочва анализът ни е плурализъм. И тази множественост е разпространена във всички сфери – социални, икономически, политически – в границите на съвремената демократична държава. Ергооо, колеги, политическия плурализъм ,който е в основата на съврамената демокрация е в резултат не само на политическо многообразие ,но и на такова в целия обществен живот.

Общите черти м/у класическия либерализъм и съвремената Д не дават основание за тяхното приравняване(идентифициране), защото най-важното за съвремената западна Д, е че тя е синтез м/у различните идеи, конституции и форми на организации, чиито носители са всички политически течения.

Плуралистичния модел на Д се изгражда в/у една водеща идея – групата. Тя е главния субект на политиката и на властта. Пирвържениците на този модел Д имат своебразна двйствена позиция. Голямата идея за реализация на личнистта в групата е най-добре развита от американските политолози (“Индивидът, без подкрепата на групата, без достатъчно подръжка от съмишленици, е безжизнена абстракция”(Робът Дал)). Именно в групата ,в рамките на междугражданските отношения, се формира личността, политическите интереси и позиции и др. Групата може да се формира в професионален план, в рамките на етнорелигиозната принадлежност, на национален, етнокултурен принцип.

Що се отнася до народа, привържениците на плуреалистичната теория, губят възможността той да е субект на политиката .

Причина: Народът е нехомогенно, вътрешнопротиворичиво образувание. Състои се от разнообразни, конкуриращи се в борбата за власт, отделни групи. Целта на демокрацията е да стимулира този процес. Голямото разнообразие предполага сблъсък на интереси, а това е предпоставка за богатство на идеи и решения. За работещи алтернативи и от там – истенски избор. Привържениците на този модел разглеждат демокрацията като баланс на груповите интереси. Плуралистичната демокрация не може да се разглегда като власт на някакво стабилно общество, защото в условията на плурализъм малцинството и мнозинството разменят местата си. Самия плуралистичен модел съдържа предпоставки, мотивиращи формирането на политически съюзи и коалиции, които са също неустойчиви и това предполага постоянно движение. Ето зашо плуралистичната Д представлява форма на у-ние, позволяваща на различните общества свободно да отстояват своите интереси. Тя стимулира свободната конкуренция.

Тенденцията, която доминира е в посока на още по-голяма плурализация на съвременото общество, което значи бъдеще за плуралистичния тип Д.

02.10.2000г.

Тема 10

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: