Превенция на агресията при деца и младежи
Изтегляне 63.04 Kb.
|
|
Реферат По И.Д. 1. Агресия и превенция На тема: Превенция на агресията при деца и младежи Изготвил: Димитър Николов Стършанов проверил Факл. Номер: 2006192022 Специалност: Физическо възпитание ( задочно ) В последните години, един от най-често обсъжданите въпроси се фокусира именно върху агресията и различните форми на агресивно поведение. Данните от социологически и психически проучвания, ни показват доста тревожни и обезпокояващи сведения, водещи ни до доказателства за все по-честа проява на агресия в по-ранна детска възраст. Децата вече все по-често започват да навлизат в решаването на възникнал конфликт, не с доброта, отстъпчивост и смирение, а точно обратно - с насилие. Това което ни тревожи най-много и срещу което ще се борим усърдно за напред са фактите от изследванията, върху развитието на агресивното поведение, появата и въздействието му върху децата в ранна възраст. „Сега е момента да се отбележи, че в тази възраст те са най-крехки и податливи от към травми на съзнанието, които в по-късен етап, в повечето случаи, ще доведат до проблеми отразяващи се в училищните им постижения и отношенията между връстниците им, както и в неползотворното им развитие в обществото. Именно за това, системното изследване на децата в ранна детска възраст е от изключително голямо значение за превенция на агресията.“ Джеймс Долард, дефинира агресията, като „отговор, имащ за цел увреждане на жив организъм“. Карл Шейвър я определя, като „преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице“. Според немският психолог Хайнц Хекхаузен, агресията обединява множество разнообразни действия, които нарушават физическата и психическата цялост на човек или на група от хора, нанасят му материална вреда, възпрепятстват осъществяването на намеренията му, противопоставят се на интересите му или в крайна сметка водят до неговото унищожаване. Тези действия могат да бъдат съзнателни и несъзнателни. Несъзнателния, инстинктивния характер на агресията се подкрепя от Зигмунд Фройд и Конрад Лоренц . Вторият обосновава схващанията си на базата на изследвания на живота. Неговата теза характеризира агресията, като непрекъснато зараждаща се в организма и по този начин неизбежна . Различават се две основни форми: хетероагресия (или алоагресия), когато това поведение е насочено извън себе си, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си. „Не мисля че е необходимо да изпадам в по-големи подробности, относно агресията като цяло, а ще се върна и ще обърна повече внимание, върху по-конкретното описание и представяне на детската агресия и борбата срещу нея. Тук е момента да отбележа, че както всяка една борба, така и тази срещу агресията, е редно да се започне от самото развитие, а не да чакаме и да се борим с последствията. Това не стига, че е глупаво ами е и неразумно.“ Агресията се дели на три дименсии: физическа – вербална, активна – пасивна, директна –индиректна. Още от първите години на детството, се наблюдават различни прояви на агресия. В ранна и предучилищна възраст децата най-често проявяват инструментална и враждебна форма на агресия, проявяващи се най-често като активна физическа агресия. Много често децата се опитват да защитят от посегателството на другите своите лични вещи или продукти на тяхното ранно творчество. В този случай те проявяват инструментална агресия чрез нормалните за възрастта им физически средства – блъскат се и се удрят, дърпат се, скубят се, драскат се и щипят. Децата които нападат други деца, било то да се доберат до желана играчка или да си отмъстят за нанесена обида, проявяват враждебна агресия. Те най-често дърпат или чупят играчки, късат рисунки или разваля игри, блъскат и удрят. Към 5-6 годишна възраст децата си служат и с активна вербална агресия, като се присмиват, поставят етикети, отправят обиди , критикуват. Използването на тази форма на агресия се дължи на личностното развитие на детето, на способността му да осмисля чуждите намерения и мотиви, да разпознава в другите стремеж към нараняване. Факторите, предизвикващи агресия у децата в предучилищна възраст са много, но най- често те се свеждат до социални и лични. Социални фактори: Видовете поведение, което детето възприема в общуването с другите е сложен процес от социални наблюдения разпростиращи се: В семейството. Неразбирателство между родителите съпровождано от грубости, арогантност и непристойно положение; отчуждение между родителите и децата; отдалечаване на емоционалните връзки между поколенията. Всичко това тече в сложен процес и влияе върху развитието и личностното формиране на детето. В детската група, фактор за агресивно поведение е обезчовечването на отношенията в детската средата. Във взаимоотношенията помежду си децата проявяват грубост, а в някои случаи и крайна форма на жестокост. Наблюдава се негативизъм в общуването, и то повече при момчетата. През последните години м се говори за обобщаване на агресивните прояви в детската субкултура - в сферата на езика, игровите форми на общуване и общите нагласи. Телевизията, компютъра и интернет пространството е съвременния бич, с който биват налагани, по-най жесток начин децата и подрастващите. Голяма част от представата за света детето формира от културно-информационната среда, представена му от компютърния и телевизионния екран. Той влияе върху личностното изграждане на детето и неговата социализация. Телевизионните и компютърните образи създават нов модел на отношение, където агресията и насилието се извеждат като средство за постигане и отвоюване на цели. Моделът от екрана се възприема и инициира от детето като личностен модел на поведение. Влиянието на телевизионния екран върху детското поведение е обект на редица изследвания и експерименти, показващи как възприетото провокира агресивното поведение у децата и го запазва за доста дълъг период от време. Проведен е експеримент с две групи деца, на които им е пуснат един и същи десет минутен филм с агресивно съдържание. В едната група, за период от шест месеца, изследователите създали среда с която да не напомня с нищо на видяното от филма, а в другата по същия начин но за период от осем месеца. Установило се че и двете групи деца изгледали филма, възпроизвеждат по-голямата част от агресивните действия, въпреки че е изминал доста голям период от време. Развитието и личностното формиране на детето протичат в сложна социална среда, включваща семейството, детската градина, културно-информационната среда. В този смисъл превенцията на агресията е свързана именно с възпитанието кат един процес осъществен именно от тези среди. Превенцията на агресивните поведенчески прояви се основава на хуманизация на взаимоотношенията и връзките на детето със света, при което доминират етически норми и отношения. Детето има нагласа от споделяне и съпровождане, емоционално откликва на случващото се сред връстниците си. Подава се, както на положителни така и на отрицателни въздействия и емоции. Като се има предвид личностните и възрастови особености на детето, чрез подходящи интерактивни техники, може да се постигне превенция при проявата на агресивно поведение. Интерактивната техника е подходяща и приложима в образователния процес Визуализацията е изключително подходяща за деца, тъй като оползотворява и доразвива тяхното активно въображение, показвайки им начин в който могат да го използват ползотворно. Тази техника може и се използва успешно срещу борбата с детската агресия. Пример за такава е „мислено рисуване на картини“, където както родителите така и учителите, насърчават детето да си представи ситуация с добро и спокойно развитие. Да споделят въображаеми картини с другите и заедно да преживеят „видяното“. По този начин се развиват не само мисловните и речевите умения а и емпатийните преживявания. Картинен разказ на дадено събитие е също техника за визуализиране. При нея „мислено рисуваните картини“ се материализират в рисунки. Чрез изразните средства на изобразителното изкуство, децата рисуват представата си за добро поведение или постъпка. Насочвайки в позитивна посока детското мислене и въображение, индиректно може да се постигне превенция на детската агресията. Децата предпочитат и се стремят към играта, защото чрез нея те изразяват естествено и непринудено емоциите си, мислите си, настроение и предпочитания - задоволяват потребността си да изразяват по спонтанен начин душевното си състояние. Искам да отбележа и дебело подчертавам, че играта има не само познавателен, социален и емоционален но и терапевтичен характер , на който трябва да обърнем по-голямо внимание и същевременно да отделим време. Да опознаем и психотерапевтичните възможности на играта, да съумеем да противостоим на новите образи в които лошото се преобразява в добро и се превръща в начин на общуване. Спазването и придържането към определени норми и правила от страна на родители и учители би довело до един доста добър и полезен начин за понижаване или дори до свеждане до минимум на агресивното поведение при децата. Ролевите игри също са страхотен и доста подходящ метод за превенция на агресията. Отбелязвам и някои от по-съществени правила и норми към които трябва да се придържаме: Да се изпреварва действието а не да се работи с последствията. Родители и учители имат възможност и трябва да си поставят за цел да намерят начин да наблюдават детето, да предотвратят агресивното му поведение и да реагират още преди то да се е случило. Да се реагира спокойно, когато агресивната проява вече е на лице, спокойният тон е това което ще помогне на детето да разбере че, вербалната и физическа агресия няма да му помогне за постигане на целите си. Да се говори за случилото се е метод при който детето трябва да се успокои и след това да се говори с него. Необходимо е да се предразположи към споделяне на причината довела до неговото избухване. Да се възнаграждава доброто е позитивен метод на възпитание и в повечето случаи е по-удачен от този в който лошото поведение бива наказва. И най-на края но не и на последно място е хуманността във взаимоотношенията и позитивизъм в общуването, на които не мога и няма как да не обърна поне малко повече внимание. Един много добър, според мен начин за предотвратяване на детската агресия е именно този. Чрез него се осъществява приемането на другия, споделянето, съпровождането, и сътрудничество. Всички очакват децата да бъдат внимателни, мили и възпитани, но на тези неща те трябва да бъдат научени. а не само да се надяваме да се появят. Ако очакваме децата ни да пораснат честни, почтени и искрени, тези качества трябва да бъдат заложени още в началото ,като съзнателни цели в нашият възпитателен процес, ако за нас е важно да създадем едни добри, отговорни, млади граждани, трябва да се постараем да ги формираме такива Ние не може и не трябва в никакъв случай, да очакваме желаното поведение да се появи „току така“ от някъде си и да заеме мястото си във възпитателният процес на детето ,а предварително и целенасочено да го създадем!!! Литература: 1. Кехоу, Подсъзнанието може всичко. За деца от 3 до 12 години 2. Попов, Човешката агресия 3 Речник по психология, четвърто немско издание 4 Джонев, Социална психология том 2 5 Гайдарова, Автоагреси-хетероагресия 6 Уикипедия Изтегляне 63.04 Kb. Сподели с приятели:
|