Приложение към довос
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗЗ “Родопи – Източни”
- ЗЗ “Студен кладенец”
Малък ястреб (Accipiter nisus) – Обитава гористи местности. Включен е в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Дребна хищна птица с бърз и маневрен полет. Ловува ниско над земята дребни пойни птици. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Ням лебед (Cygnus olor). Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на терените проучвания видът беше установен с около 12 бр. птици в язовира на около 3 км в източна посока от ИП. Язовир “Студен кладенец“ предоставя добри условия за обитаване на вида по време на зимните месеци, а през годината на скитащи или полово незрели индивиди. Мястото определено за премостване над язовира е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Едра водолюбива птица, придържа се към водните площи близо до гнездото по време на гнездовия сезон. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Бял ангъч (Tadorna tadorna). Населява предимно крайбрежията на соленоводни басейни и по-рядко сладководни. Включен в Червената книга на защитените видове. Сведенията са, че към момента в нашата страна гнездят около 50 двойки. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Въпреки че територията на язовир “Студен кладенец” предоставя подходящи места за обитаване, по време на терените проучвания не са установени представители от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Орко (Falco subbuteo) – Използва гнезда на вранови. Видът е пластичен към заемането на територия. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Преминаването на трасето ще отнеме терени подходящи за хранене на вида, но околните терени са от същия характер и предоставят същите условия за обитаване. Дребна хищна птица с бърз и маневрен полет. Ловува в открити пространства птици и насекоми, като не се отдалечава от гнездото. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Обикновена калугерица (Vanelus vanelus) –Обитава влажни ливади и обработваеми земи. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП, въпреки че територията на язовир “Студен кладенец” предоставя подходящи места за обитаване. Видът е пластичен към заемането на територия. Водолюбива птица, предържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Обикновен пчелояд (Merops apiaster). Според “Атлас на гнездящите птици в България” оценявания вид е “SPEC 3 Изтощен” в Европа. Включен е в Приложение 3 на ЗБР. Числеността му в страната е висока 25000-50000 двойки, със стабилни тенденции в ареала и нарастваща численост. Характеризира се с разпръснато разпространение (с неравномерна численост) в ниските и равнинни райони на цялата страна. Гнезди по отвесни земни пясъчни или льосови стени, долини, крайпътни земни откоси, кариери за добив на инертни материали и др. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. По трасето няма подходящи терени за обитаване на вида, няма да бъдат унищожени гнездови находища или подходящи места за изграждане на гнезда. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos). Предпочитани местообитания на вида са крайбрежия на сладководни водоеми в равнини и планини. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен“. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Бреговете при премостването са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Голям гмурец (Podiceps cristatus). Обща численост 800–1000, 400–600 гнездещи двойки. Зимната численост е многократно по-висока, особено в Черноморските влажни зони и незамръзващите водоеми на Южна България. Обитава сладководни водоеми, рибарници и микроязовири. Предпочита водоеми, пръстеновидно обрасли с широка, но не много гъста ивица от папур или тръстика; през зимата – големи сладководни езера, язовири, лагуни и плитки морски заливи. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Видът е изключително свързан с водните площи и влиянието на ИП ще е локално на територията на язовира. Мястото, определено за премостване над язовира, е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Лятно бърне (Anas querquedula). Като гнездящ се е запазил само по р.Дунав и някои вътрешни водоеми и се смята за рядък гнездящ вид с численост 100–150 двойки. Вероятно популацията е намаляла след пресушаването на много влажни зони в страната, но остава една от най-широко разпространените гнездящи патици в страната. В “Атлас на гнездящите птици в България” се посочват 100–350 двойки. Обитава блата с различна големина, рибовъдни стопанства, микроязовири, понякога и временни водоеми с обраствания по бреговете. Представителността на вида в зоната е с категория ”C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Въпреки че територията на язовир “Студен кладенец“ предоставя подходящи места за обитаване, по време на терените проучвания не са установени представители от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis). На базата на проведени проучвания (1981–1986 г.) се предполага обща численост до 1500 гнездящи двойки. Напоследък тя се оценява на 3000–3500 или 800–1900 гнездящи двойки. Числеността на зимуващата в страната популация възлиза средно на 635 индивида с максимум 881 през 2000 г. Основните концентрации са в незамръзващите големи водоеми на Южна България – комплекс Марица-Изток, баластриери по р.Марица и Тунджа и Черноморското крайбрежие, сладководни рибовъдни стопанства, езера и микроязовири с открита водна повърхност и растителност. Гнезди в обраствания с папур с гъстота 30–40 стъбла/м2. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Язовир “Студен кладенец“ предоставя добри условия за обитаване на вида през цялата година. Мястото, определено за премостване над язовира, е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Речна чайка (Larus ridibundus). През територията на страната ни преминава южната граница на гнездовия ареал. През втората половина на XX в. гнезди само в ПП "Персина" и в ез.Сребърна, където е имало многобройна колония – 300-500 двойки, през 2001-2003 г. – 5-40 двойки. И в двете гнездови находища числеността варира силно през годините. Гнездовата популация в страната се оценява на 500-700, 250-350, 180-250, но напоследък не превишава 300 двойки. По време на миграции и зимуване е една от най-често срещаните и многобройни видове чайки в ниските части на страната. Обитава блата и езера с обилна водна растителност; вън от размножителния период – рибарници, язовири, канали, сметища. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Язовир “Студен кладенец“ предоставя добри условия за обитаване на вида през цялата година. Мястото, определено за премостване над язовира, е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Средна бекасина (Gallinago gallinago) Обитава блата, мочурища торфища. Предпочита равнинните, но заселва и удобни биотопи до 2000 м н. в. [3]. По време на миграции и зимуване – най-разнообразни влажни зони, предимно по Черноморското крайбрежие и Южна България. Гнезди в обширни блата и мочурища с обилна тревна растителност, както и в преходната зона между тях и обкръжаващите ги територии. Гнездото е разположено близо до водна повърхност сред Agrostis capillaries, Juncus conglomerates и Carex sp. (А. Антонов, Д. Атанасова, лично съобщ.). Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен“. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Сива гъска (Anser anser). В миналото сивата гъска е мътила предимно в по-големите блата по р.Дунав и езерата по Черноморското крайбрежие, като числеността на популацията не е надвишавала 25 двойки. Сега продължава да гнезди нередовно в известните находища. Гнездовата популация варира между 5 и 25 двойки, а според по-нови оценки – 20 – 30 двойки. През последните 10 години има тенденция към понижение на числеността. По време на миграция по-големи струпвания са регистрирани по р.Дунав. Обитава езера и блата с обширни тръстикови масиви и добра хранителна база. Гнезди единично на островче, сред тръстиката или на повалено старо дърво. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Въпреки че територията на язовир “Студен кладенец“ и околните терени предоставя подходящи места за обитаване, по време на терените проучвания не са установени представители от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Сива патица (Anas strepera). Обитава разнообразни влажни зони. По време на миграция и зимуване в най-различни влажни зони, включително и бавно течащи реки и морски заливи. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Въпреки че територията на язовир “Студен кладенец“ и околните терени предоставя подходящи места за обитаване, по време на терените проучвания не са установени представители от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Обикновен мишелов (Buteo buteo) – Една от най-често срещаните дневни грабливи птици в България. Обитава разнообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички. Включен в червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания е наблюдавана една птица, вероятно местна. Трасето на ИП преминава през терени близки до населени места, обработваеми площи и промишлени предприятия, липсват подходящи условия за гнездене на вида. Мишеловите са добри летци, търсят си храна до ниви и поляни, като изчакват кацнали на едно място да забележат гризач и с пикиращ полет го улавят. На мястото за изграждане на моста няма подходящи места за ловуване, а защитната мрежа не би позволила на птиците да навлязат на трасето. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Сива чапла (Ardea cinerea) – На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП вида е наблюдаван с численост 1-3 бр. птици в полет над язовира и кацнали по брега му. Представителността на вида в зоната е с категория “A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятното безпокойство на вида ще бъде по време на строителството на ИП. Условия за обитаване на вида има на територията на язовира и река Арда, като в близост до премостването на трасето не са регистрирани колонии на вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Едър вид водолюбива птица с основно хранене във водни обекти, изключение прави по време на миграция и зимуване, когато се наблюдава хранене с дребни гризачи по обработваеми полета. Чапловата колония, която би привлякла птици от вида, е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци с вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Голям корморан (Phalacrocorax carbo) – Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. На територията на язовир “Студен кладенец“ са наблюдавани около 20 на брой птици. Условията за обитаване на вида има на територията на язовира и река Арда, като в близост до премостването на трасето не са регистрирани колонии на вида. Вероятното безпокойство на вида ще бъде по време на строителството на ИП. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Видът е свързан изключително с водната повърхност. Придвижва се плавайки или летейки близо над водната повърхност. Предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) – Среща се край водоеми в ниските части на страната. В Източните Родопи е установен по реките Крумовица, Елбасан дере, Арда, Бююк дере и по Бяла река. В Сакар се размножава по плитки рекички, като общо в района има поне 12 двойки. Гнездовата му популация наброява между 1500 и 2000 двойки. Обитава реки, потоци, постоянни сладководни езера, блата и водоеми, чакълести брегове, пясъчни коси, острови, дюни, градски райони, райони за съхраняване на отпадъчни води, хвостохранилища, канали, дренажни канали и др. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По бреговете на язовир “Студен кладенец” се създават подходящи условия за гнездене на вида, в зависимост от водното ниво. Мястото, определено за премостване над язовира, е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Дребен вид с бърз и маневрен полет, придържащ се близо до водни обекти. Лети над водната повърхност и не се издига на голяма височина. Защитната мрежа не позволява да се достигне до пътното платно и се изключват сблъсъци. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) –Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща в градска среда. Широко разпространен в България вид, обявен за защитен. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето на ИП преминава през терени близки до населени места, обработваеми площи и промишлени предприятия, липсват подходящи условия за гнездене на вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – Гнезди в открити местности, в близост до морския бряг или във влажни зони. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера, язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води. Видът е наблюдаван през есента на 2009 г., като са регистрирани 75 екз. и през пролетната миграция на 2010 г. – 319 екз. Обработваемите земи на ИП биха могли да предоставят условия за паша на вида през зимата при наличие на посеви на презимуващи житни култури. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятното присъствие на вида е възможно по време на зимните месеци. Теренът на ИП не засяга обработваеми площи заети с житни култури подходящи за пашуване на гъските, както и премостването няма да ограничи водните площи за водопой и нощувка. Водолюбива птица, придържа се към водните площи, но се храни в обработваеми площи. Среща се само през зимните месеци. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Голям горски водобегач (Tringa ochropus). В миналото видът е бил регистриран много пъти, но в по-голямата част от старите места на разпространение, гнездене не е било потвърдено по време на последните 10 години. В момента се намира главно по протежение на реките Дунав, Искър, Вит, Осъм, Бели Лом и Черно море. Отделни двойки се размножават епизодично в средното течение на реките, близо до язовири и рибарници. Общо 52 места за размножаване са известни, от които 18 са потвърдени през последните 20 години. Общият брой на гнездящите двойки, не е по-висока от 50-70. Обитава плитки брегове на реки и постоянни влажни зони, влажни ливади и пасища, близо до язовири. Размножава се в близост до влажни зони. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По бреговете на язовир “Студен кладенец“ се създават подходящи условия за гнездене на вида, в зависимост от водното ниво. Мястото определено за премостване над язовира е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) В миналото е обитавал основно по-големите блата по поречието на р. Дунав и Бургаските езера. Единични двойки се размножават нередовно в резервата "Сребърна" и рибарниците "Калимок" при Тутракан. Общата численост в страната не превишава 40 гнездящи двойки. По време на миграция се среща в по-големите водоеми в цялата страна. След 1996 г. средната численост се повишава слабо и достига 2130 броя. Най-голям брой е установен праз зимата на 1998 г. във Варненското езеро – 1030 птици. През гнездовия период предпочита обширни сладководни езера, рибарници с големи отделни басейни, богато обрасли с растителност, върху която строи гнездата си. През зимата e близо до морския бряг и в крайбрежните езера, по-рядко в големи, незамръзващи сладководни басейни, язовири и др. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Язовир “Студен кладенец“ предоставя подходящи условия за гнездене на вида, но по време на проучването не е установен. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Кафявоглава потапница (Athya fеrina) В Атласа на гнездящите птици в България – числеността се оценява на 100 - 250 двойки . Среща се повсеместно по време на миграцията. В страната зимуват 3000–30 000 птици, основно в Бургаските езера. Обитава обширни, дълбоки и открити водоеми, с големи водни огледала и растителност по периферията. При миграция и зимуване обитава разнообразни влажни зони, включително големи езера и язовири. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания е наблюдавана една двойка птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Клопач (Anas clypeata). Гнезди в близост до водата, под прикритието на храсти или висока трева. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Трасето няма да засегне подходящи терени за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Фиш (свирачка) (Anas penelope). У нас се среща по време на миграции и зимуване около разнообразни водоеми в цялата страна до около 700 м н.в. Местообитания на фиша през зимата са сладководните водоеми, гъсто обрасли с крайбрежна растителност. Фишът гнезди поединично или на малки групи в плитки сладководни езера, блата и лагуни с единични дървета или редки гори наоколо. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Зимно бърне (Anas crecca L.). Като гнездящ вид е малоброен. Видът предпочита вътрешните затворени водоеми и рекички. Типичните му местообитания са малки сладководни езера, плитки блата с богата крайбрежна растителност. Гнезди единично или на малки групи в близост до водоемите. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Зеленоножка (Gallinula chloropus). Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Язовир “Студен кладенец” предоставя подходящи условия за гнездене на вида, но по време на проучването не е установен. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Качулата потапница (Aythya fuligula.). Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Често срещана е в делтите на големи реки. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Язовир “Студен кладенец” предоставя подходящи условия за обитаване на вида главно през зимните месеци. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Червеноклюна потапница (Netta rufina). Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност и с открити участъци от чиста и дълбока вода. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. На територията на България е защитен вид включен в Червената книга. Представителността на вида в зоната е с категория “А”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Шилоопашата патица (Anas acuta). Среща се навсякъде, където има водни басейни и открити пространства за гнездене. Отдава предпочитание на езера, блата и язовири. Сравнително често срещан вид. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето няма да засегне подходящи терени за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Лиска (Fulica atra). Обитава влажни зони, обрасли с гъста растителност. При миграции и зимуване образува големи самостоятелни ята по морските крайбрежия и прилежащите им водоеми. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията и е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Трасето няма да засегне подходящи терени за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Голям свирец (Numenius arquata). Гнезденето на отделни двойки у нас не е потвърдено. По време на миграция и широко разпространен из влажните зони в цялата страна, най-вече в крайморските езера. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis). Обитава брегове на водоеми. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Бреговете при премостването са стръмни и не предоставят подходящи условия за обитаване на вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Малка бекасина (Lymnocryptes minimus). При миграции и зимуване се среща поединично край блата и разливи. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia) Среща се край водоеми. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. ИП не е свързано с нарушаване на терени в или близо до водната повърхност. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Крещалец (Rallus aquaticus). Обитава влажни зони. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. По време на теренните проучвания не са наблюдавани птици от вида. Водолюбива птица, придържа се към водните площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Чайка буревестница (Larus canus). Среща се по морски и речни крайбрежия. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. Рискът от сблъсък се изключва поради факта, че птицата е с бърз и маневрен полет, при хранене лети и се придържа близо до водната повърхност, а защитната мрежа не позволява навлизане на вида на пътното платно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus). Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Бреговете са стръмни и неподходящи за обитаване от вида. ИП не свързано с нарушаване на терени в или близо до водната повърхност. Рискът от сблъсък се изключва поради факта, че птицата е с бърз и маневрен полет, при хранене лети и се придържа близо до водната повърхност, а защитната мрежа не позволява навлизане на вида на пътното платно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП; Типове въздействия върху видовете, включени в предмета на опазване в защитената зона не попадащи в Приложение 2 на ЗБР в ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013 Таблица 11
Чаплова колония Намира се в границите на град Кърджали по коригираното речно корито на река Арда, до моста в близост до стената на язовир “Кърджали“. Колонията се намира западно от разглеждания мост над язовир „Студен Кладенец“, на около 3 км по права линия. В колонията гнездят следните видове:
5.б. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||