Приложение №2 а. Паспорти на типовете „езера” в збр за бу l1: Алпийски глациални езера



Дата15.01.2017
Размер251.08 Kb.


Приложение № 1.2.2.а. Паспорти на типовете „езера” в ЗБР за БУ

L1: Алпийски глациални езера


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА EЗЕРЕН ТИП - Алпийски глациални езера

Речен тип:

L1: Алпийски глациални езера

Общо описание и географско разпространение на типа:

Високопланински (>2000 m); много малки по площ (<0.15 km2), ултраолиготрофни; понякога много дълбоки (>40 m макс. дълбочина), но дълбочината варира силно; Общ езерен тип за двата екорегиона;). Локализиран само в алпийската зона на Рила и Пирин; около 140 езера в Рила общо за двата ЕР и 119 езера в Пирин за ЕР7;

Липсват глациални езера в планините на Черноморски суб-ЕР.



Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/Суб-ЕР: 12-1; и 7

Надморска височина: > 2000 m

Средна дълбочина: < 3 до 15 m (рядко >20 m)

Геология: силикати, смесена

Размер/ площ: <0.15 km2, много малки

Дълбочина (max.): < 50 m

Време за престой: Нерелевантно

Смесване/ Миктичност: Мономиктични

Соленост: <0.5‰


Геология и хидрогеология

Предимно в силикатни масиви (гранити, гранитогнайси и др.);

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):


Електропроводимост S/cm]: <40

Активна реакция (рН): 6 – 7.5

Разтворен кислород: 8.3 – 10.2 mg/l; 85 – 110%

Средна температура (0С): обикновено 10 – 14 0С (през лятото); през зимата и пролетта липсват достатъчно данни;

Прозрачност по Секки: >15 m
Липсват системни ФХ данни за този тип за определяне на биогенните условия, но принципно този тип езера са ултраолиготрофни до олиготрофни, т.е. много бедни на биогени (следи от биогенни елементи).

От епизодичните съществуващи данни може да се извадят следните първоначални физико-химични характеристики за този тип (без да са валидирани):


ХПК [mgO2/l]: <4

БПК [mgO2/l]: <1.5

Общ азот [mg/l]: <1.1

Общ фосфор [mg/l]: <0.03

Фосфати [mg/l]: <0.02

Азот Keldal [mg/l]: <1

Нитратен азот [mg/l]: < 0.8

Нитритен азот [mg/l]: <0.002

Амониев азот [mg/l]: < 0.15


Типово-специфични биологични условия

Фитопланктон

Макрофити

Индикаторни ФП видове:

Cyanobacteria:

Aphanothece elabens

Aphanothece stagnina Chroococcus turgidus

Eucapsis alpina

Chlorophyta:

Chlamydomonas pasiva Eremospaera viridis

Pediastrum boryanum var. brevicorne

Radiococcus nimbatus Trochiscia aciculifera

Zygnemaphyta:

Euastrum ansatum

Euastrum bidentatum

Euastrum verrucosum Spondylosium lundellii Staurastrum teliferum

Xanthidium antilopaeum

Chrysophyta:

Dinobryon sertularia

Bacillariophyta:

Acnanthes minutissima Acnanthes flexela

Achnanthes lanceolada Ceratoneis arcus

Diatoma mesodon

Fragilaria virescens

Meridion circulare

Pinnularia gibba

Aulacoseira subarctica

Tabellaria fenestrate

Tabellaria flocculosa

Специфични биологични метрики

Хлорофил-A (µg/l): <0.2;Прозрачност (m): >10 m; Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 0,61;

Общ биообем (mm3/l): < 0,7; % Cyanobacteria: 0 ; Брой видове (%):преобладават Златисти, Кремъчни, Слятоспорови водорасли. Отсъстват видове в „цъфтеж” и токсични видове.;

Биообем (%):С най-висок относителен биообем са Динофлагелати (Peridinium, Gymnodinium) и Златисти (Dinobryon)



Референтни условия:

Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 0.61; Хлоро фил А (μg/l) < 0.2; Общ биообем (mm3/l) - < 0.7; SD (m) - >10; % Cyano bacteria – 0; Слаби „цъфтежи”-не.


МЕП: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.00; Хлорофил А (μg/l) < 0.2; Общ биообем (mm3/l) - < 1.0; SD (m) - >5; % Cyano bacteria – 0; Слаби „цъфтежи”-не.

Високо специализирана и специфична МФ флора:

Isoetes lacustris

Subularia aquaticа

Sparganium angustifolium

Chara spp.

Drepanocladus spp.

Potamogeton gramineus

Utricularia minor

При някои от езерата няма развити МФ. При по-плитките обикновено започват да се развиват изобилно Sparganium angustifolium, Isoetes и по-малко Subularia.


Специфичните количествени метрики са непроучени.
Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 82 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.91 ÷ 1.00
МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 82 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.91 ÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

Сравнително слабо проучена МЗБ фауна.

Oligochaeta: никога не доминират <50 инд./m2 (винаги <20%); Mollusca: Ancylus fluviatilis, Pisidium, Radix ovata, ;



Ephemeroptera: Ecdyonurus, Siphlonurus, Ameletus, Metreletus, Procloeon bifidum, Habroleptoides modesta, ;

Plecoptera: Nemouridae (Nemoura, Nemurella picteti), Leuctridae, Capnia; Trichoptera: Goeridae (Silo piceus), Limnephilidae (Halesus, Mystacides и др.), , Plectrocnemia conspersa; Odonata: Enallagma cyathigerum, Aeschna juncea, A. cyanea, Somatochlora metallica; Coleoptera: Dytiscidae (Haliplus, Platambus, Dytiscus и др); Heteroptera: Gerris; Megaloptera: Sialis lutaria; Diptera: Chironomidae (Orthocladiinae, Diamesinae, Tanitarsini) (<50 инд./m2), единични Ceratopogoniidae (Bezzia), Psychodidae, Stratiomyida;

% Oligochaeta ≤20 (литорална проба); Общ брой таксони: ≤16; Изобилие: <150 инд/m2



Референтни условия:

Общ брой таксони: 11 ÷ 16; Обилие: <150 инд/m2; % Oligochaeta 20; EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 1.00.


МЕП: Общ брой таксони: ≤ 11; Обилие: <100 инд/m2; Изобилие: <150 инд/m2; % Oligochaeta: ≤35; EQR (по БИ)- ≥ 0.65.

Референтни условия: Не е приложимо (липсва естествена рибна фауна)
МЕП: Вторично зарибяване с пъстървови: балканска пъстърва (Salmo trutta fario), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) или сивен (Salvelinus fontinalis); Вторично зарибяване с лешанка (Phoxinus phoxinus); Това важи за глациални езера, където има зарибяване с цел спортен риболов. Такива са практически всички от големите и средни езера в Рила

и Пирин.


Примерни „езера” и референтни пунктове

Вероятно единствените мономиктични езера (дълбоките) в България (примери от Рила: Йончево езеро, Мусаленски езера, Урдини езера, Мальовишки езера, Страшното езеро и др.; (примери от Пирин: Попово езеро, Кременски езера, Гьоргийски езера, Рибни езера, Смрадливото езеро, Реджепско езеро и др.). Повечето глациални езера са с референтни условия (като се изключат зарибяванията с пъстървови видове).

Референтни пунктове:

яз. Бели Искър (ДР) – за МЕП;

Реджепско езеро, Рила (ЗБР);

ез. Безбог, Пирин (ЗБР);

Черното езеро (Карагьол), Рила (ЗБР);

Долно Гьоргийско езеро, Пирин (ЗБР)




Забележки:

Сурови условия на средата - подложени са на дълготрайни и пълни замръзвания и имат студени води дори и през лятото. Много висока прозрачност на водата (често SD >15 m). По-дълбоките от тях са вероятно единствените езера в България с мономиктичен характер. По-плитките са полимиктични.

Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно МЗБ съобщества. Условията варират силно във връзка с наличието на микрохабитати/субстрати, МФ обраствания и изкуствено зарибяване. Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити. Условията варират от пълна липса на МФ до сериозни обраствания на плитките езера. Първично липсва рибна фауна





L4: Равнинни и полупланински езера и блата


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА EЗЕРЕН ТИП - Равнинни и полупланински езера и блата

Езерен тип:

L4: Равнинни и полупланински езера и блата

Общо описание и географско разпространение на типа:

Изолирани малки блата и езера. Единственото изключение е Рабишкото езеро (сега язовир), което е със средни размери. Хетерогенна група с голяма вариабилност. Рядко са по-дълбоки от 3 m средна дълбочина. Полимиктични езера. Мезотрофни условия.

Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/ Суб-ЕР: 12-1,2 (Едно изключение – Чокльово блато за ЕР 7)

Надморска височина: Силно варира, полупланинска и равнинна зона (валидация)

Средна дълбочина: < 3 m (рядко повече, малки естествени езера и блата)

Размер/ площ: <0.5 km2 повечето; < 5 km2 (рядко, яз. Рабиша)

Дълбочина (max.): <15 m

Време за престой: Нерелевантно

Смесване/ Миктичност: Полимиктични

Соленост: <0.5‰



Геология и хидрогеология

Повечето са карстови (Рабиша, Драгоманско и Алдомировско блато, Деветашки езера), кредни андезити (силикатни скали ) (Люлински и Драгичевско езера), палеогенски седиментни скали (Скаленско езеро) и др.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):

Не могат да бъдат окончателно дефинирани ФХ референтни условия за този тип езера. Липсват системни мониторингови данни. Необходим е допълнителен проучвателен мониторинг.

Типово-специфични биологични условия

Фитопланктон

Макрофити

Cyanobacteria: Aphanothece clathrata; Chroococcus limneticus; Microcystis smithii; Oscillatoria limnetica; Woronichinia naegeliana

Chlorophyta: Botryococcus braunii; Crucigeniella crucifera; Oocystis borgei; Oocystis lacustris; Oocystis solitaria; Pediastrum duplex; Planctococcus sphaerocystiformis; Planktospheria gelatinosa; Sphaerocystis schroeteri; Tetrachlorella alternans; Volvox aureus

Zygnemaphyta:

Staurastrum gracile; Staurastrum manfeldtii; Staurastrum teliferum;

Chrysophyta:

Chrysococcus rufescens; Mallomonas acaroides; Mallomonas allorgei; Mallomonas tonsurata

Bacillariophyta: Amphora ovalis; Asterionella formosa; Cymbella affinis; Epithemia zebra; Fragilaria capucina; Fragilaria crotonensis

Dinoflagellata: Ceratium hirundinella; Ceratium furcoides

Cryptophyta: Cryptomonas marsonii, Cryptomonas rostrata

Хлорофил-A (µg/l): <4

Прозрачност (m): 1 ÷ 4 m

Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 1,4

Общ биообем (mm3/l): 0,5-1,2

% Cyanobacteria: <5

Брой видове (%): преобладават Зелени и Кремъчни водорасли;

Биообем (%): С най-голям относителен биообем са Кремъчни (Fragilaria; Asterionella), Зелени (Oocystis, Sphaerocystis, Planktospheria) и Слятоспорови (Staurastrum) водорасли

Възможни са инцидентни слаби цъфтежи (но не и на токсични видове). Силно хетерогенен тип с висока естествена вариабилност.
Референтни условия: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.40; Хлорофил А (μg/l) < 4; Общ биообем (mm3/l) - 0.5÷1.2; SD (m) - 1 ÷ 4; % Cyano bacteria – < 5; Слаби „цъфтежи”-да.
МЕП: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.40; Хлорофил А (μg/l) < 6; Общ биообем (mm3/l) - 0.5÷1.2; SD (m) - 1 ÷ 4; % Cyano bacteria – < 10; Слаби „цъфтежи”-да.


За L4 са характерни следните индикаторни видове/таксони:

Харови водорасли



Chara spp.

Водни мъхове (Bryophyta):



Riccia spp.

Ricciocarpus natans

Bryum pseudotriquetrum Calliergonella cuspidata

Campylium stellatum

Fissidens adianthoides

Palustriella commutata

Scorpidium revolvens

Покритосеменни растения:



Hydrocharis morsus-ranae

Nymphaea alba

Nuphar lutea

Stratiotes aloides

Salvinia natans

Potamogeton gramineus

Potamogeton lucens

Potamogeton perfoliatus

Potamogeton trichoides

Scirpus sylvaticus

Juncus аcutiflorus

Специфичните количествени метрики силно варират.


Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00
МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00





Макрозообентос

Риби

Недостатъчно данни за естествени езера (само за язовири) за коректно определяне на референтни условия.

Oligochaeta (винаги <20%)

Helobdella stagnalis

Viviparus viviparus

Limnaea stagnalis

Dreissena polymorpha (инвазивен)

Astacus leptodactylus

Ephemeroptera (Baetis и др.)

Odonata (Ischnura elegans и др.)

Aphelocheirus aestivalis

Chironomus sp. (<20 инд/m2)

Други Chironomidae (<20 инд/m2)



Ceratopogonidae (Bezzia)

Ниско таксономично разнообразие и изобилие.

Общ брой таксони: 8 ÷ 11;

Общо изобилие: <100 инд/m2


Референтни условия:

Общ брой таксони: 8-11 (>11); Обилие: ≥ 100 инд/м2; % Oligochaeta 20; EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 1.00.


МЕП: Общ брой таксони: 11; Обилие: < 100 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.

Липсва информация за естественото състояние на ихтиофауната на този тип езера. Днес те са с напълно изкуствена ихтиофауна, много близка до съответния тип изкуствени водоеми.
Референтни условия:

Не е приложимо (изкуствено зарибяване)


МЕП: За големите (яз. Рабиша) хищните риби са добре представени: сом (Silurus glanis), костур (Perca fluviatilis) и др.;Стабилни популации на бабушка (Rutilus rutilus) и сребриста каракуда (Carassius gibelio) – в повечето случаи двата вида доминират; Добра популация на уклей (Alburnus alburnus); Често интензивно зарибяване с растителноядни, планктонофаги и бентософаги: бял и черен амур, бял и пъстър толостолоб, културни раси на шарана

Примерни „Езера” и референтни пунктове

Типични примери са яз. Рабиша, Драгоманско блато, Алдомировско блато, карстови Деветашки езера, езера в планината Люлин, Драгичевското езеро (блато) и т.н. Практически липсват такива естествени езера в Черноморския суб-екорегион. Единственото изключение е Скаленското езеро, което е на границата с ИБР.
Референтни пунктове / Максимален Екологичен Потенциал:

яз. Рабиша (ДР) – близко до МЕП;

Чокльово блато (ЗБР) – единственото изключение от Екорегион № 7 за този тип езера!


Забележки:

Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити.

Трябва да се прилага МЕП, тъй като по-значимите са с изкуствени ихтиоценози в момента.



L11: Големи дълбоки язовири


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА EЗЕРЕН ТИП - Големи дълбоки язовири

Езерен тип:

L11: Големи дълбоки язовири

Общо описание и географско разпространение на типа:

Общ язовирен тип за двата екорегиона (7, 12); Големи язовири, повечето >10 km2 водна площ; Дълбоки (средно >15 m; голяма максимална дълбочина до 80 m); Добре представен профундал и батипелагиал; Димиктични „езера” с изразена лятна стратификация и термоклин; Олиготрофни до мезотрофни условия; Надморската височина силно варира;

Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/ Суб-ЕР: 12-1,2; 7

Надморска височина: Силно варира

Средна дълбочина: < 15 m

Размер/ площ: <10 km2, големи

Дълбочина (max.): <120 m добре развит профундал

Време за престой: Многогодишни

Смесване/ Миктичност: Димиктични

Соленост: <0.5‰ сладководни



Геология и хидрогеология

Изключително разнообразна геология – върху магмени, седиментни и метаморфни скали; Подземните води нямат съществено значение върху формирането на водния баланс на тези водохранилища.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):



ЕР 12

ЕР 7

Активна реакция рН:

7.8-8.4

8.17-8.63

Разтворен кислород [mg/l]:

7.1-9.8

6.6-8.95

Електропроводимост [µS/cm]:

122-303

205-340

Температура [0С]:

7.75-21

8.8-22.85

ХПК [mgO2/l]:

2.8-4.2

2.27-3.37

БПК [mgO2/l]:

1.4-2.4

1.315-2.845

Общ азот [mg/l]:

0.14-2.27

2.54-2.54

Общ фосфор [mg/l]:

0.02-0.1

0.023-0.081

Фосфати [mg/l]:

0-0.05

0.001-0.04

Азот Keldal [mg/l]:

0.23-1.93

0-1.51

Нитратен азот [mg/l]:

0.18-0.65

0.14-0.56

Нитритен азот [mg/l]:

0.004-0.02

0.004-0.012

Амониев азот [mg/l]:

0.01-0.04

0.02-0.095




Типово-специфични биологични условия

Фитопланктон

Макрофити

Cyanobacteria: Aphanothece clathrata; Chroococcus limneticus; Microcystis smithii; Oscillatoria limnetica; Woronichinia naegeliana

Chlorophyta: Botryococcus braunii; Crucigeniella crucifera; Oocystis borgei; Oocystis lacustris; Oocystis solitaria; Pediastrum duplex; Planctococcus sphaerocystiformis; Planktospheria gelatinosa; Sphaerocystis schroeteri; Tetrachlorella alternans; Volvox aureus

Zygnemaphyta:

Staurastrum gracile; Staurastrum manfeldtii; Staurastrum teliferum;

Chrysophyta:

Chrysococcus rufescens; Mallomonas acaroides; Mallomonas allorgei; Mallomonas tonsurata

Bacillariophyta: Amphora ovalis; Asterionella formosa; Cymbella affinis; Epithemia zebra; Fragilaria capucina; Fragilaria crotonensis

Dinoflagellata: Ceratium hirundinella; Ceratium furcoides

Cryptophyta: Cryptomonas marsonii, Cryptomonas rostrata

Хлорофил-A (µg/l): <6

Прозрачност (m): 1 ÷ 4 m

Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 1,4

Общ биообем (mm3/l): 0,5-1,2

% Cyanobacteria: <10

Брой видове (%): преобладават Зелени и Кремъчни водорасли;

Биообем (%): С най-голям относителен биообем са Кремъчни (Fragilaria; Asterionella), Зелени (Oocystis, Sphaerocystis, Planktospheria) и Слятоспорови (Staurastrum) водорасли

Основен БЕК за определяне на МЕП и екологичен потенциал. Метриките са дадени за средно годишна стойност (4-6 измервания).
Референтни условия:

липсва естествен аналог


МЕП: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.40; Хлорофил А (μg/l) < 6; Общ биообем (mm3/l) - 0.5÷1.2; SD (m) - 1 ÷ 4; % Cyano bacteria – < 10; Слаби „цъфтежи”-не.

Липсват специфични биоиндикаторни таксони за МЕП. Често срещани са:

Myriophyllum spicatum

Potamogeton (различни видове)

Najas, и др.

Всичко зависи от режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).

Общо обилие макрофити - до 2 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).

МФ обраствания не са добър индикатор за големите комплексни язовири. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ.


Референтни условия:

липсва естествен аналог


МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

МЗБ силно варира в литоралната зона, но общо взето е с много ниско таксономично разнообразие (често 2-4 таксона и винаги <9 таксона). Изобилието също е ниско – често е < 60 инд/m2. В много от случаите силно доминират Chironomidae, понякога заедно с Oligochaeta. Има случаи когато това са единствените 2 таксона в литоралната зона. Изключение са язовирите, където има инвазия на мида-зебра (Dreissena polymorpha) – почти винаги доминиращ вид. Индикатори за МЕП е присъствието (никога не са масови) на:

Limnephilidae (Trichoptera)

Odonata (Calopteryx, Gomphus и др.)

Caenis sp. (Ephemeroptera)

Unionidae (Mollusca)

Viviparus viviparus

Valvata sp.

Radix ovate

Radix auricularia

В някои язовири в определени години масово се развиват сладководни медузи (Craspedacusta sowerbyi)

Общ брой таксони: ≥ 5

Общо изобилие: >50 инд/m2

%Oligochaeta: ≤ 20

Биоиндикаторите и метриките се отнасят само за плитката литорална зона (<15 m). Липсват достатъчно данни за профундала, но той се смята за по-слабо представителен за потенциала на дълбоките язовири.


Референтни условия:

липсва естествен аналог


МЕП: Общ брой таксони: ≥ 5; Обилие: ≥ 50 инд/м2; % Oligochaeta 20; EQR (по БИ)- ≥ 0.80.

Референтни условия:

липсва естествен аналог


МЕП: Като една изкуствена екосистема включват ихтиофауна характерна за реката на която са построени язовирите и изкуствено въведени видове основно шаранови; Характерно за тях е, че имат огромен пелагиал и профундал и предлагат добри условия за развитието на пелагични и планктоноядни видове видове - уклей (Alburnus alburnus), толстолоби (Hypophthalmichthys molitrix); Стабилни популации на хищни видове - сом (Silurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca); В повечето случаи тези язовири имат б В повечето случаи тези язовири имат огат видов състав – често над 20 вида, който се поддържа, както по естествен начин, така и чрез редовно изкуствено зарибяване.

Рибите имат голямо значение за развитието на тази изкуствена екосистема и могат активно да се използват за подобряване на равновесието, чрез регулираното зарибяване със съответните видове – например при свръх обрастване с макрофити се зарибява с бял амур (Ctenopharingodon idellus), при цъфтеж на нетоксични фитопланктонни видове с толстолоб, при масово развитие на плевелни рибки – с хищни – щука (Esox lucius), бяла риба (Sander lucioperca).




Примерни „Езера” и референтни пунктове

яз. Искър, яз. Ал. Стамболийски; Представен в ЧМ суб-ЕР с големите язовири Тича, Камчия и Цонево. яз. Кърджали, яз. Студен Кладенец, яз. Въча, яз. Доспат.
Максимален Екологичен Потенциал:

яз. Искър (ДР);

яз. Александър Стамболийски (ДР);

яз. Кричим (ИБР);

яз. Копринка (ИБР);

яз. Жребчево (ИБР)




Забележки:

Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип, 100% язовирен тип – определя се само МЕП. Големите дълбоки язовири нямат сходни естествени езера в България и двата екорегиона.


L13: Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7


ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА EЗЕРЕН ТИП - Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7

Езерен тип:

L13: Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7

Общо описание и географско разпространение на типа:

Средни и малки язовири (<10 km2 площ) в полупланинската зона (съвпада с тази на реките от R5); Плитки до много плитки (<15 m средна дълбочина); Плимиктични с мезотрофни условия. Един от масовите типове язовири в ЕР 7;

Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/ Суб-ЕР: 7

Надморска височина: 150 (350) – 600 (800) m варира

Средна дълбочина: Варира силно

Размер/ площ: 1-10 km2, средни; или 0.5 – 1 km2 малки

Дълбочина (max.): <80 m

Време за престой: Едногодишни, месечни или по-кратко

Смесване/ Миктичност: Димиктични; Полимиктични

Соленост: <0.5‰ сладководни



Геология и хидрогеология

Изключително разнообразна геология и хидрогеология. Преобладават язовири върху седиментни скални формации, но се установяват и върху магмени и метаморфни скали.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):

Активна реакция рН: 7.6-8.3

Разтворен кислород [mg/l]: 7.2-10.29

Електропроводимост [µS/cm]: 78-382

Температура [0С]: 11.75-21.13

ХПК [mgO2/l]: 3.7-4.1

БПК [mgO2/l]: 1.07-2.97

Общ азот [mg/l]: 2.45-6.23

Общ фосфор [mg/l]: 0.26-1.08

Фосфати [mg/l]: 0.05-0.44

Азот Keldal [mg/l]: 01.1.1987

Нитратен азот [mg/l]: 0.11-0.6

Нитритен азот [mg/l]: 0.006-0.01

Амониев азот [mg/l]: 0.06-0.26


Типово-специфични биологични условия

Фитопланктон

Макрофити

Cyanobacteria: Aphanothece clathrata; Chroococcus limneticus; Microcystis smithii; Oscillatoria limnetica; Woronichinia naegeliana

Chlorophyta: Botryococcus braunii; Crucigeniella crucifera; Oocystis borgei; Oocystis lacustris; Oocystis solitaria; Pediastrum duplex; Planctococcus sphaerocystiformis; Planktospheria gelatinosa; Sphaerocystis schroeteri; Tetrachlorella alternans; Volvox aureus

Zygnemaphyta:

Staurastrum gracile; Staurastrum manfeldtii; Staurastrum teliferum;

Chrysophyta:

Chrysococcus rufescens; Mallomonas acaroides; Mallomonas allorgei; Mallomonas tonsurata

Bacillariophyta: Amphora ovalis; Asterionella formosa; Cymbella affinis; Epithemia zebra; Fragilaria capucina; Fragilaria crotonensis

Dinoflagellata: Ceratium hirundinella; Ceratium furcoides

Cryptophyta: Cryptomonas marsonii, Cryptomonas rostrata

Хлорофил-A (µg/l): <6

Прозрачност (m): 1 ÷ 4 m

Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 1,4

Общ биообем (mm3/l): 0,5-1,2

% Cyanobacteria: <10

Брой видове (%): преобладават Зелени и Кремъчни водорасли;

Биообем (%): С най-голям относителен биообем са Кремъчни (Fragilaria; Asterionella), Зелени (Oocystis, Sphaerocystis, Planktospheria) и Слятоспорови (Staurastrum) водорасли

Основен БЕК за определяне на МЕП и екологичен потенциал. Метриките са дадени за средно годишна стойност (4-6 измервания).

Референтни условия:

Липсва естествен аналог


МЕП: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.40; Хлорофил А (μg/l) < 6; Общ биообем (mm3/l) - 0.5÷1.2; SD (m) - 1 ÷ 4; % Cyano bacteria – < 10; Слаби „цъфтежи”-не.


Отсъствие на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 0-1 m:

Ceratophyllum demersum

Elodea canadensis

Elodea nuttallii

Lemna minor

Lemna trisulca

Najas marina

Potamogeton nodosus

Potamogeton pusillus

Spirodela polyrhiza

Zannichellia palustris

Наличие на данни за режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).

Общо обилие макрофити - до 3 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).

МФ обраствания не са добър индикатор за язовирите по принцип. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ.



Референтни условия:

Липсва естествен аналог


МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 40 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.70÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

За МЕП са установени следните биоиндикаторни таксони и метрики:
Oligochaeta (<20%)

Dugesia tigrina (инвазивен)

Dugesia polichroa (добър индикатор)

Viviparus viviparus

Valvata

Radix

Physella acuta

Limnaea stagnalis

Dreissena polymorpha (инвазивен)

Unionidae (Unio pictorum, Unio tumidus, Anodonta cygnea)

Astacus leptodactylus

Ephemeroptera (Baetis, Caenis и др.) (добри индикатори)

Limnephilidae (добър индикатор)

Odonata (Ischnura elegans, I. pumilio, Aeshna, Coenagrion ornatum. C. puella и др.)

Chironomidae (понякога масови)

Ceratopogonidae (Bezzia)

Culicidae (Culex, Anopheles)

Psychodidae

Sciomyzidae

Hydracarina
Ниско таксономично разнообразие и изобилие.

Общ брой таксони: ≥ 5

Общо изобилие: > 50 инд/m2 (при липса на колебания в нивото, наличие на МФ; в противен случай изобилието може да е два пъти по-ниско);

%Oligochaeta: <20 (литорална проба, липса на затиняване);


Референтни условия:

Липсва естествен аналог


МЕП: Общ брой таксони: ≥ 5; Обилие: < 50 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.

Всички са с изкуствени ихтиоценози,рибната им фауна e сравнително еднотипна. В най-добрия вариант трябва да имат балансирана рибна фауна - хищници, бентофаги – шаран (Cyprinus carpio), растителноядни – червеноперка (Scardinius erythrophthalmus) и планктонофаги – уклей (Alburnus alburnus), в зависимост от типа на язовира в някои от тях могат да преобладават и речни видове, като речния кефал (Squalius cephalus).

В най-добрия вариант присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora, Gambusia, Carassius gibelio) е сведено до минимум (под 20%), като се допуска наличието на неинвазивни стопански ценни видове като белия амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоба (Hypophthalmichthys sp.) в балансирано съотношение.

Както за всички язовири рибната фауна е подкрепящ елемент за качество.
Референтни условия:

Липсва естествен аналог


МЕП: Балансирана рибна фауна - хищници, бентофаги – шаран (Cyprinus carpio), растителноядни – червеноперка (Scardinius erythrophthalmus) и планктонофаги – уклей (Alburnus alburnus), в зависимост от типа на язовира в някои от тях могат да преобладават и речни видове, като речния кефал (Squalius cephalus); Присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora,

Gambusia, Carassius gibelio) е сведено до минимум (под 20%); Допуска се наличието на не инвазивни стопански ценни видове като бял амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоб (Hypophthalmichthys sp.) в балансирано съотношение.

Примерни „Езера” и референтни пунктове

яз. Пчелина, Стойковци, Домлян и др.
Максимален Екологичен Потенциал:

яз. Стойковци (ЗБР);

яз Асеновец (ИБР);

яз. Боровица (ИБР) – близко до МЕП.




Забележки:

Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип. 100% язовирен тип – определя се само МЕП.

Силно хетерогенни типове с голяма вариабилност по макрозообентос. Необходими са допълнителни проучвания по време на първия ПУРБ.




L14: Големи равнинни средно дълбоки язовири



ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)

НА EЗЕРЕН ТИП


Езерен тип:

L14: Големи равнинни средно дълбоки язовири

Общо описание и географско разпространение на типа:

Големи (>10 km2 площ), сравнително плитки язовири (<15 m средна дълбочина) в равнинната зона; Профундал липсва или е слабо изразен; Полимиктични с мезотрофни условия. Липсва лятна стартификация и обособен термоклин;

Хидро-морфологични характеристики:

ЕР/ Суб-ЕР: 12

Надморска височина: Обикновено <120 m варира

Средна дълбочина: < 15 m

Размер/ площ: >10 km2, големи

Дълбочина (max.): <50 m профундал – слабо развит или липсва

Време за престой: Многогодишни; едногодишни

Смесване/ Миктичност: Полимиктични

Соленост: <0.5‰ сладководни

Геология и хидрогеология

Освен речно подхранване имат подхранване от подземни води (чрез дренажни канали) от кватернерен и неогенски водоносен хоризонт (за яз. Горни Дъбник и Телиш); При яз. Огоста подхранването е основно от речни води, като водното ниво се подържа на ниска кота поради поради проблеми с обходна филтрация на води в района на язовирната стена.

Снимка:



Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):

Активна реакция рН: 7.9-8.4

Разтворен кислород [mg/l]: 6.9-10.07

Електропроводимост [µS/cm]: 195-375

Температура [0С]: 9.4-23.3

ХПК [mgO2/l]: 2.4-4.0

БПК [mgO2/l]: 1.21-2.74

Общ азот [mg/l]: 0.7-3.45

Общ фосфор [mg/l]: 0.02-0.12

Фосфати [mg/l]: 0.02-0.12

Азот Keldal [mg/l]: 0.3-0.97

Нитратен азот [mg/l]: 0.09-0.59

Нитритен азот [mg/l]: 0.003-0.01

Амониев азот [mg/l]: 0.03-0.13

Типово-специфични биологични условия

Фитопланктон

Макрофити

Индикаторните видове са типични за равнинните мезотрофни и еутрофни водоеми:

Cyanobacteria: Anabaena scheremetievi; Anabaena spiroides; Aphanizomenon fos-aquae; Aphanizomenon elenkinii; Aphanocapsa incerta; Merismopedia glauca; Microcystis flos-aquae; Microcystis aeruginosa; Oscillatoria agardhii, Snowella lacustris

Chlorophyta: Actinastrum hantzschii; Ankistrodesmus bibraianus; Ankistrodesmus gracilis; Coaelastrum microporum; Crucigenia tetrapedia; Dicellula planctonica; Eudorina elegans; Kirchneriella obesa; Lagerheimia genevensis; Lagerheimia wratislaviensis; Micractinium pusillum; Pandorina morum; Pediastrum boryanum; Pediastrum duplex; Pediastrum simplex; Phacotus lenticularis; Pteromonas aculeolata; Scenedesmus pectinatus; Scenedesmus opoliensis; Scenedesmus obliquus; Tetraedron caudatum; Tetrastrum staurogeniaeforme; Westella botryoides

Sphaerocystis planctonica;

Zygnemaphyta: Closterium acutum

Chrysophyta: Dinobryon divergens, Synura uvella

Bacillariophyta: Attheya zachariasi; Aulacoseira granulata, Cocconeis placentula; Cocconeis pediculus; Cyclotella kuetzingiana; Cyclotella meneghiniana; Cymatopleura elliptica; Diatoma vulgare; Gomphonema acuminatum; Melosira varians; Rhoicosphenia curvata; Fragilaria ulna

Euglenophyta: Euglena acus, Euglena ehrenbergii; Euglena spirogyra; Euglena texta; Lepocinclis fusiformis; Monomorphina pyrum; Phacus caudatus; Phacus longicauda; Phacus pleuronectes; Trachelomomas armata; Trachelomonas oblonga; Trachelomonas volvocina

Dinoflagellata: Ceratium furcoides

Cryptophyta: Chroomonas caudata; Cryptomonas curvata

Хлорофил-A (µg/l): <8

Прозрачност (m): 1 ÷ 4 m

Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 1,4

Общ биообем (mm3/l): < 2,5

% Cyanobacteria: 10

Брой видове (%): Във видовия състав преобладават Зелени, Кремъчни и Синьозелени водорасли. В отделни случаи с голям брой видове са още Златисти и Слятоспорови. Присъстват токсични видове, но никога в „цъфтежни” концентрации.

Няма рязко доминиране на определена таксономична група във видовия състав. Фитопланктонът е разнообразно представен по отдели;

Биообем (%):Често най-висок процент имат Зелени, Динофлагелати (Ceratium) и Кремъчни. Обикновено няма видове в „цъфтеж” или това са Динофлагелати (Ceratium) и Зелени водорасли (Coelasrtum), но не и Синьозелени.

Стабилни балансирани ФП съобщества с високо видово разнообразие. Възможни са инцидентни слаби „цъфтежи”, но никога на токсични видове.


Референтни условия:

Липсва естествен аналог


МЕП: Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - < 1.40; Хлорофил А (μg/l) < 8; Общ биообем (mm3/l) - < 2.5; SD (m) - 1 ÷ 4; % Cyano bacteria – < 10; Слаби „цъфтежи”-да.

Отсъствие на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 0-1 m:

Ceratophyllum demersum

Lemna trisulca

Zannichellia palustris

Липса на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 1-4 m:



Elodea canadensis

Elodea nuttallii

Lemna minor

Potamogeton crispus

При наличие на данни за режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).

Общо обилие макрофити - до 3 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).

МФ обраствания не са добър индикатор за язовирите по принцип. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ. Имат значение при свръх развитие (МФ еутрофикация).


Референтни условия:

Липсва е естествен аналог


МЕП: Референтен Индекс (РИ)

(Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00




Макрозообентос

Риби

За МЕП са установени следните биоиндикаторни таксони и метрики:

Oligochaeta (<20%)

Helobdella stagnalis

Viviparus viviparus (понякога масов за L15)

Valvata

Radix auricularia

Gyraulus

Dreissena polymorpha (инвазивен)

Unionidae (Unio pictorum, Anodonta cygnea)

Astacus leptodactylus

Limnomysis benedeni (Mysidacea) (инвазивен)

Cloeon, Caenis (добър индикатор)

Limnephilidae (добър индикатор)

Holocentropus stagnalis (добър индикатор)

Odonata (Lestes sponsa, Ischnura elegans, Aeshna, Coenagrion ornatum. C. puella, Erythromma viridulum и др.) (добри индикатори)

Chironomidae (понякога масови)

Ceratopogonidae (Bezzia)
Ниско таксономично разнообразие и изобилие.

Общ брой таксони: ≥ 5 (рядко >10)

Общо изобилие: > 100 инд/m2 (при липса на колебания в нивото, наличие на МФ; в противен случай изобилието може да е два пъти по-ниско)

%Oligochaeta: <20 (литорална проба, липса на затиняване)

Свръх развита литорална зона – понякога голямо общо обилие > 400 инд/m2. Необходими са допълнителни проучвания по време на първия ПУРБ.
Референтни условия:

Липсва естествен аналог;


МЕП: Общ брой таксони: ≥5; Изобилие: > 100 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.

Референтни условия:

Липсва естествен аналог;


МЕП: Този тип язовири включват ихтиофауна характерна за реката на която са построени и изкуствено въведени видове основно шаранови. Предлагат много добри условия за развитието на пелагични и планктоноядни видове видове - уклей (Alburnus alburnus), толстолоби (Hypophthalmichthys molitrix) и хищни видове - сом (Silurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca).

В най-добрия вариант присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora, Gambusia, Carassius gibelio) е сведено до минимум (под 20%), като се допуска наличието на неинвазивни стопански ценни видове като белия амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоба (Hypophthalmichthys sp.) в балансирано съотношение.

Рибната фауна е подкрепящ елемент за качество.


Примерни „Езера” и референтни пунктове

яз. Горни Дъбник, вероятно яз. Огоста. Вероятно яз. Цонево в ЧМ суб-екорегион, но се изискват по-сериозни батиметрични данни.

Максимален Екологичен Потенциал:

яз. Огоста (ДР) – близко до МЕП;

яз. Горни Дъбник (ДР) – близко до МЕП;

яз. Цонево (ЧР).




Забележки:

Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип. 100% язовирен тип – определя се само МЕП.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница