Приложения Приложение 1 Проект на Правилник за организацията и дейността на Комисията за международно правно



Дата25.03.2017
Размер282.26 Kb.
Приложения
Приложение 1
Проект на Правилник за организацията и дейността на Комисията за международно правно

сътрудничество и Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” на Висшия съдебен съвет

Представяне – Международната дейност на Висшия съдебен съвет
I.- Живеем в глобализиран, взаимнообвързан и постоянно преобразяващ се свят, в който центровете на познанието, вземането на решения и тяхното изпълнение са пръснати и делокализирани.

Този контекст се отразява и върху съдебната област. Става все по-наложително да знаем какво се случва, да предвиждаме заплахите и проблемите, които започват да влияят върху други правни и съдебни системи, да се информираме за опита и решенията на другите и да разчитаме на външна подкрепа и сътрудничество. Отварянето и общуването с външния свят са необходими, за да не останем извън движението към модернизация, с което други системи и уредби подхождат към управлението на съдебната сфера, в която има все по-голяма нужда от механизми за

сътрудничество и помощ.

II.- Присъединяването на България към Европейския съюз предполага страната да се приобщи към процеса на сближаване с правните и съдебните системи на страните членки. Това е процес, който се отъждествява с влизането в сила на Лисабонския договор, съдържащ основните норми на съюза, които оформят новото европейско правно и съдебно пространство.

Европейските съдебни съвети, включително Висшият съдебен съвет на България, не могат да останат чужди на този процес и трябва да разширят своите международни и европейски измерения.

III.- Висшият съдебен съвет на България трябва и има волята да изпълнява своята значима задача и да упражнява предоставените му от закона и от правната уредба компетентности в международната област. Неговата мисия в тази област се състои в определянето и координацията на международната дейност на правораздавателната система и засилването на международната проекция и изява на Висшия съдебен съвет и на българските прокурори и съдии чрез засилване на връзките с международните институции, улесняване на международната съдебна помощ и собствен принос в процеса на европейска интеграция.

Тази международна дейност ще допринесе за един по-добър международен имидж и по-добро опознаване на българската съдебна власт и на българските съдии и прокурори, и ще спомогне за повишаването на професионалните качества и подготовка на професионалистите, работещи в тази област, посредством контакта с и опознаването на действителността и правната уредба на други страни.
Международната дейност на ВСС
Висшият съдебен съвет, посредством своята Комисия и Отдел за международно правно сътрудничество и европейски въпроси, съгласувано с отделите за международна дейност на прокуратурата и на Националния институт на правосъдието, в съответствие със Стратегическия план на съдебната система, в рамките на своите компетенции, организира и систематизира международната си дейност в три области, а именно:

1. Връзките с международни институции

2. Международното съдебно сътрудничество, и

3. Европейската интеграция и международните проекти.


Връзки с международните институции
Тази сфера на дейност има за цел 1) установяване и поддържане на връзки, както и засилване на комуникацията и обмена с аналогични на ВСС институции от други страни, а също с международни организации и други институции и действащи лица в областта на правораздаването; 2) възможно най-добро изпълнение на международните ангажименти на ВСС, и 3) засилване на присъствието и международната изява на ВСС и на българските съдии и прокурори на различните форуми и събития, свързани с правораздаването.

В частност, наред с други задачи, Комисията и Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” на ВСС работят за:

Осигуряване на присъствието и участието на ВСС в Мрежата на европейските съдебни съвети;

Осигуряване на присъствието и участието на ВСС в органите и инстанциите на Съвета на Европа – Европейския съвет за ефективно правораздаване, Консултативния съвет на европейските съдии и Европейската конференция на съдиите;

Осигуряване на присъствието и участието на ВСС и другите институции на съдебната власт в Европейската мрежа на съдийските училища, Европейската мрежа за съдебно обучение, Хагската конференция и др.;

Провеждане на двустранни срещи с органи на съдебната власт от чужбина;

Улесняване на работата на Протокола при институционални посещения на представители на българската съдебна власт в чужбина;

Подпомагане на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на ВСС при

организирането и провеждането на официални посещения на представители на

чуждестранни институции в седалището на ВСС или в други поделения, съдебни и

управленски органи на съдебната власт в България;

Стимулиране и организиране на участието на български съдии и прокурори в

международни срещи, семинари, работни групи и др. дейности; и

Спомагане за разширяването на присъствието на български съдии и прокурори в

международни органи и съдилища.
Международно съдебно сътрудничество
Този отдел има за цел да подпомага и посредничи в дейностите за международно съдебно сътрудничество и помощ във връзка със съдебни процеси с транснационален елемент, като подобрява ефективността и бързината на реакция на българските и чуждестранните съдебни органи в името на реализирането на едно по-добро правораздаване.

Инструменти за действие в тази област:

a) Участие в Европейските мрежи за съдебно сътрудничество чрез идентифициране и определяне на съответните национални точки за контакт и участие на същите в различните

институционални срещи;

b) Формиране на българските мрежи за международно сътрудничество на прокурорите и съдиите. Тази мрежа се организира и работи съгласно собствен вътрешен правилник за постигане на следните цели:

Предоставяне на българските съдии и прокурори на подходяща информация при попълване на пасивни искания за международна съдебна помощ или при издаване на активни искания (приложими правни норми, изисквания относно формата, процесуален

бюджет на акта, чуждестранни органи и др.);

Участие и активно посредничество при издадени или подготвящи се съдебни поръчки

с цел координиране на действията на издаващите и изпълняващите съдебната поръчка

органи, упражнявайки посредничеството между издаващия и изпълняващия орган;

Ускоряване на придвижването на исканията за съдебна помощ;

Оказване съдействие на точките за контакт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и Европейската съдебна мрежа по наказателни дела и други съществуващи или новосъздадени в бъдеще сродни институции;

Изпълнение на функциите, свързани с обучението или с проучването на въпроси, касаещи международното съдебно сътрудничество.

ВСС, чрез своята Комисия за международни връзки, гарантира нуждата координация на Националната съдебна мрежа за международно правно сътрудничество като:

Гарантира покриването на всички места на мрежата, което изисква да упражнява управлението на процесите на подбор и назначаване;

Осигурява чрез Националния институт на правосъдието адекватното обучение на членовете на мрежата – както това, което се изисква при поемането на тази функция, така и необходимото по време на нейното упражняване, като информира членовете на мрежата всички новости в областта на съдебното сътрудничество..

Придвижва участието на членовете на мрежата в провежданите мероприятия в областта на сътрудничеството в и извън България;

Организира, управлява и координира една годишна среща на членовете на мрежата.


Европейска интеграция и международни проекти
Целта на този отдел е да подпомага процеса на пълна европейска интеграция и процесите на реформиране, модернизация, институционално укрепване и професионализация на българската правната и съдебна система чрез обмен на знания и опит с европейските институции и съдебните власти на други страни принадлежащи или непринадлежащи към Европейския съюз. Тази дейност се регламентира чрез съответни споразумения, програми и проекти за международна помощ и сътрудничество в сферата на компетентност на ВСС, в частност в областта на консултирането по законодателни въпроси, развитието на съдебната кариера, началното и текущото съдебно обучение, съдебната инспекция, съдебната документация, управлението и ръководството на съдебната власт, съдебната администрация, достъпа до правосъдие и международното правно сътрудничество.

Въз основа на горното ВСС признава като основен принцип в своята дейност в международната област единството на външната политика на българската държава, поради което насочва своята дейност към постигането на приоритетите и целите на външната политика на България чрез адекватно сътрудничество, съдействие и взаимно допълване на институциите.

Инструментът за работа в тази област е Мрежата на експерти по европейско право.
Комисията за международни връзки
Международните функции на Висшия съдебен съвет се определят в точки 17 и 24 на член 6 на Правилника за организация на дейността на ВСС. Комисията за международно правно сътрудничество е регламентирана в член 26 на този Правилник.
Състав и допълнителен персонал към комисията
Комисията се състои от петима членове на ВСС, които избират помежду си председател.

Има достатъчен брой експерти и технически сътрудници в отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” за изпълнението на задачите на комисията. Този персонал се назначава от Главния секретар на ВСС.


Начин на работа и правен режим на Комисията за международно правно сътрудничество
За изпълнението на своите функции комисията се събира най-малко веднъж седмично, а и при необходимост може да се събере и допълнително по собствено решение или по инициатива на председателя.

Заседанието е закрито. То се провежда съгласно предварително определен дневен ред, съобщен на членовете най-малко 24 часа преди заседанието. На членовете се предоставя и нужната документация, която може да бъде допълнена по време на самото заседание на комисията. На заседанията на комисията трябва да присъстват експертите от Отдела и техническият сътрудник, отговарящ за съставянето на протокол за взетите решения и други събития по време на заседанието.

На заседанията на комисията може да присъстват членове на други комисии на ВСС, както и външни за ВСС лица, за които е необходимо предварително разрешение от председателя на комисията.

Комисията се счита за валидно конституирана когато присъстват мнозинството от нейните членове.

Решенията на комисията се приемат с мнозинство от присъстващите членове.

Комисията приема решения в материите от нейната компетентност и одобрява проекторешения, които трябва да бъдат приети от ВСС.

Комисията изготвя отчет за своята дейност на първото си заседание за календарната година и го представя на заседанието на ВСС за сведение.
Функции на председателя
Председателят на комисията решава кои въпроси да бъдат включени в дневния ред на заседанието, председателства заседанията или посочва кой да ги председателства в негово отсъствие, информира относно дневния ред и подписва протокола за заседанието.

Освен това председателят следи за изпълнението на решенията на комисията.


Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” е технически орган на ВСС, организационно подчинен на дирекция „Правна” на ВСС. Служба „Международни връзки” работи под прякото ръководство на Комисията за международни връзки, а чрез нея и на Пленума на Съвета. Останалите комисии и поделения на ВСС, желаещи да възлагат отделни задачи на Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” трябва да го правят чрез ръководителя на Отдел „Правен” на ВСС.

Към отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” работят достатъчен брой експерти и технически сътрудници.


Функции на сътрудниците – експерти
Задълженията на сътрудниците-експерти включват да приемат предложения, молби, искания и други документи по въпроси, свързани с компетенциите на Комисията, изпратени от главния секретар или от член на комисията, и да ги представят на председателя. Сътрудникът-експерт съставя проекта на дневния ред, който представя за подпис на председателя на комисията, и набира документите, свързани с различните точки от дневния ред, като прилага копие от тях към проекта за дневен ред.

За целта служба „Международна дейност” играе ролята на подпомагаща структура на комисията, тъй като има за задача да прави съответни предложения изхождайки от разработените стратегически

насоки, така че комисията да може да приема решенията познавайки изцяло съответния въпрос, както и информацията и документацията, подредена и предоставена й от тази служба. След приемането на всяко решение по въпросите от интерес, служба „Международни връзки” поема работата по тяхното изпълнение, като разпределя задачите между всички свои членове в съответствие с техните ресори, появявайки гъвкавост и добра координация.
Функции на техническите сътрудници
Техническият сътрудник съставя протокол за всяко заседание, като отразява в него извършеното гласуване и обосновката на приетите решения.

Той води регистър и съхранява решенията на комисията в съответствие с Вътрешните правила за движение на документите, приети със Заповед n. 95-00-063/27.07.2007.

Външни експерти

За провеждането на международните дейности Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” съставя списък от експерти, включващ съдии, прокурори и други професионалисти в областта на правото, заявили интерес и готовност да участват в международните дейности на ВСС.

Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” полага особени грижи на количественото и качественото нарастване на този списък, като се старае да го поддържа постоянно в актуализиран вид и се грижи за повишаването на нивото на удовлетвореност и участие на неговите членове в международни дейности на ВСС. За целта отделът:

_ Изпраща периодически съобщения до всички магистрати, като приканя нови съдии и

прокурори да се включат в този списък;

_ Следи за спазването на условията за прозрачност и обективност при избора на консултантите, които ще осъществяват дейностите, като спазва общия критерий за предимство на членовете от списъка, измежду които избира експерта с най-подходящ профил за всяка конкретна дейност, а при равни други условия дава предимство на онзи, който не е участвал в предходни дейности;

_ Полага грижа за осигуряването на обучение и специализация на включените като консултанти в списъка експерти в съответните международни дейности. Това обучение трябва да им даде нужните знания и умения за работата като международни консултанти, а от друга страна да им позволи да опознаят цялостно насоките на работа, целите и инструментите, с които Висшият съдебен съвет осъществява своята стратегия в международната дейност.

_ За да се избегнат нарушенията в нормалния ритъм на работа на съдилищата и прокуратурите, в които работят съдиите и прокурорите, включени в списъка на външни

експерти, отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” полага нужните усилия щото дейностите, в които те ще участват, да се организират предварително, като се осигури достатъчно време за организация на участието им.

_ След като отделът прецени, че дадена дейност представлява интерес, той уведомява

експертите от списъка за тази дейност по електронна поща, като им посочва срок, в който трябва да заявят своя интерес за участие и да приложат документи от своята професионална биография, удостоверяващи връзката им със съответната материя. След като получи тази информация, Комисията за международни връзки избира експерта или експертите, които ще осъществят дейността, като изхожда от принципа за достойнства и способности на кандидатите и от правилото да не се претоварват с международни дейности експертите от списъка, за да могат да изпълняват адекватно своите задължения. След това изпраща съобщение до всички заявили желание да участват съдии и прокурори, като ги уведомява как е протекъл процесът на подбор и кои са избраните кандидати.

_ Ще бъде въведена адекватна система на отпуски и евентуално частично намаляване на съдебното и друго натоварване на външните експерти към ВСС, участващи в международни дейности. Това участие ще се взема предвид при професионалната им атестация.


Външни ръководители на проекти

С цел адекватно обслужване и проследяване на международни проекти или дейности, в които участва ВСС, Комисията за международни връзки може да назначава външни за Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” експерти, които за продължително време, съгласувано с отдела и под ръководството на комисията, да поемат ръководството и/или изпълнението на проекти.


Деловодство (архив) и документация

Доброто управление на различните дейности на Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” изисква наличието на адекватна система за документация. Отделът поддържа актуализиран и подреден документален и дигитален архив за всички проведени международни дейности, както и на актовете и решенията на Комисията за международни връзки.


Списък на контакти

Отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, съгласувано с останалите звена на ВСС, поддържа систематизирана база данни на институциите и лицата, с които поддържа отношения.


Информационна стратегия за разгласяване на международната дейност на ВСС

Информация и вътрешна прозрачност

За да бъдат осъществени поставените цели в международните отношения е необходимо те да бъдат достояние и да имат подкрепата и участието на българските съдии и прокурори.

За целта е нужно да се осигури максимална прозрачност при подбора на участниците в различните мрежи и задачи, свързани с международната дейност. Нужно е предварително да са известни дейностите, изискванията към евентуалните кандидати, процедурите за подбор и техните резултати.

Трябва да се създадат необходимите механизми за разгласяване на извършената дейност и проучвания и да се даде достъп до тях, когато са от полза за всички съдии и прокурори.

За целта са крайно необходими новите технологии, в частност уеб страниците на съвета и на институциите, участващи в международната политика, разработена от него. На тази страница трябва да се публикуват различните обяви, условията за участие и резултатите, като се създадат механизми, улесняващи достъпа до различните разработени продукти и се стимулира участието на съдиите и прокурорите. Технологиите 2.0, позволяващи по-голямо взаимодействие, може да подпомогнат съвета при преценката на обхвата сред съдиите и прокурорите на неговата международна дейност, ползата от тази дейност и удовлетвореността на магистратите от нея. Електронната поща безспорно е механизъм за пряка комуникация със съдиите и прокурорите и може да бъде изключително полезна в работата по разгласяването на дейността на съвета и постигането на прозрачност.
Информация и прозрачност между институциите

Международната дейност на Съвета трябва да бъде достояние на българските институции, в частност от стоящите най-близко до съдебната сфера и международната политика. В този смисъл трябва да се разработят механизми за нейното разгласяване, като например периодични срещи с цел информиране на ръководителите на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и на други агенции за сътрудничество, специализирани в сътрудничеството или в периодичното разпространение на информационни бюлетини.


Информация и прозрачност в международната област

Международната дейност на ВСС трябва да бъде позната и оценявана от международните организации, работещи в съдебната област. Това е един полезен инструмент за засилване на международното присъствие на Съвета и на неговото влияние и участие в нови проекти. Трябва да се направи нужното, за да бъдат в течение за тази дейност българските участници в тези институции и в частност в мрежите, в които членуват Съветът, прокуратурата, НИП и други съдебни органи.

Неговите успехи трябва да бъдат разгласявани като се използват възможностите, които предлагат тези институции – двустранни или многостранни срещи, участие в публикации, бюлетини, уеб страници и други средства за разпространение на информация.
Годишен доклад

Службата за международни връзки отговаря за изготвянето на годишен доклад за извършената дейност през изтеклата година, за да бъде включен той в годишния отчет на Висшия съдебен съвет, изготвян съгласно изискването на закона и представян на вниманието на общественото мнение и Народното събрание. За изготвянето на годишния доклад се събира и използва информацията, съхранявана в електронния архив от отговорниците за всяко направление, като тази дейност се координира от ръководителя на службата. Тъй като годишният отчет на ВСС се разпространява сред всички членове на съдебната кариера и се публикува на уеб страницата на ВСС, благодарение на него може да се постигне най-пълно информиране за дейността на службата в допълнение на това, което може да се научи от микросайта на уеб страницата на ВСС.


Координация между институциите

Пленумът на ВСС, по предложение на Комисията за международни връзки, която от своя страна набира предложения от отделите за международни връзки на прокуратурата и НИП, определя стратегията в международната дейност на българските съдебни институции. Тази стратегия се документира чрез съответен стратегически план.

С цел стратегията да бъде кохерентна, международната дейност на прокуратурата и на НИП и изобщо международната дейност с участието на български съдии и прокурори, трябва да съответства на генералната стратегия, определена от Пленума на ВСС.

Основните цели, които трябва да се постигнат с предприетия процес на планиране, са следните:

Да се изясни визията, ориентацията и посоката на международната дейност на ВСС,

предлагайки солидна основа за вземане на решения.

Да се координира и унифицира работата на всички отдели за международна дейност в съдебната система около съвкупност от предварително определени цели.

Да се използват и разпределят по-рационално ресурсите.

Да се изяснят ролите и възложените отговорности на различните отдели и институции на съдебната система. Да се определи рамка за отношенията на сътрудничество и

координация с други институции.


Приложение 2
Проект на Правилник за дейността на

Националната съдебна мрежа за международно съдебно сътрудничество

Мотиви
В днешно време съдебното сътрудничество между страните от ЕС става все по-сложно поради присъединяването на нови държави, съществуващите договори, конвенции и други нормативни актове, организираната международна престъпност, противоречия в областта на семейното право, търговски

интереси в рамките на ЕС и увеличения брой молби за международна правна помощ.

С цел подпомагане съдебното сътрудничество между страните-членки на ЕС, по силата на Съвместното действие от 29 юни 1998 г. бе създадена Европейска съдебна мрежа по наказателни дела, а с решение на Съвета от 28 май 2001 година бе създадено и съдебната мрежа по граждански и търговски въпроси. Членовете на Европейската съдебна мрежа са така наречените лица за контакт, които действат като

централни органи, отговарящи за международното съдебно сътрудничество.


Магистратите за връзка

(Liaison Magistrates) могат също да работят заедно с мрежата.

Поради факта, че тези лица за контакт и другите официални членове са ограничен брой, както и факта, че те обикновено работят в столиците на държавите, в много от страните на ЕС са създадени вътрешни мрежи от съдии и прокурори, съвместни или отделни.

Членовете на вътрешните мрежи са обучени и запознати с международното съдебно сътрудничество, включително с IT инструментите в областта, като работят в различни райони във всяка една страна.

По този начин всички техни колеги от съдебната система имат лесен достъп до някой, който се намира наблизо и има познания в областта, които ще им помогнат да разрешат различни въпроси относно международното съдебно сътрудничество от тяхната компетентност, в частност като им помогнат да подадат правилно и да попълнят добре молбите за правна помощ, както и да окажат помощ на лицата за

контакт от Европейската съдебна мрежа и други аналогични европейски институции, като Евроджъст,

Магистрати за връзка и др…

Членовете на вътрешните мрежи трябва да имат цялостни познания по нормативните актове в областта на международното съдебно сътрудничество, или как да ги открият, както и за различните инструменти, създадени в тази връзка, какъвто е Европейския съдебен атлас, уеб-страницата за Европейската заповед за арест, Белгийските фишове (Fiches Belgues), Солон, образците на молби за правна помощ при съдебни

поръчки (Cover Notes for Rogatory Letters), Съвместните действия за добрите практики в областта на съдебната помощ, Вадемекум, др.
Предистория
В рамките на туининг-проект BG/2004/IB/JH/02 „Съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси”, с бенефициент Министерство на правосъдието, от страна на работна група от български и испански експерти през месец Февруари 2007 г. е обсъдено и одобрено проекто- предложение за създаването на вътрешна българска мрежа под името „Национална съдебна мрежа за международно съдебно сътрудничество”.

Към този момент е обсъждана промяна на Закона за съдебната власт и групата експерти взима решение да предложи включването в посочения закон на основните аспекти на националната мрежа, като остави за по-късен момент подробната й уредба.

Министерство на правосъдието представя предложение на Висшия съдебен съвет за приемане на нормативен акт за структурата и организацията на Националната съдебна мрежа, както и да бъдат определени нейните членове, като в новия Закон за съдебната власт се предвиждат специални правомощия на Висшия съдебен съвет в областта на управлението на международното правно сътрудничество на участниците в съдебната система.

През месец юни 2007 г. Висшия съдебен съвет прие Правилник за организацията и дейността на Националната съдебна мрежа за международно правно сътрудничество. Бяха определени общо 12

души от всеки апелативен район – 6 съдии и 6 прокурори за членове на съдебната мрежа.

На 7 август 2007 г. е приет Закона за съдебната власт, в чийто чл. 30, ал. 17 се предвиждат правомощия на съвета да „организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа”.

Горепосоченият текст е включен и в чл.6, ал. 16 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, приет по силата на Протокол 32/29.07.2009 г., в чийто чл. 26 се уреждат правомощията на Комисията за международно правно сътрудничество по всички въпроси, свързани с международно сътрудничество. Комисията е компетентна да ръководи Националната съдебна мрежа.
Предложение
Чл.(1). Българската национална съдебна мрежа за международно съдебно сътрудничество има за цел да оказва необходимата помощ на органите на съдебната власт в ефективната подготовка, изпращане и изпълнение на молби за правна помощ, както и да си сътрудничи с лицата за контакт от Европейската съдебна мрежа и други подобни институции. Мрежата действа в сътрудничество с Вътрешната мрежа към Прокуратурата, създадена със Заповед 6880 от 26 октомври 2007 г. на Главния прокурор на Република България.

Чл. (2). Националната съдебна мрежа се състои от две отделения:

Гражданското отделение ще бъде съставено от съдии по граждански дела от съдилищата. Наказателното отделение ще бъде съставено от съдии по наказателни дела и от прокурори.

Чл. (3) Членовете на мрежата ще се назначават съгласно следните апелативни райони:

1. Гражданско отделение – София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново. По един съдия от

съд – 5 съдии.

2. Наказателно отделение София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и от военен съд.

По един съдия и по един прокурор от окръг – 6 съдии и 6 прокурори.

Чл. (4) Членовете на мрежата се определят по предложение на Комисията за международно правно сътрудничество и се назначава за период от пет години от Висшия съдебен съвет, съгласно установената процедура за подбор, измежду съдии и прокурори със стаж не по-малко от 8 години.

На страницата на ВСС трябва да се обявява публично имената и адресите на всички съдии и прокурори, като процедурата за подбор трябва да се основава на принципите за прозрачност, равенство, заслуги и професионални качества.

При подбора трябва да се обръща особено внимание на нивото на владеене на чужди езици, в частност на английски, френски, немски и испански език.

Трябва да се отчита също и владението на втори или друг език, както и опитът и прякото участие на кандидатите в областта на международната правна помощ. Подновяването на членовете, изпълнили своя мандат от пет години става съгласно горепосочените правила.

Чл. (5). Не може да бъде назначен за член на мрежата съдия или прокурор освободен от изпълнението му на задължения като такъв.

...(5) Членството се прекратява при следните случаи:

1. В случай на изтичане на срока на назначението, освен когато бъде преизбран за следващ пет- годишен период.

2. В случай на оттегляне;

3. В случай на загуба на качеството на съдия или прокурор;

4. В случай на мотивирано решение от страна на Висшия съдебен съвет.

Чл. (6) Висшият съдебен съвет отговаря за правилното функциониране на мрежата, както и за

сътрудничеството й с ЕВРОДЖЪСТ и с всички институции, организации и структури, национални или международни, които изпълняват функции в областта на международната правна помощ.

Висшият съдебен съвет организира вътрешна електронна поща или други системи, които позволяват на членовете на мрежата да получават информация за дейностите на другите членове в областта на съдебното сътрудничество.

Висшият съдебен съвет организира обучение на членовете на мрежата в областта на международното сътрудничество, включително езикови курсове или курсове за запознаване със съответната юридическата терминология.

Чл. (7) Функции:

1. Членовете на мрежата оказват помощ на лицата за контакт, част от Европейската съдебна мрежа или други международни мрежи за правно сътрудничество, както и действат като активен посредник, с оглед подпомагане на международното правно сътрудничество.

Активното посредничество обхваща задължения да се информира, консултира, координира, когато е необходимо, както и да се изпълняват други дейности, насочени към рационализацията на съдебната помощ по международни въпроси, при пълно зачитане на юрисдикцията на съответните съдебни органи.

Посредничество следва да се осъществява по молба на всеки съдебен орган или Прокуратура, Централен български или чужд орган, имащ правомощия да иска помощ.

2. Членовете на мрежата изпълняват също и следните функции:

а. Организация и участие в обучения в областта на международното правно сътрудничество, особено в такива, които се провеждат в района, в който изпълняват своите задължения.

б. Изготвяне на проучвания, събиране на документи или предлагане на други инструменти за целите на насърчаване на международното съдебно сътрудничество.

в. Изготвяне на годишен доклад за дейността си като член на мрежата, който трябва да се представи на Висшия съдебен съвет.

3. Членовете на мрежата трябва да поддържат актуализирана база данни с контакти, която да бъде на разположение на Висшия съдебен съвет.

Съветът може да включи данните за контакт в своята база данни, с цел създаване и съответно участие в съответните мрежи за комуникация, във връзка с по-добрата работа на мрежата.

Всеки член на мрежата трябва да играе ролята на активен посредник, изключително в района, в който е назначен, който трябва да съвпада с района му на действие, в рамките на територията, определена от Висшия съдебен съвет, съгласно критериите за географска близост и специализация в областта.

Приложение 3
ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКАТА МРЕЖА

ОТ ЕКСПЕРТИ ПО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО


Изложение на мотиви

През 1976 година, когато започна да се очертава ролята на съдиите в европейския градеж, тогавашният председател на съда на Европейските общности Робер Лекюр6 написа своята книга „Европа на съдиите”. С широкото си виждане за бъдещето Лекюр не само изтъкваше ролята на Европа на съдиите, но и привличаше вниманието върху една от основните пречки за реализирането на тази Европа на съдиите, като предупреждаваше, че не само европейските граждани, но и европейските юристи не познават в достатъчна степен европейското право. За нещастие много от постановките на Лекюр във въпросната книга продължават да са актуални и днес, доста време след като бяха изложени за първи път от бившия председател на съда в Люксембург.

Лекюр изразяваше в тази книга своята загриженост по отношение на един аспект, който оказва голямо влияние върху интегрирането на съдебната власт и върху съдържанието на нейните функции, и който е свързан с познаването и популяризирането на общностното право, тоест със знанието за самото

му съществуване. Авторът се питаше тогава колко граждани знаят, че общностното право ги касае, включително колко юристи, освен определени специалисти, знаят това? Колко граждани – страни по различни спорове, започват процес или определена транзакция без да са осведомени от своя адвокат какво може да очакват от европейското право и как да се позоват на него? Колцина знаят, че съществува Съдът на европейските общности и не го бъркат с други съдилища?

Това е един от действителните проблеми, които влияят върху ефективността на съдебната интеграция, тъй като непознаването на европейското право от страна на спорещите по едно съдебно

дело, или от страна на адвокатите, а най-вече от страна на съдиите, може да доведе до неприлагане на това право и резултатът да бъде коренно противоположен на това, което наричаме интеграция. Обикновено причината за недостатъчното прилагане на общностното право се крие в обстоятелството, че почти никой адвокат не се позовава на него в съда, а не малко съдии не спазват принципа iura novit curia, което е още по-тревожно.

Тази тревога по повод непознаването на общностното право се споделя и от органите на ЕС. Поради тази причина на 9 март 1998 година беше приета Обща позиция №22 на Европейския парламент и на Съвета, чиито основни цели са „да подпомогне организирането в държавите членки на практическо (начално или постоянно) обучение по европейско право от институциите, отговарящи за обучението на професионалистите в областта на правото, работещи в правораздавателната

система, а именно съдиите, прокурорите и адвокатите”.

Пълноценното функциониране на правната уредба на Европейския съюз изисква механизми, които да защитават нейните норми. От основно значение е наличието на правораздавателна система, гарантираща тяхното прилагане. Тази задача е възложена на Европейския съд, на Първоинстанционния съд и на Съда на публичната служба, които в рамките на съответните им компетенции трябва да гарантират спазването на правните норми при тълкуването и прилагането на Договора.

Независимо от казаното по-горе, заедно със споменатите съдилища, правомощия да прилагат европейското право имат и съдилищата на всяка една от страните членки на съюза. Това превръща националните съдии в основни гаранти на спазването на правото на Европейския съюз. Особено значение придобива и ролята на националните съдии по отношение на компетенциите на Европейския съд да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностните норми чрез механизма на преюдициалното запитване, благодарение на който националните съдии могат, а понякога са и длъжни да се обръщат към Европейския съд с искане да уточни даден въпрос, свързан с тълкуването или валидността на общностното право, за да се уверят, че националната правна уредба е в съответствие с европейската. Тази роля се засилва още повече в последно време, след като Европейският съд уточни, че отговорността на държавите членки за неизпълнението на техните ангажименти в рамките на съюза може да се дължи на отношението на националните съдии към правната уредба на съюза. Този принцип беше въведен по силата на решенията от 30 септември 2003 година по казуса Кьоблер и от 9 декември 2003 година по делото Комисията срещу Италия.

Правилното прилагане на европейското право изисква високо ниво на подготовка и

специализация и е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които са изправени членовете на съда и на прокуратурата.

За нивото на познаване и съответно на прилагане на общностното право е говори броят на преюдициалните запитвания, отправени от съдиите и съдилищата на дадена страна към Съда на

европейските общности. Този брой е своеобразен показател за степента, в която дадена страна членка е възприела правото на ЕС.

Съгласно годишните статистики, които публикува Европейският съд в Люксембург, българските съдии не са отправили нито едно преюдициално запитване в периода 2007-2008 година. Макар този факт да не е тревожен за първите години от членството на страната в ЕС, за да се избегне неприлагането на европейското право в страната, което би попречило на истинското й интегриране, се предлага да бъде създадена Мрежа от съдии експерти по европейско право. Задачата на тази мрежа ще бъде да оказва нужното съдействие на органите на съда и прокуратурата в България по всички въпроси, свързани с прилагането на правото на ЕС и съдебната практика на Съда на европейските общности, като отделя особено внимание на преюдициалните запитвания.

За разлика от Съдебната мрежа за международно съдебно сътрудничество, която работи на териториален принцип, Мрежата от експерти по европейско право ще бъде разделена по материи и ще бъде съставена от по двама експерти във всяка една от областите на правораздаването.

Член 1


1. Мрежата от експерти по европейско право на Висшия съдебен съвет се състои от съдии и прокурори,

работещи в различните области на правораздаването и специализирани в съответната област.

2. Целта на Мрежата е да оказва нужното съдействие на органите на съда и прокуратурата по всички

въпроси, касаещи прилагането на правото на Европейския съюз и съдебната практика на Съда на

европейските общности, като отделя особено внимание на механизма на преюдициалното запитване.

3. За да бъде по-оперативна, мрежата е съставена от определен брой членове с широки общи познание

по европейско право, специализирани в следните материи:

1) Търговско право

2) Гражданско право, включително трудово право

3) Пространство на свобода, сигурност и справедливост

4) Административно право.

Член 2.


1. Членовете на мрежата се избират от Висшия съдебен съвет за срок от пет години по предложение на Комисията за международно правно сътрудничество чрез процес на подбор, основаващ се на принципите за публичност, равенство, достойнства и способности, по подобие на процеса за подбор на членовете на Националната съдебна мрежа за международно правно сътрудничество измежду съдиите и прокурорите с не по-малко от осем години стаж.

Процесът на подбор се извършва, като се отдава особено внимание на познанията в областта на европейското право, владеенето на чужди езици и прякото участие в правораздаването в конкретната област, за която се кандидатства в мрежата.

2. Членове на мрежата в секция „Търговско право” може да бъдат съдии, гледащи търговски дела, на секция „Гражданско право” – съдии, гледащи граждански дела, на секция „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие” – съдии и прокурори, гледащи граждански или наказателни дела, на секция „Административно право” – съдии от административните съдилища.

3. Всяка секция се състои от двама души, които съгласувано упражняват функциите си за цялата територия на страната.

4. Определянето на един магистрат за член на мрежата не го освобождава от професионалните музадължения като съдия или прокурор на работното му място.

5. Координацията на мрежата се възлага на експертите сътрудници на Комисията за международно правно сътрудничество на Висшия съдебен съвет.

Член 3

Качеството на член на мрежата се губи след изтичане на мандата, освен ако членът бъде преизбран отново за срок от пет години, както и поради отказ или поради загуба на качеството на съдия или прокурор, или с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет по предложение на Комисията за международно правно сътрудничество.



Член 4

Членовете на мрежата изпълняват следните функции::

a) Оказват цялото необходимо съдействие на българските съдии и прокурори за определяне, тълкуване и прилагане на разпоредбите на европейското право и съдебната практика на Съда на европейските общности, като обръщат специално внимание на механизма на преюдициалното запитване.

b) Подпомагат и участват в сътрудничество с националния институт на правосъдието в

обучителните дейности по европейско право и съдебна практика на Съда на европейските общности.

c) Изготвят студии, съставят документи и предлагат други инструменти за по-доброто познаване и за популяризирането на европейското право и на съдебната практика на Съда на европейските общности.

d) Изготвят годишен отчет за своята дейност като членове на мрежата, който представят пред Висшия съдебен съвет.

Член 5


1. Всеки член на мрежата изпълнява своите функции в материята, присъща на секцията, в която членува.

2. Възникващите въпроси се решават от експертите - сътрудници на Комисията за = международно правно сътрудничество на Висшия съдебен съвет или на отдел „Международно сътрудничество” на прокуратурата.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница