Принципът 80/20

ВИМ = (Процент печалба преди олихвяване и данъчно облагане) / (Процент на мениджърски усилия)
ВИМ от над 1,0 показва, че даден сегмент е с печалба над средната и кол­кото по-голямо е числото, толкова по-добре. ВИМ под 1,0 и особено под 0,5, следва до доведе до някое от следните действия:

• 
  намаляване на мениджърските усилия и/или
  
• 
  увеличаване на печалбите и/или
  
• 
  оттегляне от сегмента.
  

Хипотезата, получена от принципа 80/20, е, че сегментите, получаващи око­ло 20 процента от общите мениджърски усилия (тези с най-висока ВИМ) ще съставляват 80 процента от ППОДО. Тези сегменти трябва да се разширят.

89^ Jared Diamond, „How to get rich“.

90^ George Elliott, Ronald G. Evans и Bruce Gardiner (1996), „Managing cost: trans­atlantic lessons“, Management Review, юни.

91^ Ian Stewart (1989), „Does God Play Dice?“, Basil Blackwell/Penguin, Оксфорд/ Лондон.

92^ Вж. Martin Wolf (1999) „Putting the paradigm to the test“, „Financial Times“, 10 ноември. Цитираните индекси на разходите са взети от изследване на ОИСР, проведено от професор Ричард Липси от университета „Саймън Фрейзър“, Канада.

93^ Malcolm Gladwell (1996), „The tipping point“, New Yorker, юни.

94^ Вж. класическата му статия, Peter F. Drucker (1985), „The discipline of innovation“, Harvard Business Review, май – юни, препечатана през ноември – декември 1998 г.

95^ Geoffrey Moore (1991), „Crossing the Chasm: Marketing and Selling Technology Products to Mainstream Customers“, Capstone/HarperBusiness, Оксфорд/Ню Йорк.

96^ Вж. Dietrich Domer (1996), „The Logic of Failure: Why Things Go Wrong and What We Can Do to Make Them Right“, Metropolitan Books, Ню Йорк. Ориги­налът (1989) е публикуван в Германия през 1989 г. под заглавие „Die Logik des Misslingens“ от Rowohlt Verlag.

97^ William J. O’Neil (1991), „How to Make Money in Stocks“, McGraw-Hill, Ню Йорк, стр. 132.

98^ Хората с математически наклонности могат да видят Peter М. Higgins (1998). „Mathematic for the Curious“, Oxford University Press, Оксфорд.

99^ Jean-Baptiste Say, „А Treatise on Political Economy“.

100^ Томас Джеферсън в писмо до Джоузеф Милиган, 6 април 1816 г. Това е пре­красна статия, която съм използвал в своето обяснение.

101^ Sigmund Freud, „The Interpretation of Dreams“.

102^ Гордън Мур съобщава в John Naughton (1999) „No goodbyes for world’s Mr Chips“, Observer, 8 август.

103^ Най-доброто кратко резюме е на W. Brian Arthur (1996), „Increasing returns and the new world of business“, Harvard Business Review, юли – август.

104^ Пак там, стр. 103.

105^ Вж. Stuart Crainer (1998), „The Ultimate Business Guru Book“, Capstone, Окс­форд, cmp. 271.

106^ Richard Pascale (1990), „Managing on the Edge“, Simon & Schuster, Ню Йорк.

107^ Arie de Geus, „The Living Company“.

108^ Ellen de Rooij (1996), „А brief desk research study into the average life expectancy of companies in a number of countries“, Stratix Consulting Group, Амстердам, цитирано в книгата на Arie de Geus „The Living Company“.

109^ Вж. Karl Sigmund (1993), „Games of Chance“. Oxford University Press/Penguin, Оксфорд, Лондон.

110^ Второ послание на свети Павел до коринтяните, глава 9, стих 6.

111^ Dietrich Domer, „The Logic of Failure“.

112^ Adam Smith (1776). „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“, книга IV, глава 2. – Прочетете трудовете на Адам Смит на http://4eti.me.

113^ Чарлс Дарвин, „Произход на видовете чрез естествен отбор“, цитирам от началото на последния абзац и от изда­нието на Penguin от 1985 г., лондонска версия под редакцията на Дж. У. Бъроу, стр. 459.

114^ Е. О. Wilson (1998), „Consilience: the Unity of Knowledge“, Alfred A Knopf, New York/Little, Brown and Company, Лондон. Вече се предлага и в издание с меки корици на Abacus, Лондон.

115^ Jane Jacobs. „The Nature of Economics“, Random House, Ню Йорк.