Принципът 80/20

Принцип на безсилието

Тази теория гласи, че е невъзможно да създадеше ус­пешна хазартна система, която да не използва ези-тура или друг чисто произволен механизъм. Когато става дума за шанс, за мениджърите може да бъде невъзможно да на­правят нещо повече от хвърлянето на монета. По-общо казано, в кой точно момент вземате важно решение? Ко­гато сте 70 процента сигурни, че е правилно? 80 процен­та? 95 процента? Който и процент да изберете, помнете, че преценката ви вероятно е напълно далеч от истината и обикновено ще бъде твърде оптимистична. Не забравяй­те също, че анализът и забавянето си имат цена.

Решаващият фактор в историята

Историците отдавна знаят, че случайните събития могат да обърнат хода на исто­рията. Решаващото съби­тие – „повратната точка“ – може да е нещо дребно, ба­нално и неочаквано. Една скорошна книга⁶⁵ дава много ин­тересни примери за решаващия фактор в историята. Ето три от тях.

По време на Американската гражданска война Конфе­деративните щати са можели да спечелят лесно и в нача­лото, ако генерал А. П. Хил не беше изгубил плана за напа­дение, съставен от неговия началник, генерал Робърт И. Лий. Хил използвал написания на ръка план на Лий, за да си свие няколко пури. Те се изгубили и скоро след това били намерени в изоставения лагер на Конфедерацията от един сержант от противниковата Съюзни­ческа армия, който ги предал на своя върховен главнокомандващ, генерал Мак­лелън. В резултат на това битката при Антиетам била спечелена изненадващо от Съюза.
Също толкова банална грешка решава съдбата на гер­манския „Бисмарк“, най-бързия и най-мощен боен кораб в света. При равни други условия „Бисмарк“ би трябвало да успее да блокира доставките от Америка към Велико­британия по време на Втората световна война. Но през 1941 г. адмирал Гюнтер Лутенс пропуснал да зареди кора­ба с гориво в бързината да напусне Норвегия и да потопи британския боен кораб „Худ“. Макар че последният потъ­нал с 1500 жертви, битката нанесла леки щети на два от резервоарите за гориво на „Бисмарк“. Това, заедно с фак­та, че не заредили в Норвегия, наложило корабът да пъту­ва много по-бавно от обичайното, когато поел към окупи­рана Франция. Ето защо британските бойни кораби успе­ли да го настигнат и потопят.
Защо комунизмът рухва през 1989 г.? Като изключим суетата на Горбачов, който флиртува със Запада, докато със същия успех би могъл да продължи да налага репресии, много важен катализатор става един нережисиран случа­ен отговор по време на телевизионно интервю е Гюнтер Шабовски, който наскоро е назначен за говорител на ко­мунистическата партия в Германската демократична република (бившата Източна Германия). Интервюиращи­ят пита: „Кога на източногерманците ще им бъде позво­лено да пътуват свободно на Запад?“. Шабовски раздраз­нено отвръща: „Те могат да заминат, когато пожелаят, никой няма да ги спре“. Публиката е смаяна, а после наста­ва хаос. Хиляди източногерманци се стичат към граница­та и това е краят на комунизма.
Хаосът, комплексността – и историята – ни показ­ват, че бизнесът е несигурен и рискован. Миналият успех не създава имунитет. Следователно, рискувайте: резул­татите бездруго са несигурни. Еволюционната психоло­гия твърди, че когато се чувстваме комфортно, предприе­маме най-малко рискове въпреки факта, че можем да си го позволим. Тъй като твърде малко хора рискуват, възнаг­ражденията от това, взети заедно, са повече, отколкото би трябвало (в бизнеса; това не важи за хазарта, където шансовете са точно премерени, когато няма „казино“, и нищожни, когато другият си изкарва прехраната с това). Успешните фирми предприемат твърде малко рискове. Стига да избягвате ходове от типа „ва банк“, предприе­майте колкото можете повече интелигентни рискове.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: