Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 96 този човек не вярва в мъдростта. Кажи му, че си астролог и си разбрал за опасността по звездите. Послушал го суфитът, казал точно това на градоначалника и той взел съответните мерки. Така съгражданите му били спасени. ⁂ ⁂ ⁂ Един умен мъж видял в градината набучен на кол магарешки череп и попитал: - Какво прави този череп тука? - Сложили сме го, за да ни пази от уроки. - Вие със сигурност имате магарешки мозъци! - разсмял се мъжът. - Ако това магаре приживе не е могло да избяга от ударите на пръчката, дали сега черепът му ще пази от уроки? ⁂ ⁂ ⁂ Суфит твърдял, че колкото и да искаш да помогнеш на някого, това може да стане само ако той не ти попречи да го направиш. Не му повярвали, затова суфитът накарал един човек да остави торба със злато на средата на близкия мост, а после намерил и бедняк, когото накарал да мине по моста. Минал беднякът по моста, а суфитът го чакал в другия край. Щом човекът се приближил, мъдрецът го попитал: - Кажи, какво видя на средата на моста? - Какво да видя? Нищо не видях! - учудил се човекът. - Как така? - попитали хората, които присъствали на случката. - Ами... Както си вървях, изведнъж си рекох: цял живот минавам по тоя мост, я да опитам няма ли да мога да мина по него със затворени очи! И, както разбирате, успях! ⁂ ⁂ ⁂ Попитали един мъдър суфит кой го е насочил към мистичния Път. Той отговорил: - Едно куче. - Как така? - изумили се учениците му. И суфитът им разказал, че веднъж край реката видял толкова измъчено куче, че малко оставало да умре от жажда. Ала всеки път, когато се навеждало да пие, то виждало във водата собственото си отражение, плашело се и се дърпало, защото си мислело, че това е друго куче. Накрая обаче жаждата му станала нетърпима, то забравило страха, скочило във водата, отражението му изчезнало и кучето пило до насита. Често и човек открива, че сам представлява пречка за нещо, www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 97 към което се стреми - добавил суфитът. - И когато изчезне препятствието, което сам си е поставил, той постига своето. ⁂ ⁂ ⁂ Веднъж халиф Омар, сподвижник на пророка Мухаммад, взел да прелиства Тората - свещената книга на евреите и пророкът му казал: - Не бива да се отнасяш повърхностно към тази книга. Ако искаш да ти бъде от полза, ще трябва да станеш юдей. По-добре човек да е съвършен юдей, отколкото несъвършен мюсюлманин, а да гледаш тази книга, без да вникнеш в нея, няма да ти е от полза за нищо. Бедата е, че по този начин ти не си нито едното, нито другото. Нито вярваш, нито отричаш вярата. И положението, в което се намираш, не подлежи на описание... ⁂ ⁂ ⁂ Ученик се обърнал към своя суфит с молбата да поговорят за Аллах. - По-добре да помълчим за него - рекъл му учителят. - Защо? - учудил се ученикът. - Защото ако говориш ти, това ще бъде оскърбление за него. А ако говоря аз, ще ми бъде оказана прекалено висока чест. ⁂ ⁂ ⁂ Две момчета, които искали да се научат да пътуват в Божественото присъствие, започнали да спорят. Едното казало, че човек постига истината благодарение на положените усилия, с които се отървава от невежеството и придобива знания. Според другото обаче истината щяла да се разкрие само на онзи, който има добър учител. Не можели да постигнат съгласие, затова решили да попитат какво мисли по въпроса един минаващ край тях суфит. - Да ви кажа какво мисля ли? - попитал той. - Да - примолили се учениците. - Добре тогава. Предполагам, че сте виждали как две кучета се бият за някой кокал? - Виждали сме, разбира се - рекли те. - Обаче не сте виждали някога кокалът да се включи в разправията, нали? Помислете върху това! И с тези думи учителят продължил пътя си. ⁂ ⁂ ⁂ Един ден султан Махмуд, който бил на лов, се отдалечил от www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 98 спътниците си. Видял дим от огън, тръгнал към него и попаднал на старица, която готви ядене в едно котле. Султанът й казал: - Днес ти е дошъл на гости най-важният човек в държавата. Какво ври в котлето? - Чорба от леща - отвърнала старицата. - Почтена жено, няма ли да ми сипеш малко? - попитал той. - Няма - рекла старицата. - Яденето ще стигне само за мене. Тази леща струва повече от целия ти султанат. Ти може и да искаш от моята гозба, но аз не искам нищо от онова, което притежаваш. Помисли си: твоите врагове всячески се мъчат да ти вземат всичко, а аз съм свободна и лещата си е само моя. Владетелят погледнал мъдрата старица, помислил колко несигурно е богатството, което притежава, и горчиво заплакал. ⁂ ⁂ ⁂ Млад селянин поискал да стане ученик на един суфит, а той му задал следната гатанка: - Ако кажа „син на баща ми, но не съм аз“ кого имам предвид? Много мислил селянинът, но не можал да отговори. - Имам предвид брат си, разбира се! - обяснил му суфитът и кротко го отпратил да се връща у дома, защото не става за ученик. Върнал се младият мъж у дома, разказал за срещата си и на свой ред попитал събралите се: - Ако кажа „син на баща ми, но не съм аз“, кого имам предвид? - Брат си, разбира се! - веднага казали селяните. - Не познахте! - засмял се той. - Това е братът на суфита, той сам ми каза! ⁂ ⁂ ⁂ Благочестив мюсюлманин, който живеел сам в малка къща на пустинно място, давал подслон на всеки закъсал на пътя странник. Един ден се появил непознат мъж и помолил да пренощува. Домакинът го приел, сложил трапеза и го поканил да я сподели. Прегладнелият мъж веднага се нахвърлил на храната, без първо да отправи благодарствена молитва, както бил обичаят. Домакинът го попитал защо постъпва така, а странникът отговорил, че няма навика да се моли. Възмутен, домакинът го изгонил. Когато започнал да се моли, явил му се Всевишният и го попитал: - Защо изгони от дома си уморен и гладен пътник? Мъжът отговорил, че за него е нетърпимо някой да не изразява своята благодарност към Аллах. Тогава Всевишният му рекъл: www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 99 - Искаш да кажеш, че аз можах да търпя този човек шейсет години, а ти не можеш да го изтърпиш и една вечер?! ⁂ ⁂ ⁂ „На света е пълно със скръб“, мислел си един ученик и попитал своя суфит: - Учителю, в какво може да намери утешение един страдащ? - Зависи от човека - отвърнал суфитът. - Мъдрецът се утешава, като си мисли: „Така било писано!“ а глупакът си казва: „Не съм единственият в това положение, но това повече няма да ми се случи!“ ⁂ ⁂ ⁂ Един поклонник, тръгнал да извърши хадж, срещнал Чумата. - Къде отиваш? - попитала го тя. - В Мека, да се поклоня на светите места. А ти? - В Багдад, да взема живота на пет хиляди души. Разделили се и всеки поел по пътя си. След година двамата отново се срещнали на същото място. - Защо ме излъга? - попитал поклонникът Чумата. - Миналата година в Багдад ти взе живота не на пет, а на петдесет хиляди души! - Грешиш, казах ти истината! - възразила Чумата. - Лично аз взех само пет хиляди, а останалите четирийсет и пет хиляди умряха от страх! ⁂ ⁂ ⁂ Помощник на суфита непрекъснато повтарял на търсачите на истината: „Чукайте, и ще ви отворят!“ Когато мъдрият учител чул думите му за пореден път, не се удържал и го укорил: - Няма ли да спреш да го повтаряш? Говориш за врата, която никога не е била затваряна! ⁂ ⁂ ⁂ На едно гробище имало голям надгробен камък от мрамор, на който пишело: „Тук лежи велик законотворец и велик любовник“. - Как е възможно? - казал един зевзек, който минавал оттам. - Нима са погребали двама души на едно място? Велик любовник и велик съдия в един гроб?! ⁂ ⁂ ⁂ Когато говорел за това, че човек трябва да остава верен на себе си, знаменитият ирански мистик и поет Саади казал: „И в кал да падне един скъпоценен камък, той си остава скъпоценен камък!“ www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 100 Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|