109 ли
позна? Аз съм твоята съдба!
⁂ ⁂ ⁂ Един селянин се оплакал на приятелите си, че дал назаем една сребърна монета, но нямало свидетели и длъжникът не искал да му я върне.
- Ето какво ще
направиш - рекъл му един суфит, който чул неговата история. Покани този човек да дойде тук на чаша чай и пред всички му кажи, че ти дължи двайсет жълтици.
- Но
това не е истина, той взе от мен само една сребърна монета! - напомнил мъжът.
- Точно това ще извика и той, при това този път ще го направи пред свидетели! Нямай грижа!
⁂ ⁂ ⁂ Покрай
реката вървял мъж, облечен с широк халат, на
главата с голяма кратуна, пълна с престояла вода, в ръцете с тежки камъни и с верига на краката.
Чудели му се хората, а накрая един рекъл:
- Защо носиш тия камъни? Ако ти потрябват камъни, по брега има много!
Мъжът хвърлил камъните и малко му олекнало. Друг човек се обадил:
- В нашата
река водата е много чиста, можеш да пиеш до насита. Не ти трябва тая кратуна!
Мъжът хвърлил кратуната и му олекнало още малко.
Трети срещнат го посъветвал:
- Махни от краката си веригата, ще вървиш по-бързо!
И него послушал мъжът. Станало му доста по-леко.
Само дето никой не
забелязал воденичните камъни, вързани около тялото на човека под широкия халат. Тях мъжът сам трябвало да се усети да хвърли.
⁂ ⁂ ⁂ Ето какво е казал веднъж суфитският мистик,
великият поет Руми, казал:
- Светът е планина, а нашите постъпки са викове. Ехото винаги връща виковете ни право при нас.
