Проблеми, свързани с европейската терминология в българския език ст ас. Гергана Георгиева
Изтегляне 139.6 Kb.
|
| ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ЕВРОПЕЙСКАТА
ТЕРМИНОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Ст. ас. Гергана Георгиева С присъединяването на България към Европейския съюз в българския език нахлуват десетки европейски термини, дефиниции и определения. Те често се наричат “европейски език” и включват понятия като аки комюнотер, кохезионни фондове, преговорни глави, преходни периоди, пространство на свобода, сигурност и правосъдие, конвент за бъдещето на Европа и др. Европейската терминология, или т. нар. Еврожаргон, оказва влияние не само върху практиката на държавната администрация и политическия елит, но също и върху обикновения българин, който ежедневно се сблъсква с тези термини. Много от тях не са кодифицирани, тъй като някои явления досега не са съществували в езика. Не съществува и терминологичен речник на Европейския съюз (ЕС), който да служи като справочник и да улеснява разбирането на “европейския език”. Например понятието “acquis communautaire” се превежда като “достижения на Общността”, но се употребява и в латинския вариант. Терминът е от френски език и означава “ЕС – такъв, какъвто е” или с други думи, съвкупността от общи права и задължения, които държавите членки на ЕС упражняват заедно. “Аки комюнотер” включва съдържанието, целите и принципите на учредителни договори и техните генерални ревизии; актовете, приети с оглед изпълнението на договорите (т. нар. вторично право на Съюза); декларациите и резолюциите на ЕС; международните споразумения и практиката на Съда на Европейските общности. След Договора от Маастрихт този термин включва също и действия, които правителствата на държавите членки предприемат заедно в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и инструментите в областта на Общата външна политика и политика на сигурност. “Приемането на аки комюнотер” означава приемане на ЕС такъв, какъвто е. Именно затова страните кандидатки за членство трябва да приемат “аки комюнотер” преди да се присъединят към ЕС, да направят европейското законодателство част от националното и да започнат да го прилагат от момента на пълноправното членство. Често на дневен план в дейността на доскорошния български представител в Европейската комисия г-жа Меглена Кунева и на бившия министър по европейските въпроси г-жа Гергана Грънчарова бе именно лингвистичната тематика, като напр. как следва да се изписва и произнася на български език европейската валута – “еуро” или “евро”. Всички тези въпроси се свеждат до стандартизацията на терминологията на Европейския съюз в България, което досега не е решено. Терминът “антитръст” също представлява проблем и е нагледен пример за неотложната необходимост от речник на евротермините. ЕС цели да гарантира честна и свободна конкуренция в рамките на единния пазар, както и да осигури компаниите да се конкурират, вместо да сключват споразумения помежду си. Ето защо ЕС забранява споразуменията, които ограничават конкуренцията (например тайните споразумения между фирмите за изкуствено повишение на цените) и злоупотребите от страна на фирмите, които имат монополно положение на пазара. Правилата от този вид се наричат “антитръстово” законодателство. Европейската комисия има изключителни правомощия да забранява действията, които нарушават конкуренцията, и да налага глоби на фирми, чието поведение е в разрез с принципите на свободната конкуренцията. По време на конференция в Софийския университет “Св. Климент Охридски” на тема “Българският език на прага на 2007 г. – Преход / Превод”, организирана по инициатива на тогавашния министър по европейските въпроси г-жа Меглена Кунева и на Декана на Факултета по славянски филологии в СУ проф. д-р Валери Стефанов, филолози и преводачи спореха дали трябва да се превеждат на български език понятия от ежедневната практика на европейската интеграция като “кохезионен фонд”. Според някои специалисти няма смисъл да се превеждат на родния език думи, които се използват във всички езици, напр. “консенсус”. Някои изследователи смятат, че е важно да се предаде “духът на текста”, но други учени настояват терминологията да бъде преведена на български език. И така се поражда опасността да бъдем герои в нова екранизация на филма “Изгубени в превода”. Термините на европейската интеграция са чужди и непознати за нас, но това не ни освобождава от задължението да познаваме тяхното значение. Ярък пример е смисълът на европейския термин opting out, който обикновено се превежда като неучастие. Логично обаче възниква въпросът какво значи неучастие – да не участваш някъде, но кой точно не участва и къде точно не участва. Смисълът, който Брюксел влага в този термин, е малко по-различен – неучастието на дадена държава членка в съответна обща политика или други договорености е свързано и с премахването на пречките пред действията на останалите, съгласните държави, т.е. със създаване на един гъвкав механизъм, който не позволява блокиране на решенията на Европейския съюз. Очевидно е, че смисълът е коренно различен. Налага се изводът, че е абсолютно необходимо непознатите термини, допълнителният или специфичен смисъл, който се влага, да бъдат доведени до знанието на широката общественост. Но има и цели фразеологични съчетания, които будят недоумение. Например какво означава изразът “синя политика” в терминологията на Брюксел? Това е политиката на Европейския съюз по отношение на риболова. И когато български гражданин реши да вземе участие в даден европейски проект, той трябва да предвиди какво биха могли да го попитат, за да знае как би могъл да отговори. Очевидно е, че без кратък речник на европейските термини съвременният българин е обречен на неуспех, тъй като някои процеси просто не са съществували преди и представляват за нас едно своеобразно Възраждане. Необходимо е стандартизиране на европейската терминология в помощ на преводачите от и на български език като един от езиците, от и на които се превеждат официалните европейски документи. Всеки официален документ на Европейския съюз вече се превежда и на български език. Европейските решения, регламенти и директиви трябва да бъдат достъпни и разбираеми за българското гражданско общество. Преводът трябва да подчертава присъщото, различното, но в контекста на общото, т. е. откриването на общото чрез различията, което е залегнало в девиза на Съюза. Като се има предвид, че европейското общество е общество на знанието, политическият и юридическият език на обединена Европа постепенно навлиза в българската действителност и измества конфронтационния стил, присъщ на 90-те години на ХХ век и на периода на прехода. От гореизложеното става ясно, че специфичният “еврожаргон”, който се използва от определящите политиката, лесно намира място в статиите, посветени на Европейския съюз. Понякога поради липсата на достатъчно време журналистите използват изрази и фрази, които чуват и възприемат от ръководители и висши функционери на Съюза, без да помислят за изясняването им на читателите, а може би и без те самите да ги разбират напълно. Много от институциите в ЕС са наясно, че подобен “еврожаргон” води до увеличаване на различията между институциите в Брюксел и гражданите на Европа. За да се изгладят тези различия, Съюзът състави A plain language guide to Eurojargon (опростен езиков наръчник за еврожаргона) на всички официални езици на ЕС. Според терминолога от Европейската комисия Алекс Андерсен вследствие на еврожаргона се получават лоши преводи, тъй като обикновените хора не разбират сложните термини, които ЕС използва. Затова съществува все по-голяма нужда от евролингвисти, които да наблюдават и коригират грешките, които биват допускани. В момента Комисията наема 20 нови специалиста по терминология, свързана с ЕС. Преводачи от Генерална дирекция “Писмени преводи” (ГДПП), които изучават нови езици, могат също да бъдат изпратени като “преводачи на разменни начала“ в университети на държави, където се говорят тези езици, с цел да подобрят уменията си и в същото време да дават уроци по превод и многоезичие в европейските институции. Терминологичната дейност, извършена в европейските институции, е от голямо значение за хората, работещи в държавите членки. Ето защо междуинституционалната база данни “IATE“, съдържаща почти 1,5 милиона термини на различните езици, вече е достъпна за широката общественост. За превода на голямото количество документи, създадени от европейските институции, ГДПП прие и разработи някои от най-модерните технологии: от приложения за разпознаване на реч до компютърен превод, използвайки богат словен корпус или “преводаческа памет“ с оглед на гарантиране на последователността в преводите. Тези разработки също допринасят за прогреса на индустрията в областта на езиците в Европа. Съществуват и някои чувствителни думи като “терорист” и “геноцид”, с които терминолозите се сблъскват. “Терорист” е “прекалено чувствителна” дума, за да попадне под властта на терминолозите, затова “IATE” я определя като “човек, който извършва насилствен акт по политически причини”. “Геноцид” се квалифицира от Римския статут на Международния наказателен съд в Хага като вредни действия, “извършени с намерение да разрушават цяла или част от национална, етническа, расова или религиозна група”. За съжаление много често термини, възприети първоначално по един начин, се превеждат в официални документи по друг и объркват широката общественост. Типичен пример за това са някои от първите брошури за Европейския съюз, които са част от Комуникационната стратегия на България за членство в ЕС, за които са отделени 20 милиона лева. Тези материали са предназначени за широката общественост, включително и за студентите, които запомнят понятията по грешен начин. Брошурата, озаглавена “Конституция за Европа”1, съдържа 16 страници превод, осъществен от преводачески екип под егидата на Министерския съвет на Република България, който след своята поява предизвика основателна реакция на недоволство сред българските академични среди, средствата за масова информация и широката общественост. Когато през 1968 г. на международна конференция се подготвя текстът на Виенската конвенция за правото на международните договори, за родовото понятие “договор” са предложени два термина на английски език: international agreement и treaty. Поради съображения, свързани с американската конституционна традиция и практика, е възприет терминът “treaty”. В практиката и в международните договори на Република България по отношение на родовото понятие “treaty” е възприет преводът “договор”. Въпреки това редица специалисти използват и термина “конвенция”, “споразумение”, “спогодба”, “съглашение” и др. В българската дипломатическа практика се оформят неписани правила многостранните международни договори да се наричат “конвенции”, двустранните – “договори”, а визовите договорености обикновено се назовават “спогодби”. В практиката на Европейския съюз обаче се прилагат по-различни правила. Сериозен терминологичен дебат се очерта в края на 2007 г., когато изтичаше срокът на сключеното между Европейския съюз и Русия Споразумение за стратегическо партньорство и сътрудничество. Основният проблем се състоеше в различните подходи на Брюксел и Москва относно новия документ, който трябваше да бъде подписан. Дискусиите започнаха още по повод на самото наименование на документа. Русия считаше, че е необходимо този нов документ, който ще урежда отношенията ЕС – Русия на качествено нов етап, да се нарича “договор”, тъй като в йерархията на международноправните актове “договорът” според руската държавна теория и традиция стои по-високо от “споразумението” и подписването на подобен документ би отразявало приоритетното стратегическо значение, което страните му придават. Брюксел от своя страна подчертаваше, че в практиката на Съюза е възможно “договори” да се подписват само между самите държави членки. “Договорите” (Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 1951 г., Римските договори от 1957 г., Договорът за Европейски съюз, Договорът от Амстердам и Договорът от Ница) представляват всъщност т. нар. първично право на Европейския съюз, а с другите страни Съюзът може сключва само “споразумения” (agreements). На следващо място според Русия бъдещият документ би трябвало да бъде кратък и рамков, докато ЕС се стремеше той да включи основните изисквания, които предявява към Русия – въпросите за човешките права, свободата на средствата за масова информация, развитието на гражданското общество и спазването на демократичните ценности. Европейският подход до голяма степен е свързан с поредица от декларативни заявления, пожелания и “задачи за домашно”, адресирани към Русия. В светлината на гореизложеното и връщайки се отново към брошурата, посветена на Конституцията за Европа, би следвало Treaty of Rome/ Treaties of Rome да се преведе като Римски договор / Римски договори, а не Римско споразумение.2 Аналогични са и допуснатите по-нататък грешки в превода: Treaty of Maastricht – Договор от Маастрихт, се превежда като Споразумение от Маастрихт3; Treaty of Amsterdam – Амстердамски договор (АД) – като Амстердамско споразумение4, а Treaty of Nice – Договор от Ница – като неправилното Споразумението от Ница.5 Друг сериозен терминологичен проблем възниква с понятието “act”, като в случая на Single European Act (SEA). Терминът, възприет в българската наука, е Единен европейски акт; а не Единен Европейски закон.6 Европейският конвент (European Convention) е консултативен орган, който се създава с решение на Европейския съвет от Лаакен (декември 2001 г.) и има за задача да адаптира институциите на Съюза към Източното разширяване и нуждите на европейските граждани, както и да изготви текста на бъдещата европейска конституция. Самият конвент се състоеше от представители на правителствата на държавите членки, на националните им парламенти, на Европейския парламент и на Европейската комисия. В горепосоченото издание, а и в доста средства за масова информация, вместо “европейски конвент” бе употребяван терминът “европейска конвенция”. Едва ли е необходимо разяснението, че понятието “конвенция” от своя страна означава договор, споразумение. На български терминът следва да бъде преведен като Европейски конвент, а не Европейска конвенция.7 Не на последно място бих искала да се спра върху разграничението между трите европейски “Съвета”, по отношение на които доста често се наблюдава объркване:
Таблица № 1
Наглед незначителните различия между трите европейски “Съвета” създават значителни проблеми и от гледна точка на международните отношения и международното право те са съществени. Смесването на понятията води до погрешно възприемане на термините. Intergovernmental Conference (IGC) означава Междуправителствена конференция (МПК), а не Вътрешно-правителствена конференция.8 Treaty establishing European Economic Community (TEEC) е Договор за европейска икономическа общност (ДЕИО), а не Споразумение за учредяване на Европейски икономически съюз.9 Не са редки случаите на погрешно изписване на имена на държавници и функционери от Европа и ЕС, при което те стават неузнаваеми. Името на председателя на Конвента за бъдещето на Европа Valery Giscard d’Estaing – Валери Жискар д’Естен е написано Валери Гишард Д’Ещайнг.10 Ето някои други съществени несъответствия в брошурата: candidate states – страните кандидатки, е преведено като страните кандидат-членки11; The proceedings of the Convention – Дейността на Конвента, е преведено като Разпоредбите на Конвенцията12; trade unions – търговски камари, е преведено като съюзи13; a draft treaty establishing a Constitution for Europe – проект на Договор за създаване на Конституция за Европа, е преведено като проекто-договор за учредяването на Европейската конституция14; Council of Ministers – Съвет на министрите, е преведено като Министерски съвет15; The Court of Justice of the European Communities или Съд на Европейските общности (СЕО) е преведено като Съд на Европейския съюз16; President – Председател (на Съвета на Европа), е преведено като Президент17; Heads of State or Government – Държавни или правителствени ръководители, е преведено като Държавни или правителствени глави18; Member States’ Parliaments – Национални парламенти / парламенти на държавите членки, е преведено като Държавни парламенти19; Member States’ Ministers – Национални министри / министри на държавите членки, е преведено като Държавни министри20; Court of Auditors – Сметна палата, е преведено като Европейски финансов инспекторат21; The Committee of the Regions – Комитет на регионите, е преведено като Регионалните комисии22; The Economic and Social Committee – Икономически и социален комитет, е преведено като Европейска икономическа и социална комисия23; Cohesion е единство, сближаване, а не съответствие24; Subsidiarity – допълнителност, е преведено като подпомагане25; Review by the Court of Justice – Съдебен контрол / надзор, е преведено като Преглед от Съда26; Legislative acts – законодателни актове, е преведено като законови разпоредби27; Non-legislative acts – незаконодателни актове, е преведено като незаконови разпоредби28; European directives – Европейски директиви, е преведено като Европейски разпоредби29; European Framework Law – Европейски рамков закон, е преведено като Европейска законова рамка30; An area of freedom, security and justice – Пространство / зона на свобода, сигурност и правосъдие, е преведено като Tеритория на свобода, сигурност и справедливост31; inflows of people – потоци от хора, е преведено като човекопотоци32; civil matters – граждански и търговски дела, е преведено като граждански дела33; criminal matters – наказателни дела, е преведено като криминални дела34; Reinforcement and closer scrutiny of Europol – Утвърждаване на Европол, е преведено като Налагане на Европол35. Много подобни несъответствия биха могли да бъдат изложени, но гореспоменатите са пример на смущаващи варианти и несигурен стандарт в използването на европейски термини в българската практика. А те навлизат все повече в българската реч. Трудностите при правописа не са проблем само на преводачи и журналисти, а на социалния кръг от потребители на европейската комуникационна практика в България, който непрекъснато се увеличава. Настоящата статия няма за цел да обиди преводачите в изпълнение на тяхната благородна дейност, а да покаже наличието на трудности при изясняването на понятията от “еврожаргона”. Затова, както и по-горе бе споменато, част от разрешаването на проблемите, свързани с европейската терминология в българския език, следва да бъдат консултации със специалисти от европейските органи, организирани курсове по терминология на ЕС, както и издаването на терминологичен речник на ЕС. Защото все пак българите трябва да пишат грамотно за Европейския съюз. 1 Конституция за Европа, изд. от Министерски съвет на Република България, 2005. 2 Пак там, с. 1. 3 Пак там, с. 1. 4 Пак там, с. 1. 5 Пак там, с. 1. 6 Пак там, с. 1. 7 Пак там, с. 1. 8 Пак там, с. 1. 9 Пак там, с. 2. 10 Пак там, с. 2. 11 Пак там, с. 2. 12 Пак там, с. 2. 13 Пак там, с. 2. 14 Пак там, с. 2. 15 Пак там, с. 3. 16 Пак там, с. 3. 17 Пак там, с. 7. 18 Пак там, с. 7. 19 Пак там, с. 7. 20 Пак там, с. 7. 21 Пак там, с. 7. 22 Пак там, с. 2 и 7. 23 Пак там, с. 2 и 7. 24 Пак там, с. 8. 25 Пак там, с. 9. 26 Пак там, с. 9. 27 Пак там, с. 10. 28 Пак там, с. 10. 29 Пак там, с. 10. 30 Пак там, с. 10. 31 Пак там, с. 12. 32 Пак там, с. 12. 33 Пак там, с. 13. 34 Пак там, с. 13. 35 Пак там, с. 13. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 139.6 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||