Процесор Intel 80286 Основни характеристики



страница3/4
Дата03.01.2022
Размер52.5 Kb.
#111900
1   2   3   4
processorIntel 80286
Свързани:
Intel Pentium 4, версии на 80386
Виртуалното адресиране означава, че части от софтуера, които надхвърлят максимално адресируемата физическа памет 16 MB, автоматично се прехвърлят на твърдия диск, като по този начин 80286 може да адресира реално до 1 GB памет. При това процесорът не прави разлика между физическа и виртуална памет.

Под многозадачност се разбира паралелното изпълняване на повече програми, което на практика се постига с последователно превключване на изпълнението между отделните задачи (tasks). Ho тези възможности са неприложими под DOS и се използват едва при операционни системи като OS/2 или Windows. На практика възможностите на защитения режим при 286 са се използвали много малко, тъй като до появата на Windows 3.0 се продава много малко софтуер, използващ този режим.

Един значителен недостатък на процесора 286 е, че той не може да превключва от защитен режим в реален без топъл рестарт на системата. Преминаването от реален в защитен режим обаче не изисква рестартиране. Проблемът с преминаването от единия в другия режим е решен при 386 процесорите. При тях превключването на режимите може да се управлява софтуерно и не води до рестартиране на системата.

Регистри

Регистрите представляват клетки памет за съхраняване на информация вътре в микропроцесора. Размерът на вътрешните регистри определя колко информация е способен да обработва процесорът едновременно и как той премества данните вътре между собствените си устройства. Преместването на данните между устройствата на микропроцесора се извършва по линии, които се наричат вътрешна шина за данни. Размерът на регистрите е същият както размерът (ширината) на вътрешните шини.

Когато микропроцесорът извършва някаква обработка на информацията той използва регистрите за да разположи данните преди обработката. Така например, процесорът може да събира числа, разположени в два регистъра и да записва резултата в трети регистър. Размерът на регистрите определя размера на данните върху които процесорът може да оперира. Големината на регистрите също определя и типа софтуер или командите и инструкциите, които процесорът може да изпълнява. Това означава, че процесорите с 32-битови регистри могат да изпълняват 32-битови инструкции, които обработват 32-битови данни.

Микропроцесорите имат регистри, които могат да бъдат групирани в няколко групи: регистри с общо предназначение, системни адресни регистри, сегментни регистри, регистри на копроцесора (блока за обработка на числа с плаваща запетая), управляващи регистри, регистър на флаговете, регистър за инструкции, регистри за тестване и други.

Към управляващите регистри се отнася и регистърът на флаговете. За разлика от другите регистри, в регистъра на флаговете всеки бит има самостоятелно значение. Обикновено битовете на флаговия регистър се установяват апаратно при изпълнение на отделните операции в аритметично-логическото устройство. Част от тези битове се използват, за да се фиксират някои свойства на получения резултат от дадена операция (нулев резултат, отрицателно число, пренос към по старши разреди, препълване и т.н.). Други битове имат служебно предназначение (например, съхраняват разряд отпаднал от аритметично-логическо устройство при изместване на битовете – побитови операции). В редица битове се съхраняват признаци за състоянието на микропроцесора при обработка на изключения, а една част от тях се явяват резервни.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница