Проект "Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Пловдив" Резюме от втория обществения форум, посветен на ипгвр пловдив

Тема: “Обсъждане на предложения за проекти, които да бъдат реализирани в рамките на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Пловдив”

(Приложение 1. Списък на участниците в Обществения форум, 04.09.2012 г., Пловдив)

Идеите за проекти са групирани в следните две групи / комплексни програми:

Очакван ефект от реализацията на групата проекти:

• 
  Подобряване на екологичните условия: с рехабилитацията на ВиК системите ще се намалят загубите на питейна вода по водопреносната мрежа и ще се подобрят условията за отвеждане и преработване на отпадните води;
  

• 
  Рехабилитация на електропреносната мрежа: по-висока енергийна ефективност, въвеждане на възобновяеми енергийни източници за улично осветление;
  

• 
  Подобряване на транспортно-комуникационната мрежа: намаляване на вредните газове и частици във въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, по-добро движение по улиците, по-добра организация на сметосъбирането и сметоизвозването;
  

• 
  Доизграждане и рехабилитация на зелената система: увеличаване на дела на обемното озеленяване, улично озеленяване, квартални градини, междублокови пространства – цялостно подобряване на климата;
  

• 
  Достъпност на средата, подобряване на сигурността за пешеходци и автомобили, опазване на обществения ред и сигурността във вътрешността на квартала, който е със специфичен етнически профил, подобряване на условията за градска ориентация.
  

• 
  “Източна порта”: допълнително проучване, консервация и отваряне за посещения. Във връзка с проектирането са направени предварителни подробни консултации с Археологическия музей и с Националния институт за недвижимо културно наследство;
  

• 
  Връзка на ул. Цар Иван Срацимир с археологически обект “Малка базилика” като нов вход към квартала и към историческите структури на града и разширение на мрежата от туристически маршрути.
  

• 
  Връзка между подлез “Археологически” и ценните археологически обекти от квартал 71 (бившия терен на Археологическия музей) на север и на юг към “Епископска базилика”;
  

• 
  Рехабилитация на територията около площад “Понеделник пазар” и околните зони: благоустройство на основните елементи на градската среда, организация на движението и паркирането, подмяна на застройката и естетизация на фасадите на масивните стари сгради зад пазара; разширяване на функциите на пазара с предлагане на стоки на художествените и традиционните занаяти;
  

• 
  Сградата на бившето училище “Йоаким Груев”, чието старо крило е паметник на културата – промяна в ползването поради прогнозите за увеличаване на броя на учениците, преместване на Професионалната гимназия по битова техника на подходящо място.
  

1. “Комуникационно-транспортен пробив, свързващ булевардите “Васил Априлов” и “Македония” под гаровия площад и изграждане на подземни публични пространства”: връзка между северната и южната част на града, увеличаване на броя на пътниците, ползване на повече услуги; изграждане на връзки до двете автогари; подземни пробиви под бул. Христо Ботев, подземни паркинги, връзка със съществуващия пешеходен подлез, изграждане на публични пространства и обекти, включително чекиране на багаж до летище Пловдив и подобряване на връзката с летището; съчетаване на различни видове транспорт.

Тя подчерта, че е важно хората на града да харесват предложените проекти и след реализирането им те да бъдат посещавани с удоволствие. В подкрепа на това тя представи два примера от Унгария за проекти, които не привличат хората.

• 
  От няколко години Будапеща има нов Национален театър с модерна архитектура, заобиколен от парк със статуи, арки и галерии. Посещаван е само вечер за представленията, през останалото време комплексът е празен, хората не го харесват.
  

• 
  По програмата “Сърцето на Будапеща” централната градска част е затворена за превозни средства и превърната в пешеходна зона. Постепенно обаче затварят много от магазинчетата. Разрешава се изграждане на големи молове, които също остават празни. Въпреки реновираните сградни фасади, зелените площи и облагородената градска среда, има отлив на хора.
  

• 
  Преди реконструкцията на едно от най-старите училища в Будапеща, училищното ръководство се допитва до децата, в какъв цвят да бъде боядисано училището. Децата предлагат розов цвят и предложението е прието. Решението е по-скоро емоционално, отколкото рационално, но децата харесват и обичат училището.
  

• 
  Пример за нестандартен успешен културен проект: Общината на град Сомбатхей, който в древността е бил римска колония, решава преди 7 години да организира ежегоден римски фестивал и на откриването на фестивала кметът и хората от общинската управа се явяват облечени в къси римски тоги, с което стават обект на иронични коментари в унгарската преса. Постепенно обаче фестивалът добива популярност. Възпроизвеждат се исторически битки на римските легиона и кметът лично предвожда местния легион. Всяка година фестивалът събира над 50 000 души.
  

• 
  Пример за успешен бизнес проект: Управата на град Мишколц, заедно с местния технически университет, бизнеса и НПО, решава да реализира проект “Smart City”, построява сграда с иновативни технологии за енергоефективност, прилага енергийната ефективност в градския транспорт и в обществените сгради, привлича финансиране от 2 милиона евро от европейски програми за тригодишен научен проект за ИТ технологии с публично-частно партньорство. Градът става ноу-хау център за енергоефективни решения.
  

• 
  Пример за успешен проект в Германия: Предстои изграждане на училище за деца между 12 и 18 години. Преди да започне проектирането, е обявен конкурс сред децата, как да изглежда бъдещото им училище. Най-високо е оценено и реализирано предложението за огромна пързалка от последния етаж до партера, по която децата се спускат всеки ден и ходят с удоволствие на училище.
  

Участниците работиха по групи в продължение на 30 минути, като в същото време се възползваха и от кафе - паузата.

• 
  Защо в зоната с публични функции не са включени тютюневите складове?
  

• 
  Защо уникалната зелена линеарна система на река Марица не е включена в разработките?
  

• 
  Предложение към проекта за “Гладно поле”: Да се предвиди вторичен площад за социални контакти.
  

За съжаление, комплексният проект за река Марица не беше представен поради ограниченото време. Той предвижда социализация на двата крайречни булеварда и двата бряга на Марица, рехабилитация на уличните пространства, паркоустройство на остров Адата и пешеходен мост. Проектът фигурира в предоставения писмен материал за зоната със социален характер и всички участници могат да се запознаят с подробностите.

• 
  Какъв ще е крайният резултат от работата по ИПГВР: планови задания, подробни устройствени планове (ПУП) с урегулирани поземлени имоти или нещо друго?
  

• 
  Подробните устройствени планове, дори и да са малки, се приемат и одобряват бавно заради законодателните процедури. ПУП и планът за регулация и застрояване на квартал „Модър” например е разработен и одобрен за 3 години и 4 месеца. Ще могат ли да бъдат одобрени навреме ПУП за всички обекти, които искаме да бъдат включени в ИПГВР на Пловдив?
  

• 
  Реализацията на бул. Източен е проблемна, преминаването през гробищата трудно ще се реши в момента и е по-добре да се остави за по-късен етап.
  

• 
  За изграждането на терена „Гладно поле” да бъде обявен конкурс, на който да се срещнат много идеи, които да бъдат съвместно обсъдени.
  

• 
  Коментар: „Напълно съм съгласен с предложените проекти за зоната с публични функции; много участъци от трасето на Южната тангента са с установена регулация като участъка през квартал „Модър”, за който има заповед на кмета и трасето е уточнено; Южната тангента ще бъде най-значителната придобивка за града в близките години.”
  

Във връзка със зоната с публични функции са проведени срещи с НК “Железопътна инфраструктура” и с Министерството на транспорта. Ако проектите от зоната се съчетаят с големите проекти по ОП “Транспорт” и с допустимите дейности по ОП “Регионално развитие”, налице е изключителен шанс да бъде получен много сериозен ресурс за зоната с публични функции. В големия проект по ОП “Транспорт” за реконструкция на ж.п. линията Пловдив-Свиленград влиза и реконструкцията на самата гара, освен това интермодалният терминал също попада в приоритетите на ОП “Транспорт”.

Успоредно с разработването на заданията ще се работи и по бюджета. Ще се наложи някои предложения да отпаднат. Предстоят още обсъждания на следващия форум, предвиден за месец април. Предстои планирането и на т. нар. “меки” мерки, свързани с оперативните програми за човешки ресурси и конкурентоспособност: фестивали, конференции, информационни събития, услуги, обучения. Крайният резултат от интегрирания план ще бъдат задания за подробни устройствени планове с бюджет и с времева програма за следващите 7 години, включително програма на общината за участие в оперативните програми и в структурните фондове.

Арх. Салджиева допълни отговорите на въпросите и коментира препоръките: Скоростта на работа е такава, каквато е зададена от Управляващия орган и не може да се измени, съобразена е с приетата методика и с плановия период. Относно препоръката за бул. Източен - засега решението е бившите мюсюлмански гробища, наречени “парк”, да останат, но трябва да се търси разрешение в полза на транспортното съоръжение и ще се обсъждат различни варианти за изпълнението на източната тангента като част от възловите обекти, от които градът се нуждае. За квартал “Модър” - наистина има планово решение на общината, но в проектните материали няма предложение за развръзки на Южната тангента. Общината вече има програма за довършване на развръзките за възел “Родопи”, но трябва да се изпълни и развръзката по Коматевския възел. Екипът ще даде предложение за изменение на ПУП и се надява то да бъде прието. Ще отпадне необходимостта от бетоновия мост, който трябва да се премахне, тъй като пречи на завършването на международния транспортен коридор. Инж. Къчков от НКЖИ е предоставил информация за подобен случай в Димитровград, където изпълнителят на лота е убедил общината да разруши бетоновия мост там, тъй като пречел на изпълнението на проекта.

След направените коментари Модераторът, Славея Христова, предложи да започне представянето на мненията и коментарите по работни маси.

Работна маса “Експерти”, говорител арх. Антоанета Топалова:

Участниците подкрепят предложенията на експертния екип, оценяват огромния труд, свършен между двата форума и пожелават сили, хъс и възможности за справяне с абсурдно малките срокове. Отвореният портал е много полезен за всички, давайки възможност за споделяне на възникнали идеи и проблеми.

От гледната точка на ползватели и „неспециалисти” участниците поставят следните въпроси:

• 
  Ефектите от социалната зона би трябвало да рефлектират върху хората от целия град и да са устойчиви - кои са местата в зоната, които ще привлекат хората от града и те какво ще правят там?
  

• 
  Предвиденото изграждане на паркинги свързано ли е с постоянно разширяващата се синя зона на града?
  

• 
  Предвиденият фокус върху биотехнологиите в Зоната за икономическо въздействие не е ли много конкретен? Не е ли по-добре да се развиват и други области като енергийната ефективност и IT технологиите, при условие че в града има Пловдивски университет и Технически университет?
  

• 
  Предвиденото дозастрояване с жилища в Зоната за икономическо въздействие не е ли излишно, при положение че в Пловдив има над 20 000 незаети апартаменти?
  

Социалната зона по дефиниция е жилищна територия и публичната функция присъства само условно. Като разположение и местен ресурс зоната има и надлокални функции, но там няма да се развиват социални дейности. Пунктове на социална активност ще са традиционните места, посещавани от местното население, и някои места, свързани с развитието на археологически обекти и посещавани от туристически потоци. Зоната ще остане традиционна градска жилищна структура.

Местата за паркиране са публичните места и междублоковите пространства, в които има и незаконни гаражи. Акцентът не е да се разширява капацитетът на публичните градски паркинги и на синята зона, а да се устроят по подходящ и екосъобразен начин места за паркиране за обитателите на зоната. Сама по себе си синята зона не е лоша мярка и намирането на буферни паркинги за облекчаване на паркирането в градския център е добра идея.

Тобия Качаков, представител на маса „НПО” и председател на Съюза на инвалидите в Пловдив:

• 
  Какво се предвижда в новите градоустройствени планове за придвижването на инвалидите, ще има ли елеватори в подлезите и други приспособления за облекчаване на живота на хората с увреждания, които в Пловдив са 18 000?
  

• 
  Предложение-предизвикателство към бизнесмените: Пловдив има право и възможности да изгради хидропланно летище.
  

Участниците поздравяват екипа за прекрасната работа и общината, която е направила заданието. Всички предложения са много належащи и сякаш изчерпват мечтите на града, но най-удовлетворяващото е, че територията, определена за социална зона, най-после ще попадне във фокуса на вниманието и ще се реши важен социален проблем. За щастие там се намира и един от най-ценните обекти в областта на културното и историческо наследство.

• 
  В зоната съществува възможност за туристически маршрут, свързващ 7 невероятни мозайки от един и същи исторически период и уникални по характер - готови сме да предоставим допълнително информация в писмен вид.
  

• 
  Необходим е консервативно-прагматичен икономически анализ на предложените проекти. Всички те са много необходими, но реалностите може да са различни. Може ли градът да понесе икономическата тежест на това, което предстои да се изгради и последващото обслужване, функции, натоварване, отговорности. Полезно ще е, освен унгарския, да изследваме и гръцкия опит, защото станахме свидетели как Гърция се огъна под прекрасните си мечти и небалансирани и недобре пресметнати бъдещи възможности. Много пъти се спомена публично-частното партньорство, но нашият град все още няма правилник за прилагането му. Всичко трябва да е легитимно, ясно и точно, за да няма несъответствия във времето.
  

• 
  В социалната и публичната зона има доста голяма яснота. Предвидените проекти трябва да засилят туризма в Пловдив и да задържат туристите поне едно денонощие в града, тогава успехът им ще е огромен. Бизнесът също трябва да положи усилия в тази посока.
  

• 
  Високотехнологичният център в кв. “Гладно поле” трябва да бъде свързан с хранителните технологии и земеделието, които са исторически обусловени за града. Университетът по хранителни технологии, който е единствен на Балканския полуостров, неслучайно е именно тук. Няма обаче представители на Аграрния университет и на Университета по хранителни технологии, не участват колеги технолози, а са необходими консултации с хората от тези науки. Може да се окаже, че заради изискванията към хигиенно-защитните зони между различните обекти, те няма да се поберат на този терен. Има малки лаборатории и технологични производства, които изискват много големи разстояния едно от друго. Архитектите трябва да чуят препоръките на университетските преподаватели и учени и специалистите по технологично проектиране. Времето наистина е малко.