Проект "Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Пловдив" Резюме от втория обществения форум, посветен на ипгвр пловдив



Дата28.10.2017
Размер237.77 Kb.





Проект “Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Пловдив”
Резюме

ОТ ВТОРИЯ ОБЩЕСТВЕНИЯ ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА ИПГВР - ПЛОВДИВ

Тема: “Обсъждане на предложения за проекти, които да бъдат реализирани в рамките на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Пловдив”



08.02.2013 г., 10.00-13.30 ч., хотел „Лайпциг”, Пловдив
Целта на форума бе да се представят и обсъдят с участието на всички заинтересовани страни идеите за проекти, предложени от експертния екип за разработване и реализиране в рамките на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Пловдив в периода 2014 – 2020 г.

Участници: 85 представители на гражданите, на браншови организации, инвеститори, представители на туристическия бранш, бизнеса, духовната и културната сфера, образованието и медиите, представители на общинското ръководство и гости, както и 12 представители на експертния екип, отговорен за изпълнението на проекта.

(Приложение 1. Списък на участниците в Обществения форум, 04.09.2012 г., Пловдив)



Форумът се проведе при следния ДНЕВЕН РЕД:

1.

Официално откриване на втората сесия на форума и информиране на участниците за постигнатите резултати по ИПГВР – Пловдив между първия и втория обществен форум




инж. Димитър Кацарски, зам.-кмет на община Пловдив и ръководител на проекта













2.

Въвеждащо изказване




арх. Белин Моллов, ръководител на експертния екип













3.

Представяне на гостите и участниците във форума, припомняне на правилата за работа и на структурата и състава на работните маси




Славея Христова, модератор на форума













4.

Представяне на резултатите от експертните проучвания и на предложенията за интегрирани проекти, които да бъдат реализирани в периода 2014-2020 г.




арх. Димитър Костов, арх. Хубена Салджиева, арх. Александър Петрович













5.

Представяне на примери от унгарския опит




Клара Добрев, Алтус” АД – Унгария, член на Консорциум “Пловдив 2020”













6.

Уточняващи въпроси и коментари по направените предложения и представяне на задание за обсъждане на предложенията за проекти по работни маси




Славея Христова, модератор













7.

Кафе-пауза и дискусия по работни маси



















8.

Представяне на резултатите от работата по работни маси и обсъждане на предложенията




говорители на работните маси; членове на експертния екип, Славея Христова, модератор













9.

Обобщаване на резултатите от дискусията; формулиране на изводи и решения на форума; закриване на сесията




Славея Христова, модератор, арх. Белин Моллов, ръководител на експертния екип













10.

Пресконференция за медиите







Резюме по т. 1: Официално откриване на втората сесия на форума и информиране на участниците за постигнатите резултати по ИПГВР – Пловдив между първия и втория обществен форум:

Инж. Димитър Кацарски, Ръководител на проекта и Зам. кмет на община Пловдив, откри форума, приветства всички с „Добре дошли” и поясни, че участието на всички в дискусиите е изключително важно, тъй като ще бъдат обсъдени конкретни предложения за проекти, които предстои да залегнат в програмата за развитието на град Пловдив в периода 2014-2020 г.

Арх. Илко Николов, Председател на Общински съвет – Пловдив, поздрави участниците и ги информира, че до момента от ОбС са взети три решения с почти пълно мнозинство в полза на целите на проекта. Той изрази задоволство, че Пловдив се очертава като водеща община в изготвянето на интегрираните планове, което е потвърдено и от оценката на Управляващия орган, и пожела успех на форума.

Резюме по т. 2: Въвеждащо изказване

Арх. Белин Моллов обобщи постигнатото на първия форум, на който са обсъдени визията, стратегическите цели и очертанията на зоните, и благодари за изпратените до екипа мнения и препоръки, както и за позициите на общината и на експертния екип относно големината на зоните за въздействие – избраните зони са малки, с ясни очертания и същевременно с достатъчен обхват за реализиране на проекти. Той информира, че одобрените от първия обществен форум зони за въздействие са приети от Управляващия орган на ОП “Регионално развитие” с адмирации за правилния подход. След това екипът е продължил работата по методиката на проекта и, като се е съобразил със спецификата на града, е разработил комплексни проекти, обособени тематично в рамките на всяка от трите зони за въздействие. На днешния форум ще бъдат представени и обсъдени 57 идеи за проекти, групирани в няколко комплексни програми, които трябва да получат обществена подкрепа. Впоследствие ще бъдат разработени технически задания за всички обекти, включени в проектите, със съответните бюджети и източници на финансиране. Арх. Моллов апелира към участниците да участват активно и да обмислят и предложат разбираеми, “граждански” имена на проектите, които да бъдат нещо като лого или мото и да направят проектите разпознаваеми в развитието на общината през следващите 7 години.

Резюме по т. 3: Модераторът Славея Христова представи накратко участниците и сформираните на първия форум работни маси и припомни правилата за работа.

Резюме по т. 4: Представяне на резултатите от експертните проучвания и на предложенията за интегрирани проекти, които да бъдат реализирани в периода 2014-2020 г.

Проекти, предвидени за зоната със социални функции: Арх. Димитър Костов запозна участниците с критериите и мотивите за идентификация и избор на предложените идеи за проекти в зоната със социални функции: проучване и анализиране на състоянието на системите и на физическата среда на територията на зоната, на потенциала на ресурсите на зоната, предвижданията на общия и на подробните устройствени планове на града, на общинския план за развитие и други стратегически документи, избираемост по оперативните програми и по други потенциални източници на финансиране.

Идеите за проекти са групирани в следните две групи / комплексни програми:



Първа група проекти: “Благоустрояване и озеленяване на улици, площади, публични и междублокови пространства в първа градска част-юг, т. нар. Хаджи Хасан махала, в ареала между бул. Шести септември, бул. Мария Луиза, ул. Митрополит Панарет и бул. Източен”. Предвидени дейности: изграждане или рехабилитация на елементи от техническата инфраструктура и от транспортно-комуникационната инфраструктура – улична мрежа, тротоари, пешеходни и велоалеи – и привеждането им в съответствие с изискванията за достъпна среда; изграждане на улично озеленяване, на детски и спортни площадки, места за отдих, инфраструктура за градска ориентация.

Очакван ефект от реализацията на групата проекти:



  • Подобряване на екологичните условия: с рехабилитацията на ВиК системите ще се намалят загубите на питейна вода по водопреносната мрежа и ще се подобрят условията за отвеждане и преработване на отпадните води;

  • Рехабилитация на електропреносната мрежа: по-висока енергийна ефективност, въвеждане на възобновяеми енергийни източници за улично осветление;

  • Подобряване на транспортно-комуникационната мрежа: намаляване на вредните газове и частици във въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, по-добро движение по улиците, по-добра организация на сметосъбирането и сметоизвозването;

  • Доизграждане и рехабилитация на зелената система: увеличаване на дела на обемното озеленяване, улично озеленяване, квартални градини, междублокови пространства – цялостно подобряване на климата;

  • Достъпност на средата, подобряване на сигурността за пешеходци и автомобили, опазване на обществения ред и сигурността във вътрешността на квартала, който е със специфичен етнически профил, подобряване на условията за градска ориентация.

Втора група проекти: “Опазване, проучване, консервация, реставрация и социализация на обекти от археологическото наследство”. Локализирани са следните проекти дейности:

  • Източна порта”: допълнително проучване, консервация и отваряне за посещения. Във връзка с проектирането са направени предварителни подробни консултации с Археологическия музей и с Националния институт за недвижимо културно наследство;

  • Връзка на ул. Цар Иван Срацимир с археологически обект “Малка базилика” като нов вход към квартала и към историческите структури на града и разширение на мрежата от туристически маршрути.

  • Връзка между подлез “Археологически” и ценните археологически обекти от квартал 71 (бившия терен на Археологическия музей) на север и на юг към “Епископска базилика”;

  • Рехабилитация на територията около площад “Понеделник пазар” и околните зони: благоустройство на основните елементи на градската среда, организация на движението и паркирането, подмяна на застройката и естетизация на фасадите на масивните стари сгради зад пазара; разширяване на функциите на пазара с предлагане на стоки на художествените и традиционните занаяти;

  • Сградата на бившето училище “Йоаким Груев”, чието старо крило е паметник на културата – промяна в ползването поради прогнозите за увеличаване на броя на учениците, преместване на Професионалната гимназия по битова техника на подходящо място.

Проекти, предвидени за зоната с публични функции: Арх. Хубена Салджева представи комплексните програми, предвидени за зоната с публични функции и избрани в съответствие със заложените в методиката 7 критерия - с общото название „Група проекти за улична инфраструктура, реконструкция и благоустрояване на коритото на река Марица, саниране и енергийна ефективност в детски заведения и училища”. Тя подчерта, че тези проекти могат да се финансират от няколко оперативни програми едновременно, както и от републиканския и общинския бюджет, чрез възможностите на публично-частното партньорство и включването на фирми и НПО. Като допълнителни критерии бяха посочени: европейската политика за развитието на транспортната инфраструктура като източник и двигател за равнопоставено развитие и гаранция за конкурентоспособност; бъдещата международна транспортна мрежа по направление Запад - Изток ж.п. ареалът е възлов обект; новата Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, от която може да се използва финансиране не само за транспортни обекти, но и за транспортна инфраструктура.

Първи комплексен проект, съставен от два взаимно свързани и допълващи се подобекта:

1. “Комуникационно-транспортен пробив, свързващ булевардите “Васил Априлов” и “Македония” под гаровия площад и изграждане на подземни публични пространства”: връзка между северната и южната част на града, увеличаване на броя на пътниците, ползване на повече услуги; изграждане на връзки до двете автогари; подземни пробиви под бул. Христо Ботев, подземни паркинги, връзка със съществуващия пешеходен подлез, изграждане на публични пространства и обекти, включително чекиране на багаж до летище Пловдив и подобряване на връзката с летището; съчетаване на различни видове транспорт.



2. “Реконструкция и рехабилитация на предгаровия площад, изграждане на туристически информационен център, реконструкция на второстепенни улици и озеленяване по бул. Христо Ботев”: изграждане на предгарово пространство, адекватно на увеличените функции на зоната; подкрепа на туристическия бизнес, повишаване на посещаемостта и предоставяне на допълнителни услуги; подобряване на градската среда по бул. „Христо Ботев” - може да се използва финансиране по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”.

Втори комплексен проект “Изграждане на обект “Южна тангента” от бул. Коматевско шосе до транспортен възел “Родопи” с подземно ниво и рехабилитация на второстепенни транспортни връзки, озеленяване и социализация на междублокови пространства и общински терени”. Също е съставен от взаимно допълващи се подобекти. Ще се осъществи връзката между северната и южната част на града. Ще отпадне необходимостта от бетоновия мост, заради който не може да се изгради връзката с международните ж.п. коридори и ще се даде възможност за създаване на интермодален терминал за товарни контейнери на гара Каблешков - финансиране от общински и държавни средства, европейските фондове, национални програми, включително от Програмата за енергийна ефективност, възможности за ПЧП и други финансови инструменти (“Джесика”).

Проекти, предвидени за зоната с икономически потенциал: Арх. Александър Петрович представи идеите за проекти, насочени към зоната с икономически потенциал, включени в обект “Високотехнологичен бизнес център в квартал “Гладно поле” със съпътстваща социална инфраструктура”, както и “мека” мярка “Организиране на периодичен форум, интернет портал и маркетингов продукт за представяне на Пловдив като традиционен производствен център и град на иновациите”. Той изтъкна, че новият икономически клъстер интегрира земеделските производства и хранителните технологии и има специфични функции: научни лаборатории, консултантски център за земеделски производители с производствена борса, производства на биотехнологични продукти, представителства на земеделски кооперации, логистичен център, метеорологичен център и информационен център. Териториалният обхват от 56 ха позволява тази градска част да се развие като вторичен градски център, за което вече има решение на Общинския съвет. Предвижда се доизграждане на жилища, хотели, етажни гаражи и паркинги. Модулната система на изграждане позволява комбинация от различни финансови инструменти, частни инвестиции и ПЧП. Публичната част – улици, паркинги, зелени площи – може да се финансира директно от структурните фондове.

Резюме по т. 5: Представяне на примери от унгарския опит.

Клара Добрев сподели, че по време на работна среща в Министерски съвет е била приятно изненадана, когато на въпроса, дали общините имат достатъчно капацитет, опит, знания и стратегическо мислене в областта на регионалното развитие, за потвърждение и пример е бил посочен ИПГВР на град Пловдив.

Тя подчерта, че е важно хората на града да харесват предложените проекти и след реализирането им те да бъдат посещавани с удоволствие. В подкрепа на това тя представи два примера от Унгария за проекти, които не привличат хората.



  • От няколко години Будапеща има нов Национален театър с модерна архитектура, заобиколен от парк със статуи, арки и галерии. Посещаван е само вечер за представленията, през останалото време комплексът е празен, хората не го харесват.

  • По програмата “Сърцето на Будапеща” централната градска част е затворена за превозни средства и превърната в пешеходна зона. Постепенно обаче затварят много от магазинчетата. Разрешава се изграждане на големи молове, които също остават празни. Въпреки реновираните сградни фасади, зелените площи и облагородената градска среда, има отлив на хора.

Клара Добрев представи и положителни примери за проекти, включващи нестандартни идеи:

  • Преди реконструкцията на едно от най-старите училища в Будапеща, училищното ръководство се допитва до децата, в какъв цвят да бъде боядисано училището. Децата предлагат розов цвят и предложението е прието. Решението е по-скоро емоционално, отколкото рационално, но децата харесват и обичат училището.

  • Пример за нестандартен успешен културен проект: Общината на град Сомбатхей, който в древността е бил римска колония, решава преди 7 години да организира ежегоден римски фестивал и на откриването на фестивала кметът и хората от общинската управа се явяват облечени в къси римски тоги, с което стават обект на иронични коментари в унгарската преса. Постепенно обаче фестивалът добива популярност. Възпроизвеждат се исторически битки на римските легиона и кметът лично предвожда местния легион. Всяка година фестивалът събира над 50 000 души.

  • Пример за успешен бизнес проект: Управата на град Мишколц, заедно с местния технически университет, бизнеса и НПО, решава да реализира проект “Smart City”, построява сграда с иновативни технологии за енергоефективност, прилага енергийната ефективност в градския транспорт и в обществените сгради, привлича финансиране от 2 милиона евро от европейски програми за тригодишен научен проект за ИТ технологии с публично-частно партньорство. Градът става ноу-хау център за енергоефективни решения.

  • Пример за успешен проект в Германия: Предстои изграждане на училище за деца между 12 и 18 години. Преди да започне проектирането, е обявен конкурс сред децата, как да изглежда бъдещото им училище. Най-високо е оценено и реализирано предложението за огромна пързалка от последния етаж до партера, по която децата се спускат всеки ден и ходят с удоволствие на училище.

Резюме по т. 6: Уточняващи въпроси и коментари по направените предложения и представяне на задание за обсъждане на предложенията за проекти по работни маси.

Представител на Работна маса „Експерти” зададе следния въпрос: Как ще спази изискването за чистотата на въздуха в трите зони за въздействие?

Г-н Мартин Заимов от Регионален фонд за градско развитие зададе въпроса: Бихте ли цитирали конкретни инвестиционни намерения? Бихте ли дали ориентировъчни стойности за частните инвестиционни намерения?

Арх. Белин Моллов отговори по първия въпрос, че чистотата на въздуха е един от хоризонталните приоритети на ИПГВР, свързан е с подобряването на комуникациите, озеленяването, енергийната ефективност и намаляването на вредните емисии и ще залегне във всички планови задания.

По втория въпрос арх. Моллов поясни, че предстои разработването на техническите задания за комплексните проекти и за отделните им компоненти. Участието на г-н Заимов от Регионалния фонд е много полезно, тъй като е необходимо да се обсъдят възможностите за финансиране на част от проектите по инструмента “Джесика”.

Резюме по т. 7: Работа по групи и дискусии по работни маси.

Модераторът, Славея Христова даде указания на участниците да обменят мнения по работни маси и да формулират мнения, въпроси и препоръки от името на работната маса, които да бъдат представени от един представител на масата след кафе-паузата. Тя напомни, че всички материали за форума са публикувани на интернет страницата на ИПГВР - Пловдив, както и на сайта на община Пловдив и всички могат да се запознаят с тях и ако желаят, в срок до една седмица да изпратят по имейл писмено своите коментари, препоръки и предложения.

Арх. Моллов отново се обърна към участниците с покана за предложения за “граждански” наименования на проектите, особено в социалната зона, които да ги правят разпознаваеми за всички хора и да улеснят гражданите да проследят развитието и реализацията им през следващите години.

Участниците работиха по групи в продължение на 30 минути, като в същото време се възползваха и от кафе - паузата.



Резюме по т. 8: Представяне на резултатите от работата по групи и обсъждане на предложенията.

Славея Христова предложи преди представянето на общите становища от работните маси, да бъдат представени индивидуални въпроси или коментари, за които не е останало време по време на първата част на форума.

Георги Стойчев от “Зелени Балкани” запита предвижда ли се проект за остров Адата и сподели, че “Зелени Балкани” вече има такъв проект, който планира запазването на парка в дивото му многообразие и изграждането само на информационен център с ботаническа градина, без големи инфраструктурни проекти като ресторанти и други заведения.

арх. Моллов увери участниците, че заданията за проектиране ще бъдат съобразени с вече съществуващи или разработени проекти и идеи за съответния обект, и помоли за тяхното предоставяне.

Славея Христова напомни на участниците, че до 15.02.2013 г. могат да изпратят по имейл своите писмени предложения и препоръки.

Арх. Петрович поясни, че подробният план, който ще бъде направен след заданието, ще третира остров Адата като парк и ще определя колко процента от площта му могат да се застроят. Освен това в правилата за прилагане на плана ще са включени изисквания за запазване на биоразнообразието. Островът е частен, но все още няма установени контакти със собственика, който може да влезе в публично-частно партньорство с общината.

Инж. Кушеков, проектантска фирма “Глобус” представи няколко въпроса и едно предложение:

  • Защо в зоната с публични функции не са включени тютюневите складове?

  • Защо уникалната зелена линеарна система на река Марица не е включена в разработките?

  • Предложение към проекта за “Гладно поле”: Да се предвиди вторичен площад за социални контакти.

Арх. Салджиева отговори, че в този интегриран план са включени идеите, които са приоритетни за общината като най-належащи за града и могат да се изпълнят с наличните ресурси. Тютюневите складове, както и други зони, като “Капана”, които са изключителна частна собственост, могат да бъдат включени в други планове и да получат допълнителни субсидии от финансовите инструменти на ЕС след създаването на правила за публично-частно партньорство от страна на общината.

За съжаление, комплексният проект за река Марица не беше представен поради ограниченото време. Той предвижда социализация на двата крайречни булеварда и двата бряга на Марица, рехабилитация на уличните пространства, паркоустройство на остров Адата и пешеходен мост. Проектът фигурира в предоставения писмен материал за зоната със социален характер и всички участници могат да се запознаят с подробностите.



Инж. Димитър Попов, Ситиплан ООД поздрави екипа за огромната работата по проектирането, извършена за много кратки срокове и зададе няколко въпроса:

  • Какъв ще е крайният резултат от работата по ИПГВР: планови задания, подробни устройствени планове (ПУП) с урегулирани поземлени имоти или нещо друго?

  • Подробните устройствени планове, дори и да са малки, се приемат и одобряват бавно заради законодателните процедури. ПУП и планът за регулация и застрояване на квартал „Модър” например е разработен и одобрен за 3 години и 4 месеца. Ще могат ли да бъдат одобрени навреме ПУП за всички обекти, които искаме да бъдат включени в ИПГВР на Пловдив?

Същевременно, инж. Попов направи две препоръки и един коментар:

  • Реализацията на бул. Източен е проблемна, преминаването през гробищата трудно ще се реши в момента и е по-добре да се остави за по-късен етап.

  • За изграждането на терена „Гладно поле” да бъде обявен конкурс, на който да се срещнат много идеи, които да бъдат съвместно обсъдени.

  • Коментар: „Напълно съм съгласен с предложените проекти за зоната с публични функции; много участъци от трасето на Южната тангента са с установена регулация като участъка през квартал „Модър”, за който има заповед на кмета и трасето е уточнено; Южната тангента ще бъде най-значителната придобивка за града в близките години.”

Арх. Белин Моллов отговори на първия въпрос, като изясни някои основни положения по отношение на проекта за ИПГВР-Пловдив. Той трябва да бъде завършен в края на май, 2013 г. Предстои разработването и на Общинския план за развитие на Пловдив и двата плана ще се съчетаят. От интегрирания план обаче произтичат задължения за устройствени мерки – ПУП и регулации. Затова след уточняването на съдържанието на ИПГВР, ще се изготвят задания за всички проекти и съответните бюджети по индикативни показатели, за които ще се наложи прецизиране на обема и на източниците на финансиране. Няма ограничения единствено в публично-частните партньорства, стига да бъдат създадени. Предстоят дискусии с г-н Мартин Заимов за възможностите за финансиране на проекти по Фонд “Джесика”.

Във връзка със зоната с публични функции са проведени срещи с НК “Железопътна инфраструктура” и с Министерството на транспорта. Ако проектите от зоната се съчетаят с големите проекти по ОП “Транспорт” и с допустимите дейности по ОП “Регионално развитие”, налице е изключителен шанс да бъде получен много сериозен ресурс за зоната с публични функции. В големия проект по ОП “Транспорт” за реконструкция на ж.п. линията Пловдив-Свиленград влиза и реконструкцията на самата гара, освен това интермодалният терминал също попада в приоритетите на ОП “Транспорт”.

Успоредно с разработването на заданията ще се работи и по бюджета. Ще се наложи някои предложения да отпаднат. Предстоят още обсъждания на следващия форум, предвиден за месец април. Предстои планирането и на т. нар. “меки” мерки, свързани с оперативните програми за човешки ресурси и конкурентоспособност: фестивали, конференции, информационни събития, услуги, обучения. Крайният резултат от интегрирания план ще бъдат задания за подробни устройствени планове с бюджет и с времева програма за следващите 7 години, включително програма на общината за участие в оперативните програми и в структурните фондове.

Арх. Салджиева допълни отговорите на въпросите и коментира препоръките: Скоростта на работа е такава, каквато е зададена от Управляващия орган и не може да се измени, съобразена е с приетата методика и с плановия период. Относно препоръката за бул. Източен - засега решението е бившите мюсюлмански гробища, наречени “парк”, да останат, но трябва да се търси разрешение в полза на транспортното съоръжение и ще се обсъждат различни варианти за изпълнението на източната тангента като част от възловите обекти, от които градът се нуждае. За квартал “Модър” - наистина има планово решение на общината, но в проектните материали няма предложение за развръзки на Южната тангента. Общината вече има програма за довършване на развръзките за възел “Родопи”, но трябва да се изпълни и развръзката по Коматевския възел. Екипът ще даде предложение за изменение на ПУП и се надява то да бъде прието. Ще отпадне необходимостта от бетоновия мост, който трябва да се премахне, тъй като пречи на завършването на международния транспортен коридор. Инж. Къчков от НКЖИ е предоставил информация за подобен случай в Димитровград, където изпълнителят на лота е убедил общината да разруши бетоновия мост там, тъй като пречел на изпълнението на проекта.

След направените коментари Модераторът, Славея Христова, предложи да започне представянето на мненията и коментарите по работни маси.

Работна маса “Експерти”, говорител арх. Антоанета Топалова:

Участниците подкрепят предложенията на експертния екип, оценяват огромния труд, свършен между двата форума и пожелават сили, хъс и възможности за справяне с абсурдно малките срокове. Отвореният портал е много полезен за всички, давайки възможност за споделяне на възникнали идеи и проблеми.



Работна маса “НПО”, говорител Христо Петров, Велоклуб “Крива спица”:

От гледната точка на ползватели и „неспециалисти” участниците поставят следните въпроси:



  • Ефектите от социалната зона би трябвало да рефлектират върху хората от целия град и да са устойчиви - кои са местата в зоната, които ще привлекат хората от града и те какво ще правят там?

  • Предвиденото изграждане на паркинги свързано ли е с постоянно разширяващата се синя зона на града?

  • Предвиденият фокус върху биотехнологиите в Зоната за икономическо въздействие не е ли много конкретен? Не е ли по-добре да се развиват и други области като енергийната ефективност и IT технологиите, при условие че в града има Пловдивски университет и Технически университет?

  • Предвиденото дозастрояване с жилища в Зоната за икономическо въздействие не е ли излишно, при положение че в Пловдив има над 20 000 незаети апартаменти?

Арх. Димитър Костов отговори на въпросите:

Социалната зона по дефиниция е жилищна територия и публичната функция присъства само условно. Като разположение и местен ресурс зоната има и надлокални функции, но там няма да се развиват социални дейности. Пунктове на социална активност ще са традиционните места, посещавани от местното население, и някои места, свързани с развитието на археологически обекти и посещавани от туристически потоци. Зоната ще остане традиционна градска жилищна структура.

Местата за паркиране са публичните места и междублоковите пространства, в които има и незаконни гаражи. Акцентът не е да се разширява капацитетът на публичните градски паркинги и на синята зона, а да се устроят по подходящ и екосъобразен начин места за паркиране за обитателите на зоната. Сама по себе си синята зона не е лоша мярка и намирането на буферни паркинги за облекчаване на паркирането в градския център е добра идея.

Тобия Качаков, представител на маса „НПО” и председател на Съюза на инвалидите в Пловдив:


  • Какво се предвижда в новите градоустройствени планове за придвижването на инвалидите, ще има ли елеватори в подлезите и други приспособления за облекчаване на живота на хората с увреждания, които в Пловдив са 18 000?

  • Предложение-предизвикателство към бизнесмените: Пловдив има право и възможности да изгради хидропланно летище.

Арх. Костов отговори: Препоръката за достъпна среда има чисто инвестиционен характер, но също така е нормативно задължение и неразделна част и приоритет в заданията за рехабилитация и изграждане на публичната среда, транспорта и достъпа до обществените сгради.

Работна маса “Култура”, говорител Жорж Трак, Културен център „Тракарт”:

Участниците поздравяват екипа за прекрасната работа и общината, която е направила заданието. Всички предложения са много належащи и сякаш изчерпват мечтите на града, но най-удовлетворяващото е, че територията, определена за социална зона, най-после ще попадне във фокуса на вниманието и ще се реши важен социален проблем. За щастие там се намира и един от най-ценните обекти в областта на културното и историческо наследство.



Препоръки и предложения:

  • В зоната съществува възможност за туристически маршрут, свързващ 7 невероятни мозайки от един и същи исторически период и уникални по характер - готови сме да предоставим допълнително информация в писмен вид.

  • Необходим е консервативно-прагматичен икономически анализ на предложените проекти. Всички те са много необходими, но реалностите може да са различни. Може ли градът да понесе икономическата тежест на това, което предстои да се изгради и последващото обслужване, функции, натоварване, отговорности. Полезно ще е, освен унгарския, да изследваме и гръцкия опит, защото станахме свидетели как Гърция се огъна под прекрасните си мечти и небалансирани и недобре пресметнати бъдещи възможности. Много пъти се спомена публично-частното партньорство, но нашият град все още няма правилник за прилагането му. Всичко трябва да е легитимно, ясно и точно, за да няма несъответствия във времето.

Белин Моллов отговори: Най-трудната работа, която предстои, е въпросният “консервативно-прагматичен анализ”. Известни са източниците на финансиране, но направените предложения са повече от реалните възможности. Предвидено е предложенията да са един път и половина повече, а не пет пъти повече от възможностите за реализация. Предстои “орязване” на предложения, което ще стане след консултации с всички заинтересовани страни на следващия форум, и този процес няма да е лесен.

Работна маса “Бизнес”, говорител Румен Хорев, представител на Бизнес експертен съвет и председател на технолозите в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране на Пловдив:

  • В социалната и публичната зона има доста голяма яснота. Предвидените проекти трябва да засилят туризма в Пловдив и да задържат туристите поне едно денонощие в града, тогава успехът им ще е огромен. Бизнесът също трябва да положи усилия в тази посока.

  • Високотехнологичният център в кв. “Гладно поле” трябва да бъде свързан с хранителните технологии и земеделието, които са исторически обусловени за града. Университетът по хранителни технологии, който е единствен на Балканския полуостров, неслучайно е именно тук. Няма обаче представители на Аграрния университет и на Университета по хранителни технологии, не участват колеги технолози, а са необходими консултации с хората от тези науки. Може да се окаже, че заради изискванията към хигиенно-защитните зони между различните обекти, те няма да се поберат на този терен. Има малки лаборатории и технологични производства, които изискват много големи разстояния едно от друго. Архитектите трябва да чуят препоръките на университетските преподаватели и учени и специалистите по технологично проектиране. Времето наистина е малко.

Белин Моллов отговори, че екипът си дава сметка за това. Специално за Гладно поле работата няма да бъде завършена до юни, но трябва да започне в правилната посока. Необходими са допълнителни консултации и допълнителни срещи, които ще бъдат осъществени.

Работна маса “Общинска администрация и ОбС”

Инж. Димитър Кацарски благодари на всички участници за изключително ценните коментари и препоръки и обърна внимание, че за първи път се чуват положителни отзиви за общински проект, който дава насока за градивно и креативно мислене. Той изрази удовлетворение от форума и пожела на всички до нови срещи на следващия обществен форум за ИПГВР - Пловдив.

Резюме по т. 9. Обобщаване на резултатите от дискусията, формулиране на изводи и решения на форума и закриване на сесията

Славея Христова поясни, че всички коментари, предложения и препоръки са записани и ще бъдат включени в протокола от форума. Тя допълни, че във връзка с заявения интерес за допълнителни срещи и разговори на експертния екип с представители на някои работни маси (архитекти, инженери, представители на бизнеса, представители на академичните среди и на технологичното проектиране), участниците могат да изпращат по имейл предложения за дата и време, както и допълнително възникнали въпроси, които искат да бъдат обсъдени, а екипът по проекта ще има грижата да се свърже с тях.

Арх. Белин Моллов изказа искрени благодарности от името на екипа, който работи с голямо желание и ентусиазъм. Направени са редица срещи с институции и хора, от които зависи успехът на проекта, но предстоят и допълнителни срещи с представителите на експертите и участниците във форума - от тях се очакват още конкретни предложения и препоръки, с които експертният екип ще се съобрази.

В заключение Белин Моллов изрази задоволство, че работата по ИПГВР на Пловдив е на прав път, а съвместното обсъждане на всички въпроси е гаранция за успеха на проекта. Целта е да бъде изработена най-правилната програма за управление на плана през следващите 7 години, за да бъдат привлечени максимално много средства в града.

Арх. Илко Николов също взе думата и обобщи, че по време на днешната среща са решени много задачи, обсъдени са много конкретни предложения, с което форумът е изпълнил целта си. Той благодари за активното участие на всички и закри форума.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница