VНЕОБХОДИМИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ V.1Увеличаване района на разпространение на вида в България

VНЕОБХОДИМИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

V.1Увеличаване района на разпространение на вида в България

Въпреки тези успехи, бъдещето на вида все още е несигурно, особено като се имат предвид данните за бързо изчезване на вида в Гърция и Индия през последните две десетилетия, показващи, колко бързо могат да изчезнат по-големи и дори огромни популации.

Негативните процеси на използване на отровни примамки в Гърция все още действат и върху нашите популации на лешояди. Някои райони действат като екологични капани – привличайки птиците с благоприятни физикогеографски и климатични условия и подлагайки ги след това на влиянието на отровните примамки. Колониите на белоглавите лешояди в Източни Родопи се намират в близост до границата с Гърция и нашите птици често прелитат и пребвивават в южната ни съседка, което ги излага на риск от отравяне. В същото време новосформираните колонии в Стара планина и Кресненския пролом са все още млади, молбройни и тяхната стабилност не е гарантирана, в случай на завишена смъртност или емиграция. Ето защо популацията на белоглавия лешояд все още има нужда от подпомагане и стимулиране за увеличаване на броя на гнездящите двойки и увеличаване на броя на колониите и заеманите площ.

Дейностите по поддържане на колониите в Източни Родопи трябва да продължат с интензифициране на подхранването в западна посока, за да се даде възможност за заемне на скалните масиви около и западно от Кърджали и дори южно от Асеновград.

В Котленска и Сливенска планина, НП „Централен Балкан”, ПП „Врачански Балкан” и Кресненския пролом пусканията на лешояди от адаптационни волиери трябва да продължи, до постигане на потенциално самоподържащи се колонии от минимум 10 двойки всяка. Подхранването на тези места трябва да продължи дългосрочно без рестрикция във времето, поради наличието на конфликта човек/вълк, който води до използване на отровни примамки и представлява постоянна заплаха за лешоядите. Друг важен фактор поради който подхранването е незаменим инструминт за поддържане на колонните на белогялвия лешояд е все по-голямата лесистост на безледсни в миналото райони, което възпрепятства намирането и достъпностт на храната от птиците.

Белоглави лешояди за пускане в природата ще бъдат предоставени от и чрез испанската фондация ГРЕФА, европейски зоопаркове и Фондацията за опазване на лешоядите (Vulture Conservation Foundation- VCF).

Подхранване на лешоядни птции трябва да бъдат инициирани в следните райони на страната: трите Национални парка „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”; природните паркове „Рилски манастир”, „Врачански Балкан” (още адна площадка), „Шуменско плато” и „Русенски Лом” и други подходящи територии, като някои райони на Западни Родопи, Камчийска планина, Провадийско-Роякско плато, Земенски пролом и др.

В същите райони, може да бъде проведено и освобождаване на белоглави лешояди за да се привлекат диви птици и се катализира обмена и бъдещото сформиране на гнездящи двойки в съответаната теритроия.

Международният и натрупаният на местно ниво опит от реинтродукцията на вида в показва, че за да бъде създадена нова колония трябва да има постоянно действаща площадка на разстояние 1-5 км от подходящ за нощувка и/или гнездене скален масив, и да бъдат освободени минимум 10 белогалви лешояди, но най-добре поне 50 в период от 2-3 поредни години. Най-сполочлив се окзава методът, чрез адаптационни волиери, приложен, описан и доказан като работещ от френската природозащитна организация FIR и по-касно от LPO/BirdLife France (Terrasse & Choisy 2007).

• 
  Избор на мястото на освобождаване
  

За да се осигурят оптимални условия на птиците да се адаптират по най-добрия начин към новата си среда, мястото на пускане и неговите характеристики трябва да се изберат внимателно. Следните критерии са важни за избора на място на пускане:

• 
  Избраното място е било обитавано от вида в миналото.
  
• 
  Мястото е в защитена територия по ЗЗТ или защитена зона по ЗБР.
  
• 
  Наблизо е изградена и функционира площадка за подхранване – за да улесни визуалния контакт между птиците във волиерата и дивите птици ползващи площадката.
  
• 
  Черен път дава досътп до мясото за доставяне на храна и превоз на необходими материали за поддръжка на птиците и клетката.
  
• 
  Районът е рядко посещаван от хора, за да се избегне безпокойство на птиците.
  
• 
  Пътят за достъп може да бъде затворен и охраняван от представители на охраната на зищетената територия или от доброволци в периода на освобождаване на птиците.
  
• 
  Волиерата е изградане в горната част на южен склон, където е защитена от северния вятър и осигурява широка панорамна гледка скалите, на които се очкава да нощуват или гнездят лешоядите в бъдеще.
  

Използваната стратегия напълно отговаря на критериите на IUCN за реинтродукция (IUCN, 1998).

В реинтродукцията на вида вече има сериозен опит, натрупан в западноевропейските страни, като от 1982 г. съществува проект за реинтродукция на вида в Парка „Севен”, Централен Масив, Франция (Terrasse, 2005), а в по-скоро време са стартирали успешни проекти за реинтродукция на вида в Предалпите във Франция – Вердон, Веркор, Барони, и Юлианските Алпи, Сардиния, Сицилия и Парка „Абруцо” в Италия. (Terrasse 2005, Genero 2005).

В Европа, освен във Франция и Италия, локална реинтродукция на белоглав лешояд се провежда само в България, където по приложената допълнително методика, след 2010 година видът е възстановен в ПП Врачански Балкан, НП „Централен Балкан, ПП „Сините камъни”, Котленска планина и Кресненския пролом.

От 2012 белоглави лешояди уловени от осров Крит в Гърция, се пускат на остров Кипър с цел възстаноняване на популацията на вида, която намалява в последните години и е достигнала критично ниска численост от под 10 екземпляра.
Във всички тези проекти се ползва една и съща методика – адаптационни волиери – разработена и описана от френски природозащитиници в периода 1980 - 2007 (Terrasse & Choisy 2007).