Проекто-план за действие за разпростряно (Алпийско) плюскавиче



страница1/6
Дата10.02.2017
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6







ПРОЕКТО-ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

ЗА

Разпростряно (Алпийско) плюскавиче

Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz & Thell.
2013 г.

Враца
Разработването на този план за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”. Ръководител на проекта: Таня Цветкова. Автори на Плана за действие: Даниела Борисова, Красимир Дончев, Юлиан Маринов. Изработване на дигитални карти и ГИС: Елена Топузова.

СЪДЪРЖАНИЕ


РЕЗЮМЕ 5

ПРЕДМЕТ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА ЧАСТ 1: УВОД

  1. Основание за разработване на плана 7

  1. Цел на плана 8

  1. Процес на разработване на плана 8

  1. Предназначение и особености на плана 9

  1. Международен и национален природозащитен статус 10

ЧАСТ 2: ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАХОДИЩАТА НА РАЗПРОСТРЯНО (АЛПИЙСКО) ПЛЮСКАВИЧЕ (Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz & Thell.)

2.1. Биологични особености и екологични изисквания на вида 11

2.2 Разпространение 13

  1. Местообитания 14

  1. Численост, плътност и структура на популацията 19

  1. Лимитиращи фактори и заплахи 20

ЧАСТ 3: ЦЕЛИ И МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВИДА И МЕСТООБИТАНИЯТА

  1. Определяне на приоритетите 26

  1. Възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и неговите местообитания 26

  1. Повишаване на осведомеността на обществото и природозащитната култура 29

ЧАСТ 4: НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ

4.1 Мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности. 31




ЧАСТ 5: БЮДЖЕТ И ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА НАБЕЛЯЗАНИТЕ ДЕЙНОСТИ, ИНДИКАТОРИ 34

ЧАСТ 6: ЕТАПИ И СРОКОВЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНА 39

ЧАСТ 7: ПРИЛОЖЕНИЯ 41





РЕЗЮМЕ
Целта на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на разпростряното (алпийско) плюскавиче (Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz &t Thell.). Алпийско плюскавиче е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Включен е и в новото издание на Червената книга на България с категорията Критично застрашен.

Представлява туфесто многогодишно тревисто растение, високо 10-30 cм, с вдървенял корен.

В България този вид е известен от Врачанска планина (Велчев 1959 - SOM 103551, Велчев 1961) и Средни Родопи, при с. Мостово (Ташев 2006). По данни на ДПП “Врачански Балкан”, на територията на парка вида е разпространен по почти всички сипеи, разположени по източната периферия на планината от подножието на Згориградската стена (Вратцата) до Крушовски дол (северозападно от Павлоче) – Вратцата, Войводин дол, Скакля, Медковски дол, Манастирски дол, Крушовски дол, както и на серия по-малки сипеи между Медковски и Манастирски, и Манастирски и Крушовски дол.

Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) местообитанията на вида се отнасят към H2.3 Планински кисели силикатни сипеи в умерения пояс и H2.4 Планински варовикови и ултрабазични сипеи в умерения пояс. Според Директивата за хабитатите (Кавръкова и кол. 2009) се отнасят към природни местообитания 8110 Cиликатни сипеи от планинския до снежния пояс и 8120 Cипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини.

Основните антропогенни заплахи за вида в страната са пашата на домашни животни, преминаването през находищата и утъпкването, инвазията на дървесни и храстови видове.
За опазването на вида се препоръчват природозащитни действия, свързани с in situ и ех situ опазване и възстановяване на популацията му, възстановителни и/или поддържащи мерки за местообитанията му, научни изследвания, мониторинг и повишаване осведомеността и природозащитната култура на обществото, както и разширение площта на съществуваща защитена местност.

ЧАСТ 1: УВОД

1.1. Основание за разработване на плана

Разработването на плана се основава на следните закони и документи:



  • Закон за биологичното разнообразие, Чл. 52, т. 1 и 2 и Чл. 53, т. 2.

Съгласно Чл. 52, т. 1, 2 и 3 и Чл. 53, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие, Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение, а също и в случаите, когато състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони е неблагоприятно. Планове за действие за растителни и животински видове се разработват и при условие, че въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

  • Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2005 - 2010) (НПОБР).

Алпийското плюскавиче може да бъде отнесен към видовете с ограничен размножителен потенциал, които са целеви за Националният план за опазване на биологичното разнообразие (2005 - 2010) и по естествени причини е с малочислени популации, което го прави изключително уязвим от човешко въздействие. Видът обитава места със специфични характеристики. Изготвянето на план за действие ще помогне за отстраняването на проблеми, като липса на информираност и привличане на обществеността за опазване на биологичното разнообразие. Ще бъде осъвременена научната информация и ще бъде направено цялостно изследване на вида.

Планът за действие за алпийското плюскавиче е в съответствие със стратегическата цел, заложена в НПОБР. Очаква се чрез набелязването и реализирането на конкретни природозащитни мерки да се предотврати загубата на вида, като част от биологичното разнообразие на Република България.

Планът е насочен към опазване и възстановяване на вида и неговите местообитания, чрез оценка на заплахите и проучване на механизмите за ограничаване на тяхното отрицателно въздействие.


  • Наредба № 5 от 01.08.2003г. във връзка с чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие.

Настоящият План за действие е разработен за срок от 10 години, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за Условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове издадена от Министъра на околната среда и водите и Министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г.).

  • Задание, съгласувано от Министъра на околната среда и водите.

Планът за действие е разработен в съответствие със задание за изготвянето му съгласувано от Министъра на околната среда и водите получено с Писмо Изх. № 48-00-377/17.03.2011 год. на МОСВ.

  • Договор за възлагане изготвянето на План за действие.

Разработването на този план за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан” и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”.
1.2. Цел на Плана

Целта на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на разпростряното (алпийско) плюскавиче (Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz &t Thell.).

1.3. Процес на разработване на Плана

Планът е разработен в периода от 10.02.2012 г. до 01.06.2013 г. Основните етапи от процеса на изготвяне на плана са:

1. Обобщаване и анализ на съществуващата информация от направените до момента проучвания върху вида (вж. т. 2.2.2. и Прил. 9); Дейностите по този етап са извършени в периода 10.02. - 10.04.2012 г.

2. Провеждане на собствени изследвания, анализ и обсъждане на събраната информация, теренни проучвания (вж. Прил. 1 и 2), вкл. идентифициране на заплахите, разработване на мерки за опазване на вида, изготвяне на проект на план за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 15.04.2012 г. - 30.04.2013 г.

3. Организиране, в партньорство с местните заинтересовани страни, на обществено обсъждане на плана за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.05. - 30.05.2013 г.

4. Отразяване на целесъобразните препоръки и депозиране на документа за разглеждане от Националния съвет по биоразнообразие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.06. - 30.06.2013 г. Отразяване на целесъобразните препоръки и депозиране на документа за разглеждане от Националния съвет по биоразнообразие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.06. - 30.06.2013 г.

Разработването на Плана бе в тясно сътрудничество и партньорство с ДПП „Врачански Балкан“, от където бе предоставена експертна помощ, техническа помощ, както и резултати от предходни проучвания и проекта свързани с вида.

В процеса на организиране на обществените обсъждания участие взеха община Враца, община Асеновград и кметства с. Згориград и Мостово.


1.4. Предназначение и особености на Плана

Изготвянето на План за действие само по себе си представлява задълбочено научно изследване на настоящето състояние на популациите на разпростряното (алпийско) плюскавиче. Събрани са актуални данни за разпространението, числеността, състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях през последните години. Тази актуална научна основа дава възможност за диференциране на конкретни реални и потенциални заплахи за вида и неговите местообитания. Набелязани са конкретни възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и неговите местообитания. Изготвени са бюджет и график за реализирането на набелязаните дейности и индикатори за отчитане ефективността на прилаганите мерки.


1.5. Международен и национален природозащитен статус

  1. Национален природозащитен статус

  • Защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

  • Включен е в новото издание на Червена книга на България, Том І. Растения и гъби, с категория Критично застрашен [CR B1ab(iii)].

  1. Международен природозащитен статус

Няма.

ЧАСТ 2: ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАХОДИЩАТА НА РАЗПРОСТРЯНОТО (АЛПИЙСКО) ПЛЮСКАВИЧЕ (Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz et Thell.)
2.1. Биологични особености и екологични изисквания на вида

  1. Таксономия и номенклатура

Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Chater & Walters, Feddes Repert. 70: 2 (1964) (subsp. alpina (Lam.) Schinz & R. Keller); Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz et Thell. in Schinz et Keller, Fl. Schweiz ed. 4, I (1923) 791; Silene alpina (Lam.) Thomas, Cat. Suisse (1837) 45; Cucubalus alpinus Lam., Encycl. Meth. Bot. II (1786) 220; Silene cucubalus γ alpina Rohrb., Monogr. Silene (1868) 87; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 258; Silene inflata subsp. prostrata Gaud., Fl. Helv. III (1828) 164; Selene venosa var. alpina (Lam.) Gürke in Richt., Pl. Eur. II (1897) 287; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. Изд. 1, І (1924) 374; Silene glareosa auct. Velč., Изв. Бот. Инст. БАН VІІІ (1961) 209, non Jordan; Silene alpina auct. bulg.

Таксономичния статус е неясен. Някои автори (напр. Tutin et al. 1993) го приемат като подвид на Silene uniflora. Други, вкл. в България (напр. Петрова 1984, Ташев 2006), като отделен вид Silene alpina. При всички случаи, индивидите поне от българските популации са ясно различими морфологично и екологично от тези на номинативния подвид Silene vulgaris subsp. vulgaris, който се среща в страната.



Алпийско (Разпростряно) плюскавиче – Сем. Карамфилови (Caryophyllaceae)

  1. Морфологично описание на вида.

  • Морфологично описание на вида.

Туфесто многогодишно тревисто растение, високо 10-30 cм с вдървенял отвесен корен. Стеблата многобройни, тънки, зелени, голи, вдървесинени в основата, без приосновна листна розетка, първоначално неразклонени, след цъфтежа на връхните цветове последователно в посока от върха към основата несиметрично разклонени. Стъбловите листа 13-18 двойки, гладки, голи, целокрайни или с фино назъбен хрущялен ръб; долните 1.0-2.5 (3.5) cм дълги и 0.3-1.2 cм широки, обратно яйцевидно лопатовидни, постепенно стеснени в дръжка; средните и горните по-къси, яйцевидно ланцетни, с къса дръжка или приседнали, необхващащи с основата си стеблото. Съцветието връхно, редуциран дихазий с 1 до 3 цвята. Цветовете двуполови, с дръжки, по-дълги от прицветниците, преди и по време на цъфтежа хоризонтални, след цъфтежа изправени. Чашката гола, тръбеста, в долната половина издута, с 20, достигащи до горния и край жилки, при плода неприлепваща към кутийката; чашечните зъбци широко триъгълни, на върха с кичур от четинки. Венчелистчетата бели, с 8-10 мм дълъг, от средата надолу изведнъж силно стеснен, на горният край странично уховидно разширен, гол нокът; пластинката почти до основата двуразделна, в основата без коронка. Тичинковите дръжки голи. Плодникът гол. Стълбчетата 3. Плодната кутийка почти кълбовидна, около 8 мм в диаметър, с обърнати назад зъбци, с 3.5 мм широк отвор. Семената бъбрековидни, дълги около 2 мм, обагрени червенокафяво, с фино мрежесто скулптирана повърхност, без брадавици (Делипавлов и Чешмеджиев 2003, Йорданов и Панов 1966).

  • Ключови белези, по които видът се отличава от близкородствени видове (Silene vulgaris subsp. vulgaris и Silene csereii).

Дребно многогодишно растение (Silene vulgaris subsp. vulgaris и Silene csereii по принцип са по-едри растения; Silene vulgaris subsp. vulgaris е едногодишно, а Silene csereii е едногодишно до двугодишно) с много на брой полегнали стебла, вдървесинени в основата и с вдървенял корен (при Silene vulgaris subsp. vulgaris стеблата са изправени или приповдигащи се, в основата не се вдървесиняват) (Делипавлов и Чешмеджиев 2003). Съцветието с 1, рядко до 3 цвята. (при Silene vulgaris subsp. vulgaris съцвитието е многоцветно). Цветовете сравнително едри, чашката с 20 жилки; плодникът с 3 стълбчета; плодът се отваря с 6 зъбчета. Семената обагрени червенокафяво с мрежесто скулптирана повърхност, без брадавици (Делипавлов и Чешмеджиев 2003, Йорданов и Панов 1966).

  1. Биологични характеристики на вида

  • Биологичен тип.

Многогодишно тревисто растение, цъфтящо през юни - октомври. Плодоноси юли - ноември (Йорданов и Панов 1966).

  • Жизнена форма.

Хемикриптофит (Борисова и Дончев 2003).

  • Опрашване. Вектори на опрашването.

Опрашването е ентомофилно, като основна роля при опрашването се пада на насекоми от разред Ципокрили (Hymenoptera). Размножава се със семена.

  • Екологични изисквания.

Видът е характерен за варовикови и силикатни нестабилни сипеи, изградени от различни по размер скални отломки. Заема участъци с наклон до 45°. Популациите са малочислени и с висока степен на фрагментация. Фитоценозите, в които участва вида, не са с много богат флористичен състав.

  • Стопанско значение.

Добро медоносно растение, без стопанско значение.

  • Хромозомни числа (по преценка на авторите);

2n=24 (Tutin et al. 1964); липсват данни за произхода на генетичния материал.
2.2. Разпространение

  1. Общо разпространение на вида

Южна и отчасти Централна Европа (Пиренеите, Алпите, Апенините, Карпатите, о-в Корсика, западната част на Балканския полуостров) (Tutin et al. 1964).

  1. Разпространение в страната

За България, по литературни данни и по налични хербарни материали, този вид е известен от следните находища: Врачанска планина (Велчев 1959 - SOM 103551, Велчев 1961); Средни Родопи, с. Мостово (Ташев 2006). По данни на ДПП “Врачански Балкан” (някои - непубликувани), на територията на парка вида е разпространен по почти всички сипеи, разположени по източната периферия на планината от подножието на Згориградската стена (Вратцата) до Крушовски дол (северозападно от Павлоче) – Вратцата, Войводин дол, Скакля, Медковски дол, Манастирски дол, Крушовски дол, както и на серия по-малки сипеи между Медковски и Манастирски, и Манастирски и Крушовски дол.

Хербарийни образци.

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси":

SOM 103551 – Врачанска планина, местност Скакля, август 1959, В. Велчев;

SOM 163777 – Врачанска планина, под рида Крушовица, над село Паволче, август 2006, Борис Асьов;

SOM 163776 – Врачанска планина по сипеите в района на Вратцата, август 2006, Борис Асьов;

SOM 163778 – Врачанска планина, сипеи в района на Вратцата, август 2006, Борис Асьов;

SOM 163776 – Врачанска планина, пътеката към водопад Скакля, август 2006, Борис Асьов;

SOM 163775 – по сипеи над пътеката за водопад Скакля, август 2006, Борис Асьов.

В хербариумите на СУ(SO) и АУ (SOA) хербарийни образци не бяха намерени.

В рамките на настоящия план за действие, на територията на ПП “Врачански Балкан” са картирани 21 находища (субпопулации) с обща площ 75.989 дка, попадащи в землищата на гр. Враца и селата Згориград и Павлоче, община Враца, Област Враца. Числеността на популацията се оценява на около 74000 екземпляра. В района на с. Мостово, община Асеновград, Област Пловдив, бяха установени 18 находища (субпопулации) с обща площ 42.461 дка. Числеността на популацията се оценява на около 16500 екземпляра. Картираните субпопулации обхващат всички известни до момента находища на вида.
2.3. Местообитания


  1. Характеристика и състояние на местообитанията

  • Обща характеристика на местообитанията на вида.

Планински варовикови сипеи.

Това местообитание е разпространено главно в планински масиви на България. Представлява сипеи от калциеви шисти, мергели и варовик в планинския до алпийския пояс. Различията в размера на доминиращите скални късове и стадият в еволюцията на почвите и растителността са в основата на обособяване на две субасоциации. Първата е типична – на стръмни склонове с по-едър скелетен материал и по-малко ситнозем, предимно на по-сенчести изложения, респективно – с по-бавни еволюционни процеси. Фитоценозите от втората субасоциация заемат участъци, които получават повече слънчева радиация, почвообразувателните процеси протичат по-бързо.Характерна особеност е участието на редица видове от отдел Polypodiophyta (Asplenium trichomanes, Asplenium viride, Asplenium ruta - muraria, Cystopteris fragilis, Ceterach officinorum и др.) (Кавръкова и кол. 2009, Русакова 2011а).



Планински силикатни сипеи.

Основното разпространение на сипеите e в планинските райони на страната, като най-често се акумулират под скалните стени или отвеси. Типичните сипейни местообитания представляват незакрепен или слабо закрепен субстрат от различни по размер скални късове: от най-дребния чакъл до огромни скални блокове, комбинациите между които в отделните сипеи силно варират. От размера на късовете изветрителен материал, които изграждат сипеите, в значителна степен зависят съставът и структурата на растителността, развиваща се на тези терени. Изложението е друг съществен фактор, тъй като определя не само количеството слънчева радиация, която достига до растенията, но и количеството и динамиката на влажността на почвите през вегетационния период. В тази несигурна и силно разнородна среда растенията реагират на всяка промяна в характеристиките на конкретните природни фактори и фитоценозите в отделните участъци са доста разнородни (Кавръкова и кол. 2009, Русакова 2011б).



  • Популация Врачански Балкан.

изложение: разнообразно (без З);

наклон: от 25 до 45º;

надморска височина: 500-670 м н.в.;

атмосферна влажност: ниска (3 степенна скала – ниска, средна, висока);

влажност на субстрата: средна;

основна скала: варовик;

почва: няма;

климатични условия:

Таблица 1: Стойности на температурата и валежите в границите на находищата; по WorldClim (Hijmans et al. 2005).



Име на находището

T средна/ºC

T мин./ºC

T макс./ºC

Год. сума валежи/мм

1

Vratcata1

10.2

-4.8

26.6

694

2

Vratcata2-6

8.0

-6.4

23.5

702

3

Vojvodin_dol

9.4

-5.5

25.4

693

4

Skaklja1

7.2

-6.9

22.6

710

5

Skaklja2

7.2

-6.9

22.6

710

6

Skaklja3

9.2

-5.6

25.2

694

7

Skaklja4

9.2

-5.6

25.2

694

8

Skaklja5

9.2

-5.6

25.2

694

9

Skaklja6

9.2

-5.6

25.2

694

10

Skaklja7

9.2

-5.6

25.2

694

11

Skaklja8

9.2

-5.6

25.2

694

12

Skaklja9

9.2

-5.6

25.2

694

13

Krivite

9.5

-5.4

25.6

692

14

Manastirski_dol1

9.9

-5.1

26.3

692

15

Manastirski_dol2

9.9

-5.1

26.3

692

16

Botev_pat1

8.9

-5.8

24.8

694

17

Botev_pat2

8.9

-5.8

24.8

694

18

Botev_pat3

8.9

-5.8

24.8

694

19

Krushovica1

9.1

-5.7

25.1

692

20

Krushovica2

10.0

-5.2

26.3

690

21

Krushovica3

8.9

-5.8

24.8

694




Средно

9.1

-5.7

25.0

695


растителни съобщества:

Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) изследваното местообитание е H2.4 Планински варовикови и ултрабазични сипеи в умерения пояс.



Според Директивата за хабитатите (Кавръкова и кол. 2009) се отнася към природно местообитание 8120 Варовикови сипеи и сипеи от варовикови шисти от планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii). Това местообитание е сравнително често срещано на територията на парка. Заема площи в основата на скалните венци в предпланинските части на парка. Синтаксономично съгласно класификацията на Браун-Блаке съобществото може да бъде отнесено към клас Thlaspietea rotundifolii, асоциация Veronico-Silenetum prostratae. Сипеите са изградени от различни по размер скални отломки, включително с диаметър до 1 м. Заемат слънчеви участъци с голям наклон – до 45°. Площта на отделните фитоценози е много ограничена, предимно между 50-100 м2. Флористичният състав не е много богат. Доминира главно типичният за сипеи вид Silene vulgaris subsp. prostrata с участието и на Arabis turrita, Arabis sagittata, Doronicum columnae, Euphrasia salisburgensis, Galium demissum, Linum capitatum, M. suaveolens, Senecio rupestris, Veronica chamaedrys. На подвижни или отчасти закрепени сипеи от различни по размер късове варовик с наклон под 40°, се срещат фитоценози, доминирани от Geranium macrorrhizum. Останалите видове с по-ограничeно разпространение и обилие са: Bromus lacmonicus, Lamium garganicum, Melica ciliata, Moehringia muscosa, Teucrium chamaedrys, Tortula intermedia и др.

  • Популация Мостово.

изложение: разнообразно (без Ю и З);

наклон: от 20 до 50º;

надморска височина: 880-1050 м н.в.;

атмосферна влажност: ниска (3 степенна скала – ниска, средна, висока);

влажност на субстрата: средна;

основна скала: риолит;

почва: няма;

климатични условия:
Таблица 2: Стойности на температурата и валежите в границите на находищата; по WorldClim (Hijmans et al. 2005).



Име на находището

T средна/ºC

T мин./ºC

T макс./ºC

Год. сума валежи/мм

1

Mostovo_245

8.6

-5.0

24.6

653

2

Mostovo_246

8.6

-5.0

24.6

653

3

Mostovo_247

8.6

-5.0

24.6

653

4

Mostovo_248

8.6

-5.0

24.6

653

5

Mostovo_249

8.6

-5.0

24.6

653

6

Mostovo_250

8.6

-5.0

24.6

653

7

Mostovo_251

8.6

-5.0

24.6

653

8

Mostovo_253

8.6

-5.0

24.6

653

9

Mostovo_254

8.6

-5.0

24.6

653

10

Mostovo_255

8.5

-5.1

24.4

659

11

Mostovo_256

8.5

-5.1

24.4

659

12

Mostovo_259

8.5

-5.1

24.4

659

13

Mostovo_261

8.5

-5.1

24.4

659

14

Mostovo_262

7.8

-5.6

23.6

676

15

Mostovo_265

7.8

-5.6

23.6

676

16

Mostovo_270

8.6

-5.0

24.6

653

17

Mostovo_275

7.8

-5.6

23.6

676

18

Mostovo_276

8.7

-5.0

24.7

651




Средно

8.5

-5.1

24.4

658


растителни съобщества:

В района на Мостово алпийското плюскавиче заема силикатни сипеи от риолит. Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) местообитанията му могат да се определят като H2.3 Планински кисели силикатни сипеи в умерения пояс. Според Директивата за хабитатите (Кавръкова и кол. 2009) се отнасят към природно местообитание 8110 Cиликатни сипеи от планинския до снежния пояс. Разнообразието от сипейна растителност, представена в района на с. Мостово (според извършените до сега проучвания), включва мезофилните хазмофитни фитоценози, за които са характерни следните видове: Moechringia pendula, Galium heldreichii, Asarum eurapaeum, Poa nemoralis, Hypericum montbretii, Dorycnium herbaceum, Luzula luzuloides. Geranium macrorrhizum, Koeleria splendens и др.

На някои от сипеите заедно с алпийското плюскавиче бе установен вида Aquilegia nigricans, а по скалите в съседство на изследваните сипеи – Haberlea rhodopensis.




  1. Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница