ПРОФ. ЙОРДАН КАЛАЙКОВ, ДН
МЕНИДЖМЪНТ
НА
СПОРТА
НСА ПРЕС
София, 2017
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящата версия на труда съдържа избрани разработки по мениджмънт на спорта създавани през различни периоди в съответствие с развитието и усъвършенстването на учебната дисциплина « Мениджмънт на спорта». По своята същност разделите от съдържанието представляват учебни модули включвани в учебните планове и програмите за ОКС «бакалавър» и «магистър». Те са издавани под различна форма, но са усъвършенствани систематично като актуализация и структура.
Концепцията предполага поставяне в центъра на вниманието на методологическия подход, очертаващ систематизацията на принципите. Богатата фактология произтичаща от естеството на спортния бизнес е оставена на втори план тъй като достъпът до нея е осигурен от съвремените средства и технологии за комуникация.
Изказвам благодарност на колегите от катедра Мениджмънт и история на спорта» и на нейния ръководител проф. Цолов за творческия климат и готовността за съдействие при решаването на проблемите съпътстващи учебния процес.
СЪДЪРЖАНИЕ
1Системата на спорта в България. 4
2.Теория и технология на управлението в спорта. 14
3. Мениджмънт на спорта. 43
4. Маркетингът в спорта. 53
5.Икономика на спорта. 67
6. Проектен мениджмънт в спорта. 80
7. Спонсорство в спорта. 94
-
Спортът в Европа. 104
Системата на спорта в
България
СЪДЪРЖАНИЕ
1..СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СИСТЕМАТА..................6
1.Социална ситуация и обща характеристика на системата 10
2 Тенденции и проблеми при функционирането на системата 14
3. Организационно-управленска структура на системата 16
1. Въведение в науката за управлението и отражението й в спорта 24
2. Ключови понятия в управлението, тяхната логика, взаимна обвързаност и зависимост 25
3. Информацията и информационното осигуряване при управлението - основни понятия и комуникационни структури 29
4. Управленски цикъл - цикличност на управленския процес 32
7.Теория и технология на някои управленски функции 36
1.Социална ситуация и предпоставки за утвърждаването на спортния мениджмънт като съвременна управленска практика в спорта 55
2. Произход и същност на някои понятия от общия и от спортния мениджмънт 56
3.Същност на спортния мениджмънт - класификация. Принципни положения 57
4. Особености на мениджмънта в спорта 59
1. ОБЩ ПРЕГЛЕД НА НЯКОИ ИКОНОМИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ- ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ЗАВИСИМОСТИ 84
2. НЯКОИ ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ИКОНОМИКаТА НА СПОРТА 86
3.ОСНОВНИ ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В СПОРТА 87
4. СПОРТНИЯТ ПРОДУКТ И НЕГОВИТЕ ПАЗАРИ 88
5. СУБЕКТИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОТРАСЪЛ НА СПОРТА 89
6. МАКРО И МИКРОИКОНОМИКА НА СПОРТА 92
класификация на проектите 99
Сходства и различия между проект и план 100
1.Същност и характерни особености на спонсорството 115
2.Технология на спонсорската кампания 118
3. Причинно-следствена същност на интересите при спонсорството 119
4. Структура и същност на спонсорската оферта 121
1.Социална ситуация и обща характеристика на системата
Радикалните промени в обществото и преди всичко ориентацията към пазарна икономика предизвикаха срив на централизираната система за социално управление у нас.
Появи се остър дисонанс между разнообразието на негативите в социалната действителност и ефективността на начините за реагиране спрямо тях. На динамично променящите се условия и съвременните изисквания към производството в повечето случаи все още се реагира еднотипно, тромаво и неадекватно. Като се прибавят към това затрудненото материално осигуряване, липсата на ясна стратегия и иновационна политика, съществуващите пропуски в квалификацията на кадрите, не е трудно да се направи изводът, че обществената система е в етап на хронична несъстоятелност, водеща до икономическа криза.
Макар и непроизводствена, но социална по своята същност, системата на спорта не остана незасегната от описаните процеси. Може да се каже, че вследствие на настъпилата децентрализация на управлението, в т.ч. прекратяване на централизираното финансиране, системата на спорта у нас претърпя разруха, чиито последствия все още е трудно да бъдат обхванати. Променената социална ситуация предопределя постепенното утвърждаване на предприемаческия подход към управлението на спорта и неговото съхраняване. Оцеляването на спортните формирования е тясно обвързано със законите на пазарната икономика. Принципът на взаимната изгода, участието с дялов капитал в различни технологии и реализация на печалба, определят облика на съвременния спорт извън учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност. Всичко това е не само последица от преустройството или инициатива на отделни ръководители, а единствено възможният начин за просперитет на спорта днес.
В литературата няма единно разбиране за същността на физическата култура, спорта, физическото възпитание и техните компоненти като система. Поради това в съдържанието им се влага различен смисъл. Съществуват и известни противоречия. Докато специалистите в областта на спорта утвърждават системата като част от общата култура на обществото, то културоведите се въздържат от такава квалификация.
Целевата насоченост на системата е свързана със здравословното състояние, физическото развитие и дееспособността на нацията.
Организационно-управленските основи на системата се формират от: държавни, самодейни организации, частни формирования, структури с особен статут. Правно-нормативната уредба, механизмите за координация и управление на дейността им, концепция и комплексна програма са фактори за ефективност. Критерии за оптималност на системата е степента на адекватност с международната нормативна практика, отразена в документи на ООН, ЕО, ЮНЕСКО, в т.ч. европейската конвенция за правата на човека и европейската харта за спорта1. Здравето на нацията, физическото развитие, физическата дееспособност на хората са показатели за ефективното функциониране на системата. Самодейно физическо възпитание и спорт в учебните заведения и армията, физическо възпитание и спорт за хора с физически и умствени недъзи изграждат подсистемата “физическо възпитание и спорт за всички”. Подсистемата спортно майсторство включва ДЮС, аматьорския и професионалния спорт. Особен вид функция, чрез която се коригира и регулира стратегията на системата е управленската функция (фиг.1).
От друга страна, развитието на системата за спорт се съпътства с известна специфика и се явява обективно обособен отрасъл на извън-производствената сфера на социално-икономическото развитие и управление.
Преди 1989 г. управлението на системата на спорта беше силно централизирана и през изминалите 40 години в нея не са правени съществени промени. Системата бе ориентирана приоритетно към високото спортно майсторство и резултатите в тази насока са положителни. Същевременно тя не съдействаше в необходимата степен за развитието на т.нар. “спорт за всички”.
Централизацията в управлението доведе системата до неадекватност на социалните потребности. Обективно налагащото се радикално преустройство предполагаше възвръщане на самодейното начало и децентрализацията в управлението на спортните организации, съобразно регионалните и националните цели. Ефектът от промяната е ясно очертаване на задълженията, отговорностите и приноса на спортните формирования в условията на реална конкуренция и самоиздръжка.
Понастоящем структурата и качеството на осигуряването на системата на спорта също не отговаря на съвременните изисквания. Проблемът засяга и статута на управленските кадри от гледна точка на прякото им участие в “производството” на здраве, дееспособност, трудово дълголетие, рекорди, шампиони и реализацията на печалба от това.
Обновлението и модернизирането на системата на спорта зависи от усъвършенстването на държавно-общественото й управление и наличието на действен закон на спорта2. За постигане на поврат във функционирането на спортните организации се предвиждат значителни промени във функциите им и на системата като цяло в т.ч. сближаването с европейските структури. Световният опит показва, че високата ефективност на системата за физическо възпитание и спорт се определя от наличието на правно-нормативна уредба за спорта, ясна концепция за спорта от гледна точка на социалната политика и разработване на национална програма3 за условията, необходими за реализирането на концепцията. Съвремието е такова, че не дава шанс на спортни организации, които приличат на административни учреждения с тежък щат.
Фигура 1. Система за физическо възпитание и спорт
Основните фактори, които разрушиха централизираната икономическа система, а именно пазарният механизъм и демонополизацията на пазарните субекти, предизвикаха промени в пазарната ориентация на системата на спорта. Оказа се, че административните спортни структури и професионалните спортни клубове, федерации, сдружения и пр., трябва да функционират и оцеляват според законите на пазарната икономика, т.е. да се самоуправляват и самоиздържат, тъй като делът на държавното субсидиране е съвсем недостатъчен, за да се посрещат постоянно растящите изисквания на модерния спорт, с вече утвърдени позиции на международното спортно поле. Клубовете и звената в “Спорта за всички”, както и създадената през годините система за финансиране престанаха да съществуват. Оказа се също, че недъзите на икономическата система да реагира адекватно на социалните промени, са недъзи и на системата на спорта. От една страна подготовката на спортисти от висша класа, което винаги е била приоритетна дейност, изисква сериозни капиталовложения и създаване на модерни условия, от друга страна, държавата като субект вече не е в състояние да откликне адекватно на тези изисквания. Наблюдава се и друга тенденция - хората много повече от всякога се нуждаят от активен начин на живот като противовес на перманентния стрес, нуждаят се от подобряване на физическата дееспособност и здравно укрепване.4 В действителност възможностите за това са ограничени най-вече поради ниска платежоспособност, непозволяваща масово ползване на платени спортни условия в създадените многобройни частни фитнесцентрове за спортни услуги.
4.Национална стратегия за развитието на ФВС в РБ / 2012 -2022/
Сподели с приятели: |