Програма на Общността за действия в областта на околната среда, посочена в Решение №1600/2002/ео на Европейския парламент и на Съвета



страница1/4
Дата25.07.2016
Размер0.5 Mb.
  1   2   3   4

27.04.2006 EN Официален вестник на Европейския Съюз L 114/стр.




ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 април 2006 г.

относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО

(Текст, имащ отношение към ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 175(1) от него,

Като взеха предвид предложението на Комисията,

Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет(1),

Като взеха предвид становището на Комитета за регионите(2),

В съответствие с процедурата, предвидена в Член 251 от Договора(3),



Като имат предвид, че:

  1. В Общността съществува необходимост от повишаване ефективността при крайното потребление на енергия, управлявано търсене на енергия и стимулиране на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като в краткосрочен и средносрочен план са относително ограничени възможностите за каквото и да е друго влияние върху условията на доставка и разпределение на енергия, било то чрез изграждане на нови мощности или подобряване на преноса и разпределението.

  2. Повишаването на ефективността при крайното потребление на енергия също така ще допринесе за намаляване на първичното енергийно потребление, намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове и съответно ще спомогне за предотвратяване на изменението на климата. Тези емисии продължават да нарастват и все по-трудно е спазването на поетите ангажименти по Протокола от Киото. Човешките дейности, свързани с потреблението на енергия, са причина за 78% от емисиите на парникови газове в Общността. Шестата програма на Общността за действия в областта на околната среда, посочена в Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) посочва, че е необходимо емисиите да бъдат намалени в още по-голяма степен за да бъде постигната дългосрочната цел на Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата за стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което няма да позволи опасна антропогенна интерференция с климатичната система. По тази причина са необходими конкретни планове за действие и мерки.

  3. Повишаването на ефективността при крайното потребление ще позволи използването на потенциала на рентабилните енергийни спестявания по икономически ефективен начин. Чрез мерките за повишаване на енергийната ефективност биха могли да се реализират такива енергийни спестявания и по този начин се помогне на Общността да намали зависимостта си от внос на енергоносители. Освен това напредъка в посока на по-енергийно-ефективни технологии би могъл да стимулира новаторството и конкурентоспособността, както е заложено в стратегията от Лисабон.

  4. Комуникето на Комисията относно осъществяването на първия етап от Европейската програма по изменение на климата определя директивата относно управление на енергийното търсене като една от приоритетните мерки във връзка с изменението на климата, които следва да бъдат предприети на равнището на Общността.

  5. Настоящата Директива е в съответствие с Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия(5) и с Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила на вътрешния пазар на природен газ(6), които предвиждат възможност енергийната ефективност и управлението на търсенето да се използват като алтернативи на новите доставки и за опазване на околната среда, което позволява на съответните ведомства в държавите-членки, наред с друг неща, да изберат провеждането на търгове за изграждане на нови мощности или да предпочетат мерки, свързани с енергийната ефективност и търсенето, включително системи за бели сертификати.

  6. Настоящата Директива не е в ущърб на Член 3 от Директива 2003/54/ЕО, която изисква от държавите-членки да гарантират, че всички битови потребители, и ако държавите-членки счетат за уместно, и малки предприятия, се ползват от общодостъпна услуга, тоест имат право да бъдат снабдявани с електроенергия с определено качество на тяхната територия при приемливи, лесно и ясно сравними и прозрачни цени.

  7. Целта на настоящата Директива е не само да продължи да насърчава предлагането на енергийни услуги, но също така да стимулира търсенето. Така общественият сектор във всяка държава-членка следва да даде добър пример по отношение на разходите за инвестиции, поддръжка и други разходи за използващо енергия оборудване, енергийни услуги или други мерки за повишаване на енергийната ефективност. В тази връзка общественият сектор следва да бъде поощряван да взема предвид повишаването на енергийната ефективност при определяне размера на инвестициите, амортизационните отчисления и оперативните бюджети. Освен това, общественият сектор следва да се стреми да използва критерии, свързани с енергийната ефективност при тръжните процедури за обществени поръчки, практика, която се допуска от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за координиране на тръжните процедури във водния, енергиен, транспортен отрасъл или отрасъла на пощенските услуги(1), както и от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите по възлагане на договори за строителни работи, доставки и услуги в обществения сектор(2), чиито принцип беше потвърден от решението на Европейския съд от 17 септември 2002 година по Дело С-513/99(3). Предвид факта, че между административните структури на отделните държави-членки има големи различия, видовете мерки, които обществения сектор би могъл да предприеме следва да бъдат приложени на подходящото национално, регионално и/или местно ниво.

  8. Има голямо разнообразие от начини, по които общественият сектор може да осъществи изключителната си роля: освен приемливите мерки, посочени в Приложение ІІІ и Приложение VІ, общественият сектор може да инициира пилотни проекти за енергийна ефективност и стимулира енергийно-ефективното поведение на служителите си. С цел постигане на търсения мултиплициращ ефект, отделните граждани и/или фирми следва да бъдат информирани за действията в тази посока, като се набляга на финансовите ползи.

  9. Либерализирането на пазарите на дребно за крайните потребители на електрическа енергия, природен газ, черни въглища и лигнит, топлинна енергия, а в някои случаи и централно топлоснабдяване и охлаждане, почти във всички случаи води до повишаване на ефективността и по-ниски разходи за производство, пренос и разпределение. Тази либерализация не е предизвикала значителна конкуренция при продуктите и услугите, която от своя страна да доведе до повишена енергийна ефективност от страна на търсенето.

  10. В Резолюция от 7 декември 1998 година относно енергийната ефективност в Европейската общност(4), Съветът одобри като цел на Общността като цяло подобряването на енергоемкостта на крайното потребление с допълнителен процент годишно до 2010 година.

  11. Държавите-членки следва да приемат национални индикативни нива на повишаване на ефективността на крайното потребление на енергия и осигурят растеж и жизнеспособност на пазара на енергийни услуги, като по този начин допринесат за прилагането на стратегията от Лисабон. Приемането на националните индикативни нива на повишаване на ефективността на крайното потребление на енергия дава възможност за ефективно обединяване на усилията със други елементи на законодателството на Общността, прилагането на които би допринесло за постигането на тези национални нива.

  12. Настоящата Директива изисква предприемането на действия от страна на държавите-членки във връзка с осъществяването на нейните цели, в зависимост от ефекта от такива действия върху крайните потребители на енергия. Крайният резултат от действията на държавите-членки зависи от много външни фактори, които влияят върху поведението на потребителите по отношение на използването на енергия и върху тяхното желание да прилагат мерки за енергоспестяване и използват енергоспестяващи уреди. Ето защо, въпреки, че държавите-членки са поели ангажимент да полагат усилия за постигане на планираните 9%, определените нива във връзка с националните енергийни спестявания имат само индикативен характер и не пораждат въведено чрез правен акт задължение за достигане от страна на държавите-членки.

  13. В стремежа си да постигнат националните се индикативни нива, държавите-членки биха могли да планират нива над 9%.

  14. Обменът на информация, опит и най-добри практики на всички нива, особено в обществения сектор, би спомогнал за повишаване на енергийната ефективност. В тази връзка, държавите-членки следва да посочат мерките, които са предприели в контекста на настоящата Директива и да извършат преглед на резултата от тях в националните си планове за действие в областта на енергийната ефективност.

  15. Когато се цели постигането на енергийна ефективност въз основа на технологични, поведенчески и/или икономически промени, следва да се избягва по-значително отрицателно въздействие върху околната среда и да се зачитат приоритетите в социалната сфера.

  16. Финансирането на предлагането и осигуряване на разходите от страната на търсенето играят важна роля при енергийните услуги. Създаването на фондове за финансирането на програми за енергийна ефективност и други мерки за повишаване на енергийната ефективност и стимулиране на развитието на пазара на енергийни услуги може да се окаже подходящо средство за осигуряването на недискриминационно начално финансиране за този пазар.

  17. Повишаването на енергийната ефективност на крайното потребление може да бъде постигнато чрез увеличаване на разполагаемостта и търсенето на енергийни услуги или чрез други мерки за повишаване на енергийната ефективност.

  18. С цел реализиране на потенциала за енергийни спестявания на определени сегменти от пазара, при които енергийните обследвания не се предлагат с търговска цел, като например домакинствата, държавите-членки следва да осигурят възможност за изготвяне на енергийни обследвания.

  19. Заключенията на Съвета от 5 декември 2000 г. определят насърчаването на енергийните услуги чрез разработване на стратегия на Общността като приоритетна област на действие за повишаване на енергийната ефективност.

  20. Енергоазпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и фирмите, които търгуват с енергия на дребно могат да повишат енергийната ефективност на Общността, ако енергийните услуги, които предлагат обхванат ефективността при крайното потребление като вътрешен топлинен комфорт, осигуряване на топла вода за битови нужди, замразяването, производството на стоки, осветлението и задвижващата сила. Максимизирането на печалбите на енергоазпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и фирмите, които търгуват с енергия на дребно по този начин е по-тясно обвързано с продажбите на енергийни услуги на възможно най-много клиенти, отколкото с продажбите на възможно най-голямо количество енергия на отделния клиент. Държавите-членки следва да се стремят да избягват нарушаване на конкуренцията в тази област, с цел гарантиране на равни условия за всички доставчици на енергийни услуги, като биха могли да делегират тази задача на съответния национален регулативен орган.

  21. Като се отчете напълно националната организация на участниците на пазара в енергийния отрасъл и с цел насърчаване осъществяването на енергийни услуги и мерки за повишаване на енергийната ефективност, както е предвидено в настоящата Директива, държавите-членки следва да имат възможност задължат за енергоазпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и фирмите, които търгуват с енергия на дребно или, където е уместно, двама или всички участници на пазара, да осигурят такива услуги и да участват в такива мерки.

  22. Използването на финансиране от трета страна е новаторска практика, която следва да бъде поощрявана. При такова финансиране получателят не извършва разходи за инвестиции, тъй като използва част от финансовата стойност на енергийните икономии в резултат на инвестициите на третата страна за покриване на направените инвестиции от третата страна и лихвите по тях.

  23. Във връзка с изготвянето на тарифи и други разпоредби свързани с енергията, предоставяна по мрежови инсталации, които да благоприятстват ефективното крайно потребление, следва да се елиминира неоправданото стимулиране на обем.

  24. Насърчаването на пазара на енергийни услуги може да бъде постигнато чрез различни средства, включително и нефинансови.

  25. Енергийните услуги, програмите за повишаване на енергийната ефективност и другите мерки за повишаване на енергийната ефективност, които се прилагат за постигане на определените нива по отношение на енергийните спестявания могат да бъдат подпомогнати и/или реализирани чрез доброволни споразумения между акционерите и обществените органи, посочени от държавите-членки.

  26. Доброволните споразумения, в обхвата на настоящата Директива, следва да бъдат прозрачни и да съдържат, където е приложимо, информация поне по следните въпроси: количествено измерими и поетапни цели, мониторинг и отчитане.

  27. Секторите на моторните горива и транспорта играят важна роля във връзка с енергийната ефективност и енергийните спестявания.

  28. При определянето на мерките за повишаване на енергийната ефективност следва да се отчетат ползите, свързани с ефективността, получени чрез широкото използване на рентабилни технологични нововъведения, като например електронното измерване. В контекста на настоящата Директива, индивидуалните уреди за измерване на конкурентни цени включват и топломерите с добър клас на точност.

  29. С цел даване на възможност на крайните потребители да бъдат по-добре информирани при вземането на решения по отношение на индивидуалното си потребление на енергия, те следва да получат достатъчно количество свързана с това информация, както и всякаква друга необходима информация, като например информация за съществуващите мерки за повишаване на енергийната ефективност, сравнителни профили на крайно потребление или конкретни технически спецификации на оборудване, което ползва енергия, като те могат да включват оборудване „четвърти фактор” или друго подобно. Следва да се припомни, че такава полезна информация би следвало вече да е предоставена на крайните потребители съгласно Член 3(6) на Директива 2003/54/ЕО. Освен това потребителите следва да бъдат поощрявани редовно да проверяват показанията на измервателните си уреди.

  30. Всички видове информация, свързани с енергийната ефективност следва да бъдат широко разпространявани до съответните целеви групи в подходящата форма, включително чрез издаваните сметки. Може да бъде предоставена информация за финансовите и законодателни рамки, комуникационните и промоционални кампании и широкия обмен на най-добри практики на всички нива.

  31. С приемането на настоящата Директива, цялата оперативна част на Директива на Съвета 93/76/ЕИО от 13 септември 1993 година за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид чрез подобряване на енергийната ефективност (SAVE)(1) се покрива от други законодателни актове на Общността и следователно Директива 93/76/ЕИО следва да бъде отменена.

  32. Тъй като целите на настоящата Директива, а именно поощряване на ефективността при крайното потребление на енергия и развитието на пазара на енергийни услуги, не могат да бъдат постигнати в значителна степен от отделните държави-членки, а биха могли да бъдат по-добре осъществени на равнище на Общността, Общността би могла да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, изложен в Член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, изложен в същия член, настоящата Директива не излиза извън обхвата на необходимото за постигането на тези цели.

  33. Мерките, необходими за изпълнението на настоящата Директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 година, в което се посочват процедурите за осъществяване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА І


ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Член 1

Цел

Целта на настоящата Директива е да стимулира рентабилното повишаване на ефективността при крайното потребление на енергия в държавите-членки като:

(а) осигури необходимите индикативни нива, както и механизмите, стимулите и институционалните, финансови и правни рамки за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективното крайно потребление на енергия;

(б) създаде условия за развитието и насърчаването на пазара на енергийни услуги и предоставяне на други мерки за повишаване на енергийната ефективност на крайните клиенти.



Член 2

Обхват

Настоящата Директива засяга:

(а) доставчиците на мерки за повишаването на енергийната ефективност, енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно. Независимо от това, държавите-членки биха могли да изключат малките разпределителни предприятия, малките оператори на разпределителната мрежа и малките фирми за търговия с енергия на дребно от приложението на Член 6 и Член 13;

(б) крайните потребители. Независимо от това, настоящата Директива не се отнася до онези предприятия, които осъществяват дейности от някоя от категориите, посочени в Приложение І на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година, която установява схемата за търговия с квоти на емисии от парникови газове в рамките на Общността(1);

(в) въоръжените сили, само дотолкова, доколкото приложението на настоящата Директива не е в противоречие с естеството и първичната цел на дейността на въоръжените сили и с изключение на материалите, които се използват изключително за военни цели.

Член 3

Определения

За целите на настоящата Директива се използват следните определения:

(а) „енергия”: всички форми на търгувана енергия, включително електрическа енергия, природен газ (вкл. втечнен природен газ), пропан-бутан, всички горива за отопление и охлаждане (включително централно топлоснабдяване и охлаждане), черни и лигнитни въглища, торф, транспортни горива (с изключение на авиационните и морските бункерни горива) и биомасата, както е определено в Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година за насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар(1);

(б) „енергийна ефективност”: съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия и вложеното количество енергия;

(в) „повишаване на енергийната ефективност”: увеличаване на ефективността на крайното потребление в резултат на технологични, поведенчески и/или икономически промени;

(г) „енергийни спестявания”: количеството спестена енергия, определено чрез измерване и/или определяне на потреблението преди и/или след прилагането на една или повече мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се осигурява нормализиране при отчитане на външните условия, които засягат енергийното потребление;

(д) „енергийна услуга”: материалната изгода, полза или благо, получени от комбинацията на енергията с енергийно ефективна технология и/или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, като тя се предоставя въз основа на договор и при нормални обстоятелства води до проверимо и измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или на първичните енергийни спестявания;

(е) „механизми за енергийна ефективност”: общите инструменти, които се използват от правителствата и правителствените органи за създаване на спомагателна рамка или стимули за участниците на пазара да предоставят или купуват енергийни услуги и други мерки за повишаване на енергийната ефективност;

(ж) „програми за повишаване на енергийната ефективност”: дейности, които са насочени към групите крайни потребители и които обикновено водят до проверимо и измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност;

(з) „мерки за повишаване на енергийната ефективност”: всички действия, които обичайно водят до проверимо и измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност;

(и) „фирма за предоставяне на енергийни услуги” (ESCO): физическо или юридическо лице, което осъществява енергийни услуги и/или други мерки за повишаване на енергийната ефективност при съоръженията или обекта на потребителя, като поема определена част от финансовия риск. Заплащането на предоставяните услуги се основава (частично или цяло) на постигнатото повишаване на енергийната ефективност и на удовлетворяването на другите договорени критерии за изпълнение;

(й) „договор за енергоспестяване с гарантиран резултат”: договореност между получателя и предоставящия (обикновено ESCO) мярката за повишаване на енергийната ефективност, при което инвестициите за осъществяване на мярката се изплащат от договореното ниво на повишаване на енергийната ефективност;

(к) „финансиране от трети страни”: договореност, при която, освен енергийния доставчик и получателя на резултата от енергоспестяващата мярка, участва и трета страна, която осигурява финансирането на тази мярка и събира от получателя такса, която е равна на определена част от постигнатите енергийни спестявания в резултат на мярката за повишаване на енергийната ефективност. Тази трета страна може да е или да не е ESCO;

(л) „енергийно обследване”: систематична процедура за получаване на адекватна информация за съществуващия профил на енергийното потребление на дадена сграда или група от сгради, за промишлено съоръжение и/или инсталация или за частна или обществена услуга, идентифициране и количествено определяне на рентабилните възможности за енергийни спестявания и отчитане на резултатите;

(м) „финансови инструменти за енергийни спестявания”: всички финансови инструменти като фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети стани, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност;

(н) „краен потребител”: физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление;

(о) „енергоразпределително предприятие”: физическо или юридическо лице, което отговаря за транспортирането на енергията с оглед на доставката й до крайните потребители или до разпределителните станции, които продават енергията на крайните потребители. Това определение изключва операторите на разпределителните мрежи на електроенергия и природен газ, които са определени в точка „п”;

(п) „оператор на разпределителната мрежа”: физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията, осигуряване на поддръжката и, ако е необходимо, развитието на мрежата за разпределение на електроенергия или природен газ в определен район и, където е приложимо, и обединението й с другите мрежи, както и за осигуряването на дългосрочните възможности на системата да посрещнат разумното търсене на разпределението на електрическа енергия или природен газ;

(р) „фирма за търговия с енергия на дребно”: физическо или юридическо лице, което продава енергия на крайните потребители;

(с) „малко разпределително предприятие, малък оператор на разпределителна мрежа и малка фирма за търговия с енергия на дребно”: физическо или юридическо лице, което разпределя или продава енергия на крайните потребители и което разпределя или продава по-малко от еквивалента на 75 GWh годишно или чиито персонал наброява по-малко от 10 души или общ годишен оборот и/или годишен баланс не надвишава 2 000 000 Евро.

(т) „бели сертификати”: сертификати, издавани от независими сертификационни органи, които потвърждават претендираните енергийни спестявания като резултат от мерките за повишаване на енергийната ефективност.

ГЛАВА ІІ


ПЛАНИРАНИ НИВА НА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ

Член 4

Общо ниво

  1. Държавите-членки приемат и се стремят да постигнат общо национално индикативно ниво на енергийни спестявания от 9% до деветата година от прилагането на настоящата Директива, което да бъде постигнато чрез енергийни услуги и други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Държавите-членки следва да предприемат рентабилни, практически осъществими и приемливи мерки, които да допринесат за постигането на тази цел.

Това национално индикативно ниво на енергийни спестявания се определя и изчислява в съответствие с разпоредбите и методиката, посочени в Приложение І. За целите на сравняването на енергийните спестявания и превръщането им в сравнима единица, се прилагат коефициентите за превръщане, посочени в Приложение ІІ, освен ако не бъде обосновано използването на други коефициенти за превръщане. Примери за приемливи мерки за повишаване на енергийната ефективност са посочени в Приложение ІІІ. Общата рамка на измерването и потвърждаването на енергийните спестявания е посочена в Приложение ІV. Отношението на националните енергийни спестявания спрямо индикативното ниво започва да се отчита от 1 януари 2008 година.

  1. За целите на първия План за действие в областта на енергийната ефективност (ПДЕЕ), който следва да бъде представен в съответствие с Член 14, всяка страна определя междинно индикативно ниво на енергийни спестявания за третата година от прилагането на настоящата Директива и прави преглед на стратегията си за постигане на междинните и крайните нива. Това междинно ниво следва да бъде реалистично и в съответствие с крайното национално индикативно ниво на енергийни спестявания, посочено в алинея 1.

Комисията следва да даде мнение дали междинното национално индикативно ниво е реалистично и в съответствие с крайното ниво.

  1. Всяка държава-членка следва да разработи програми и мерки за повишаване на енергийната ефективност.

  2. Държавите-членки възлагат на един или повече нови или съществуващи органи или агенции цялостния контрол и отговорност за наблюдението на изградената рамка във връзка с целта, посочена в алинея 1. Тези органи след това следва да потвърдят енергийните спестявания в резултат на енергийните услуги и другите мерки за повишаване на енергийната ефективност, включително националните мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и да докладват резултатите.

  3. След като направи преглед и отчете първите три години от прилагането на настоящата Директива, Комисията проверява дали е подходящо да се предложи директива, която да задълбочи пазарния подход при повишаването на енергийната ефективност чрез системата на бели сертификати.

Член 5

Енергийна ефективност при крайното потребление в обществения сектор

  1. Държавите-членки следва да гарантират, че общественият сектор изпълнява изключителната си роля в контекста на настоящата Директива. За тази цел, те следва да намерят ефективен начин да информират гражданите и/или фирмите, както е уместно, за изключителната роля и действия на обществения сектор.

Държавите-членки следва да осигурят, че при предприемането на мерки за повишаване на енергийната ефективност от обществения сектор, вниманието е насочено към рентабилни мерки, които осигуряват най-голяма възвращаемост в най-кратък срок. Такива мерки следва да бъдат предприети на подходящото национално, регионално и/или местно равнище и могат да обхващат законодателни инициативи и/или доброволни споразумения, както е посочено в Член 6(2)(б) или други схеми с равностоен ефект. Без да е в ущърб на националното или Общностното законодателство в областта на обществените поръчки:

    • следва да бъдат използвани поне две мерки от списъка, посочен в Приложение VІ;

    • Държавите-членки следва да подпомогнат този процес чрез публикуване на насоки за енергийна ефективност и енергийни спестявания, които да се използват като критерий при оценката при тръжните процедури за обществени поръчки.

Държавите-членки следва да подпомагат и улесняват обмена на най-добри практики между органите от обществения сектор, например практики по отношение на енергийно ефективни обществени поръчки, както на национално, така и на международно ниво; за тази цел, упоменатата в алинея 2 организация следва да се сътрудничи с Комисията с оглед на обмена на най-добри практики, както е посочено в Член 7(3).

  1. Държавите-членки следва да възложат на новосъздадена или съществуваща организация или организации административната, управленска и изпълнителна отговорност за интегрирането на изискванията по отношение на повишаване на енергийната ефективност, както е посочено в алинея 1. Това може да са същите органи или агенции като посочените в Член 4(4).

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница